Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Чл. 1 Предмет на закона

Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.

Чл. 2 Обект на облагане

Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица.

Чл. 3 Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по този закон са:

1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;

2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Чл. 4 Местни физически лица

(1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Чл. 5 Чуждестранни физически лица

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.

Чл. 6 Задължения за данъци на местните физически лица

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Чл. 7 Задължения за данъци на чуждестранните физически лица

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Чл. 8 Доходи от източници в Република България

(1) Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.

(2) Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

(3) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.

(4) Доходът от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България, е доход от източник в Република България, без значение дали прехвърлителят е местно лице.

(5) Наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници, са от източник в страната.

(6) от източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:

1. неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България;

2. парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;

3. възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

4. лихви, включително лихви по договор за лизинг;

5. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;

6. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

7. авторски и лицензионни възнаграждения;

8. възнаграждения за технически услуги;

9. възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия.

10. стипендии за обучение в страната и чужбина;

11. доходи от осигуряване и от застраховане.

(7) Доходи по ал. 6, начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната, не са от източник в страната,.

(8) Доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България.

(9) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(10) Доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.

(11) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.

(12) При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

Чл. 9 Документиране и отчитане на доходите

(1) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.

(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.

(3) Документът по ал. 2 не се издава, когато:

1. за доходите платецът издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“, или

2. доходите са обложени с окончателен данък по реда на глава шеста, или

3. доходите са освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 24, или

4. доходите са платени по банкова сметка на физическото лице, освен в случаите по ал. 4.

(4) Когато платец на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилага Закона за счетоводството и на основание чл. 45, ал. 6 не издава „Сметка за изплатени суми“, в документа по ал. 2 физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.

Чл. 10 Видове доходи

(1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. доходи от източници по чл. 35., както и доходи, облагаеми с алтернативен данък по чл. 41а и/или с окончателни данъци по този закон.

(2) В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични.

(3) Когато паричните доходи са в друга валута, те се преизчисляват в евро по референтния валутен курс на еврото към съответната друга валута, публикуван от Българската народна банка на нейната интернет страница към датата на придобиването им.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в евро към датата на придобиването им по пазарна цена.

Чл. 11 Придобиване на доходи

(1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(5)

Чл. 12 Облагаеми доходи

(1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

Чл. 13 Необлагаеми доходи

(1) Не са облагаеми:

1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

2. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:

3. доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;

4. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;

5. доходите на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;

6. доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина;

7. доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;

8. доходите от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитни сметки, в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

9. лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

10. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела;

11. присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт;

12. обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди;

13. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи;

14. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;

15. помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт;

16. помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност;

17. сумите, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс;

18. стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина;

19. паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели;

20. паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

21. наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20;

22. предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура“, предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията както и наградите, предоставени на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси;

23. получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения;

24. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;

25. възнагражденията на: членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения; членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения; служителите на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор, сключен със съответната организация, и членовете на семействата на изброените лица, доколкото това е предвидено в съответния международен договор;

26. доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт;

27. потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите.

28. средствата, получени по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.

29. доходите от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица – водачи, от името на регистриран превозвач, но за тяхна сметка, ако за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.

(2) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

(3)

(4) Не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговски дружества. Когато впоследствие търговското дружество извърши продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на имуществото – предмет на непаричната вноска, и вследствие на това намали капитала си и направи плащане (в пари или в натура) в полза на лицето, направило непаричната вноска, за данъчни цели се смята, че физическото лице – съдружник или акционер в това дружество, е извършило продажба на имуществото на датата на вписването на непаричната вноска в търговския регистър. В тези случаи доходът се смята за придобит от физическото лице на датата на вписването на намаляването на капитала в търговския регистър и се облага по реда на чл. 33, освен ако не е освободен от облагане по реда на ал. 1.

(5) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец както и за физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които определят облагаем доход по чл. 26.

Чл. 14 Облагане на доходите

(1) С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(2) С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(3) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(4) Физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон.

(5) Едноличните търговци, които се смятат за данъчно задължени лица по смисъла на чл. 61у от Закона за местните данъци и такси, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на същия закон. За доходите от други дейности, с изключение на случаите по ал. 4, лицата се облагат по реда на този закон.

(6) Доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, се облагат с алтернативен данък.

Чл. 15 Данъчна година

Данъчна година е календарната година.

Чл. 16 Определяне на облагаемия доход и на данъчната основа

(1) Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.

(2) При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.

Чл. 17 Обща годишна данъчна основа

Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Чл. 18 Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

(1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

Чл. 19 Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане

(1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

(2) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

Чл. 20 Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 21 Поредност за ползване на данъчните облекчения

Данъчните облекчения по чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 20 се ползват в следната последователност:

1. от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36;

2. от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1.

Чл. 22 Данъчно облекчение за дарения

(1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направени през годината дарения

1. до 5 на сто, когато дарението е в полза на:

2. до 15 на сто за дарение за културата;

3. до 50 на сто, когато дарението е в полза на Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и/или Център за асистирана репродукция.

(2) Общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи по ал. 1.

(3) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер е цената на придобиване, отразена в документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите случаи размерът на дарението е пазарната цена към датата на предоставяне на предмета на дарението.

(4) За дата на извършване на дарението се смята датата на придобиване на дарението от дареното лице по смисъла на чл. 11.

