Решение № 81 от 26.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. П., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200825 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.БГ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от Л.С.С., в качеството на управител, чрез адв. Д. Х., против Наказателно постановление № 42-0009017 от 14.12.2023 г. на и.д. Директора на РД „А.А." – гр.С., с което на дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл.

38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на Международен транспорт /МТ/, на основание чл. 93г, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1533,87 /хиляда петстотин и тридесет и три евро и осемдесет и седем евроцента/ евро, равняващи се на 3000,00 /три хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Релевира се, от страна на процесуалния представител на въззивника, че не е осъществено нарушението по разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, за което му е ангажирана административно- наказателната отговорност. В този смисъл, счита че на се събрани достатъчно доказателства, които да установяват „загуба на данни“ от страна на дружеството- жалбоподател. Посочва, че при извършването на тематичната проверка не са установени нарушения, които да доказват извършеното от жалбоподателя. Счита, че има несъответствие и неяснота в описания Акт както и в издаденото, атакувано в настоящото производство Наказателно постановление.

Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно 1 постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител - адв.

Д. Х., която поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира съдебни разноски.

Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище по същество за настоящото производство и прави възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

За ТО - П. към РП - Б., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите К. И. М. и Г. А. С..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установи по делото, че на 02.11.2023 г. в 09.30 часа в гр. Б., в сградата на Областен отдел „А.А." гр. Б., служителите на РД „АА" гр. С. - свидетелите К. М. и Г. С., във връзка със Заповед № РД-12-3562/02.11.2023 г., извършили тематична проверка на превозвача „В-БГ" ЕООД за периода от 01.07.2023 г. до 01.10.2023 г. Дружеството жалбоподател било редовно призовано за извършване на процесната проверка посредством Известие с Рег. № 11-47-7289/2/02.10.2023 г., което е приложено и към административнонаказателната преписка.

В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът „В.-БГ" ЕООД притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари № 8890, както и че е извършвал международен автомобилен превоз на товари с ППС с рег. № *** от категория N3. При извършената проверка на данните, извлечени от дигиталния тахограф на цитираното ППС, предоставени на електронен носител и анализирани чрез програмата TDCS-3, било установено, че за периода от 08.07.2023 г. до 06.10.2023 г. не било спазено изискването за извличане на данните най малко веднъж на 90 дни. Констатирано било също така, че тахографа на посоченото превозното средство е бил неизправен, поради което е бил подменен с нов на 30.10.2023 г.

Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за извършена тематична проверка от 02.11.2023 г. с рег. индекс и дата 11-47-7289/3/03.11.2023 г., с който протокол е запознат и представителят на дружеството, присъствал на проверката.

На 08.11.2023 г. актосъставителят К. И. М., в присъствието на свидетеля Г. А. С., съставил на дружеството жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 2

337998 за нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТИТС.

На същата дата - 08.11.2023 г., АУАН е предявен и връчен срещу подпис на А.Г.С., ЕГН ********** - надлежно упълномощен от управителя на дружеството жалбоподател, който в съответната графа на така издадения АУАН е изразил, че има възражения. Както по делото, така и по преписката, не са представени доказателства от които да се установи, че такива реално са постъпили. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения срок за това.

Въз основа на така съставения акт, на 14.12.2023 г.- и.д. Директорът на РД „АА" - С. издал и обжалваното НП № 42-0009017, с което за описаното административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, на основание чл. 93г, ал. 2, пр.1 от ЗАвПр, наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 1533,87 /хиляда петстотин и тридесет и три евро и осемдесет и седем евроцента/ евро, равняващи се на 3000,00 /три хиляди/ лева.

НП е връчено срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател Л.С.С. на 22.01.2024 г., като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят К. И. М. и свидетелят по акта Г. А. С..

В кратък разказ свидетелите установяват реда за извършване на проверката и извършените действия. Свид. М. пояснява, че последно изтегляне от данните н тахографа, е било на 08.07.2023 г. Освен това сочи, че на дружеството били дадени указания за такова изтегляне от сервиз или със закупуване на машинка. Не си спомня кой точно е присъствал при съставянето на АУАН, дали е бил управителя или упълномощено лице, но по безспорен начин си спомня съставянето на Констативен протокол. Св. С. от своя страна, дава конкретна информация относно начина по съставянето на Акта. В същото време посочва, че към момента на проверката не им била представена информация, свалена от дигитална карта, тъй като им било обяснено, че дигитала е отказал в Н.. След изложеното, дружеството жалбоподател е подало изисканата информация, но актът вече е бил съставен.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата 3 на връчване на НП.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91 ЗАвП, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор" към Отдел „Контрол" към РД „АА" С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е посочен директора на Регионална дирекция „А.А.". Видно от приложена Заповед № 315/18.08.2023 г., Владимир И. Колев е назначен в длъжност Директор на Регионална дирекция „АА" - С., следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

С атакуваното НП, дружеството- жалбоподател „В-БГ“ ЕООД е санкционирано за извършено административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.

Посочената разпоредба на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ предвижда, че Превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на 4 подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф.

В конкретния казус, на база обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, взети в своята съвкупност, настоящият състав обаче установи, че при съставянето на така издадените АУАН и НП, са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган.

На първо място, съдът констатира съществено нарушение във връзка с посочването на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е прието, че превозвачът не е изпълнил задължението си в срок от 90 дни да извлече данните от дигиталния тахограф, като е посочено, че последното извличане е извършено на 08.07.2023 г., а следващото е следвало да бъде осъществено най-късно до 06.10.2023 г.

Независимо от това, като дата на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП е посочена датата 08.11.2023 г.

Посочената дата обаче не представлява дата на извършване на нарушението, а дата на извършената от контролните органи проверка, при която е констатирано твърдяното нарушение. Следователно нито в АУАН, нито в наказателното постановление е индивидуализирана датата на извършване на вмененото административно нарушение, което съставлява съществено нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Изводът на актосъставителя и административнонаказващия орган, че 08.11.2023 г. е дата на извършване на нарушението, не съответства на установената фактическа обстановка. Тази дата е свързана единствено с извършването на проверката и установяването на вече осъществено според контролните органи нарушение, респективно с откриването на нарушението и неговия извършител.

Допуснатият пропуск е съществен, тъй като от една страна води до неяснота относно административнонаказателното обвинение и ограничава правото на защита на санкционираното лице, а от друга страна препятства осъществяването на пълен съдебен контрол върху законосъобразността на наказателното постановление, включително преценката за спазването на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН.