Закон за социално подпомагане

Чл. 1

(1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи.

(2) Законът има за цел:

1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другите не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;

2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации;

3. подкрепа за социално включване на лицата, които получават социални помощи;

4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи;

5.

(3) Социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата.

(4)

(5)

Чл. 2

(1) Българските граждани, чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и чужденците, ползващи се от временна закрила, са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности.

(2) Социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.

(3) Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

(4) Получаването на месечни социални помощи се обвързва със:

1. полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в дирекция „Бюро по труда“, и участието им в обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията, освен в случаите на майчинство или когато здравословното състояние на лицето не позволява това;

2. редовното посещаване на детска градина или училище от детето или ученика в задължителна предучилищна или съответно училищна възраст съобразно формата на организация или на обучение, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.

(5)

(6)

(6) От правата по ал. 3 и 5 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 3

При предоставяне на социални помощи не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 4

(1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане.

(2) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на социалното подпомагане.

(3) Държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област.

(4)

(5)

Чл. 5

(1) За изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика.

(2) Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София.

(3) Агенцията за социално подпомагане се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) Към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане се създава инспекторат.

(5) Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции “Социално подпомагане”.

(6) В дирекциите „Социално подпомагане“ се създават отдели „Закрила на детето“.

(7) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за социално подпомагане, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 6

(1) Агенцията за социално подпомагане:

1. изпълнява държавната политика за социално подпомагане;

2. осъществява дейност по предоставяне на социални помощи;

3. разработва единна система за оценка и контрол на дейностите на дирекциите „Социално подпомагане“ и осъществява специализиран контрол върху тях чрез инспектората на Агенцията за социално подпомагане;

4.

5. събира, обработва, систематизира, съхранява и използва информация в сферата на функционалната си компетентност по закон в интегрирана информационна система;

6.

7.

8. изготвя обобщени годишни отчети и анализи за дейността в областта на социалните помощи, които представя на министъра на труда и социалната политика;

9. участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на социалните помощи;

10. поддържа регистри на утвърдените приемни семейства чрез регионалните дирекции за социално подпомагане;

11. усъвършенства критериите и индикаторите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания по Закона за хората с увреждания;

12. организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания по реда на Закона за хората с увреждания;

13. предоставя анализ и обобщени данни от индивидуалните оценки на потребностите на хората с увреждания по Закона за хората с увреждания и резултатите от тях на министъра на труда и социалната политика за определен период, в определен регион или за страната;

14. публикува на официалната си интернет страница информация за насоките и достъпа за реализиране на правата за хората с увреждания;

15. участва и задължително дава становища при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания;

16. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 и 10 дирекциите „Социално подпомагане“, регионалните дирекции за социално подпомагане и Агенцията за социално подпомагане имат право на безплатен достъп до информация от първичните администратори на данни – Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят служебно в 14-дневен срок от датата на поискването й.

(3) Министърът на труда и социалната политика утвърждава наредба за кариерно развитие на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане.

(4) Министърът на труда и социалната политика издава наредба за съдържанието и функционирането на интегрираната информационна система по ал. 1, т. 5.

(5) Агенцията за социално подпомагане администрира и поддържа интегрираната информационна система по ал. 1, т. 5 и прави предложения при разработването и актуализирането на наредбата по ал. 4.

Чл. 6а

(1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения имат право на парични средства за представително облекло за всяка календарна година.

(2) Паричните средства по ал. 1 за държавните служители на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения се предоставят при условия, ред и в размер, определени в Наредбата за служебното положение на държавните служители (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; попр., бр. 47 от 2000 г.; изм., бр. 53, 62 и 89 от 2000 г.; попр., бр. 90 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 35 от 2001 г., Решение № 3901 от 2001 г. на Върховния административен съд – бр. 54 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г., бр. 15, 67 и 115 от 2002 г., бр. 17, 59 и 109 от 2003 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 50 и 83 от 2005 г., бр. 2, 46 и 68 от 2006 г., бр. 46, 64, 92 и 101 от 2008 г., бр. 21, 95 и 106 от 2011 г. бр. 21 и 49 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г., бр. 93 от 2019 г. и бр. 105 от 2020 г.).

(3) Паричните средства по ал. 1 за служителите на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения, които са назначени по трудов договор по Кодекса на труда, се предоставят при условия, ред и в размер, определени в наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 7

(отменен)

(1) Към Националната служба за социално подпомагане се създават областни служби за социално подпомагане.

(2) Ръководителите на областните служби за социално подпомагане се назначават от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

Чл. 8

(отменен)

Областните служби за социално подпомагане:

1. осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на общинските служби за социално подпомагане;

2. изготвят предложения до Националната служба за социално подпомагане за откриване и за закриване на заведения за социални услуги;

3. предоставят на Националната служба за социално подпомагане информация за своята дейност и за дейността на общинските служби.

Чл. 9

(отменен)

(1) Специализиран орган за социално подпомагане в общината е общинската служба за социално подпомагане. Тя е юридическо лице на издръжка от бюджета на общината.

(2) В общините с районно деление се създават служби за социално подпомагане със статут на общински.

(3) В структурата на общинската служба за социално подпомагане се включват и заведенията за предоставяне на социални услуги на територията на общината. Ръководителите им се назначават от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане и са на негово подчинение.

(4) Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане се назначава от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане по предложение на ръководителя на областната служба, съгласувано с кмета на общината.

(5) Към общинската служба за социално подпомагане се създава извънбюджетна сметка, в която постъпват месечните такси от лицата, ползващи социални услуги. Постъпилите такси се разходват за издръжката на съответните социални заведения.

Чл. 10

(отменен)

(1) Общинската служба за социално подпомагане:

1. издирва и регистрира нуждаещите се от помощ и социални услуги лица и семейства;

2. проверява истинността на обстоятелствата, декларирани от лицата и семействата, подали молби за социално подпомагане;

3. анализира и обобщава потребностите от социално подпомагане;

4. осъществява социалното подпомагане на територията на общината;

5. консултира и работи индивидуално с всеки нуждаещ се с цел неговата социална адаптация и интеграция.

(2) Общинската служба за социално подпомагане работи в сътрудничество с нестопанските организации с благотворителна и друга хуманна цел, физически и юридически лица и насърчава дейността им в областта на социалното подпомагане.

Чл. 11

(1) Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

(2) Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.

(3) Родители, осиновители, настойници или попечители и лицата, на които е възложено да полагат грижи за деца съгласно Закона за закрила на детето, получават месечни социални помощи по този закон само когато децата в задължителна предучилищна или училищна възраст редовно посещават детска градина или училище съобразно формата на организация или на обучение, освен ако това е невъзможно поради здравословното им състояние.

Чл. 12

(1) Социалните помощи са:

1. месечни;

2. целеви;

3. еднократни.

(2) Условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

6. включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование;

Чл. 12а

(отменен)

Социалната интеграция на подпомаганите лица може да се реализира въз основа на индивидуален проект, изготвен от дирекция „Социално подпомагане“.

1. подпомагани по чл. 12, ал. 1;

2. подпомагани с месечна целева помощ всички деца, както и младежи от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на тази възраст са ползвали социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и я напускат за първи път;

3. подпомагани по реда на наредбата по чл. 12, ал. 4 за текущия отоплителен сезон;

4. подпомагани по реда на чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца;

5. подпомагани по реда на чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца;

6. деца, настанени в семейства на роднини или близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

7. подпомагани от Агенцията за социално подпомагане ветерани от войните;

8. подпомагани от Агенцията за социално подпомагане военноинвалиди и военнопострадали.

(1) За посрещане на великденските и коледните празници ежегодно през месец март и месец ноември се предоставя целева помощ на:

(2) В случай че подпомаганият попада в повече от една от целевите групи по ал. 1, помощта се отпуска само на едно от основанията.

(3) Помощта се предоставя служебно, като за отпускането й не се прилагат разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и чл. 13.

(4) Размерът на целевата помощ по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

Чл. 12а

Чл. 12б

(1) Безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.

(2) Лицата по ал. 1, отказали участие в програми за заетост, се лишават от месечни помощи за срок от 6 месеца.

