Решение № 12096 от 23.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12096

Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20267180702864 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.

Образувано е по жалба на Я. В. Х. и Н. Н. А. и двамата от [населено място] против Заповед № ЗД/Д- РВ-СТ-013/01.09.2026 г. на за директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], с която на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 е наредено временното настаняване на детето И. Н. А. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към КСУДС [област], до произнасяне на съда с решение, считано от 01.09.2026г.

В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на атакуваната заповед.

В съдебно заседание, двамата жалбоподатели се прадставляват от адв. Б., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], чрез юрк. С. оспорва жалбата.

Административен съд – гр. [област], като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

И. А. е роден на [дата]. в [населено място] от съвместното съжителство на Я. Х. и Н. А.. Детето е трето по ред от общо четири деца.

На 25.08.2026 г. в ОЗД С. постъпил сигнал от РУ [община], вх. № СИГ/Д-РВ-СТ/124 от 25.08.2026 г., касаещ детето И. А.. От сигнала ставало ясно, че на 19.08.2026 г. в РУ [община], спрямо детето е регистрирана противообществена проява за извършена кражба на вещи в съучастие с негов братовчед.

По преписката е приложен е доклад за постъпил сигнал СИГ/Д-РВ-СТ/124 от 25.08.2026 г., касаещ детето И. А..

Приложен е протокол от проведена срещи на социален работник с малолетното дете и негови роднини, в който са описани социално битовите условия, в които живее И., както и че грижите за него при отсъствие на родителите се полагат от чичо им К. А.. Приложен е протокол за проведен телефонен разговор на социален работник с личния лекар на детето, видно от който последното е в добро здравословно състояние, извършени са всички задължителни имунизации.

По преписката още се съдържа социален доклад № СГ/Д-РВ-СТ/123-003/26.08.2026 г., видно от който детето се отглежда в семейна среда. Оставяно ежедневно без надзор от родител, е причина за извършване на множеството му противообществени проява. Детето е с девиантно поведение. За него в МКБППМН към Общ. С. са разглеждани множество възпитателни дела, налагани са му възпитателни мерки, но към момента без нужния ефект. Няма промяна в поведението и проявите му. То продължава да извършва противообществени прояви на обществени места. Родителите не могат да се справят с грижите за детето с неговото възпитание, израстване и прояви. Лошата компания на други деца от големия им род, са в основата на всички противообществени прояви.

Констатациите в цитирания социален доклад са доразвити в социален доклад № СЛ/Д-РВ-СТ/1071-001/02.09.2026 г.

От решение по в.д. № 6 на МКБППМН при О. С. се установява, че на детето И. А. е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.4 от ЗБППМН-поставяне под възпитателния надзор на родителите за извършена кражба на детска количка.

Видно от решение по в.д. № 8 на МКБППМН при [община], на детето, за извършена кражба на предмети от щанд в МОЛ „***“ [населено място] са наложени възпитателни мерки- поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател по чл. 13 ал.1 т.5 от ЗБППМН, както и забрана за посещение на МОЛ- ***, [населено място]- мярка по чл. 13 ал.1 т.6 от ЗБППМН;

Видно от решение по в.д. № 15 на МКБППМН при [община], за извършена от детето кражба на маратонки от магазин в [населено място] е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.7 от ЗБППМН- забрана за среща са определени лица за срок от 1 година.

Видно от решение по в.д. № 20 на МКБППМН при [община], за извършена кражба в [населено място] на детето е наложена мяра по чл. 13 ал.1 т.12 от ЗБППМН- предупреждение за настаняване във възпитателно училище- интернат.

От решение по в.д. № 26 на МКБППМН при О. С. се установява, че за противообществена проява на И. А. му е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.8 от ЗБППМН- забрана за напускане на адреса без придружаване от родител.

Видно от решение по в.д. № 29 на МКБППМН при [община], за извършена кражба от обменно бюро в [населено място], на детето е наложена мяра по чл. 13 ал.1 т.12 от ЗБППМН- предупреждение за настаняване във възпитателно училище- интернат.

Със Заповед № ЗД/Д- РВ-СТ-013/01.09.2026 г. на за директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 е наредено временното настаняване на детето И. Н. А. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към КСУДС [област], до произнасяне на съда с решение, считано от 01.09.2026г.

В качеството на свидетели са разпитани св. И. П., св. И. П. св. Р. Н. и св. П. А.. Съгласно показанията на първата свидетелка, директор на училището, в което детето учи, И. А. има проблемно поведение в училище, не се справя с материята и повтаря пети клас, реализира множество извинени и неизвинени отсъствия, системно нарушава правилника за училището. Въпреки предприетите санкции и многократни разговори с родителите, реално няма промяна в поведението на И.. Съгласно показанията на св. П., И. се води на отчет в ДПС и има многобройни противообществени прояви. Налагани са му почти всички възпитателни мерки по ЗБППМН, без резултат. Личното му мнение е, че родителите не упражняват достатъчен родителски контрол и родителският контрол спрямо децата е силно занижен. Бащата изразява съпричастност когато е при тях, но в последствие проявите продължават.

