Решение № 73 от 16.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Русе, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201814 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. / K. K. /, *** гражданин, роден на ********** г., с идентификационен номер в *** 39047018068, чрез адв. А. И.

Д. от АК – Благоевград, с лич. № 1300053927, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0009173/03.10.2024 г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе Светослав Симеонов Иванов, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 93б, ал. 10, т. 2 ЗАвП за нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и изр. последно от AETR (обн. ДВ бр.

28/1995 г.) във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП и чл. 2, §3 от Регламент № 561/2006 и глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвП за нарушение на чл.

19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Той не счита да е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение.

1

При съставянето на АУАН и издаването на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на наказателното постановление. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, призован чрез своя процесуален представител адв. А. Д., не се явява, като е депозирано становище от упълномощения защитник адв. Д., с което се поддържа жалбата, моли тя да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено. Развиват се твърдения, че в НП липсвало означение на структурата, в която работел наказващият орган, което съставлявало процесуално нарушение, защото в НП не било посочено името и длъжността на издателя му и това препятства възможността да бъде проверена териториалната компетентност на административнонаказващия орган. Липсвали несъмнени доказателства, че на процесната дата жалбоподателят е осъществявал международен обществен превоз на товар, попадащ в обхвата на AETR. Обжалваното НП било издадено при допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. В деня на съставяне на АУАН било издадено и обжалваното НП, нарушавайки правото на жалбоподателя по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да организира защитата си и да представи писмени възражения пред наказващия орган преди издаване на НП за санкциониране на нарушението. Допуснато било нарушение и на чл. 21 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, защото жалбоподателят не владеел български език. Липсвало в АУАН и НП пълно описание на нарушението, което било от значение за законосъобразното развитие на административнонаказателното производство. Съдържанието не следвало да се изчерпва само с посочване на извършеното съставомерно деяние, без да бъдат изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства. Не било ясно дали към 22.09.2024 г. и 23.09.2024 г. жалбоподателят се е намирал на територията на България с оглед преценката за териториалната компетентност при установяване на нарушението и налагането на административното наказание. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

2

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 17.10.2024 г. чрез ССЕВ, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 03.10.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0009173/03.10.2024 г. на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено против К. К. / K. K. /, *** гражданин, роден на ********** г., с идентификационен номер в *** 39047018068, е издадено за това, че на 03.10.2024 г., около 02,32 ч, в района на ГКПП „Дунав мост“, вход Р България, при управление на товарен автомобил марка „Рено“, кат. N3, с рег. № Х 4570 МА, оборудван с дигитален тахограф марка “Siemens” и прикачено към товарния автомобил полуремарке „Кроне“, кат О4, с рег. № Х 4391 ЕМ, извършвал международен превоз на товари, попадащ в обхвата на AETR с маршрут Р *** – Р Румъния – Р ***, видно от CMR с дата 27.09.2024 г., било установено, че на 23.09.2024 г. водачът не ползвал намалена седмична почивка от най-малко 24 последователни часа след шест 24-часови периода от предходна седмична почивка, която приключила в 10,13 ч на 22.09.2024 г., а за периода от 03,09 ч на 23.09.2024 г. до 23,21 ч на 23.09.2024 г. водачът ползвал намалена седмична почивка от 20 ч и 12 мин, като намалението било с 3 ч и 48 мин. Седмичната почивка трябвало да започне най-късно в 10,13 ч на 28.09.2024 г. и да приключи в 10,13 ч на 29.09.2024 г. Установено било, че водачът извършвал международен превоз на товар, като при проверката не представил заверено копие на лиценза.

От приложените по делото доказателства и разпита на актосъставителя, се установи следната фактическа обстановка:

На 03.10.2024 г., около 02,32 ч, служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел – Русе – св. А. М. К. и св. Д.