(3) Реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява съвместно от общинските администрации, държавните, общинските и частните предприятия и други юридически лица, териториалните поделения на Агенцията по заетостта и на Агенцията за социално подпомагане.

(4) Включването в програми за заетост по ал. 1 не е задължително за:

1. полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст:

2. бременни жени след третия месец на бременността им;

3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност;

4. лицата, полагащи грижи за болен член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен;

5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които имат увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ;

6. лицата с психични заболявания, установени от компетентните органи.

Чл. 12в

(отменен)

(1) Безработните лица в трудоспособна възраст, с изключение на лицата по чл. 12б, ал. 2, могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок от 12 месеца.

(2) Правото на месечно социално подпомагане се възстановява след изтичане на 12 месеца от прекратяването му при условията и по реда, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 12б, ал. 4.

Чл. 13

(1) Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице, с изключение на тези по чл. 12а.

(2) Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.

(3) Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира.

(4) Заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало заявление, в 14-дневен срок от нейното издаване.

(5) Заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Когато директорът на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.

(7) Когато директорът на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ е решил въпроса по същество, решението му може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 14

(1) Социалните помощи се освобождават от данъци и такси.

(2) Правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни.

(3) От парични социални помощи не могат да се правят удръжки, освен за:

1. надвзети средства за социално подпомагане в резултат на счетоводно-техническа грешка;

2. запори за вземания за издръжка на деца.

3. недобросъвестно получени средства от социални помощи, установени с влязъл в сила акт.

(4)

(5) Лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от една година.

(6) Лицата, неизползвали по предназначение целевата помощ за отопление, се лишават от правото да получават такава и през следващия отоплителен сезон.

(7) Вземанията на лицата по този закон се погасяват в тримесечен срок, смятано от края на месеца, за който се отнасят.

(8) Не се допуска принудително изпълнение върху вземанията на лицата по този закон, с изключение на средствата по ал. 3.

Чл. 14а

(1) При сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция “Социално подпомагане” се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.

(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията “Социално подпомагане”.

(3) В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция “Социално подпомагане” издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

Чл. 14б

(1) Заповедта по чл. 14а, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня на получаването. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.

(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция “Социално подпомагане” по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 14в

В производствата по чл. 14б страните се освобождават от държавни такси.

Чл. 15

(1) Лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 – 8, в срок не по-късно от един месец от настъпването им.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 лицата се лишават от социални помощи за срок една година.

Чл. 16

(1) Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции.

(2) Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността.

(3) Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години.

(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължаван при спазване на условията на чл. 16а и 16б само в случай че:

1. за децата няма възможност да бъдат реинтегрирани в семейството, осиновени, настанени в семейство на роднини или близки или в приемно семейство или в социална услуга в общността от резидентен тип по реда на Закона за закрила на детето;

2. за лицата с трайни увреждания и лицата, поставени под запрещение, няма възможност за полагане на грижа в домашна среда и настаняване в социална услуга в общността от резидентен тип.

(5) Социални услуги се предоставят след индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и въз основа на индивидуален план за подкрепа, разработени от мултидисциплинарен екип, чийто състав и методи на работа се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Критериите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на лицата от подкрепа, основното съдържание на индивидуалния план за подкрепа, сроковете за актуализация и преразглеждане на оценката и плана се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) Видовете социални услуги в общността и специализирани институции се определят с правилника за прилагане на закона.

(8) В зависимост от начина на финансиране социалните услуги са:

1. делегирани от държавата дейности, когато се финансират от държавния бюджет;

2. местни дейности, когато се финансират от общинските бюджети;

3. дейности, финансирани от други източници.

Чл. 16а

(1) Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл. 16, ал. 2, 3, 4 и 5.

(2) При условията на ал. 1 социалните услуги за деца се предоставят съобразно най-добрия интерес на детето и съобразно желанието на детето и на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето в съответствие със Закона за закрила на детето.

(3) При условията на ал. 1 социалните услуги за пълнолетни лица, поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга.

(4) Ползването на социални услуги от пълнолетни лица, поставени под запрещение, се прекратява по реда на ал. 3.

(5) При условията на ал. 1 социалните услуги в общността от резидентен тип и в специализирани институции за пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се предоставят по реда на чл. 16б, 16в и 16г.

