Решение № 352 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000937 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1405/08.10.2024 г. по т.д. № 152/2024 г. на СГС, VI-10 състав, е осъдено „САНТА ФЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200690845, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Малашевска“ № 8, сграда В, офис В10 да заплати на „САНМ. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203742489, със седалище и адрес на управление с.

Труд, п.к. 4199, местност Кошовете, кв. 225 № 879 на основание чл. 67 ЗАвтПр вр. чл.

71 и чл. 72 ЗАвтПр във връзка с договор за превоз на вещи от 24.10.2022 г. от Швеция до България, място на доставка с. Войсил, следните суми: 205.30 лева – обезщетение за липсващ среден килим, като искът е отхвърлен за разликата до 7500 лв; 307.95 лева – обезщетение за липсващ голям килим, като искът е отхвърлен за разликата до 10 500 лева; 307.95 лева – обезщетение за липсваща чанта за голф и голф стикове, като искът е отхвърлен за разликата до 2000 лева; 164.23 лева – обезщетение за повреден напълно малък матрак, като искът е отхвърлен за разликата до 1500 лева; 93 лева – обезщетение за повреден червен тапициран стол, като искът е отхвърлен за разликата до 3227.03 лева; ведно със законната лихва върху присъдените суми от 21.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от „САНМ. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203742489, със седалище и адрес на управление с. Труд, п.к. 4199, местност Кошовете, кв. 225 № 879 срещу „САНТА ФЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200690845, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Малашевска“ № 8, сграда В иск на основание на основание чл. 67 ЗАвтПр вр. чл. 71 и чл. 72 ЗАвтПр във връзка с договор за превоз на вещи от 24.10.2022 г. от Швеция до България за заплащане на следните суми: 7000 лева – обезщетение за повреден голям матрак; 1500 лева – обезщетение за повреден малък матрак; 900 лева – обезщетение за повредена статуя на корона.

1

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Корект Преместване“ ООД, ЕИК 175124792.

Всяка от главните страни е депозирала въззивна жалба срещу съответната част от решението на СГС.

Ищецът „СанМ. България“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против решението в част от неговата отхвърлителна част, а именно: в частите, с които искът е отхвърлен за сума над 205.30 лева до 7500 лв - – обезщетение за липсващ среден килим; за сума над 307.95 лева до 10 500 лева – обезщетение за липсващ голям килим и за сума над 307.95 лева до 2000 лева - обезщетение за липсваща чанта за голф и голф стикове.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно.

Неправилно била определена правната квалификация като такава по чл. 68 вр. чл. 71, ал. 1 и чл. 72 от ЗАвтПр. Процесният договор бил за преместване на покъщнина, а не за превоз. Договорът за преместване на покъщнина бил много по-комплексен и включвал освен превоза и опаковане и разопаковане на вещи, демонтаж и монтаж на мебели, товарене и разтоварване, складиране и временно съхранение, митнически формалности и др., съотв. изпълнителят носи отговорност за извършването на всички тези дейности. Преместването не било търговска сделка, защото включвало лично имущество и се различава от търговския превоз на стоки. Ето защо ограничението на отговорността на превозвача за липсващи вещи по чл. 71, ал. 3 ЗАвтПр до 8.33 разчетни единици на килограм липсващо брутно тегло не било приложимо спрямо отговорността на изпълнителя, а отговорността била определената в чл. 82 ЗЗД.

Изложени са доводи относно това как се определят в случая вредите и е въведено оплакване за процесуално нарушение на съда, довело до липса на доказателства относно пазарната цена на двата липсващи килима, изразяващо се в отказ да бъде назначена оценителна експертиза. Направено е искане за изслушване на такава експертиза пред въззивната инстанция. С оглед на всичко посочено е направено искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете в тези части да бъдат уважени изцяло.

Ответникът „Санта Фе България“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че основно възложеното с договора между страните е именно превоза на стоки, като дори не ставало ясно, че се мести покъщнина на физическо лице. Другите услуги били поръчани по-късно. Отговорността на дружеството била ограничена както от закона, така и от Общите условия на дружеството, които били известни на възложителя.

Поддържа се, че по делото не е доказано да липсват сочените от ищеца вещи.

Поддържа се още, че изобщо не е доказана активната материална легитимация на ищеца поради липса на доказателства за увреда, търпяна в неговия патримониум.

Оспорена е необходимостта от поисканата от ищеца оценителна експертиза.

Ответникът „Санта Фе България“ ЕООД е депозирал и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е недопустимо, а евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В нея поддържа, че неправилно на ищеца са присъдени суми за вреди, каквито той не е претърпял реално.

На следващо място се твърди, че договорът е сключен при Общите условия на ответника, като това било видно от цялата разменена между страните документация, като ищецът ги бил приел и нямал възражения срещу тях. Според чл. 19 от Общите условия на ответника спорът е следвало а бъде отнесен към арбитраж от независим медиатор, назначен от Chartered Institute of Arbitration, или съдопроизводство в Англия и Уелс, поради което СГС е следвало да прекрати делото като неподведомствено и като не го сторил, постановил недопустимо решение. Неправилно било прието още, че 2 страните не са избрали приложимо право – според Общите условия това било правото на Англия и Уелс. На следващо място се сочи, че при решаване на делото съдът променил правната квалификация, като в доклада по делото доказателствената тежест не била разпределена съобразно тази нова квалификация, а едва в решението си съдът приел, че ответникът не е доказал стойността на липсващите вещи, без преди такова указание да му е давано.