(5)

(5) Данъчно облекчение за дарения се ползва и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Чл. 22а Данъчно облекчение за млади семейства

(отменен)

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато са налице следните условия:

1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;

2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;

3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Чл. 22б Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата

(1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.

(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.

(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Чл. 22д Данъчно облекчение за извършени безкасови плащания

(1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;

3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.

(2) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.

(3) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Чл. 22е Данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот

(1) Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение, като приспадат от общата годишна данъчна основа по чл. 17 направените през годината плащания за труд във връзка с подобрения и/или ремонт на един недвижим жилищен имот в общ размер до две хиляди лева, когато едновременно са налице следните условия:

1. недвижимият жилищен имот е на територията на Република България;

2. данъчно задълженото лице е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот;

3. подобренията и/или ремонтът са извършени от местни лица на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

4. недвижимият жилищен имот не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;

5. данъчно задълженото лице притежава документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/или ремонта на жилищния имот, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ);

6. данъчно задълженото лице и лицето, извършило ремонта, не са свързани лица.

(2) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

(3) Когато недвижимият жилищен имот е собственост на повече от едно физическо лице, облекчението може да се ползва от всеки съсобственик, при условие че общият размер на облекчението, ползван от всички съсобственици, за имота не превишава сумата по ал. 1.

(4) Когато в нарушение на условието по ал. 3 е ползван по-голям общ размер на данъчното облекчение, всяко от лицата, ползвали облекчението, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

(5) Обстоятелствата и условията по ал. 1 и 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Чл. 22з Данъчни облекчения за физически лица, регистрирани като земеделски стопани

Физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които са получили субсидия или друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони, могат да ползват данъчно облекчение, като намалят сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 с размера на получената през годината субсидия, съответно подпомагане от двата фонда, до размера на годишните данъчни основи преди намалението, но с не повече от 100 000 лв.

Чл. 23 Ползване на данъчните облекчения

Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат:

1.

2.

3.

4. копия на документи, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 ал. 1 и че предметът на дарението е получен - за данъчното облекчение по чл. 22.

5.

6. официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговият превод на български език, извършен от заклет преводач - в случаите по чл. 22, ал. 5.

7. официални легализирани документи, удостоверяващи наличието на условията по чл. 22а, ал. 1, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава, и техният превод на български език, извършен от заклет преводач – в случаите по чл. 22а, ал. 5.

Чл. 24 Облагаем доход

(1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

(2) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

1. стойността на:

2. стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

3. стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

4. вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

5. стойността на:

6. допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи;

7. компенсационните суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 186 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

8. обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетенията по чл. 227, 229, 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 234, ал. 1 – 7 и чл. 236 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл. 82, ал. 5, чл. 85, ал. 5, чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител;

9. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане;

10. еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението;

11. стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.;

12. направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка “Живот”, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност;

13. направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт;

14. обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване включително изплатените на основание чл. 40, ал. 5 от същия кодекс;

15. паричните и предметните награди, получени на основание и по реда на нормативен акт;

16. паричните средства по чл. 226з и 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 182, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

17. паричните средства и помощи по чл. 67, ал. 1 – 5, чл. 69, ал. 1, чл. 108 и чл. 111, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.

(3) Работодателите могат да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане при условията на същия закон. Правото на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане и не може да се прилага за отделни физически лица.

(4) Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се включват в облагаемия доход по ал. 1.

(5) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват средствата за пътуване и престой, които са за сметка на Европейския съюз, международна организация или приемаща страна и са определени и предоставени съгласно техните правила във връзка с командироване от работодателя на работници и служители в бюджетни предприятия.

Чл. 25 Годишна данъчна основа

(1) Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

(2) Годишната данъчна основа по ал. 1 на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

(3) Годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от определената по ал. 1 годишна данъчна основа.

Чл. 26 Облагаем доход

(1) Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

(2) В облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности:

1. които се облагат с алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. които се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;

3.

3. които се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.

(3) При формиране на данъчната печалба едноличните търговци прилагат разпоредбите за пренасяне на данъчна загуба по Закона за корпоративното подоходно облагане.

(4) За целите на определянето на облагаемия доход по ал. 2 частта от неразпределяемите приходи/разходи, съответстващи на дейностите по ал. 2, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи/разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите по ал. 2 и всички нетни приходи от продажби.

(5) Едноличните търговци, които извършват дейности, които подлежат на облагане с алтернативен данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат при условията и по реда на същия закон.

(6) В облагаемия доход по ал. 1 се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец.

(7) По реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Чл. 27 Използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец

(1) Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

1. не са в режим на съсобственост, или

2. са част от съпружеска имуществена общност.

(2) Вещите по ал. 1 се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване.

(3) В случаите по ал. 1 физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

(5) Ако впоследствие вещта по ал. 1 бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя като разлика между:

1. пазарната цена и данъчната стойност - за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване - за всички други вещи.

(6) Данъчните временни разлики по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, които са свързани с вещ по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на продажбата по ал. 5 и през следващите години.

(7) Пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице - собственик, както и при последващо прилагане на ал. 2.

Чл. 28 Годишна данъчна основа

(1) Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

(2) Годишната данъчна основа по ал. 1 се намалява със:

1. направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по ал. 1, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по ал. 1;

2. разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението - за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган;

3. разликата между направените през годината осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване и размера на ползваното облекчение по чл. 20.

Чл. 29 Облагаем доход

(1) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

1. с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;

2. с 40 на сто за:

3. с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква „г“ или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

(2) В облагаемия доход по ал. 1 не се включват доходи, които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 за предходни данъчни години.

(3) В облагаемия доход по ал. 1 се включват доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през период на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не са участвали при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване, а биха участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за текущата година, ако лицето се облагаше по реда на чл. 29а.

Чл. 29а Облагане на доходи от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като земеделски производители

(1) Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

(2) Облагаемият доход на лицата по ал. 1 се формира по реда на чл. 26, като в него:

1. не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която започва облагането на доходите с данък по чл. 14, ал. 2, и за които приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия данък;

2. се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване или за следващи години.

(3) Редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

(4) Правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(5) Лицата по ал. 1 прилагат Закона за счетоводството, като за тази цел се приравняват на еднолични търговци.

Чл. 30 Годишна данъчна основа

Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:

1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;

2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;

3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Чл. 31 Облагаем доход

(1) Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Придобитите вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, се смятат за доходи от наем по ал. 1.

(3) Облагаемият доход за възнаграждения по договори за франчайз и факторинг, както и по други договори за предоставяне за ползване на права, се определя по реда на ал. 1.

Чл. 32 Годишна данъчна основа

Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване когато облагаемият доход по чл. 31 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Чл. 33 Облагаем доход

(1) Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:

1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително криптоактиви, както и от търговия с друга валута, различна от еврото се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:

1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;

2. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане;

3. нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал; Цената на придобиване по ал. 1 е нула и при последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени вещни права върху него;

4. документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на имуществото;

5. частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове - в случаите на направени непарични вноски в търговско дружество, когато вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1 към датата на вписване на вноската в търговския регистър;;

6. пазарната цена по чл. 10, ал. 4 на имуществото, придобито при замяна - в случаите на продажба/замяна на имущество, придобито при замяна;

7. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.

8. документално доказаната цена на придобиване на поземления имот, съответстваща на частта, за която е учредено право на строеж - в случаите на учредяване право на строеж.

9. документално доказаната цена на придобиване на имуществото – предмет на непарична вноска в търговско дружество – в случаите на продажба или замяна на акции и дялове, получени за направени непарични вноски в търговско дружество, с изключение на случаите по т. 5.

10. данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър – в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик.

11. когато предмет на непарична вноска в търговско дружество са акции и дялове, получени срещу направени непарични вноски в друго търговско дружество, при продажба или замяна на новопридобитите акции и дялове, с изключение на случаите по чл. 38, ал. 7, цената на придобиване е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, ако към датата на вписването й в търговския регистър доходите от продажбата или замяната на това имущество са облагаеми по смисъла на този закон.

(7) Когато продажната цена по ал. 1 се плаща на части в различни данъчни години, за всяка от тези данъчни години облагаемият доход се определя по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя, където: ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година; ПЦ e продажната цена; ЦП e цената на придобиване; ЧПП e частично полученото плащане през данъчната година.

(8) Когато продажната цена по ал. 2 се плаща на части в различни данъчни години, за всяка от тези данъчни години облагаемият доход се определя по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя, където: ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година; ПЦ e продажната цена; ЦП е цената на придобиване; ЧПП е частично полученото плащане през данъчната година.

(9) Доходът, получен във връзка с предоставяне на имущество по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, подлежи на облагане независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя, където: ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година; ДЦ е определената по договора цена на имуществото; ЦП е цената на придобиване; ПВ са получените вноски през данъчната година без съдържащите се в тях лихви.

(10) При прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост преди изтичане срока на договора и без да се прехвърли правото на собственост върху движимото или недвижимото имущество - предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит към момента на прекратяването. Облагаемият доход, определен по реда на чл. 31, се намалява с определения по формулата на ал. 9 облагаем доход, като в този случай “ПВ” е сумата на неподлежащите на връщане вноски по договора за лизинг, получени през предходни данъчни години.

(11) Облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието.

Чл. 34 Годишна данъчна основа

Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Чл. 35 Облагаем доход

Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от:

1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

2.

3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг,;

4. производствени дивиденти от кооперации;

5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;

6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с алтернативен данък по чл. 41а и/или с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 36 Годишна данъчна основа

Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Чл. 37 Облагане на доходи на чуждестранни лица

(1) С окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат доходите по чл. 8, ал. 11 и следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица:

1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

2. стипендии за обучение в страната и чужбина;

3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;

5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

6. авторски и лицензионни възнаграждения;

7. възнаграждения за технически услуги;

8. награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;

9. доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;

10. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;

11. вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;

12. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5.

(2) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 1 - 9 и по чл. 8, ал. 11 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи,.

(3) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 10 и 11 се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото, намалена с 10 на сто разходи.

(4) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 12 се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото.

(5) Когато е платена част от продажната цена, при определяне на окончателния данък за продажна цена и документално доказана цена на придобиване на имуществото по ал. 3 и 4 се приемат получената част от продажната цена и съответстващата на нея част от документално доказаната цена на придобиване.

(6) При прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост преди изтичане срока на договора и без да се прехвърли правото на собственост върху движимото или недвижимото имущество - предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното физическо лице към момента на прекратяването. Внесеният окончателен данък по ал. 1, т. 3 и 11 до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия окончателен данък по ал. 1, т. 4.

