Решение № 430 от 20.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Благоевград, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500257 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 1496/2019г., по описа на РС Г. Д., състав на първоинстанционня съд е осъдил „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

Г. Д., ул. „И.“ № *, представлявано от управителя Т. М. Ш. да заплати на Д. А. Ю., ЕГН *, с адрес: с. Х., Общ. Г., О. Б. сумата- 9 228.19лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането29.07.2019г.до окончателното й изплащане, като иска за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата над 9 228.19лв. до 30 000лв., е отхвърлен от съда като неоснователен.

С постановеното решение съставът на РС Г. Д., е осъдил Д. А. Ю., ЕГН *, с адрес: с.Х., Община Г., О. Б., да заплати на третото лице –помагач „В...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул.“Г. Д.“ № *, представлявано от управителя В. И. В., сумата от 519.30 лева, представляваща сторените в настоящото производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Съдът е осъдил „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „И.“ № * представлявано от управителя Т. М. Ш., да заплати на РС Г. Д., сумата от 895.93 лева – държавна такса върху уважения размер на предявения иск и направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице.

1

Решението е постановено при участието на „В...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул.“Г. Д.“ № *, представлявано от управителя В. И. В., като трето лицепомагач на страната на ответника „П...“ Е..

Срещу Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 1496/2019г., по описа на РС Г. Д., са постъпили две въззивни жалби:

Постъпила е пред съда въззивна жалба от „П...“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. И.З. З., срещу Решение № 8686/14.01.2022г., постановено по гр.д. №1496/2019г. по описа на РС Г.

Д., в частта му в която съдът е уважил предявения от Д. А. Ю., ЕГН *, иск за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 200 от КТ, като е осъдил „П...“ Е. да и заплати сумата 9 228.19лв. за претърпяната злополука на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до окончателното и изплащане.

Навадени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на частта от решението на РС Г. Д., с която предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ е бил уважен като основателен.

Възразява се, че злополуката от която се твърди че са настъпили уврежданията за Д. А. Ю., е настъпила по време на превозването и до работа от третото лице помагач по делото- „В...“ Е., с което „П...“ Е. има сключен договор за превоз на работниците по маршрута- с. Б., с. Х., гр. Г. Д. и обратно. Наведени са доводи, че макар настъпили инцидент с ищцата да е бил определен като трудово злолопука по смисъла на чл. 55 ал. 2 от КСО, „П...“ Е. не може да отговаря за увреждания, които са настъпили с превозваните работници по време на превоза им до работното им място, тъй като съгласно чл. 42 от Закона за автомобилните превози, превозвача отговаря за живота или за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вслествие на злополука във връзка с превоза, докато пътника се е намирал в превозното средство или се е качвал или слизал от него, или е предизвикана поради товаренето или разтоварването на багажите“. Съгласно чл. 43 от същия закон, превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 от Закона за автомобилните превози е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да бъдат предотвратени/непреодолима сила/.“

Поддържа се с въззивната жалба от работодателят- „П...“ Е., че в хода на процеса пред първоинстанционния съд, нито ищцата- Д. А. Ю., нито третото лице помагач- „В...“ Е., са доказали как точно и поради какви причини е възникнал инцидента на 29.07.2019г.

Възразява се с жалбата, че е останала недоказана и причинната връзка на настъпилите за Д.

А. Ю. увреждания и настъпилия инцидент на път за работа. Според заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда съдебно- медицинска експертиза- уврежданията на ищцата не са могли да настъпят при механизма на инцидента, така както същият е описан в ИМ въз основа на която е образувано делото. Отделно наведени са доводи, че в хода на процеса пред РС Г. Д. се установява, че на 28.01.2020г. при битов инцидент, ищцата отново е контузила левия глезен и подбедрицата, като това е станало причина за последващо оперативно лечение и нов период за възстановяване, както и нуждата от рехабилитация за 2 възстановяване.

С въззивната жалба от „П...“ Е., чрез пълномощника на дружеството жалбоподател, оспорват се като недоказани въз основа на събраните пред РС Г. Д. доказателства, претърпените от ищцата неимуществени вреди, като съдът не е отчел повторната контузия на левия глезен и подбедрица на ищцата, при битов инцидент на 28.01.2020г., когато тя отново е постъпила в болницата през спешното отделение на същата. Възрязава се, че съдът не е съобразил заключението на експерта по приетата СМЕ, в частта му в която се сочи, че срока на натрудоспособност на ищцата съобразно вида на увреждането е 4-5 месеца, като продължаването на нейното лечение и възстановяване е във връзка с допълнително настъпилото увреждане в резултат на битов инцидент от 28.01.2020г.