Чл. 16б

(1) Настаняването в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето може да извърши само временно настаняване по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето.

(2) Искането за настаняване по ал. 1 пред районния съд по настоящия адрес на лицето се прави от дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:

1. доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда;

2. оценката и плана по чл. 16, ал. 5;

3. справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на областта и свободните места.

(4) Временно настаняване в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.

(5) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 4 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд по настоящия адрес на лицето.

(6) Актовете нa директора на дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16в

(1) Исканията за настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция и социална услуга в общността от резидентен тип са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на лицето.

(2) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива и задължително изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез участие на вещи лица.

(3) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция „Социално подпомагане“, лицето и неговия настойник.

(4) В случай че лицето, чието настаняване е поискано, не може да участва лично в заседанието по ал. 3, то се провежда извън сградата на съда.

(5) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.

(6) При искане за настаняване в специализирана институция съдът може да го уважи само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда или за настаняването му в социална услуга в общността от резидентен тип.

(7) В решението по ал. 5 се посочва срокът на настаняването, който при настаняване в специализирана институция не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 16, ал. 3.

(8) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок, не по-дълъг от 7 дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 16г

(1) Настаняването на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция и социална услуга в общността от резидентен тип се прекратява по реда на чл. 16б и 16в от районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.

(2) До произнасянето на съда прекратяване на настаняването се извършва временно със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при изтичане на определения срок по чл. 16в, ал. 7 и при смърт на лицето.

(4) Настаняване от специализирана институция в социална услуга в общността от резидентен тип преди изтичане на определения срок по чл. 16в, ал. 7 се извършва по реда на чл. 16б и 16в.

(5) Удължаване на срока на настаняването в специализирана институция се извършва по реда на чл. 16б и 16в, ако са налице основанията по чл. 16, ал. 4.

(6) Удължаване на срока на настаняването в социална услуга в общността от резидентен тип се извършва по реда на чл. 16б и 16в.

(7) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

(8) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

Чл. 17

(отменен)

(1) Социалните услуги се предоставят срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват, или по договаряне. Социалните услуги за деца са безплатни, когато са делегирани от държавата дейности, освен в случаите, когато заплащане е предвидено в закон. Когато ползваните социални услуги са делегирани от държавата дейности, такси не заплащат и: 1. лицата над 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; 2. лицата, които нямат доходи и влогове; 3. лицата, настанени в приюти и в кризисни центрове; 4. лицата от 18- до 21-годишна възраст, настанени в центрове за временно настаняване след напускането на специализирана институция за предоставяне на социални услуги; 5. лицата, дарили недвижима собственост в полза на държавата или общините с цел развитие на социални услуги.

(2) Таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. В тарифата се определят и случаите, в които лицата, настанени в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат такса в пълния размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, и случаите, в които лицата заплащат такса в непълен размер.

(3) Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси.

(4) Заплащането на социални услуги, предоставени от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, се извършва по договаряне в случаите, когато не са делегирани от държавата дейности.

(5) Таксите по ал. 2 се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица от общинската администрация и се внасят по банкова бюджетна сметка на Министерството на труда и социалната политика до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

(6) Кметът на общината поддържа актуален регистър, който включва:

1. брой и видове социални услуги на територията на общината, които се финансират от държавния бюджет;

2. капацитет и реален брой на лицата, които ползват социални услуги, финансирани от държавния бюджет, по отделни услуги;

3. лицата, които дължат такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет;

4. размер на таксите, дължими от лицата, ползващи социални услуги, финансирани от държавния бюджет;

5. общ размер на дължимите такси;

6. размер на събраните такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет;

7. размер на несъбраните такси и лицата, които ги дължат.

(7) Кметът на общината изпраща по електронен път ежемесечно на изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“ информацията по ал. 6.

(8) При неплащане за повече от три месеца на такса за ползване на социална услуга – делегирана от държавата дейност, от лице, което отговаря на условията за заплащане на такса съгласно тарифата по ал. 2, предоставянето на услугата на лицето се прекратява, освен ако в срок до един месец заплати дължимите такси.

