Решение № 1457 от 20.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1457

Сливен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20267220700260 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107 ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на С. И. А., [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. Х. И. Х. от АК – Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-38-1009/30.04.2026 г., издадена от С. С. И. – Г. и. при Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, оправомощен от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ за длъжностно лице по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно Заповед № РД-01-689/18.09.2025 г. и по реда на чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., в частта с която на жалбоподателя С. И. А. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози - Временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка Фолксваген Каравел с рег. № [рег. номер] от категория М1, брой 7 места, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен № [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство част II № ............... издадено на 07.11.2023 г. от компетентните органи на Р.България.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е материално и процесуално незаконосъобразна. Посочва, че автомобила е собственост на жалбоподателя А.; в автомобила са пътували 8 човека, които се прибирали от [държава] след с. р.; разбрали се да си поделят парите за горивото, за винетките и пътни такси, като такива в съответните държави плащат на водача на автомобила; не е имало уговорка за извършване на обществен превоз срещу заплащане, уговорката е била да си разделят поравно горивото, винетки и такси по границите; жалбоподателят С. А. е в България, предоставил е собствения си автомобил на Д. Л. да пътува за с. р. в [държава]; той нито е присъствал, нито е знаел или видял някой да плаща на водача Л. някакви суми и не знае, ако е имало такова нещо за какво. Моли, оспорената заповед в обжалваната й част да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият С. И. А., редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален представител адвокат Х. Х. от АК – Сливен, който заявява, че поддържа жалбата. Твърди, че в случая, за да бъде издадена ПАМ административният орган се позовава единствено на едно обяснение от К. Н. А., въпреки че в микробуса са били 8 броя пътници. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП счита, че няма обществен превоз срещу заплащане, тъй като за да се осъществи този превоз срещу заплащане, трябва жалбоподателят да е получил някаква икономическа облага, тоест, от това заплащане той да печели. Счита, че няма икономическа облага за жалбоподателя, който въобще не е бил в автомобила. Това било споделено пътуване. Относно сведението, което е снето, счита, че съгласно чл. 44, ал. 2 от АПК, трябва да бъде снето от административният орган, който е издал ПАМ или упълномощено от него лице. Освен това, на лицето следва да му бъде разяснено, че ще бъде разпитан като свидетел, а такова разясняване няма. Цитира съдебна практика в тази насока. Моли за отмяна на ЗППАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган - Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество. В писмото, с което е изпратена административната преписка, е изразено становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от оспорващия, но същото е от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, който не е страна в настоящото съдебно производство.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.04.2026 г. служители на Областен отдел "Автомобилна Администрация" – Русе извършили проверка в района на ГКПП „Дунав мост“ в посока гр. Русе, при която установили, че Д. Т. Л. управлява МПС „Фолксваген Каравел“ с рег.№ [рег. номер] от кат. М1, собственост на жалбоподателя С. И. А. с [ЕГН], като извършва нерегламентиран превоз на 8 броя пътници по маршрут Р. [държава] – Република България. Служители на ГПУ гр. Русе снели обяснения на пътника К. Н. А. с [ЕГН] (л. 21), който заявил, че е платил за превоза 170 евро. След направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" се установило, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за моторното превозно средство с рег. № [рег. номер] да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията. Превозното средство било от категория М1, поради което била направена проверка и за вписване в регистъра по чл. 12, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, като било установено, че превозното средство не е вписано в списък на моторните превозни средства към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници (л. 26 – 27).

За констатираното при проверката Д. Н. Д., на д. с. и. при ОО „АА“ - Русе, съставил на водача Д. Т. Л. АУАН № 08167/30.04.2026 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1 , предл. 1 от Закона за автомобилните превози /л. 19/.

На основание съставения АУАН С. С. И., Г. и. при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, издал на собственика на автомобила С. И. А. оспорената в частта й Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-38-1009/30.04.2026 г., с която на С. И. А. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози - Временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка Фолксваген Каравел с рег. № [рег. номер] от категория М1, брой 7 места, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен № [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство част II № .......... издадено на 07.11.2023 г. от компетентните органи на Р.България.

Заповедта е връчена на водача Л. на 30.04.2026 г.. За жалбоподателя не са представени доказателства за съобщаването й. Жалбата е подадена директно пред Административен съд – Сливен с вх.№ СД-01-01-1575/14.05.2026 г. (л. 2).

По делото са приобщени като доказателства обяснение от К. Н. А. (л. 21); обяснение от Д. Т. Л. (л. 20).

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу оспорения административен акт е допустима, като подадена в срок и от лице адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от оспорването й в съответната част.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед за ППАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“, Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП редица длъжностни лица, сред които е и главния инспектор в областен отдел "Автомобилна администрация". От събраните по делото доказателства се установи, че наложената с оспорения акт принудителна административна мярка - Временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка Фолксваген Каравел с рег. № [рег. номер] от категория М1, брой 7 места, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, е постановена от материално и териториално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване.

Оспореният в частта му индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.

По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага. Според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и 2, във вр. с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.

В процесния случай АУАН, на който административният орган се позовава, е съставен по реда на ЗАвтП, а не по реда на Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е неприложима. В ЗАвтП не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.

За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Въпреки дадените от съда изрични указания, по делото не бяха ангажирани годни доказателства от страна на административния орган, установяващи изложените в оспорената заповед твърдения, че с автомобила на жалбоподателя е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАП.

По отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, по делото е ангажирано единствено съставеното в хода на административното производство писмено обяснение на едно от пътувалите осем лица. В приложеното в административната преписка обяснение, снето от К. Н. А., е записано: „Горното написано потвърждавам пред служители на ИААА гр. Русе“ и „Предупреден съм че съгласно чл. 44, ал. 4 от АПК.“. Обяснението не е приподписано от административния орган или от определен от него служител, съгласно изискването на чл. 44, ал. 2 от АПК, поради което не може да се установи кой точно е снел обяснението. Отделно от това в съставения за констатираното нарушение АУАН изрично е написано, че обяснението на К. Н. А. е снето от служители на ГПУ гр. Русе. От съдържанието на обяснението не може да се приеме, че А. е бил надлежно предупреден, че при оспорване на административния акт пред съда може да бъде разпитан като свидетел. Изречението „Предупреден съм че съгласно чл. 44, ал. 4 от АПК.“ е недовършено, поради което не може да се приеме за надлежно предупреждение. От него не става ясно за какво точно следва да се счита предупреден даващия обяснение. С оглед изложеното съдът приема, че обяснението е съставено при неспазване на чл. 44, ал. 2 и 4 от АПК и не може да се цени като годно доказателство. При това положение е неясно какво изобщо гарантира верността на записаното, след като е ясно, че А. не е предупреден за евентуални последици от поведението си. Всичко гореописано изключва редовността на тези обяснения като надлежни доказателства по чл. 44 от АПК. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о. и Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о).