Решение № 839 от 07.05.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 839

Разград, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА канд № 20267190600055 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Г. К. Г. от гр. Ш. против Решение № 3 от 07.01.2026 г., постановено по АНД № 20253330200728/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 37-0001873 от 24.09.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, в подкрепа на което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти сочат, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 01723 от 29.08.2025 г. за това, че на 29.08.2025 г. около 10,14 ч. в обл. Разград, ПП І-2, км. 79+391, до бистро Момин рид в посока от гр. Шумен към гр. Разград, като водач на товарен автомобил МАН 18.272 с рег. № [рег. номер], от категория ППС "N3", извършващ обществен превоз на товари (палети) за собствена сметка, по маршрут от с. Дибич до гр. Разград, съгласно заповед № 10/29.08.2025 г. със стокова разписка от 29.08.2025 г., оборудван с аналогов тахограф "Mannesmann VDO 1318. 2709" със сер. № 3936542, представя Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, обхващащо периода от 14:30 часа на 22.08.2025 г. до 09:00 часа на 25.08.2025 г., в което е отбелязана позиция 15 /управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR/, което удостоверение не е подписано от водача – нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът е взел предвид факта, че представеното на контролните органи удостоверение не е подписано от водача преди започване на превоза, поради което е преценил, че правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП. Районният съд е изложил и мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

При безспорните факти по делото въззивният съд е формирал обосновани правни изводи, съответстващи на материалния закон.

Изискванията към съдържанието на документите, удостоверяващи дейността на водачите при извършване на обществени превози, са определени в Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.). В чл. 10, ал. 2 от наредбата е указано, че удостоверението по ал. 1 се попълва на машина на един от езиците на Общността и се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването. В случай на самостоятелно заети водачи водачът полага два подписа - като представител на предприятието и като водач.

Безспорно е по делото, че при процесната проверка жалбоподателят е представил Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, за периода от 14:30 ч. на 22.08.2025 г. до 09 ч. на 25.08.2025 г., което не е било подписано от него. Поради това правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., което се наказва по реда на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП.

Касационната инстанция не споделя довода за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване мястото на нарушението. Баз значение дали превозът е започнал от гр. Шумен или от с. Дибич, водачът е длъжен да носи и да представя на контролните органи надлежно изготвено удостоверение по чл. 10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. Тези задължения са относими за целия период на управление на превозното средство, независимо от началната точка и маршрута на движение. Поради тази специфика и с оглед обстоятелството, че нарушението е установено при последваща документална проверка, извършена в района на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Разград, в съответствие с чл. 48, ал. 4, пр. последно ЗАНН административнонаказателното производство е образувано от служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Разград със съставяне на АУАН, съответно, териториално и материално компетентен да издаде наказателното постановление е началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград.

Неоснователно е оплакването, че поради неправилно определяне на мястото на нарушението жалбоподателят не е могъл да разбере къде точно го е извършил и да организира защитата си. В АУАН и в наказателното постановление са посочени ясно и разбираемо съставомерните признаци на извършеното нарушение и правото на защита на жалбоподателя срещу установените факти и правната им квалификация е реализирано в пълнота.

Неоснователен е и доводът за неправилно приложение на общата санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Констатирано е нарушение на подзаконов нормативен акт - Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., издадена на основание чл. 89, ал. 1 ЗАвтП, което попада именно в обхвата по чл. 105, ал. 1 ЗАвтП. Неотносими са посочените от жалбоподателя разпоредби, тъй като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП се ангажира отговорност за неиздадени изискуеми документи, а на основание чл. 93в, ал. 17 ЗАвтП – за непредставяне на такива.

Касационната инстанция не възприема становището на жалбоподателя, че в момента на проверката е следвало да бъде поканен да подпише удостоверението, тъй като бил управител на дружеството – превозвач и водач на превозното средство. Законодателят не предвижда възможност за подобно саниране на недостатъците на удостоверението, респ. за отстраняване на констатираното нарушение.

Правилно въззивният съд е отхвърлил искането за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН. Нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид, поради което не е маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Обстоятелството, че липсват вредни последици от деянието, следва от формалния характер на нарушението, който е отчетен от законодателя при определяне размера на наказанието. Фактът, че жалбоподателят е и управител на дружеството – превозвач, и водач на превозното средство, не намалява обществената опасност на деянието. Напротив, предполага завишена отговорност при изготвянето на необходимите документи, регистриращи дейността.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 07.01.2026 г., постановено по АНД № 20253330200728/2025 г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: