Закон за закрила на детето

Чл. 1 Предлет на закона

(1) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

(2) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

(3) Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(4) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

Чл. 2 Определение за дете

Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

Чл. 3 Принципи на закрила

Закрилата на детето се основава на следните принципи:

1. зачитане и уважение на личността на детето;

2. отглеждане на детето в семейна среда;

3. осигуряване най-добрия интерес на детето;

4. специална закрила на дете в риск;

5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;

6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;

7. временен характер на ограничителните мерки;

8. незабавност на действията по закрила на детето;

9. грижа в съответствие с потребностите на детето;

10. осигуряване развитието на дете с изявени дарби;

11. насърчаване на отговорното родителство;

12. подкрепа на семейството;

13. превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;

14. контрол по ефективността на предприетите мерки.

Чл. 4 Мерки за закрила

Мерки за закрила Чл. 4. (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез: 1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; 2.настаняване в семейство на роднини или близки; 3. осиновяване - съгласно Семейния кодекс; 4. настаняване в приемно семейство; 5. настаняване в специализирана институция; 6.полицейска закрила; 7. специализирана закрила на обществени места; 8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите; 9.осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето; 10. осигуряване на правна помощ от държавата; 11. специални грижи за децата с физически и психически увреждания. (2) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

(2) дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.

Чл. 5 Специална закрила

(1) Специална закрила се осигурява на дете в риск.

(2) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 5а Закрила на деца с изявени дарби

Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието, младежта и науката, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра на физическото възпитание и спорта, в която се предвиждат мерки и за:

1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;

2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуствата;

3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.

Чл. 5б Специализирана закрила на деца на обществени места

(1) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите “Социално подпомагане”, кметовете, регионалните управления на образованието на Министерството на образованието и науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на обществени прояви.

(2) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки тютюневи и свързани с тях изделия, бездимни тютюневи изделия, нови тютюневи изделия нагреваеми тютюневи изделия и продукти с високо съдържание на кофеин на деца.

(4) Забранява се употребата от деца на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия, изделия, различни от тютюневи изделия, бездимни тютюневи изделия, нови тютюневи изделия, нагреваеми тютюневи изделия и диазотен оксид (райски газ).

Чл. 6 Органи за закрила на детето

Закрилата на детето се осъществява чрез:

1. председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;

2. дирекции „Социално подпомагане“.

3. министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на правосъдието министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

Чл. 6а Отговорности на органите за закрила по чл. 6, т. 3

(1) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в провеждането на държавната политика в областта на закрилата на детето.

(2) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в изпълнението и отчитането на Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето.

(3) Органите по чл. 6, т. 3 съвместно с председателя на Държавната агенция за закрила на детето разработват координационен механизъм за взаимодействие в съответствие с компетентностите си в областта на закрилата на детето за осигуряване на ефективна система за превенция и контрол по спазване правата на децата.

(4) В рамките на своите правомощия:

1. министърът на труда и социалната политика:

2. министърът на вътрешните работи:

3. министърът на образованието и науката:

4. министърът на правосъдието:

5. министърът на външните работи:

6. министърът на културата:

7. министърът на здравеопазването:

8. кметовете на общини:

Чл. 7 Задължение за съдействие

(1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

(3) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел “Закрила на детето” в дирекция “Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето.

(4) При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

(5) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и доставчиците на социални услуги по Закона за социалните услуги са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции „Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 8 Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете

(1) Всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.

(2) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

(3) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

(4) Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

(5)

(6) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето.

(5)

(7) Родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2.

(8) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

(9) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.

(10) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.

Чл. 8а Права и задължения на органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги - резидентен тип, и на социалните услуги в общността

(отменен)

(1) Органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги - резидентен тип, и на социалните услуги в общността имат правата и задълженията по чл. 8.

(2) Органите по ал. 1 са длъжни да осигурят охрана на обектите, в които се предоставят услугите.

(3) Органите по ал. 1 са длъжни да осигуряват, следят и оценяват професионалната правоспособност на работещите в съответната институция, социална услуга - резидентен тип, или услуга в общността.

(4) Оценяването на професионалната правоспособност се извършва задължително преди постъпване на работа на всеки служител и на всеки три години. При необходимост и по преценка на съответния орган оценяването може да се извършва и в по-кратки срокове.

(5) Условията и редът за извършване на оценяването по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 17а, т. 4.

(6) Органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги - резидентен тип, в случаите на настаняване на дете по реда на чл. 25, ал. 1, т. 3 са длъжни да:

1. уведомяват писмено родителите, настойниците и попечителите на всяко дете за предстоящите оценки на образователните му потребности и насочването му за обучение в специално училище или за интегрирано обучение;

2. осигуряват изпълнението на решението на екипите за комплексно педагогическо оценяване за насочване на децата или учениците към определен вид обучение в случаите, когато родителите, настойниците или попечителите на детето не изпълняват задълженията си по Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.

(7) Органите по ал. 1 предприемат действия за реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда в случаите на извършена проверка от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и дадена препоръка за налагане на дисциплинарно наказание.