(7) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 1, освободени от облагане по чл. 13 и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство.

(8) Обстоятелствата по ал. 7 се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13.

Чл. 37а Преизчисляване на окончателен данък по чл. 37

(1) Чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37.

(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, в случай че те са били извършени от местно физическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

(3) Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2 за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по чл. 37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели.

(4) Изборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.

(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Алинеи 1 – 5 не се прилагат в случаите, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава – членка на Европейския съюз, с която Република България:

1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или

2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:

Чл. 38 Доходи на местни и чуждестранни физически лица

(1) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи от:

1. дивиденти в полза на едноличен търговец;

2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

(3) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата.

(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията.

(5) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане:

1. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;

2. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;

3. от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.

(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки “Живот”, придобити на датата на:

1. обратно получаване на внесените суми за застраховки “Живот”;

2. обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;

3. получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;

4. прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;

5. изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;

6. усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка “Живот” се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

(9) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 или чл. 24, ал. 2, т. 12.

(10)

(11) С окончателен данък се облагат придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията.

(12) С окончателен данък се облагат доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица.

(13)

(14) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.

(15) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.

Чл. 39 Облагане на доходите от патентна дейност по общия ред

(1) Когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси, доходите на физическите лица, включително едноличните търговци, за текущата данъчна година се облагат по общия ред на този закон.

(2) В случаите по ал. 1 физическите лица, включително едноличните търговци, не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон.

(3) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

Чл. 40 Приспадане на патентен данък

(1) В случаите по чл. 39, ал. 1 от данъка върху общата годишна данъчна основа или от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се приспада дължимият и внесен патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагане с патентен данък.

(2) Размерът на патентния данък по ал. 1 се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

Чл. 41 Данъчни облекчения при облагане с окончателен годишен (патентен) данък

(отменен)

(1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в раздел I, т. 1 - 36 на приложението, заплащат 50 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в раздел I, т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложението, заплащат 50 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в раздел I, т. 10, 12 и 13 на приложението, заплащат 50 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 59 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл. 40, ал. 5 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл. 42 Авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения

(1) Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.

(2) Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

(3) Месечната данъчна основа се намалява със:

1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2;

2. данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.

(4) Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто а за доходите, придобити като морско лице – по данъчна ставка 1 на сто.

(5) Данъкът по ал. 4 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

(6) Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал. 4, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания.

(7) Внесеният от работодателя данък по ал. 6 не се удържа от частичното плащане, а се приспада от удържания данък по ал. 5.

(8) Алинея 6 не се прилага за частични плащания за съответния месец, когато пълният размер на начислените от работодателя доходи от трудово правоотношение за този месец е изплатен до 25-о число на следващия месец.

(9) Данъкът по ал. 1 - 8 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

Чл. 43 Авансов данък за доходи от стопанска дейност

(1) Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

(2) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.

(3) Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(4) Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.

(6) Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.

(7) Данъкът по ал. 3 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68.

(8) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци както и физическите лица в случаите по чл. 29а, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(9) В случаите по ал. 2 лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК//НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка.

Чл. 44 Авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на праваили имущество

(1) Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

(2) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.

(3) Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

(4) Когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(5) В случаите по ал. 2 лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК//НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

(6) Данъкът по ал. 3 и 4 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68.

Чл. 44а Авансов данък за доходи от други източници по чл. 35

(1) Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(2) Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

(3) Когато получател на дохода по чл. 35 е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данък по ал. 1 се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

(4) Данъкът по ал. 1 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

Чл. 45 Издаване на документи за изплатен доход и удържан данък

(1) При поискване от лицето работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, както и за доходите по:

1. член 24, ал. 2:

2. член 24, ал. 5. В служебната бележка се посочва информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер на данъка по реда на чл. 49.

(2) Обстоятелството, че работодателят не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, се установява с писмена декларация, предоставена от работника/служителя.

(3) При прекратяване на дейността на работодателите, които нямат правоприемник, служебните бележки по ал. 1 се издават от последния представляващ работодателя или от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях по реда на Кодекса за социално осигуряване.

(4) Предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

(5) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава служебна бележка по образец за изплатения през годината доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

(6) Сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5.

(7) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице платец на доходи от други източници по чл. 35 издава служебна бележка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък.

(8) Служебните бележки по ал. 1, 5 и 7 се издават в 14-дневен срок от датата на поискването им.

Чл. 46 Ставки на окончателния данък по глава шеста

(1) Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 5, 8, 11, 12, 14 и 15.

(2) Ставката на данъка е 7 на сто за доходите по чл. 38, ал. 8 в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка “Живот”, който е 15 или повече години.

(3) Ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.

(4)

1. осем на сто – за доходите, придобити през 2014 г.;

2. шест на сто – за доходите, придобити през 2015 г.;

3. четири на сто – за доходите, придобити през 2016 г.;

4. нула на сто – за доходите, придобити през 2017 г. и следващите години.

(5) Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68.

Чл. 47 Приложими окончателни данъци

Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци както и физическите лица в случаите по чл. 29а, прилагат разпоредбите за облагане на разходите и за данъците, удържани при източника, на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 48 Определяне размера на данъка

(1) Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(2) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.

(3) От определените по ал. 1 и 2 данъци се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък.

(4) От определения по ал. 1 данък се приспада и удържаният, съответно внесеният през данъчната година окончателен данък за доходи по чл. 37 на физическо лице, което за данъчната година се смята за местно физическо лице.

