Решение № 182 от 21.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. *****, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200590 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*****, представляано от управителя

*****, чрез адв.Х.

П., ВрАК, против

Наказателно постановление №26-0000077/02.07.2026 г., издадено от началника на ОО на „Автомобилна администрация“, гр. *****, с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 ЗАвт.П, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“в размер на 3000 лв. /1533,88 евро/.

С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно отразяване на фактическата обстановка. Излага се, че и в АУАН и НП не било описано достатъчно ясно и прецизно мястото на извършеното нарушение и датата на която е извършено,с което били нарушени чл.43 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Посочените реквизити не могат да се установяват по тълкувателен път според жалбоподателя. Липсвало точно описание на обстоятелствата при които е извършено нарушението, и в какво точно се изразява самото нарушение. Поддържа се, че и в АУАН и в НП били налице несъответствия между фактическите и правни основания за вмененото нарушение. И в АУАН, и в НП не било посочено в какво конкретно се изразява липсата на удостоверение за психологическа годност. Жалбоподателят към датата на установяване на нарушението притежавал валидно СУМПС до 17.01.2027г., което предполага, че той е и психологически годен съгл. разп. на Директива 126/2006/ЕО и Решение от 18.01.2024г. по дело № С-227/2022 г. на СЕС. Цитираната като нарушена норма и посочената санкционна норма в НП не са обвързани с конкретни задължаващи или забраняващи разпоредби, тъй като посочената такава като нарушена имала бланкетен характер. Видно от съдържанието и, тя препраща към специална уредба, която,обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП,което злепоставя жалбоподателя и правото му на защита.

Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата, така, както е подадена.

Ответникът редовно призован се е явил в съдебно заседание, и оспорва жалбата. В с.з.и в съпроводителното писмо до РС *****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, №348211/12.06.26 г.,след извършена комплексна проверка на 12.06.2026г.,резултатите от която са обективирани в КП № 30-19-13243/12.06.2026г. за това, че превозвачът /жалбоподателят/, притежаващ лиценз на общността за превоз на товари № 21353, за периода 26.05.2025г.до 21.04.2026г.като превозвач е допуснал водача ***** да извърши превоз на товари в европейската общност за периода от 01.04.2026г. до 07.04.2026г. от Испания до Португалия и от Испания до Франция, като водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари към момента на извършвания превоз, видно от справка в системата на ИААА-„психологически изследвания“ и от разпечатка от програма Tacho sсan. Не е отразено в акта, дали водачът е притежавал удостоверение за минал период, ако е притежавал – изтекъл ли е срока му, до кога е било валидно и пр.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози, съгласно чиято разпоредба лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е от същия закон, и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Жалбоподателят подписал акта без възражения, като не е депозирал такива и в в законоустановения срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, след анализ на съдържащите се по преписката доказателства, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №26-0000077/02.07.2026 г., с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“в размер на 3000 /три хиляди/ лева /1533,88 евро/.

Изложеното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По делото са събрани следните относими и допустими писмени доказателства:Процесните АУАН и НП, свидетелства за управление на МПС на водача, издадени от РФранция и РБългария, разпечатка от програмата Tacho sсan, справка от системата на ИААА, разпечатка от регистър на психологическите изследвания,заповед № РД-08-107/29.02.2024г.на министъра на транспорта и съобщенията, КП за извършена комплексна проверка от 12.06.2026г., известие покана за комплексна проверка, справка за явяване на психологическо изследване на водач, справка за актуално състояние на ЕЕТЗ,справка за ППС на жалбоподателя с които извършва превози,справка за имената на назначените водачи към жалбоподателя, справка за извършени нарушения от ППС и водачите, статус на притежавания лиценз, пълномощни. Писмените доказателства не се 2 оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото са събрани и гласни доказателства, като с а разпитани свидетеля Т. Г.актосъставител и ***** В. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Същите установяват отразените в акта факти и обстоятелства. Заявяват, че установили, че водачът притежавал удостоверение за психологическа годност, издадено през 2015г., със срок на валидност 3г.,т.е.с изтекла валидност към датата на извършване на превозите.

Спомнят си,че водачът притежавал валидно у-ние за правоуправление. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления.

Същите са незаинтересовани от изхода на делото и добосъвестно депозираха показания.

Показанията им са последователни и безпротиворечиви. Взаимно се допълват и подкрепят и от писмените доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН, от материално и териториално компетентни органи, видно и от приложената по делото заповед на МВР. И АУАН и НП отговарят формално на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат необходимите реквизити, посочени и в двете разпоредби.Съдът намира за неоснователни доводите на жалб.чрез процесуалния му представител,че не била посочена датата на извършеното нарушение. И в АУАН и в НП е посочено,че нарушението е извършено на датите, на които са извършени превозите, а 12.06.2026 г. е датата на извършената комплексна проверка и съставяне на АУАН.

При съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче, според настоящия състав са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното на това основание.

Основателни са доводите, че не са посочени ясно и конкретно обстоятелствата при които е извършено нарушението,в какво се изразява допустителството, кой конкретно е допуснал да се извърши превоза, притежавал ли е водача удостоверение за психологическа годност, за какъв срок, изтекъл ли е срока на валидност на удостоверението, продължен ли е същия срок,водача на трудов договор ли е към жалбоподателя, с какъв автомобил е извършен превоза, чия собственост е той, и пр.Не са посочени в НП доказателствата,които установяват извършване на нарушението.Не са и представени такива нито към преписката, нито в с.з. Допуснати са груби процесуални нарушения при издаване на НП, конкр.нарушение на чл.57ал.1т.5 ЗАНН, които нарушения са самостоятелно основание за незаконосъобразност на НП и отмяната му на това основание. Отделно от това липсата на каквито и да са доказателства за извършване на нарушението прави същото недоказано, респ.налага извод за липса на извършено нарушение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства , вкл. и изявленията на жалбоподателя и отразеното в АУАН и НП се установява ,че нарушителят е санкциониран за това, че на 12.06.2026г. като превозвач е допуснал да се извърши обществен превоз на товари в Общността от Испания до Португалия и от Испания до Франция по посочения в акта и НП маршрут, като водача Люсиен Ралковски извършил този превоз не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършваните превози,за които не е посочен и рег.номер и марка на МПС.

От словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че жалбоподателят е „допуснал водача Л.Ралковски да извърши превоз на товари“ по описания маршрут/неизвестно с какво МПС/, като същият не отговаря на изискванията за психологическа годност за превоз на товари – няма валидно удостоверение за 3 психологическа годност към момента на извършване на превозите 01.04.2026г.-07.04.2026гг.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, а като основание за налагане на санкцията – чл. 96г, ал. 1 от същия закон.

В направеното в АУАН и НП описание на нарушението е допуснато несъответствие между фактически и правни основания, които според настоящия съдебен състав водят до неяснота относно конкретното вменено на дружеството административно нарушение, съответно затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно поведение му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което прави нарушенията съществени.

Имуществената санкция е наложена,както се изложи на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, „който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“

Съгласно чл. 7а ал. 2 от ЗАвтП, „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.“

Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, относно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и разпоредбите, които са нарушени.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на жалбоподателя деяние – „допуснал водача да извърши превоз“ чл.