Решение № 331 от 19.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Русе, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200477 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. Б. Б. против Наказателно постановление № 380007431 от 13.02.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на основание чл. 93б, ал. 11, т.

3 от ЗАвПр му е наложено админстративно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от ЗАвПр.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. Б., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Е.М. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Претендира присъждането на възнаграждение за осигурената безплатна правна помощ.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не представя писмено становище. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 26.02.2024 г., а жалбата е подадена на 06.03.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 15.01.2024 г. МПС - лек автомобил Рено Меган с регистрационен номер Н3699ВТ, обозначен и оборудван като таксиметров автомобил съгласно Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, престоявал в гр. Русе, на бул.

„Съединение“, на таксиметровата стоянка пред ПГ по механотехника „Юрий Гагарин“, пред алея Възраждане в очакване на пътници за извършване на таксиметров превоз.

В изпълнение на служебните си задължения свидетелят И. И. – инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ решил да извърши проверка на горепосоченото МПС, като изискал от водача му - жалбоподателя Б. Б., да предостави съответните документи. При извършения преглед на представената пътна книжка № 196, заверена на 29.12.2023 г., и наличните в нея пътни листи се установява следното:

- на 30.12.2023 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 07:30 часа до 11:30 часа;

- на 04.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 08:30 часа до 18:30 часа;

- на 05.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 07:00 часа до 19:00 часа;

- на 06.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 08:30 часа до 16:00 часа;

- на 07.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 08:30 часа до 18:30 часа;

- на 08.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 07:30 часа до 18:30 часа;

- на 09.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 07:30 часа до 2

18:30 часа;

- на 10.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 07:30 часа до 17:30 часа;

- на 11.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 06:30 часа до 18:30 часа;

- на 12.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност за времето от 08:30 часа до 18:30 часа;

- на 15.01.2024 г. жалбоподателят осъществил дейност от 07:30 часа.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят И. И. приел, че жалбоподателят Б. не е спазил изискванията относно седмичната почивка от най-малко 36 последователни часа, тъй като за период на работна седмица от 08:30 часа на 04.01.2024 г. до 18:30 часа на 12.01.2024 г. е ползвал седмична почивка от 13 часа, като намалението е с 23 часа.

Свидетелят И. квалифицирал това поведение на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от ЗАвПр, като в тази връзка съставил АУАН № 02408/15.01.2024 г., който бил подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят Б. се възползвал от предоставената му от закона възможност и предоставил подробни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушението на чл. 88а, ал. 4 от ЗАвПр на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 02408/15.01.2024 г. , Наказателно постановление № 38-0007431 от 13.02.2024 г., възражение, препис от пътна книжка № 196, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите И. С. И., приобщени чрез разпит в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на 3 обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

По отношение на процесуалните нарушения:

Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на разпоредбите съответно на чл. 42, т. 3, предл. 1-во и т. 4 от ЗАНН касателно АУАН-а и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН касателно НП.

Разпоредбите на чл. 42, т. 3, предл. 1-во и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължение за административните органи при съставяне на АУАН-а и при издаване на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му и обстоятелствата, при които е извършено по ясен и недвусмислен начин, както и да посочат датата, на която последното е извършено.

В настоящия случай както в АУАН-а, така и в НП е посочено, че процесното нарушение се е изразило в това, че за работната седмица от 08:30 часа на 04.01.2024 г. до 18:30 часа на 12.01.2024 г. жалбоподателят не е ползвал 36 последователни часа седмична почивка. Така посоченият период обхващат повече от девет денонощия, тоест с три дни повече от дните, които образуват една седмица /седем дни/. Така констатираният порок е съществен, тъй като видно от разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от ЗАвПр периодът, в който водачът следва да ползва почивка от 36 последователни часа е точно една седмица, а не повече както неправилно са приели актосъствителя и АНО.