Чл. 9 Участие на юридически лица

(1) Юридически лица, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

Чл. 10 Право на закрила

(1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

(2) Право на закрила по реда на този закон има и лице – жертва на насилие или експлоатация, на което възрастта му не е установена и за което може да се направи основателно предположение, че е дете.

(3) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

Чл. 11 Закрила срещу насилие

(1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Чл. 11а Закрила на личността на детето

(1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.

(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Чл. 12 Право на изразяване

Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

Чл. 13 Информиране и консултиране

Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

Чл. 14 Защита на религиозни убеждения

(1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

Чл. 15 Участие в процедури

(1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

(5) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

(6) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

(7) дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

Чл. 15а Зачитане на родителите, настойниците, попечителите и другите членове на обществото

При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото, да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве.

Чл. 16 Тайна на информацията

(1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст – и без негово съгласие.

(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

(3) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

Чл. 17 Държавна агенция за закрила на детето

Председател на Държавната агенция за закрила на детето Чл. 17. (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето. (2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет. (4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател. (5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.

Чл. 18 Национален съвет за закрила на детето

(1) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни и координационни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на физическото възпитание и спорта Агенцията за социално подпомагане, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.

(2) Проектите на нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в Министерския съвет след предварително становище от Националния съвет за закрила на детето.

(3) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 19 Функции на агенцията

(отменен)

Държавната агенция за закрила на детето:

1. организира и координира осъществяването на държавната политика за закрила на детето;

2. подготвя и провежда национални и регионални програми за осъществяване на закрила на детето, като осигурява необходимите финансови средства и ги разпределя между отделите за закрила на детето;

3. предлага на Министерския съвет и участва в обсъждането на проекти за нормативни актове в областта на закрилата на детето;

4. ръководи методически и контролира дирекциите „Социално подпомагане“ в дейността им по закрила на детето;

5. насърчава дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;

6. организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;

7. осъществява международно сътрудничество;

8. създава и поддържа национална информационна система за:

Чл. 20 Общинска служба за социално подпомагане

(1) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция „Социално подпомагане“, в която се създава отдел за закрила на детето.

(2) Дирекция „Социално подпомагане" работи в сътрудничество и координация с държавни органи, доставчици на социални услуги физически и юридически лица, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.

Чл. 21 Функции на дирекция „Социално подпомагане"

(1) По този закон дирекция „Социално подпомагане":

1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;

2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;

3. извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;

4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;

5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;

6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:

7. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;

8. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;

9. организира обучение и консултации на приемни родители и участва в техния подбор;

10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;

11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часо-вата полицейска закрила;

12. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;

13. проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осинови-тели и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок две години от датата на осиновяването;

14. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;

15. в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето., както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес.

16. изготвя писмени доклади и становища за целите на обмен на информация за деца по Регламент (ЕС) 2019/1111 и по Конвенцията от 1996 г. и ги предава на Министерството на правосъдието.

(2) Директорът на дирекция „Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.

(3) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани.

Чл. 22 Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

дирекция „Социално подпомагане“ работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.

Чл. 22а

(1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък „Хагската конвенция“, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

1. Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;

2. насрещната страна по молбата;

3. заинтересованите лица.

(2) В производството по ал. 1 не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права.

(3) По молбите в производството по ал. 1 не се събират държавни такси и не се дължат разноски.

(4) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното местопребиваване, за неговото мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на детето. Когато е изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето или задържането на детето, становището съдържа и информация за приспособеността на детето.

(5) Съдът изслушва детето по реда на чл. 15, ал. 3 – 5 и отдава дължимото значение на изразеното мнение на детето съобразно неговата възраст и степен на зрялост.

(6) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез министерството, и определя представител, който може да извършва действия от името на молителя. Министерството на правосъдието не участва в производството, когато лицето е подало молбата направо до съда.

Чл. 22б

(1) Съдът служебно или по искане на страна може да определи за времето на съдебното производство подходящи мерки за личен контакт с детето съгласно чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111. При необходимост съдът определя и мерки по чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 от Семейния кодекс.

(2) Съдът служебно или по искане на страна определя подходяща мярка за закрила на детето по този закон с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните.

(3) При връщане на дете при условията на чл. 27, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/1111, в решението за връщане съдът може да определи подходящи мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му.

Чл. 22в

(1) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът може служебно да събира доказателства, да подпомага страните за доброволно уреждане на спора, да ги насочва към медиация, без това да води до забавяне, при спазване на сроковете по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111, включително при спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако делото не бъде обявено за решаване в първото съдебно заседание, съдът определя срок за посочване и представяне на доказателства и доказателствени искания.

(3) Преди да постанови отказ за връщане на дете единствено на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ от Хагската конвенция, съдът уведомява страните и указва да представят според установения конкретен риск доказателства, че защитата на детето след неговото връщане е гарантирана. В този случай съдът може да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането или чрез централните органи.