Св. Н. свидетелства за поведението на детето след настаняването му в КСУДС [област]. Същата споделя, че детето се адаптира добре, проведени са му всички необходими изследвания, лекувани са му паразити. С ученето има напредък, като социални работници работят с него след часовете. Не се прекъсва връзката на детето с родителите, същите са правили неколкократни посещения след настаняването на детето. Обобщава, че детето и братчето му се чувстват добре в Центъра, нямат противообществени прояви, няма и оплаквания от тях.

От показанията на св.А.- леля на детето се установява, че лятото същата се мести от [населено място] до [населено място], за да помага на брат си в отглеждането на децата. Те я слушали, не правили бели. Готви им манджи, гледа ги. Не знае за кражбите на И., не знае, че И. повтаря пети клас. Заявява, че брат й и жена му си гледат децата- хранят ги, водят ги на училище Съдът кредитира показанията на свидетелите П., П. и Н. като логични и последователни, а освен това същите ги намира и за незаинтересовани от крайния изход на делото. Не намира основание да дискредитира и показанията на св. А., макар и да отчита известната нейна заинтересованост, предвид близката й родствена връзка с единия жалбоподател. Все пак, съдът отчита че св. А. не е запозната в цялост с картината около детето И., в частност с неговото битие и проблеми- не знае за негови противообществени прояви, проблеми в училище, дори не е запозната с това, че той повтаря пети клас.

Така изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като депозирана в срок и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна процесуална легитимация по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет, пред надлежния съд, срещу индивидуален административен акт по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Административният акт е издаден от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] - компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 27 от ЗЗД. По делото е представена е заповед за заместване на титуляра с рег. № РД 01-0015/05.02.2025 г. , издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], както и заповед за ползване на платен годишен отпуск, удостоверяваща отсъствието на титуляра, поради което длъжността директор на ДСП С. е изпълнявана от определеното със заповедта за заместване лице.

Оспорената Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-013/01.09.2026 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е издадена при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата отговаря и на законовите изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му, а фактическите такива се съдържат в изложените мотиви към констативната част на акта и в представения към административната преписка доклади, протоколи и заповеди. Наличието на мотиви, извън проверявания акт е изцяло допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Фактическата обстановка по преписката е установена от органа правилно и от същата могат да бъдат направени изводи относно наличието на материалните законови предпоставки за издаване на административния акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не са изследвани в пълнота всички факти и обстяте лства относими къмслучая. Следва да се има предвид, че временното настаняване по административен ред по реда на чл. 27 от ЗЗД е производство, в което следва да са налице общите предпоставки за настаняване извън семейството, като обаче то има елемент на спешност, тъй като неговата цел е да се предприемат спешни мерки за своевременно отстраняване на същуствуващ спрямо детето риск, до произнасяне на съда, съгласно чл. 26 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. Тази специфика предполага действия на административния орган и събиране на доказателства в спешен порядък, които да обосноват издаването на заповед от категорията на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. Събиране на допълнителни доказателства, обследване на допълнителни обстоятелства ще бъде осъществено в предстоящото общо производство по настаняване на детето извън семейството. В конкретния случай събраните доказателства обосновават извода за предпоставките по чл. 25 ал. 1 т. 2 от ЗЗДет и не е налице нарушение по чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Заповедта е и материално законосъобразна и съответства с целта на закона, като правните последици от издаването й са неутрализиране или намаляване риска за живота и здравето на детето, както и преустановяване на извършването на противообществени прояви, респективно предотвратяване на бъдещи такива. Правилно административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 т.2 от ЗЗДет., доколкото видно от всички доказателства, приложени по делото, родителите на детето, без основателна причина трайно не полагат грижи за него. В тази насока са както социалните доклади по делото, свидетелските показания на св. П. и св. П., така и цитираните по- горе решения на МКБППМН по множество възпитателни дела за извършени противообществени прояви. Родителите са заминали да работят за [държава] и са оставили детето на грижите на неговия вуйчо и по- големия му брат, като по това време то е извършило противообществена проява. И преди това, детето е оставяно системно без надзор на родител, същото не се справя в училище и повтаря *** в Обу „***“ [община]. От показанията на св. П.а се установява, че детето има множество извинени и неизвинени отсъствия от училище, наказвано е многократно от педагогическия съвет на училището за постъпили оплаквания, без нужния дисциплиниращ ефект и без адекватно съдействие от страна на родителите. Освен това, системно, в компанията на други деца от големия род извършва кражби на различни вещи на територията на [населено място] и [населено място]. До [населено място] се придвижва без детето да е придружавано от родител. Налагани са му многократно в кратък интервал от време множество възпитателни мерки по ЗБППМН, включително и предупреждение за настаняване във възпитателно училище интернат, които не са оказали никакъв поправителен и превъзпитателен ефект, като в този смисъл са и показанията на св. П., който е бил ангажиран с отработване на преписките. Родителите, макар и да са информирани за всички възпитателни дела, не са положили усилие да предотвратят извършването на тези деяния, което означава, че не разполагат с необходимия родителски капацитет да опазят малолетното дете и от извършването на бъдещи прояви. С други думи, ако спрямо детето не бъдат взети адекватни възпитателни мерки, съществува реален риск за неговия живот, здраве и нравствено развитие, включително и риск за бъдещо настаняване в пенитенциарно заведение в дееспособна възраст, когато И. ще бъде наказателно отговорен за извършени от него престъпления и вместо ЗБППМН, по отношение на него намерят приложение НК и НПК.