(5)

(5) От определения по ал. 1 данък се приспада и данъчното облекчение по чл. 22д, ал. 2.

(6) Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(7) Преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение, както и от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а..

(8) Данъкът по ал. 1 и 2 се закръглява към всяко пълно евро след приспаданията по ал. 3 – 6, когато не се ползва отстъпка, или след ползването на отстъпка.

Чл. 49 Годишен данък за доходи от трудови правоотношения

(1) Работодателят до 31 март на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

(2) Когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.

(3) Годишната данъчна основа по чл. 25 ал. 1 и 3 се намалява с годишния размер на:

1. данъчните облекчения по чл. 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;

2. данъчните облекчения по чл. 18 и 20.

(4) Алинея 3 се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:

1. копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение по чл. 18;

2. копия на договорите със застрахователното/осигурителното дружество - за данъчното облекчение по чл. 19;

3. копия на документите, удостоверяващи направените вноски - за данъчното облекчение по чл. 20;

4.

5. копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен - за данъчното облекчение по чл. 22.

8. писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.

(5) Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 март на следващата година.

(6) Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 март на следващата година възстановява разликата на лицето.

(7) Възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.

(8) При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби.

Чл. 50 Задължение за подаване на годишна данъчна декларация

(1) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;

2. придобитите през годината доходи по чл. 13, ал. 3 и за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29 по реда на Закона за местните данъци и такси;

3. придобитите през годината от източник в чужбина доходи от:

4. притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.

(2) Чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за доходите, по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “е” от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи.

(4)

(5) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.

(6) За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия”, местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.

(7) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци както и физическите лица в случаите по чл. 29а, декларират с годишната данъчна декларация по ал. 1 дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(8) Годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.

Чл. 50а Възможност за деклариране на необлагаеми доходи, както и на доходи, облагаеми с окончателен и/или алтернативен данък

(1) Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 и/или с алтернативен данък по глава седма „а“, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

(2) Данните за изплатени през годината доходи, предоставени по реда на чл. 73, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5, се считат за верни, в случай че лицата по ал. 1 не са декларирали друго в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Чл. 51 Подаване на годишен отчет за дейността

(1) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци както и физическите лица в случаите по чл. 29а, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността подаден по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.

(2) Годишен отчет за дейността не подават лицата по ал. 1, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Чл. 52 Освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация

(1) Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 март на следващата година, и/или

2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:

3. необлагаеми доходи с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29, и/или

4. доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или

5. доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък, с изключение на случаите по чл. 37а..

6. доходи, облагаеми с алтернативен данък по реда на глава седма „а“, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения.

(2) Независимо от обстоятелствата по ал. 1 местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 4 – 5 и ал. 3.

Чл. 53 Срок и начин за подаване на годишната данъчна декларация

(1) Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

(2) При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

(3) В случаите по чл. 50, ал. 9 годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството.

(4) Доходи, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на сроковете по ал. 1 и 3, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(5) Когато не е подадена декларация по чл. 50, ал. 9, задължението може да бъде установено с акт по чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и 2, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.

(7) Годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване се подава само по електронен път.

Чл. 54 Място на подаване на годишната данъчна декларация

(1) Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка.

(2) В случаите по чл. 50, ал. 8 годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на малолетното, непълнолетното или поставеното под запрещение физическо лице.

(3) Когато годишната данъчна декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(4) Извън случаите по ал. 1 - 3 годишната данъчна декларация се подава в Териториалната дирекция - София, на Националната агенция за приходите.

Чл. 55 Задължение за подаване на декларацията за дължими данъци

(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4.

(3) В декларацията по ал. 1 не се посочва дължимият от работодателите данък за доходи от трудови правоотношения, както и дължимият алтернативен данък по чл. 41а, за които се подава информация по ред и по начин, определени в наредба, издадена от министъра на финансите.

(4) Декларацията по ал. 1 не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по този закон.

Чл. 56 Срок за подаване на декларацията за дължими данъци

(1) Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

(2) Предприятията – платци на доходи както и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.

(3) При заличаване/прекратяване на предприятието декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В същия срок се внасят и данъците, дължими по декларацията.

Чл. 57 Място на подаване на декларацията за дължими данъци

(1) Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по:

1. мястото на регистрация на платеца на дохода;

2. постоянен адрес на физическото лице, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася дължимите данъци;

3. постоянен адрес на пълномощника, когато доходите са получени от чуждестранно физическо лице чрез пълномощник с постоянен адрес в страната.

(2) Когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по ал. 1, декларацията се подава в Териториалната дирекция – София, на Националната агенция за приходите.

Чл. 58 Удостоверение за платен данък от чуждестранно физическо лице

(1) Удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55.

(2) По искане на чуждестранното лице удостоверението за внесен данък върху общата годишна данъчна основа и/или за внесен данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се издава поотделно за отделните видове доходи по чл. 8 освен в случаите, когато доходът е реализиран чрез определена база.

Чл. 59 Задължение за подаване на данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен)данък

(отменен)

(1) Лицата, които подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по глава седма, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(2) Лицата декларират с декларация по ал. 1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Лицата подават данъчна декларация по този член и за възникването на обстоятелствата по чл. 39, ал. 2 и 3 през съответния период.

