Определение № 2086 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20268002100149 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. С., чрез адв. Александър Събев против решение № 5799/25.09.2025 г. по в.гр.д. № 12446/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № 14381/22.07.2024 г., постановено по гр. д. № 54396/2022 г. по описа на Софийски районен съд, е определен на основание чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на бащата С. С. С. с детето С. С. С., както следва: 1/ бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от 11.00 ч. до 15.00 ч. в присъствието на майката, или на определено от нея пълнолетно лице за общо осем срещи; 2/ след провеждане на посочените осем срещи по т.1, бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота на месеца от от 11.00 ч. до 15.00 ч. за общо осем срещи; 3/ след провеждане на тези осем срещи по т.2, бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 11.00 ч. до 17.00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 11.00 ч. до 17.00 ч. за общо десет срещи; 4/ след провеждане на посочените в т.4 десет срещи, бащата има право да вижда и взема детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч.в събота до 18.00 ч. в неделя; двадесет дни през лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по десет дни; всяка нечетна година от 10.00 ч. на двадесет и четвърти декември до 18.00 ч. на двадесет и седми декември; от 10.00 ч. на тридесети декември на всяка четна година до 18.00 ч. на първи януари на следващата нечетна година; всяка четна година от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светия понеделник и всяка година на двадесети декември и седемнадесети ноември за по три часа.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който 1 подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл. 3 и чл.11, ал.2 от Закон за закрила на детето, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.142 ГПК и е необосновано. Твърди се, че при разглеждане на делото е нарушено правото му на справедлив процес по смисъла на чл.56 от Конституцията и на чл.6, §1 ЕКЗПЧ; че не са отчетени вербалната и физическа агресия, проявявана системно от бащата спрямо детето, както и факта, че от м.май 2023 г. последният е преустановил заплащането на минималната издръжка от 100,00 лв. за детето.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, формулираните в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК въпроси са се свеждат най-общо до приложението на чл.142 ГПК във връзка с правото на защита и правото на справедлив процес и на чл.3 и чл.11, ал.2 Закон за закрила на детето. По въпросите не е изложена надлежна обосновка по смисъла на т.4 от ТР № № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 182009 г. на ОСГТК на ВКС.

Насрещната страна – С. С. С., чрез адв. Л., поддържа становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество на жалбата поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответницата Е. А.

С., чрез адв. В. срещу първоинстанционното решение, с което е определен режим на лични контакти на бащата С. С. С. с малолетното дете Симона, родено на 17.11.2012 г. С разпореждане от 3.11.2024 г. въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от 10,30 ч., като на страните са дадени изрични указания, че следва да се явят лично в заседанието за изслушването им по реда на чл.59, ал.6 СК, а на въззивницата – да осигури явяването на детето Симона за неговото изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. Призовани са и компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеенето на детето и родителите за изготвяне на актуални социални доклади, в които да съдържат констатации от проведените социални проучвания, включващи жилищните условия на родителите, за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, за обкръжаваща среда на родителите, трудовата им заетост, работно време и доходи, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, конкретното емоционално състояние на детето, актуалното му здравословно състояние, вкл. след осъществяването на контакт с личния му лекар, данни дали детето страда от заболяване и какво е то, което да съставлява пречка да посещава присъствено учебни занимания, специфични потребности на детето, отношението му към бащата, има ли данни за упражнено по отношение на детето насилие, от който и да е от родителите му, желанието му по отношение на контакта с неотглеждащия родител, вкл. след личен разговор с детето, образователните му потребности след консултация с класния му ръководител.