Чл. 22г

(1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

(2) Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане на детето съгласно чл. 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

(3) Съдът, постановил решение за връщане на детето, включително решение с допуснато предварително изпълнение, издава по молба на страната удостоверение съгласно приложение IV от Регламент (ЕС) 2019/1111. Същото удостоверение се издава и в случаите, когато съдът е определил мярка по чл. 22б, ал. 3.

(4) Съдът, постановил решение за отказ за връщане на дете на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ и чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция, издава служебно удостоверение съгласно приложение I от Регламент (ЕС) 2019/1111.

Чл. 22д

(1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111, Софийският апелативен съд се произнася с решение, което е окончателно.

(3) При изпълнение на решение за връщане на дете се прилагат правилата на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22е

Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.

Чл. 22ж

(отменен)

(1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.

(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета “б”.

Чл. 23 Мерки за закрила в семейна среда

Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;

2. насочване към подходящи социални услуги;

3. консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;

4. консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;

5. съдействие за подобряване на социално-битовите условия;

6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;

7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;

8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;

9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;

10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването.

11. съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Чл. 24 Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

(1) Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция “Социално подпомагане” по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция “Социално подпомагане” и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция “Социално подпомагане.

(2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.

Чл. 25 Основания за настаняване извън семейството

(1) Може да бъде настанено извън семейството дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

5. в случаите по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и по чл. 11 и 33 от Конвенцията от 1996 г.;

6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

(2) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Чл. 26 Настаняване извън семейството

(1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

(2) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя пред районния съд.

(3) Искането за настаняване, направено от дирекция “Социално подпомагане”, се придружава от:

1. доклад от дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето;

2. декларациите от роднините или близките на детето в случаите по чл. 27, ал. 3 и 4;

3. справка от регистъра на дирекция “Социално подпомагане” за вписаните приемни семейства, при които могат да бъдат настанени деца.

(4) Когато искането се прави от прокурора или от родител, съдът служебно изисква от дирекция “Социално подпомагане” документите по ал. 3.

(5) Ползването на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа от дете заедно с негов родител се извършва въз основа на направление от дирекция „Социално подпомагане“.

Чл. 27 Временно настаняване по административен ред

(1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.

(2) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” прави искане до районния съд по настоящия адрес на:

1. детето - при спешни мерки;

2. родителите - във всички останали случаи.

(3) В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по образец.

(4) Несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец.

(5) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След настаняването по административен ред се сключва договор между приемното семейство и общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на приемното семейство.

(6) Актовете на ръководителя на дирекция „Социално подпомагане“ се издават по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 27а Оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред

(1) Заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването.

(2) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ изпраща жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването й.

(3) Административното дело се образува в тридневен срок и се насрочва в 7-дневен срок от постъпването на жалбата в съда.

(4) Сроковете по Административнопроцесуалния кодекс за отстраняване на нередовност на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Съдът определя срок за извършване на съответното процесуално действие, който не може да е по-кратък от три дни и по-дълъг от 7 дни.

(5) Съдът постановява решение в 7-дневен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

(6) Решението по ал. 5 подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред.

Чл. 28 Настаняване по съдебен ред

(1) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство социални услуги - резидентен тип и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето,.

(2) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива.

(3) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на:

1. органите или лицата, направили искането;

2. детето при спазване разпоредбата на чл. 15;

3. родителите или настойника/попечителя на детето.

(4) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.

(5) В решението по ал. 4 задължително се посочва срокът на настаняването.

(6) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

(7) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.

Чл. 28а Настаняване на дете в Република България съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111

(1) Настаняване на дете в Република България от съд или компетентен орган на друга държава членка се извършва след съгласие на районния съд по адреса, където детето ще бъде настанено.

(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква при настаняване на дете при родител и при роднини по права линия до трета степен и по съребрена линия до четвърта степен.

(3) Искането от съда или компетентния орган на другата държава членка по чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 cе изпраща чрез Министерството на правосъдието до районния съд по ал. 1. Съдът служебно изисква становище от дирекция „Социално подпомагане“ по адреса, където детето ще бъде настанено. Съдът разглежда искането и представеното становище на дирекция „Социално подпомагане“ в закрито заседание и се произнася с решение в едномесечен срок.

(4) Решението по ал. 3 е окончателно и се изпраща незабавно чрез Министерството на правосъдието до съда или компетентния орган на другата държава членка.

Чл. 28б Настаняване на дете в друга държава членка съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111

(1) Настаняване на дете в друга държава членка се извършва след получаване на съгласието на компетентния орган в тази държава членка.

(2) Искането за съгласие по ал. 1 се изпраща до компетентния орган на тази държава чрез Министерството на правосъдието.

Чл. 29 Основания за прекратяване на настаняването

Настаняването извън семейството се прекратява:

1. при разваляне на договора;

2. с изтичане на срока;

3. при взаимно съгласие на страните по договора;

4. с осиновяването на детето;

5. с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;

6. с отпадане на основанията по чл. 25 ал. 1;

7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;

8. при промяна на мярката за закрила.

9. при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес;

10. при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;

11. при смърт на детето.

Чл. 30 Ред за прекратяване на настаняването

(1) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция “Социално подпомагане”, на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.

(2) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето..

(3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

Чл. 30а Промяна на мярката за закрила

При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т.2, 4 - 6 се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28.

Чл. 31 Приемно семейство

(1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27.

(5) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

(6) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 32 Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:

1. които не са навършили пълнолетие;

2. поставени под запрещение;

3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;

4. които не могат да бъдат настойници;

5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;

6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;

7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;

8. които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето..

9. които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

10. срещу които има образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 33 Отношения с родителите по произход

(1) Приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.

(2) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция „Социално подпомагане“, семейството на роднини или близки или приемното семейство.

Чл. 34 Изразяване на мнение

Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.

Чл. 34а Приемна грижа

(1) Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.

(2) Семействата на роднини или близки, кандидатите за приемни семейства и утвърдените приемни семейства се подкрепят чрез социални услуги, включващи дейности за набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето.

(3) Социалните услуги по ал. 2 се предоставят от общините и от доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги.

(4) Дейностите по ал. 2 се извършват от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на семейството само в случаите, когато общината не предоставя социални услуги, които включват тези дейности, и когато няма лицензирани доставчици, които предоставят такива социални услуги. „ 16. Член 35 се изменя така: „Резидентна грижа Чл. 35. Предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда.

Чл. 35 Настаняване в специализирани институции

(1)

(2) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само вслучаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

(3) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.

Чл. 36 Контрол

Ръководителят на дирекция „Социално подпомагане“ извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.

Чл. 36а Уведомяване за непосредствен риск от изоставяне

(1) Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция „Социално подпомагане“ . (2) Сигналът по ал. 1 се проверява незабавно при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2. Действия при непосредствен риск от изоставяне на дете след раждане Чл. 36б. (1) Управителят на лечебно заведение, в което има родилно отделение, и личният лекар на бременна жена, на които е станало известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете веднага след раждането, са длъжни незабавно да подадат сигнал до дирекция „Социално подпомагане“ . (2) Управителят на лечебното заведение, в което има родилно отделение, възлага с писмена заповед на лице от персонала на родилното отделение задължението за уведомяване по ал. 1, осигурява достъп до майката и детето и оказва съдействие за проверката на сигнала. (3) Управителят на лечебно заведение, където е предадено, намерено, изоставено или подхвърлено новородено живо дете, има задължението по ал. 1. (4) Управителят на лечебното заведение, в което има родилно отделение, не може да изписва детето до изтичането на срока за проверка на сигнала по чл. 36а, ал. 2. (5) Сигналът се проверява незабавно при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2. Предотвратяване на изоставяне на дете с увреждане Чл. 36в. (1) Началникът на родилното отделение, където е родено дете с увреждане, или определено от него медицинско лице информира незабавно и по подходящ начин след установяване на увреждането родителите на детето. (2) Медицинските лица в родилното отделение, където е родено дете с увреждане, са длъжни да положат усилия да мотивират родителите да не изоставят детето си, както и да им предоставят пълна информация за състоянието на детето, за възможните лечения, за последиците за неговото развитие и за необходимите грижи. (3) Началникът на родилното отделение информира незабавно дирекция „Социално подпомагане“ и доставчик на социални услуги за ранна интервенция на уврежданията с цел оказване на първоначалната подкрепа на родителите и детето с увреждане. Координационен механизъм при насилие Чл. 36г. (1) За осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация дирекция „Социално подпомагане“ създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. (2) До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или жертва на насилие или експлоатация социален работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ , прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа по ал. 1, като определя дата и час за събиране на екипа. (3) Водещ на екипа по ал. 1 е социалният работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ . В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга. (4) Кметът на общината подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип. Защита на дете – жертва на насилие или експлоатация Чл. 36д. (1) Защитата на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация се предприема след проучване на случая от мултидисциплинарния екип и съгласно предложения от него план за действие по чл. 36г, ал. 1. (2) Планът за действие съдържа здравни, социални и образователни услуги за превенция на насилието или за възстановяване на детето. (3) Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, на детето-жертва може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В решението на съда се постановяват мерки по отношение на родителските права и насочване на родителите към социални услуги за повишаване на родителския капацитет по предложение на дирекция „Социално подпомагане“ . (4) Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, дирекция „Социално подпомагане“ може да се обърне към съда или прокурор за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Закона за защита от домашното насилие. (5) При данни за извършено престъпление дирекция „Социално подпомагане“ изпраща сигнал до районната прокуратура за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Наказателния кодекс. (6) Когато насилието или експлоатацията на детето са извършени от лице, на което детето е поверено за предоставяне на грижи, защита, лечение или обучение на основание на съдебно решение, трудов или друг договор, органите на прокуратурата при внасяне на преписката в съда информират незабавно дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и съответния работодател за незабавно отделяне на това лице от детето или от децата. „ 18. В чл. 39, ал. 1, т. 2 думите „специализирани институции или социални услуги – резидентен тип“ се заменят със „социални услуги за резидентна грижа“. 19. Глава четвърта „а“ с чл. 43б – 43и се отменя. 20. В чл. 44: а) в ал. 2 думите „финансова помощ и/или помощ под формата на социални инвестиции“ се заменят с „финансови помощи“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане.“; в) алинея 4 се изменя така: „(4) Помощите се предоставят в пари и са еднократни и месечни.“; г) алинея 5 се отменя; д) в ал. 6 думите „по ал. 2“ се заличават; е) в ал. 7 думите „по ал. 2“ се заличават. 21. В чл. 45: а) алинея 5 се отменя; б) в ал. 6 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 4“; в) алинея 8 се отменя; г) алинея 10 се отменя. 22. В чл. 46: а) в ал. 2 думите „ал. 5, 6, 8, 10, 11, 12, 14 и 15“ се заменят с „ал. 6, 11, 12, 14 и 15“; б) в ал. 4, т. 2 числото „16“ и тирето пред него се заличават. 23. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) точка 8 се изменя така: „8. „Услуги“ по смисъла на чл. 23 са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги.“; б) точка 10 се отменя; в) в т. 11 буква „г“ се отменя; г) в т. 14 думите „чл. 4, т. 2, 4 – 6“ се заменят с „чл. 4, ал. 1, т. 2, 4 и 5“.“