Чл. 60 Срок за подаване на данъчната декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

(отменен)

(1) Данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 се подава до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Данъчната декларация по чл. 59, ал. 2 се подава в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелствата.

(3) Данъчната декларация по чл. 59, ал. 3 се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 39, ал. 2 и 3.

(4) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 и в същия срок заплатят пълния размер на окончателния годишен (патентен) данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

Чл. 61 Място на подаване на данъчната декларация за облагане с окончателен годишен (патентен)данък

(отменен)

(1) Данъчните декларации по чл. 59 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местните физически лица, включително на едноличните търговци, носители на задължението за данъка.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Териториалната дирекция - София, на Националната агенция за приходите.

Чл. 62 Задължение и срокове за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължимиот еднолични търговци

За дейностите, облагани по чл. 26, ал. 5, едноличните търговци прилагат разпоредбите за деклариране на данъка на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 63 Място на подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от едноличнитърговци

Декларациите по чл. 62 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Чл. 64 Утвърждаване на образци

(1) Образците на данъчните декларации и декларацията по чл. 29а, ал. 4 по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите.

(2)

(3) Образците на сметка за изплатени суми и на служебна бележка по този закон, както и на удостоверението по чл. 58 и справките по чл. 73, се утвърждават със заповед на министъра на финансите.

(4) Заповедите и образците по ал. 1 и 3 се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 65 Срокове за внасяне на данъци, удържаниот платеца на дохода

или от друго лице, задължено да удържа данъци по този закон

(1) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 9 и чл. 38, ал. 12 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.

(2) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

(3) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.

(4) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 4 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял.

(5) Алинея 4 не се прилага за доходите от ликвидационни дялове в случаите на прехвърляне на имущество при преобразуване по реда на чл. 265 от Търговския закон, за които данъкът се внася по реда на чл. 67 от едноличния търговец, придобил дохода.

(6) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10 - 12 и чл. 38, ал. 5 се внася по реда на чл. 67 от лицето, придобило дохода.

(7) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 8, 11 и 14 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.

(8) Застрахователното/осигурителното дружество по ал. 7 установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице - носител на задължението за данъка.

(9)

(10) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 8, ал. 11 се удържа и внася от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната.

(11) Данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 в срок до 25 февруари на следващата година.

(12) Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък.

(14) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 15 се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.

(15) Данъкът по чл. 41а се внася от държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането му.

Чл. 66 Място за внасяне на данъци, удържаниот платеца на дохода

или от друго лице, задължено да удържа данъци по този закон

(1) Данъкът по чл. 65 се внася в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(2) Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 1 – 9 и чл. 38, придобити от чуждестранни физически лица, се възстановяват от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето, задължено да внесе данъка.

(3) Данъкът по чл. 41а, ал. 1 се внася в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

Чл. 67 Срокове за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

(1) Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

(2) Не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

(3) Данъкът по чл. 46, определен към момента на замяната по чл. 38, ал. 5, се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества.

(4) Дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

(6) Дължимият данък по ал. 4 и 5 за доходи на починали лица в случаите по чл. 53, ал. 3, 4 и 5 се внася в едномесечен срок от датата, на която изтича срокът за подаване на годишната данъчна декларация от наследниците/заветниците.

Чл. 68 Място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

(1) Данъкът по чл. 43, 44, 46 и 48 се внася в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(2) Данъкът по ал. 1 на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(3)

(4) Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 10 – 12 и чл. 38, придобити от чуждестранни физически лица, се възстановяват от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето, задължено да внесе данъка.

Чл. 69 Срокове за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

(отменен)

(1) Окончателният годишен (патентен) данък по глава седма се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на окончателен годишен (патентен) данък през данъчната година, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 59, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

Чл. 70 Място за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

(отменен)

Окончателният годишен (патентен) данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец.

Чл. 71 Срокове за внасяне на алтернативни данъци от едноличните търговци

За дейностите, облагани по чл. 26, ал. 5, едноличните търговци прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане относно сроковете за внасяне на данъка.

Чл. 72 Място на внасяне на алтернативни данъци от еднолични търговци

Данъците по чл. 71 се внасят в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

Чл. 73 Задължения за предоставяне на информация от платци на доходи

(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски:

1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, в полза на местни и чуждестранни физически лица;

2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

3. от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 5, 12 и 26;

4. по чл. 13, ал. 1, т. 6 – 9, 15 – 18, 22, дневните командировъчни пари по т. 23, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв., т. 24, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 3000 лв., и т. 27 в полза на местни физически лица;

5. по чл. 38, ал. 9 в полза на местни физически лица.

(2) При преобразуване или прехвърляне на предприятие справката по ал. 1 се изготвя от правоприемника.

(3) Доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 се включват в справката по ал. 1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на извършване на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял. В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходите се включват в справката по ал. 1 за данъчната година на прехвърлянето.

(4) Справката по ал. 1 се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. При заличаване/прекратяване на предприятие справката по ал. 1 се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(5) Справката по ал. 1 се предоставя само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(6) Работодателите изготвят справка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, както и за доходите по:

1. член 24, ал. 2:

2. член 24, ал. 5. В справката се посочва информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, както и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.

(7) Справката по ал. 6 се предоставя в срока и по реда на ал. 2, 4 и 5.

(8) Справките по ал. 1 и 6 на еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които са починали през данъчната година, могат да се подадат от техните наследници по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители.