В тази насока напълно неясно остава кои точно дни обхваща седмицата, в която е прието, че жалбоподателят е осъществил нарушение, за което му е привлечен към административнонаказателна отговорност. Неизяснено остава и защо е прието, че работната седмица е започнала от 04.01., а не на някоя по ранна дата 31.12, 01.01., 02.01. или 03.01.2024 г., през които жалбоподателят е почивал. По този начин за дееца остава неясно срещу какви факти следва да се защитава и съответно се ограничава възможността му да организира адекватна защита. Посоченото е довело и до нарушение и на чл. 42, т. 3, предл. 1-во от ЗАНН, явяващо се съществено, тъй като липсва крайната датата, към която е следвало жалбоподателят да ползва почивка от минимум 36 часа. Съгласно показанията на актосъставителя това е следвало да се случи до 11.01.2024 г., а не както неправилно е отбелязано 12.01.2024 г.

Така констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК и се явяват самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление.

По отношение на материална незаконосъобразност:

Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от ЗАвПр седмичната почивка на водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 4 последователни часа.

Същевременно Закона за автомобилните превози не съдържа легална дефиниция на понятие „седмица“. Такава е налице в Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредба от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /наричан оттук нататък за краткост Регламент № 561/2006/, в приложното поле на който по аргумент на противното от чл. 2, ал. 1, б. „б“ не попада таксиметровия превоз. Съгласно чл. 4, б. и) от Регламент № 561/2006 „седмица“ е периодът, включващ времето от 00:00 часа в понеделник до 24:00 часа в неделя.

Идентични дефиниции на това понятие са налични и в Наредбата за организация на работното време Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейност в автомобилния транспорт /§ 1, т. 5 от ДР/ и Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2002 за организация на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт /чл. 3, б. „ж“/. Съобразявайки така изложеното, съдът намира, че в процесния случай по силата на аналогията на закона /analogia legis/ използваното понятие „седмица“ следва да се разбира като периода от 00:00 часа в понеделник до 24:00 часа в неделя.

Що се отнася до използваното понятие „работна седмица“, следва да се посочи, че същото не е легално дефинирано в законодателството, уреждащо обществения транспорт. Това понятие би намерило приложение само в случаите на сумарно изчисляване на работното време, с оглед на определяне на седмичната почивка. Така под работна седмица следва да се разбира период от седем последователни дни, в рамките на който едно лице е осъществявало определена дейност.

По делото не е спорно, че в рамките на посочения в процесните АУАН-а и НП период от време жалбоподателят Б. Б. е осъществявал дейност като водач на таксиметров автомобил - лек автомобил Рено Меган с регистрационен номер Н3699ВТ, обозначен и оборудван като таксиметров автомобил съгласно Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Не е спорно, а и видно от приложените извадки от пътна книжка № 196 и наличните в нея пътни листи, че за времето от 01.01.2024 до 15.01.2024 г. жалбоподателят е ползвал на два пъти почивка за повече от 36 последователни часа - от 11:30 на 30.12.2023 г. до 08:30 часа на 04.01.2024 г. и от 18:30 на 12.01.2024 г. до 07:00 часа на 15.01.2024 г. Видно от така изложеното жалбоподателят Б. е изпълнил вмененото му задължение по чл. 88а, ал. 4 от ЗДвП като в рамките на календарната седмица от 01.01.2024 г. /понеделник/ до 07.01.2024 г.

/неделя/ ползвал почивка от повече от 72 часа и на календарната седмица от 08.01.2024 г. /понеделник/ до 14.01.2024 г. /неделя/ ползвал почивка от повече от 48 часа. Що се 5 отнася до работната седмица съдът намира, че по вече изложените съображения не би могло да се установи дали жалбоподателят Б. е спазил и изискването за ползване на почивка, доколкото от представената извадка не би могло да се обособят такива периоди. Това е така, тъй като липсват данни кога е приключила последната работна седмица спрямо посочения в административните актове период от време, а именно от 04.01.2024 г. до 12.01.2024 г. Така ако се приеме, че последния работен ден от последната работна седмица е бил на 30.12.2023 г. и жалбоподателят Б. е ползвал 31.12.2024 г. и 01.01.2024 г. за почивка, то деянието не би било съставомерно от обективна страна, доколкото през последващите, обособили се работни седмици от 02.01.2024 г. до 08.01.2024 г. и от 09.01. до 15.01.2024 г., жалбоподателят ще е изпълнил задължението си за ползване на почивка.