Чл. 37 Полицейска закрила

(1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

(2)

Чл. 38 Основания

Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато детето е:

1. обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;

2. изгубено или е в безпомощно състояние;

3. останало без надзор.

Чл. 39 Мерки за полицейска закрила

(1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;

2. да настанят детето в специализирани институции или социални услуги - резидентен тип, като при необходимост му бъде осигурена охрана;

3. да върнат детето при родителите му или лицата, които полагат грижи за детето.

(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

(3) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки при получаване на информация и сигнали за наличие на обстоятелствата по чл. 38.

Чл. 40 Уведомяване

Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

1. родителите на детето, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето;

2. дирекция „Социално подпомагане“, в чийто район е предприета закрилата;

3. дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;

4. прокуратурата.

5. областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на детето.

Чл. 41 Срок

Полицейска закрила се предоставя за срок до 48 часа.

Чл. 42 Издирване на изчезнало дете

Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.

Чл. 43 Наредба

Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 43а Специализирана закрила на деца на обществени места

(отменен)

(1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.

(2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекции „Социално подпомагане", общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.

1. актовете на сексуално посегателство срещу малолетни и непълнолетни, по които има постановени присъди;

2. данни за извършителите;

3. вид престъпление;

4. продължителност на извършването;

5. причинени противоправни последици и вреди;

6. история на извършените престъпления и на наложените за тях наказания и мерки, а също и за настъпила реабилитация;

7. база данни за чужди граждани, получили статут на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в България, които са осъдени в други държави за сексуални престъпления.

(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюнeви изделия на деца.

(1) Министерството на вътрешните работи създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа и на лицата, осъдени за престъпления по раздел VIII „Разврат“ от Наказателния кодекс, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица, наричан по-нататък „Национален регистър“, както и издаване на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства.

(2) Националният регистър е част от националната информационна система по ал. 1 и съдържа безсрочно електронна база актуални данни за следните обстоятелства, които подлежат на вписване в него:

(3) Министерството на вътрешните работи осигурява регистрирането, съхраняването и поддържането в актуално състояние на данните по ал. 1, като също така осигурява взаимодействието с чужди информационни системи за обмен на информация, касаеща случаите на педофилия и относно осъдените лица за престъпления по раздел VIII „Разврат“ от Наказателния кодекс, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица.

(4) Информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето й, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп, както и начинът на взаимодействието й с чужди информационни системи се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи.

(5) Органите на Министерството на вътрешните работи и съдебната власт предоставят на Националната информационна система информацията за данните по ал. 1 по ред, определен с наредбата по ал. 4.

(6) Органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление и местната администрация, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, общинските комисии за детето, Народното събрание и органите на съдебната власт имат право на достъп, осигуряван от Министерството на вътрешните работи до данните в Националната информационна система. Достъпът е безплатен.

(7) Лицата, осъществяващи по занятие дейности с малолетни и непълнолетни, са задължени да извършват справки с подаване на писмено заявление в Националния регистър относно гореописаните обстоятелства по ал. 1 при сключването на трудови и граждански договори с работници и служители. Справките са безплатни. Наличието на такова обстоятелство е основание за отказ от сключване на трудов или граждански договор.

(8) Задължените лица по ал. 7, както и условията и редът за искането и за предоставянето на информация се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Получената информация може да бъде използвана само във връзка със и в кръга на дейността на нейния заявител, който няма право да я разгласява.

(9) Не се вписват, нито се предоставят лични данни на пострадали лица, нито други обстоятелства, касаещи личността им, които биха могли да доведат до тяхното идентифициране, а обстоятелствата се вписват при спазване на ограниченията по чл. 11а и 16.