(9) При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице по реда на предходните алинеи, след срока по ал. 4 задължените лица имат право да правят промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията.

(10) В справката по ал. 1 не се включват доходите, за които се предоставя информация в Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите, както и доходите по чл. 13, ал. 1, т. 18, изплащани от училищата в полза на ученици и студенти.

Чл. 73а Задължение за предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен

(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, доходите от дивиденти, с изключение на такива, за които се предоставя информация съгласно глава шестнадесета, раздел IIIа от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.

(2) Пенсионноосигурителните дружества по глава девета, раздел ІІ от Кодекса за социално осигуряване предоставят на Националната агенция за приходите информация за пенсиите, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) В справката по чл. 73, ал. 1 не се включват доходите, изплатени на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, за които се предоставя информация по реда на ал. 1 – 3.

(5) Работодателите предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя само по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(6) При преобразуване или прехвърляне на предприятие информацията по ал. 1 – 5 се изготвя и предоставя от правоприемника. При заличаване/прекратяване информацията по ал. 1 – 5 се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(7) Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, информацията по ал. 1 се предоставя от чуждестранното физическо лице, местно на друга държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 74 Задължения за предоставяне на информация от държавни органи

(1) Министерството на вътрешните работи при поискване от органите по приходите предоставя необходимата информация за установяване дали едно лице е местно или чуждестранно съгласно глава първа.

(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

Чл. 75 Приоритетно прилагане на данъчна спогодба или друг международен договор

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Чл. 76 Данъчен кредит

(1) Извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) При необходимост министърът на финансите може да:

1. определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;

2. уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;

3. не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.

Чл. 77 Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане

При определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 78 Приспадане на данък, удържан в друга държава - членка на Европейския съюз

(отменен)

(1) Удържаният данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент-платец на местни физически лица, с изключение на еднолични търговци, се приспада от дължимия данък върху общата годишна данъчна основа на лицето, определен в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50.

(2) Ако след приспадането по ал. 1 има остатък, той се възстановява въз основа на искане в сроковете и по реда на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към годишната данъчна декларация по ал. 1, съответно към искането по ал. 2, се прилага документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания в държавата по ал. 1 данък, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.

Чл. 79 Възстановяване на данък, удържан в друга държава - членка на Европейската общност

(отменен)

(1) Физическо лице, с изключение на едноличните търговци, което не е имало задължение за подаване на декларация по чл. 50, има право да си възстанови удържания данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент-платец.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на искане в сроковете и по реда на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към искането по ал. 2 се прилага документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания в държавата по ал. 1 данък, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.

Чл. 80

(1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 80б

(1) Физическо лице, което, като е задължено, не издаде документ по чл. 9, ал. 2 за придобитите от него доходи, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) За нарушенията по ал. 1 глобата се налага поотделно за всеки неиздаден документ.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 81

(1) Лице - платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 2000 лв.

Чл. 81а

(1) Лице – платец на доход, което при поискване не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.

Чл. 82

(1) За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73 и 73а, както и за посочване на неверни или непълни данни, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.

Чл. 83

(1) Лице, което не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 1 за представяне на годишен отчет за дейността или не го представи в срок, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

Чл. 84

(1) Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

Чл. 85

(1) Нарушенията по този закон се установяват с акт на орган по приходите.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Актовете за установяване на нарушенията се съставят и наказателните постановления се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 86

За налагането на административни наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “България” или “страната” е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

2. “Постоянен адрес” е адресът по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за българските лични документи.

3. “Място на стопанска дейност” е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. “Определена база” е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

5. “Дивидент” е:

6. „Ликвидационен дял“ е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.

7. “Лихва” е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

8. “Франчайз”, “факторинг скрито разпределение на печалбата”, “авторски и лицензионни възнаграждения” и “възнаграждения за технически услуги” са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

9. “Пазарна цена” е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

10. “Произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети” са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.

11. “Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа” са сделките:

12. “Допълнително доброволно осигуряване” е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване.

13. “Доброволно здравно осигуряване” е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване.

14. „Застраховки „Живот“ за целите на чл. 19, чл. 24, ал. 2, т. 12 и чл. 28, ал. 2, т. 1 са сключваните от:

15. “Доходи от инвестиции на техническите резерви” е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.

16. “Застрахователно обезщетение” е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.

17. “Рента” е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването й от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.

18. “Аренда” е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда.

19. “Производствени дивиденти” са дивидентите, изплатени на член-кооператорите за произведената от тях и продадена на кооперацията продукция.

20. “Потребителски дивиденти” са дивидентите, разпределени за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията.

21. “Непреработен продукт от селско стопанство” е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

22. “Приемен родител” е всяко лице от приемно семейство по чл. 31 от Закона за закрила на детето.

23. “Здравни заведения” са заведенията по чл. 21, ал. 2 от Закона за здравето.

24. “Лечебни заведения” са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения.

25. “Дарение за култура” е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

26. “Трудови правоотношения” са:

27. „Работодател“ е:

28. „Упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец.

29. “Лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

30. “Извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

31. “Интелектуална собственост” е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

32. “Собствен капитал на предприятието” във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 11 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.

33. “Предприятие” е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

34. “Данъчна спогодба” е:

35. „Данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.

36. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

37. “Оборот” за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.

38. “Обект” за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложението, в т. ч.:

39. “Работно място” е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.