Въззивният съд е указал, че при необходимост, социалните служби следва да упражнят правомощията си по чл. 138а СК и да възложат на доставчици на социални услуги да изготвят становища. Указано е на ДСП по местоживеенето на детето да проведе разговор с личния му лекар и да събере информация от 2 учебното заведение, което посещава детето, както и да посочи дали изслушването му би навредило на неговите интереси. На страните е указано да окажат съдействие на социалните работници за провеждане на проучването. Изискана е от Частно средно бизнес училище „Талантите“ с адрес гр.Пловдив справка, от която да е видно дали детето Симона е ученик в това учебно заведение, от кога, в кой клас се обучава, каква форма на обучение ползва, какъв е средният му успех от началото на учебната година, като в случай на ползвана неприсъствена форма на обучение да се посочат изтъкнатите от това причини от двамата родители, както и сведение от класния ръководител на детето относно поведението му в учебна среда и наличието на специфични образователни потребности. В първото по делото съдебно заседание - на 25.11.2024 г., въззивницата не се е явила лично и не е била представлявана от упълномощения от нея процесуален представител. На 20.11.2024 г., адв. В. е депозирал молба, в която е изложил, че е поради служебна ангажираност по нохд № 10279/2024 г. по описа на Софийски районен съд, не може да се яви в насроченото за 10.30 ч. на 25.11.2024 г. съдебно заседание и моли на основание чл.142, ал.2 ГПК разглеждането на делото да бъде отложено за друга дата. Поради липса на представени с молбата доказателства за невъзможността на адв. В. да се яви в насроченото съдебно заседание за 25.11.2024 г., въззивният съд е оставил без уважение молба и е дал ход на делото; докладвал е въззивната жалба и отговора, писмата от АСП, Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас и съответно Красно село, два броя справки от Частно средно бизнес училище „Талантите“ с адрес гр.Пловдив , постъпили на 22.11.2024 г. медицински документи и съответно е приел последните по делото, изслушал е бащата по реда на чл.59, ал.6 СК, след което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. С определение от 3.12.2024 г. въззивният съд е отменил, на основание чл.253 ГПК определението си, с което е даден ход на делото и е насрочил нова дата за разглеждането му – 10.03.2025 г. от 10.40 ч., като е преценил че на въззивницата следва да бъде дадена последна възможност да се яви лично за изслушването по чл. 59, ал.6 СК, както и да осигури явяването на детето за изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет., като изрично й е указал последиците от неявяването и неосигуряването на детето. С оглед приетите по делото медицински документи, съдът е допуснал служебно изслушването на съдебно-психологична експертиза относно родителския капацитет и годност на всеки от двамата родители; относно изградената емоционална и доверителна връзка на делото с всеки родител; какво е емоционалното му състояние; налице ли са данни за конфликт на лоялност и родителско отчуждение у детето и ако такова е налице – какви са причините за това и в каква степен са развити; съществуват ли данни, че детето е било жертва на психическо или физическо насилие, вкл. упражнено от родителите му. На 7.03.2025 г. е депозирана молба от адв. В., в която е изложено, че е поради служебна ангажираност по нохд № 2507/2024 г. по описа на Софийски градски съд, не може да се яви в насроченото за 10.40 ч. на 7.03.2025 г. съдебно заседание, както и че няма връзка с въззивницата Е. С., но че й е изпратил своевременно определението на съда с указанията за лично явяване за изслушване и за внасяне на депозит по допуснатата експертиза. На 7.03.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е постъпило писмо, в което е посочено, че социален работник от отдел „Закрила на детето“ е направил опит 3 за извършване на социално проучване, но не е успял да осъществи контакт с майката, както и че към настоящия момент ДСП Бургас не разполага с актуални данни за настоящото местонахождение на детето, както и на родителя, който го отглежда. На 5.03.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село е постъпило писмо, в което е посочено, че екип от социални работници са посетили известен им адрес на майката Е. С. – гр.София, ***, ет.6, ап.22, но не са успели да влязат в сградата, тъй като входът е бил заключен, като е оставена покана до майката за среща, но до този момент, последната не се е свързала с отдел „Закрила на детето“. На 10.03.2025 г. е получено изявление в електронна форма от Е. С., в което последната е заявила, че към момента полага ежедневни грижи за своята майка в гр.Бургас поради прекаран сърдечен арест, както и че от причинените стрес и тревога, от 4.03.2025 г. детето е с кризи на гастроезофагинален рефлукс и повръщане. След изслушване на социалния работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, както и на бащата и неговия процесуален представител за многократните опити да се свържат с Е. С. и при съобразяване на факта, че последната е запозната с указанията на съда за лично явяване и за осигуряване присъствието на детето, както и на липсата на доказателства за основателна причина за отсъствието й и това на детето, въззивният съд й е наложил глоба на основание чл.89, т.2 ГПК в размер на 200,00 лв. Приел е, че делото не е изяснено, въпреки положените усилия на състава за изясняване на релевантните за спора факти, поради което за пореден път е указал на въззивницата да се яви лично в следващото съдебно заседание за изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК, както и да осигури присъствието на детето за изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. Изискан е отново социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с оглед изявлението в електронна форма на въззивницата, че тя и детето живеят в гр. Бургас, както и нова актуална справка от Частно средно бизнес училище „Талантите“ с адрес гр.Пловдив, дали детето продължава да бъде ученик в това училище, в каква форма на обучение е понастоящем и в случай, че се касае за дистанционна форма на обучение, какво налага нейното ползване, какво е участието на детето в учебните занимания и какви са наблюденията на класния ръководител относно психическото и емоционално състояние на детето. В открито заседание на 2.06.2025 г. въззивницата отново не се е явила.

Явил се е процесуалния й представител - адв. В.. Съдът е докладвал заявления на въззивницата в ел.форма от 02.06.2025 г. с идентично съдържание, с което се прави искане за отлагане на делото, поради обстоятелството, че документът й за самоличност е с изтекъл срок на валидност. Съдът е дал ход на делото, като е изслушал адв. В., който е заявил, че пълномощията му не са оттеглени; че е уведомил въззивницата за указанията на съда, дадени в предходно съдебно заседание; че последната към настоящия момент живее в гр.Бургас, тъй като полага грижи за болната си майка. Прието е и постъпилото на 7.04.2025 г. писмо от директора на Частно средно бизнес училище „Талантите“, в което е посочено, че детето Симона С. продължава да е техен ученик – в дистанционна форма, след решение на педагогическия съвет на основание чл.12,ал.2 ЗПУД, след съгласуване на РУО Пловдив; че първият учебен срок на учебната 2024 -2025 г. детето е завършило с отличен успех; според класния й ръководител се справя успешно с всички училищни дейности, както и умело и приятелски комуникира с всички свои съученици;