(10) При случаи на възобновено наказателно производство и последваща постановена оправдателна присъда, предходно вписаните обстоятелства относно осъждането се заличават изцяло с обратна сила.

Чл. 43а Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия

Чл. 43б Лиценз

(1) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз, издаден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисия по лицензиране, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания.

(2) Лицензът е поименен и правата, произтичащи от него, не подлежат на прехвърляне и преотстъпване.

(3) Лицензът съдържа:

1. титуляр на лиценза;

2. код по БУЛСТАТ/единен идентификационен код;

3. адрес/седалище и адрес на управление;

4. социалната услуга, за която се издава лицензът;

5. срока на лиценза.

(4) Лиценз се издава за всяка отделна социална услуга за срок три години, като след изтичането му той може да бъде подновен.

(5) За разглеждане на документите за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга за деца и за подновяване на издаден лиценз се дължат такси, които се внасят във Фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.

(6) За разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 43в Условия за издаване на лиценза

(1) Лицензът се издава, когато кандидатът:

1. е лице по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане;

2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност; 3.не е в ликвидация;

4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;

5. предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3.

(2) За получаване на лиценз лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление и описание на социалната услуга по утвърдени от него образци и посочват единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ.

(3)

(4) Към заявлението по ал. 2 лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане представят легализиран превод на български език на:

1. документите, удостоверяващи регистрацията по националното им законодателство;

2. декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация;

3. свидетелство за съдимост на чуждите граждани, а за чуждите юридически лица – свидетелства за съдимост на членовете на управителните им органи.

(5) Документите по ал. 2 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(6) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 за българските граждани и юридически лица се установяват служебно от Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 43г Комисия за лицензиране

(1) Комисията по чл. 43б, ал. 1:

1. разглежда постъпилите заявления за издаване и подновяване на лиценз и уведомленията за промяна на обстоятелствата, удостоверени в издаден лиценз;

2. уведомява заявителите при установена нередовност в документите и дава указания за отстраняването й;

3. прави мотивирани предложения до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване, промяна, подновяване, прекратяване, отнемане, заличаване или отказване на лиценз.

(2) Членовете на комисията се предлагат от съответните държавни органи по чл. 43б, ал. 1 и се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомления и уведомява членовете за насрочените заседания, които са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове. За заседанията на комисията се води протокол.

(4) Комисията разглежда заявленията и уведомленията, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове. При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрилата на детето.

(5) За дейността на комисията се води:

1. регистър за постъпилите заявления;

2. протоколна книга;

3. регистър за издадените лицензи;

4. регистър на получените от Агенцията за социално подпомагане удостоверения за регистрация, издадени по реда на Закона за социално подпомагане.

(6) Регистърът по ал. 5, т. 3 съдържа:

1. информацията по чл. 43б, ал. 3;

2. номера и датата на издадения лиценз;

3. датата на връчване на лиценза и подписа на получателя;

4. датата на подновяване, прекратяване, заличаване или отнемане на лиценза.

(7) Представените документи по чл. 43в се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Националния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересовани лица.

(8) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила нa детето.

Чл. 43д Издаване на лиценз

(1) В едномесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в, ал. 1, и/или не е представил някой от документите по чл. 43в, ал. 2 в определения за това срок.

(2) Комисията по чл. 43б, ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на постъпването им.

(3) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 в тридневен срок от разглеждане на заявлението уведомява заявителя при установена нередовност в документите по чл. 43в, ал. 2, като дава указания за отстраняването й в 14-дневен срок. В този случай едномесечният срок по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на нередовността, но не повече от 30 дни.

(4) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или отказване на лиценз в тридневен срок от разглеждане на заявлението.

(5) Заповедта на председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване на лиценз или за отказ от издаване на лиценз се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Лицензът се издава съгласно утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец.

(7) Ако издаденият лиценз бъде изгубен или унищожен, председателят на Държавната агенция за закрила на детето по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да издаде дубликат на лиценза.

(8) При промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, доставчикът на социална услуга за деца уведомява писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето в 14-дневен срок от настъпване на промяната и прилага съответните документи, които я доказват.

(9) Въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето промененото обстоятелство по ал. 8 се отразява в нов лиценз, без да се променя срокът му на действие.

(10) Издаденият лиценз и удостоверението за регистрация по реда на чл. 18б, ал. 3 и чл. 18в, ал. 4 от Закона за социално подпомагане се получават в Държавната агенция за закрила на детето в срок до един месец от датата на издаване на лиценза лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на който е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка.

Чл. 43е Задължения на лицензирания доставчик на социална услуга за деца

(1) Лицензираният доставчик на социална услуга за деца е длъжен в срок до 12 месеца от получаване на лиценза да започне дейност по предоставяне на услугата.

(2) В 14-дневен срок от започването на дейността по предоставяне на услугата лицензираният доставчик е длъжен писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето относно:

1. датата на започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е получил лиценз;

2. адреса/адресите нa предоставяне на услугата, с изключение на мобилните услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция.