40. “Жители” за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък са лицата с настоящ адрес в съответното населено място по данни от месец декември на предходната година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

41. “Настоящ адрес” е адресът по смисъла на чл. 94 от Закона за гражданската регистрация.

42. “Развлекателни игрални автомати” са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.

43. “Средства за подслон” и “места за настаняване” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма.

44. “Нетна търговска площ” е площта в съответния търговски обект, в т.ч. и щандовете, която е достъпна за купувачите.

45. “Заведения за хранене и развлечения” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма.

46. “Бюфет, павилион, каравана” са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.

47. “Средно претеглена цена” е цената, която се определя по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя, където: СПЦ е средно претеглена цена; ЦП1,2...n е цената на придобиване на съответния финансов актив; БР1,2...n е броят на финансовите активи, придобити на цена ЦП1,2...n.

48.

49.

50.

51. “Недвижим жилищен имот” във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.

52. „Основно трудово правоотношение“ е трудовото правоотношение по т. 26, което е възникнало първо по време. При определяне на основното трудово правоотношение не се вземат предвид трудовите правоотношения по т. 26, буква „и“.

53. „Годишен отчет за дейността“ е отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.

54. „Морско лице“ е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

55. „Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са тези по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

56. „Доход от стопанска дейност на физически лица“ за целите на чл. 29а е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.

57. „Данъчна стойност“ за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

58. „Влог“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 8 е влог по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

59. „Държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията“ е държавната парична награда на лица за изключителните им постижения и цялостен принос в областта на културата, науката, образованието, отбраната и националната сигурност, здравеопазването, спорта и др., за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и защитата на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии, за опазване на околната среда и за проявена лична доблест, предоставена по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

63. „Криптоактиви“ са тези по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на криптоактиви.

64. „Лечебни растения“ са тези по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за лечебните растения.

65. „Регулиран пазар“ е този по смисъла на § 1, т. 70 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

66. „Пазар за растеж“ е този по смисъла на § 1, т. 70а от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 2

Този закон въвежда разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО на Съвета относно общата схема за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношения на дружества от различни държави членки и Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.

§ 3

Законът за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 63 от 2006 г.) се отменя.

§ 4

(1) Лице, което към 31 декември 2006 г. е основен работодател по смисъла на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, преизчислява по реда на същия закон окончателно данъка върху доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения на годишна база до 31 март 2007 г.

(2) За разликата в данъка във връзка с преизчисляването по ал. 1 се прилага чл. 49, ал. 5, 6 и 7.

(3) Работодателите по смисъла на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица издават служебната бележка по чл. 38 на същия закон за доходи от трудови правоотношения, получени през 2006 г.

§ 5

За облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на този закон, начислен, но неизплатен до влизането в сила на този закон, размерът на дължимия авансов данък при окончателното изплащане на дохода се определя по чл. 42, ал. 3.

§ 6

(1) Доходите, получени до влизането в сила на този закон, различни от доходи от трудови правоотношения, и подлежащи на облагане по отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, за които датата на придобиване на дохода по този закон е след 1 януари 2007 г., се приспадат при определяне на облагаемия доход по този закон.

(2) Частта от облагаемите доходи, които на основание чл. 22, ал. 2 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица не са участвали при определяне на данъчната основа по смисъла на същия закон, се декларират като облагаем доход по този закон през следващите данъчни години до изчерпване на остатъка от годините по чл. 22, ал. 2 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

§ 7

(1) Доходите, получени през 2006 г. и подлежащи на деклариране по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, се декларират до 15 април 2007 г. с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 41 от същия закон.

(2) Предприятията, изплатили през 2006 г. на физически лица доходи, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии, подават справката по чл. 57 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица в срок до 15 април 2007 г.

§ 8

(1) Дължимият данък за доходи, получени през 2006 г., се внася в сроковете и по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

(2) За внесения данък по ал. 1 се ползва отстъпка при условията, по реда и в размера, определени с отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

§ 9

Образците на годишна данъчна декларация за 2006 г. и справката за 2006 г. по чл. 57 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица се утвърждават в срок до 10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”.

§ 10

Образците на сметката за изплатени суми и служебната бележка по чл. 45, ал. 4, на удостоверението по чл. 58 и на данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 се утвърждават в срок до 31 декември 2006 г. със заповеди на министъра на финансите. Образците и заповедите се обнародват в “Държавен вестник”.

§ 10а

(1) Лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто ползват данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон.

(2) Лицата, на които до 31 декември 2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане.

(3) Лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок.

§ 10б

В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

§ 11

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68 и 82 от 2006 г.) навсякъде думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 12

В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 13

В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34 и 59 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 1 и 3 и § 19г, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 14

В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37 и 63 от 2006 г.) в чл. 40, ал. 3 и чл. 41 думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 15

В Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България (ДВ, бр. 59 от 2003 г.) в чл. 2, ал. 2 думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 16

В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33 и 68 от 2006 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 17

В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г.; бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 17, 24, 30 и 69 от 2006 г.) в чл. 33, ал. 2 думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 18

В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; бр. 44 от 2001 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 28, 32 и 38 от 2005 г., бр. 24, 30 и 63 от 2006 г.) в чл. 15а думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 19

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82 и 86 от 2006 г.) в чл. 178, ал. 2, т. 1 думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 20

В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 24, 80 и 90 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 24 и 63 от 2006 г.) в чл. 10л, ал. 3 думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.

§ 21

Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.