Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 03.04.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 173/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
03.04.2026
В сила
07.05.2026
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12б, ал.10 · Закон за автомобилните превози
  • чл.6 · Закон за автомобилните превози
  • чл.6, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.92 ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • §1 т.4 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 4, б. "а" · Закон за автомобилните превози
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.47, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 9 · Наредба № Н-8 от 27 юни 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Ловеч, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря И.А СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200173 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 31-0000120/10.10.2024 г. издадено от В И С – директор на ОО „АА“ гр. Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, е наложена на К. Д. И. ЕГН **********, с адрес: гр.С, обл.С, общ.С, ж.к."Со" бл.** ,вх.*,ет.*, ап.*, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за това, че на 24.09.2024 г. по ПП 1-4 км34+9В5 С-Варна с. Микре срещу бензиностанция Петрол в посока гр.Варна водачът К. И. управлява МПС ***** с peг. № ** **** ** от кат. ** с прикачено към него ремарке ******* с peг. № ** **** ** от кат.** и двете собственост на фирма ** Т * ****-гр.

С, ул. К П, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, като извършва Превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България видно от поставена табела на предното стъкло "Превоз за Собствена Сметка" и Заповед за превозът без номер от 24.09.2024г. по маршрут С-Д, като при проверката е установено:

1. Водачът К. И. извършва превозът с МПС марка В рег. номер ** **** ** което не е включено към списъка към Лиценз на Общността. /направена справка в инф. система на ИААА гр. С/.

Водачът представя заверено копие номер 1******* валидно до 18.06.2026г.

АНО е посочил, че на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и след като преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН е преценил, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, което виновно е нарушил чл. 12б, ал. 10 от Закон за автомобилните превози във вр. с чл. 6, ал. 1.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К. Д. И., който го обжалва в законоустановения срок, чрез адв. Т. от САК и излага, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е непълно, неточно и страда от множество пороци, като му е вменена наказателна отговорност без за него да е ясно за какво всъщност е тя. Излага, че издаденото НП не е адресирано към него, тъй като разпоредбата на чл. 12 б , ал.10 гласяла, че „Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на 1 територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или е физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители", тоест законодателят визира адресати, които не са физически лица - водачи на превозни средства, а „лицензираните превозвачи". Сочи, че легалното определение за „превоз за собствена сметка" е посочен в §1 т.4 от ДР на ЗАвПр, където е разписано, че това е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Т.е. това правило за поведение има за адресат лицето, за чиято сметка се извършва превоза. Сочи, че той няма качествата на цитираният от законодателя субект и не е извършвал превоз за „собствена сметка", а е изпълнявал служебните си задължения, вменени му от работодателя. Сочи, че при установяване на твърдяното нарушение и съставяне на АУАН и НП са допуснати следните процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване на процесния акт с целта на закона: В атакуваното НП не е отразено подаденото от него възражение, както и същото не е разгледано в издаденото НП. Не е приложен правилно материалния закон, тъй като твърди, че няма качества на субект за извършване на превоз на товари за „собствена сметка" още по - малко пък имам качествата да следя цялата документация, която е отговорност на дружеството за което работя. Сочи, че провеждането на административното производство в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК се явява особено съществено, тъй като АУАН, а и съставеното въз основа на него НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като неизясняването й се дължи единствено на действията на наказващите органи. Твърди, че не е изпълнен състава на цитираната административнонаказателна разпоредба, тъй като не е установено с обективни, безпротиворечиви и убедителни данни извършването на твърдяното нарушение. Сочи, че атакуваното НП е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и несъответстващо с целта на закона. Сочи, че доколкото Наказателните постановления, издадени в изпълнение на ЗДвП, предвид естеството си представляват правораздавателни актове, макар че се издават от административен орган, при издаването им следва да се отразяват обективно и всестранно събраните данни, а не да се дава превес на предположения, свързани с данни на наличие на подобни нарушения, без да са установени действителните обстоятелства. С оглед гореизложеното, моли съда да отмени атакуваното НП в цялост, както и наложените с него административни наказания. Алтернативно, моли ако съдът приеме, че е налице нарушение да приложи чл. 28 от ЗАНН, и да отмени наложеното административно наказания. Моли съда да му присъди направените по делото разноски за адвокатска защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Ц. от САК, която моли съда на отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно съобразявайки подробно изложените от нея съображения в жалбата.