С. Д., се намирали в района на ГКПП „Дунав мост“ – Русе, вход Р България. Те спрели за проверка товарен автомобил марка „Рено“, кат. N3, с рег. № Х 4570 МА, оборудван с дигитален тахограф марка “Siemens” и прикачено към товарния автомобил полуремарке „Кроне“, кат О4, с рег. № Х 4391 ЕМ. Те установили, че товарната композиция се управлявала от жалб. К. К. – 3 гражданин на Р ***, като същият носел в себе си CMR от 27.09.2024 г., поради което служителите на ИААА приели, че той извършвал международен превоз на товари, още повече че те установили маршрута му на движение - Р *** – Р Румъния – Р ***. Този превоз попадал в рамките на нормативната уредба на AETR. Те извлекли информация от дигиталния тахограф “Siemens”, с който бил оборудван влекачът марка „Рено“, в който установили множество нарушения във връзка с работните времена и почивките. Отделно били установени множество технически неизправности по управлявания товарен автомобил и полуремаркето. Жалб. К. не носел и копие на лиценз на общността. Същият не разполагал с карта за квалификация на водача за категория С+Е. По-късно през деня чрез преводач, владеещ *** език, на жалб.

К. му били връчени АУАН и НП, които му били преведени и той бил запознат с извършените от него нарушения.

Тази фактическа обстановка съдът установи от разпита на свидетелите и приложените към делото писмени доказателства. Тя не е оспорвана с конкретни доводи от жалбоподателя, а само бланкетно. Липсват други доказателства, които да разколебаят фактическите констатации на настоящата съдебна инстанция касателно правилността на така установените по-горе обстоятелства.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

При описание на първото нарушение, изрично са посочени от страна на административнонаказващия орган, конкретните дати, че са касае за 4 неспазване на изискванията за намалена седмична почивка, какво е било работното време на водача за периода и с колко точно е намалението.

Посочено е, за всяко едно от нарушенията, кога е трябвало да започне и респективно да завърши почивката. От значение за точното описание и квалифициране на нарушението е колко точно е намалението, с оглед приложимата санкционна правна норма, като както в АУАН, така и в НП се съдържа такова изрично посочване на нарушението по т. 1 от НП. Не накърнява правото на защита на наказаното лице, противно на доводите на жалбоподателя, анализирането на всички съставомерни факти и обстоятелства. В настоящия случай нарушението е достатъчно ясно посочено с всички обстоятелства, които съставляват елементите от неговия състав. В този смисъл са и Решение от 28.10.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 260 по описа на съда за 2019 г., Решение от 18.10.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 223 по описа на съда за 2019 г. и Решение от 14.10.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 271 по описа на съда за 2019 г.

По подобен начин стои въпросът и с второто, доколкото неговата констатация се изразява в липсата на документ, който водачът е длъжен да носи съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно визираната разпоредба при извършването на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намира и заверено копие на лиценза на Общността, каквото не е представено от водача. Установява се от доказателствата и представената CMR от 27.09.2024 г, че жалбоподателят К. е осъществявал международен превоз на товари по смисъла на заложените в § 1, т. 3 и т. 14 от ДР на ЗАвП по маршрута Р *** – Р Румъния – Р ***. От свидетелските показания става ясно, че жалб. К. не е разполагал със заверено копие на лиценза на Общността, както и други документи.

Съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствата по делото доводите, поддържани в хода по същество, касаещи нарушено право на защита на наказаното лице, тъй като не му е бил осигурен преводач. Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на НП е било преведено от български на *** език на нарушителя от назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 29 от делото) безспорно се установява, 5 че е бил извършен превод на цялото съдържание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, които обстоятелства са удостоверени с подпис на жалбоподателя, което обосновава и извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за осъществили се от страна на административнонаказващия орган и конкретните състави на нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите и правната им квалификация.

Неоснователно е и твърдението, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като НП е издадено същия ден, в който е бил предявен АУАН на нарушителя. Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗАНН , когато нарушителят няма постоянен адрес в България, съставеният акт следва веднага да се представи на административнонаказващия орган, ведно със събраните писмени доказателства или възражения на водача. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като се касае за транзитно преминаващ през България водач на товарен автомобил, който е *** гражданин и от своя страна административнонаказващият орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, в тази хипотеза следва да се произнесе в деня на получаване на административнонаказателната преписка, което именно е направил от своя страна наказващия орган. Съотношението между тези разпоредби е обща към специална, като тези на чл. 44, ал. 4 ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изр. 2 ЗАНН имат примат над общите административнонаказателни такива, уреждащи срока за представянето на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.