(3) В случай че лицензираният доставчик на социална услуга за деца преустанови дейността си за период, по-дълъг от три месеца, той е длъжен в 14-дневен срок от изтичането им да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето за настъпилото обстоятелство, като посочи съответните причини.

(4) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 43в, доставчикът на социална услуга за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.

(5) Всяка година до 31 март лицензираните доставчици представят в Държавната агенция за закрила на детето в електронен формат отчет за дейността си, свързан с предоставяната от тях социална услуга за деца за предходната календарна година.

(6) Отчетът пo ал. 5 съдържа обобщена информация относно постигнатите резултати от работата с потребителите на услугата.

Чл. 43ж Подновяване на лиценз

(1) Преди датата на изтичане на срока на лиценза за предоставяне на социална услуга за деца доставчикът на услугата може да поиска подновяване на лиценза, когато:

1. възнамерява да продължи да предоставя определената услуга и след изтичането на тригодишния срок на лиценза и отговаря на условията на чл. 43в, ал. 1;

2. при извършени проверки по реда на чл. 17а, ал. 1, т. 14 и/или 16 е установено, че няма издавани задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на правата на детето и/или за предоставяне на услугата, или изпълнява добросъвестно предписанията, както и че няма издадени наказателни постановления по наложени актове за нарушения по чл. 45, ал. 5 – 12;

3. е предоставил текущи отчети за дейността си в срока на действие на лиценза.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на социални услуги за деца подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, а ако са лица по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане, прилагат и документите по чл. 43в, ал. 4 не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на лиценза.

(3)

(4) Подадените след срока по ал. 2 заявления не се разглеждат от комисията по чл. 43б, ал. 1 и заявителят се информира за необходимостта да кандидатства за издаване на нов лиценз по реда на чл. 43в.

(5) В случаите, когато няма промяна в обстоятелствата, удостоверени в първоначално издадения лиценз, се издава нов лиценз въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като заявлението по реда на ал. 2 не се разглежда от комисията по чл. 43б, ал. 1.

(6) В случаите, когато има промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, подновяването на лиценза се извършва със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по реда на чл. 43д.

(7) Заповедта за отказ за подновяване на лиценза подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 43з Прекратяване, отнемане и заличаване на лиценз

(1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 със заповед прекратява, отнема и заличава издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца.

(2) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се прекратява, когато титулярят:

1. писмено е поискал прекратяването му със заявление, в което е изложил мотиви за прекратяването;

2. не започне да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза;

3. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е лицензиран;

4. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за адреса/адресите на предоставяне на услугата, за която е лицензиран – в случаите, в които е приложимо.

(3) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се отнема, когато титулярят:

1. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;

2. извършва дейност в нарушение на получения лиценз;

3. не е изпълнил в срок задължително предписание, издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;

4. не изпълни задълженията по чл. 43д, ал. 8 и чл. 43е, ал. 4;

5. е преустановил предоставянето на социалната услуга за повече от три месеца, без да е посочил уважителна причина, довела до преустановяването на дейността;

6. в срок до 31 март на календарната година не е представил писмен отчет за дейността си по услугата за предходната календарна година.

(4) Нов лиценз за конкретната социална услуга за деца може да бъде издаден след изтичане на една година от отнемането му.

(5) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца може да се заличи, в случай че лицензираният доставчик на конкретната социална услуга в срок до три месеца от датата на издаването на лиценза не се е явил да получи документите по чл. 43д, ал. 10 и/или не е заявил получаването им по друг начин. Неполучаването на документите по чл. 43д, ал. 10 се удостоверява от председателя на комисията по чл. 43б, ал. 1, който отбелязва това обстоятелство на върнатото писмо с обратната разписка.

(6) По предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 председателят на Държавната агенция за закрила на детето определя на доставчика на социална услуга за деца подходящ срок за отстраняване на нарушението по ал. 2, т. 3 и 4 или ал. 3, но не повече от три месеца. В случай че в този срок нарушението не бъде отстранено, лицензът се прекратява, съответно отнема.

(7) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица в срок до три дни след датата на издаването й. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 43и Взаимодействие между Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Фонд „Социална закрила“

(1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето в тридневен срок от влизането в сила на съответната заповед изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане копие от издадените, подновени и променени лицензи за социални услуги за деца и свързаната с тях информация по чл. 18б, ал. 6, т. 1 – 5 от Закона за социално подпомагане, както и копие на издадените заповеди за прекратяване, отнемане и заличаване на лицензи с оглед вписването на посочените обстоятелства в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане и издаване, подновяване, преиздаване и заличаване на удостоверенията за регистрация.

(2) Агенцията за социално подпомагане вписва в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане обстоятелствата по ал. 1 в 5-дневен срок от предоставянето им от Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето издадените, подновените и/или преиздадените удостоверения за регистрация в тридневен срок от издаването им.

(4) Всяка година до 30 април на календарната година председателят на Държавната агенция за закрила нa детето изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане представените по реда на чл. 43е, ал. 5 отчети за дейността на лицензираните доставчици, свързани с предоставяната от тях социална услуга за деца, за предходната календарна година.