Сочи, че представените в хода на производството съдебни книжа, които касаят издадената заедно с НП ЗППАМ, категорично давали еднозначно тълкуване на материалната норма, според която жалбоподателят не е процесуално легитимиран да бъде субект на наказване от наказващия орган. Моли съда да им присъди направените по делото разноски, съгласно 2 приложения списък и адвокатско пълномощно в размер на 600.00 лева.

АНО – Началника на ОО „АА“ гр. Ловеч, редовно призован, се явява лично и моли съда да потвърди обжалваното НП. Излага, че субект на наказателното производство по време на крайпътната техническа проверка е водачът на пътното превозно средство, което спират за проверка, каквато е практиката в АА. Сочи, че според представеното по делото решение на ВАС и защитата адресат следвало да е лицето по чл.6 от ЗАП, превозвача, юридическо или физическо лице и т.н. Сочи, че това се случва изключително рядко по време на крайпътен контрол, водача на товарния автомобил, който спират да бъде и лицето по чл.6.

Сочи, че самата методика на извършване на крайпътния технически контрол, техниката, с която са оборудвани екипите, изисква от тях при спиране на товарния автомобил, да открият проверка и когато установят нарушение, каквото е установено в случая - не вписването на т.а. в лиценза, което нарушение не било оспорено и не било доказано, че не е така, когато вкарат това нарушение в системата те няма как да закрият проверката и да освободят товарния автомобил да продължи, без да бъде наложена съответната санкция, с която за нуждите на система за контрол те да приключат проверката, защото ще бъдат обект на проверка. Сочи, че практиката е да спрат автомобила за проверка и при установяване на нарушение, което в случая е установено в системата за контрол чрез таблет, с който проверяващите разполагат да освободят водача без да вземат отношение по констатираното нарушение. Сочи, че не оспорва, че чл.6 от ЗАП, изрично посочва като превозвач физическо, юридическо лице или т.н., но че по време на крайпътен технически контрол, те спират водачите на МПС и разполагат с работен инструментариум за извършване на проверка на него. Оставя на съда да прецени доколко това, което казва има тежест при взимане на неговото решение.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.

Ц. М. и А. М. Д., от становището на процесуалният представител на жалбоподателя и от становището на АНО, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.09.2024 г. бил съставен акт с бл. №00102 за установяване на административно нарушение от св. И. Ц. М. в присъствието на св. А. М. Д. против К. Д. И. ЕГН **********, с адрес: гр.С, обл.С, общ.С, ж.к."Со" бл.** ,вх.*,ет.*, ап.*, за това, че на 24.09.2024 г. по ПП 1-4 км34+9В5 С-Варна с. Микре срещу бензиностанция Петрол в посока гр.Варна водачът К.

И. управлява МПС ***** с peг. № ** **** ** от кат. ** с прикачено към него ремарке ******* с peг. № ** **** ** от кат.** и двете собственост на фирма ** Т * ****-гр. С, ул. К П, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, като извършва Превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България видно от поставена табела на предното стъкло "Превоз за Собствена Сметка" и Заповед за превозът без номер от 24.09.2024г. по маршрут С-Д, като при проверката е установено:

1. Водачът К. И. извършва превозът с МПС марка В рег. номер ** **** ** което не е включено към списъка към Лиценз на Общността. /направена справка в инф. система на ИААА гр. С/. Водачът представя заверено копие номер 1******* валидно до 18.06.2026г., с което виновно е нарушил чл. 12б, ал. 10 от Закон за автомобилните превози във вр. с чл. 6, ал. 1.

С акта са иззети доказателства: 1 бр. рег. табела ** **** **, ***** част II номер *********.

В акта, в графа възражения е вписано „Имам възражения, ще бъдат подадени в срок“. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното 3 административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. И. Ц. М. за когото не се спори, че е инспектор в ОО „АА“ гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от В И С - началника на ОО АА гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията и Заповед №1170/03.09.2024 г., се установява, че административно-наказващия орган е определен за такъв от Министъра.

В хода на съдебното производство е прието и вложено като доказателство по делото Решение №225 от 17.02.2025 г. на Административен съд С област по адм. дело №1301/2024 г., образувано по жалба на жалбоподателя И., с което е отменена Заповед за № РД-14-4301 от 24. издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация" Ловеч, на основание чл. 106, ал. 1, т. ,1 б. "а" и ал. 2 т. 1 от Закона за автомобилните превози приложена принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер ** **** **, и отнемане на ***** част II номер *********, до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца.

Като доказателство по делото е прието и вложено и Решение №6498/17.06.2025 г. по адм.д.