С въззивната жалба, депозирана по делото от „П...“ Е., наведени са възражения, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

При изложените съображения, иска се от съда да отмени решението на РС Г. Д., в частта му в която предявения иск по чл. 200 от КТ е бил уважен като основателен, като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан или при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразено със събраните по делото доказателства и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Претендират се и разноските пред двете съдебни инстанции.

Срещу Решение № 8686/14.01.2022г., постановено по гр.д. №1496/2019г. по описа на РС Г.

Д., в частта му в която предявения иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, е бил отхвърлен от съда за размера над уважената част- 9 228.19лв. до размера претендиран от ищцовата страна- 30 000лв., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Д. А. Ю., ЕГН *, чрез пълномощника и адв. П.Т. Т..

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Недоволен от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят навежда оплаквания, че първоинстанционния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства, правилно е приел че предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ е основателен, но при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, не е определил справедливо по размер обезщетение, което да компенсира неимуществените вреди претърпени от ищцата Д. А. Ю..

Изложени са съображения срещу неправилната оценка на съда, че обезщетение в размер на 9 228.19лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, с оглед на причинените на жалбоподателя неимуществени вреди, тъй като същото не би могло адекватно да обезщети Д. А. Ю. за претърпените физически болки и страдания, както и не би могло адекватно да го възмезди за преживените отрицателни емоции, обективно възникнали вследствие на злополуката.

Излагат се съображения че съдът не е взел в предвид, че въззивницата е претърпяла много 3 болки и страдания в резултат на претърпяната трудова злополука. Била е хоспитализирана, претърпяла е операция. След предприетото лечение провеждала е курс на рехабилитация, който също е бил съпроводен със силни болки и въззивницата е била принудена да търпи значителни неудобства. Сочи се с въззивната жалба, че съдът е следвало да съобрази, че въззивницата е била в продължение на 65 дни на легло, като не е можела да се обслужва сама, поради което се е наложило съпруга и да не ходи на работа за да и помага. Това натоварило и ангажирало членовете на нейното семейство. Излагат се доводи, че социалните контакти на Д. също били силно ограничени, тъй като продължителен период от време тя не можела да излиза от къщи и да общува нормално с другите хора, а това я натоварило в значителна степен и психически. Поради принудителното обездвижване на левия и крак и отслабване на мускулатурата на същия, и към настоящия момент същият е по- слаб от десния и деформиран с груби белези, което създава за жалбоподателката дискомфорт. Сочи се с жалбата че за да проходи, Д. е използвала проходилка, движението на левия и глезен е било затруднено и тя не е възстановена изцяло и към настоящия момент, като не се очаква и пълно възстановяване на крайника.

При наведени оплаквания за необоснованост на съдебното решение на РС Г. Д. със събраните по делото доказателства, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното съдебно решение, в частта му над уважения от съда размер 9 228.19лв. до претендирания размер от 30 000лв., като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ за пълния му претендиран с исковата молба размер, ведно с уважаването на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения. Направено е искане за заплащане на дължимите разноски пред двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от „П...“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. И.З. З., с което се оспорва депозираната въззивна жалба от Д. А. Ю. като неоснователна.

Възразява се с писмения отговор че предявеният пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 200 от КТ е недоказан както по основание така и по размер. Оспорва се постановеното решение на РС Г. Д., в частта му в която предявения иск е уважен за сумата от 9 228.19лв. като неправилно и необосновано от събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Възразява се че е останал неустановен и доказан механизма на настъпването на увреждането, като се твърди от ищцата че инцидента е настъпил по време на работа, а не по време по което ищцата е пътувала към работата си. Навадени са възражения, че цитираното Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград, по основание не съответства на изложените в исковата молба обстоятелства.

Навадени са с писмения отговор възражения, че останала е недоказана причинно 4 следствената връзка между настъпилия инцидент и увреждането на ищцата Д. А. Ю., тъй като според заключението на вещото лице, уврежданията на ищцата, не биха могли да настъпят при описания в исковата молба механизъм за тяхното причиняване. Сочи се с въззивната жалба, че на 28.01.2020г. при битов инцидент ищцата отново е контузила левия глезен и подбедрицата. Това е довело до последващо оперативно лечение и удължаване на срока за възстановяване, както и до нужда от допълнителна рехабилитация. При определяне на справедливото обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е съобразил повторното увреждане на ищцата при битов инцидент на 28.01.2020г., с оглед на продължителността на нейното лечение и възстановяване.