(5) Изпълнителният директор на Фонд „Социална закрила“ изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето поименна справка за внесените такси за разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз по реда на чл. 43б, ал. 5 в тридневен срок от постъпването им във фонда.

Чл. 44 Източници за финансиране

Източници за финансиране Чл. 44. (1) финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от: 1. републиканския бюджет; 2.общинските бюджети; 3. национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца; 4.дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица; 5. фонд „Социално подпомагане"; 6.други източници. (2) Дирекции „Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ в натура при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. (3) финансова помощ и/или помощ в натура се отпуска от директора на дирекция „Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение. (4) финансовата помощ е целеви средства в пари и е: 1. еднократна; 2.месечна. (5) Помощта в натура се изразява в предоставяне на движими вещи от първа необходимост и други, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. (6) финансовата помощ и помощта в натура по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства. (7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.

Чл. 44а Фонд „Подпомагане на деца"

(отменен)

(1) Към министъра на правосъдието се създава фонд „Подпомагане на деца" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(2) фонд „Подпомагане на деца" е юридическо лице със седалище София.

(3) Средствата във фонда по ал. 1 се набират от:

1. остатъка от държавните такси в размер 95 на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване;

2. държавните такси, събирани от Министерството на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс;

3. държавните такси по чл. 136б, ал. 9 от Семейния кодекс;

4. дарения и завещания;

5. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(4) Средствата от фонда се разходват за подпомагане на деца в риск, на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и на родители, които са взели децата си от специализирана институция и се грижат за тях.

Чл. 45 Санкции

(4) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(6) Който не изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 - 5, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. - за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. - при повторно нарушение., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(7) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

(8) Длъжностно лице в специализирана институция, социална услуга - резидентен тип, и социална услуга в общността, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(9) Който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон, се наказва с глоба или имушествена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

(10) Орган на управление на специализирана институция, на социална услуга - резидентен тип, или социална услуга в общността, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 5000 лв. - за първо нарушение, и от 5000 до 10 000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(11) Лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(12) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 11а разпространява сведения и данни за личността на дете, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(13) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. - за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. - при повторно нарушение.

(14) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, който наруши чл. 8, ал. 9, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.

(15) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което в нарушение на чл. 8, ал. 10 допусне участието на дете в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това създаде опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(16) Който допусне нарушение на чл. 5б, ал. 4, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., съответно с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.

Чл. 45а Приходи от наложени санкции

Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, постъпват в Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Чл. 46 Производство

(1) Нарушенията по чл. 45, ал. 1 – 4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Нарушенията по чл. 45, ал. 5, 6, 8, 10, 11, 12, 14 и 15 се установяват с акт от служител от Главна дирекция “Контрол по правата на детето” към Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Нарушенията по чл. 45, ал. 7 и 13 се установяват:

1. на длъжностно лице от дирекция “Социално подпомагане” - с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от оправомощено от него длъжностно лице;

2. на останалите длъжностни лица - с акт от служител от Главна дирекция “Контрол по правата на детето” на Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Нарушенията по чл. 45, ал. 9 се установяват:

1. с акт на социален работник от дирекция “Социално подпомагане” - за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 21, ал. 1, т. 3, а наказателното постановление се издава от директора на дирекция “Социално подпомагане” или от оправомощено от него длъжностно лице;

2. с акт от служител от Главна дирекция “Контрол по правата на детето” на Държавната агенция за закрила на детето - за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 17а, т. 14 - 16, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

(5) При установяване на нарушения лицата по ал. 2 - 4 могат да търсят съдействие от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи.

(6) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.

2. “Сведения и данни за личността на дете” е всяка информация за детето по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).

3. “Други лица, които полагат грижи за детето” са семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес.

4. “Хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца” е хармонизиран номер със социална значимост от обхват 116 за оказване помощ за деца, достъпна посредством безплатен телефонен номер.

5. “Най-добър интерес на детето” е преценка на:

6. “Грижата” е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.

7. „Семейна среда“ е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.

8. „Услуги“ по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане.

9.

10. „Специализирани институции" са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.

11. “Дете в риск” е дете:

12. „Дете с изявени дарби“ е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.

13. “Превенция” е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги.

14. „Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т.2, 4 - 6 в биологичното семейство или осиновяването му.

15. „Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.

16. “Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

17. “Специализирана закрила на обществени места” е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.

18. “Годност” е материални и личностни качества на лицето, което полага грижи за детето.

19. „Тютюневи изделия“ са изделията по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

20. „Изделия, свързани с тютюневите изделия“ са изделията по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

21.

22. „Бездимни тютюневи изделия“ са изделията по смисъла на § 1, т. 4е от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

23. „Нови тютюневи изделия“ са изделията по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

24. „Нагреваеми тютюневи изделия“ са изделията по смисъла на § 1, т. 7а от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

25. „Продукти с високо съдържание на кофеин“ са продукти със стимулиращ ефект, които съдържат:

§ 2

Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията. Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.

§ 3

В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.

§ 4

Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.