На следващо място се поддържа, че съдът не обсъдил всички доказателства, други били превратно ценени, а и съдът не посочил защо приема доказателствата на ищеца, оспорени от ответника, поради това, че нямат връзка с процеса и били съставени за неговите цели. Освен това в едната фактура били посочени два килима и не било ясно защо Х. твърдял, че липсва по-скъпия. Неправилно били ценени като релевантни фактури, които нямали връзка със спора. Неправилно съдът приел, че ответникът не е доказал предаване на всички кашони. Не били обсъдени всички възражения на ответника. Представените доказателства не установявали още какви вещи са предадени за преместване и тяхното състояние. Част от представените документи били с дописвания и зачерквания без авторство, като не били представени техните оригинали. Свидетелските показания не установявали в какво състояние са приети матраците и на какво се дължат твърдените увреди. Цитират се свидетелските показания и се сочи, че те установяват надлежно получаване на вещите от свидетелите Х. и Г.. Останали недоказани твърденията за колекционерска стойност на килимите. Не били доказани и повредите по стола.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „СанМ. България“ ЕООД е твърдял в исковата си молба и молбиуточнения от 28.02.2024 г., от 05.04.2024 г., че наел на трудов договор шведският гражданин Й. Б. Х., след което, през месец октомври 2022 г. предприел стъпки по осигуряване преместването на местожителството на бъдещия служител от Швеция до България. Ищецът се обърнал към „Санта Фе България“ ЕООД, което дружество извършвало дейност по пренасяне, опаковане, съхраняване и складиране на движими вещи. Със съобщение до електронната поща на ответника, ищецът отправил покана до за изпращане на оферта за преместване на цялото лично имущество на Й. Х. във връзка с промяна на неговото местожителство от Кралство Швеция към Република България, като личните вещи на служителя следвало да се преместят от дома му в Людивка - Кралство Швеция до град Пловдив в Република България. В периода от 27.09.2022г. до 04.10.2022 г. представителите на двете дружества обменили редица съобщения на електронните си пощи. Със същите те уточнили спецификите на договора за транспортиране на личните вещи на Й. Х.. На 04.10.2022г. ответникът изпратил окончателна оферта. Тя била приета от ищецът с електронно съобщение от 24.10.2022 година. С посоченото съобщение на ответника той указал датите, на които следва да се транспортира имуществото на Й. Х.. С електронно съобщение от 3

26.10.2022 г. управителят на ответника изпратил отделна оферта за предоставяне на складовите услуги. Ищецът е сочил, че на 10.11.2022 г. шведското дружество „Алфа Мувинг“, вероятно подизпълнител на ответника, извършило предварителен оглед на личното имущество на Й. Х., като шведското дружество изготвило инвентарен списък, който съдържал цялото имущество на Й. Х., което следвало да се транспортира във връзка с преместването на неговото местожителство. Опаковането и товареното на имуществото се извършило на 13.12.2022 г., като в изготвения на инвентарен списък присъствали всички лични вещи, описани подробно и заснети фотографски в предварителния инвентарен списък от 10.11.2022 година. В периода от 13.12.2022 г., ответникът превозвал личните вещи на Й. Х., като същите, без разпореждане от страна на възложителя по договора, първо били превозени до склад в София, а после до склад в Пловдив и на 21.01.2023 г. до адрес, посочен от г-н Х.. На 16.01.2023 г. управителят на ответното дружество изпратил детайлна разбивка на цената на предоставените услуги в размер на 31 188 лева (с ДДС). Извършването на окончателната доставка било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 година. Същият бил подписан от „Корект Преместване“ ООД - подизпълнител на ответника и Й. Х.. Сочи, се, че още в същия документ Й. Х. отбелязал, че много от кутиите са в лошо състояние, някои вещи изглеждат унищожени, както и, че ще добави допълнителни забележки. Навежда се, че при осъществяване на внимателен преглед на своето имущество Х. открил, че няколко вещи с висока стойност липсват, а редица други били увредени до степен на неизползваемост. С електронно съобщение изпратено на 23.01.2023г. от ищецa до ответника „СанМ. България“ ЕООД уведомили „Санта Фе България“ ЕООД, че Й. Х. е установил увреждане на личното си имущество, както и липсата на вещи на висока стойност. Липсващите увредените вещи са конкретизирани както следва: 1. Копринен килим ръчна изработка 6 ft x 9 ft по фактура 42456 от 11.08.2015 г. на стойност 7500 лева.; 2. Копринен килим ръчна изработка 8 ft х 10 ft по фактура 42524 от 11.10.2015 на стойност 10500 лева; 3. Сак за голф стикове, заедно с пълен комплект стикове за голф по фактура 635982237680090653/5.07.2016 на стойност 2000 лева. Увредени били следните вещи: матрак Aireloom INGRID по фактура S002371953, светлосин, с размери „Кингсайз“, т.е.