Чл. 18

(отменен)

(1) Социални услуги се извършват от:

1. държавата;

2. общините;

3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;

4. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство.

(2) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България само след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане.

(3) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 могат да предоставят социални услуги за деца до 18 години на територията на Република България след издаване на лиценз от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и вписване в регистъра по ал. 2 и вписване в регистъра по ал. 2.

(4) Лицензът по ал. 3 се предоставя в тридневен срок от издаването му по служебен път от Държавната агенция за закрила на детето на Агенцията за социално подпомагане за вписване в регистъра по ал. 2 за срока, определен в лиценза.

(5)

(5) Лица, които предоставят социални услуги, без да отговарят на изискванията по ал. 1 – 3, нямат право на регистрация и лицензиране за срок три години, считано от датата на установяване на нарушението.

(6)

1. една година, считано от датата на заличаване на вписването на основание чл. 18д, ал. 1, т. 3, 5, 6, 8 и 9;

2. три години, считано от датата на заличаване на вписването на основание чл. 18д, ал. 1, т. 3, 6 и 8, когато нарушението е довело до опасност за живота и здравето на лица, ползващи социални услуги, или представлява престъпление.

(6) Лица, чиято регистрация е заличена по реда на чл. 18д, нямат право на регистрация и лицензиране за срок:

(7)

(8)

Чл. 18а

(1) Кметът нa общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3.

(2) Работодател на персонала в социална услуга, която е делегирана от държавата дейност и местна дейност, е нейният ръководител.

(3) Кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са открити като делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 само чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат.

(4) Социални услуги могат да се предоставят при съвместно участие въз основа на договор между държавата, общините и лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4.

(5) Лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 могат да кандидатстват за средства от фонд „Социална закрила“ след защита на проект.

(6) Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят при спазване на критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и с наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета от Министерския съвет.

(7) При възлагане на управлението на социални услуги по ал. 3 кметът нa общината е длъжен да предостави на доставчика целия размер на финансовите средства, съставляващи финансовия стандарт за съответните делегирани от държавата дейности, в рамките на сроковете, в които се осъществява предоставянето на субсидиите от държавния бюджет.

(8) Кметът нa общината осъществява контрол за целесъобразното разходване на предоставените средства по ал. 7, като в случай на констатирани нарушения прекратява възлагането по ал. 3.

(9) Преди изтичането на срока, за който е възложено управлението на социална услуга по ал. 3, кметът на общината провежда нов конкурс или организира предоставянето на услугата от общината, като не допуска прекъсване в предоставянето на услугата.

(10) При откриване на социална услуга, делегирана от държавата дейност, кметът на общината осигурява предоставянето й от датата на откриването.

(11) Кметът на общината може при обявяване на конкурс за възлагане на социални услуги по ал. 3, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, да включи в конкурса и изискване доставчикът да осигури необходимата материална база за предоставяне на услугата, предмет на възлагане.

Чл. 19

(отменен)

(1) Областните управители организират разработването и утвърждават стратегии за развитие на социалните услуги на областно ниво съгласувано със съответните регионални дирекции за социално подпомагане.

(2) Общинските съвети приемат стратегии и годишни планове за развитие на социалните услуги на общинско ниво съгласувано със съответните дирекции „Социално подпомагане“.

(3) Годишните планове по ал. 2 се приемат ежегодно и съдържат дейностите, които ще бъдат изпълнявани през следващата календарна година.

(4) Условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 20

Изискванията за професионалните и личностните качества на социалните работници при назначаването им се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 21

Организации с нестопанска цел могат да извършват всички дейности в областта на социалните услуги при спазване на този закон и подзаконовите нормативни актове.

Чл. 22

При осъществяване на дейност в областта на социалните услуги лицензираните организации с нестопанска цел могат да кандидатстват за средства от фонд „Социално подпомагане“ след защита на проект.

Чл. 23

Организациите с нестопанска цел, ползвали средства от фонд „Социално подпомагане“, ежегодно представят в Националната служба за социално подпомагане обобщен доклад и финансов отчет за своята работа в областта на социалните услуги.

Чл. 24

(1) Финансирането на социалното подпомагане се осъществява със средства от:

1. държавния бюджет;

2.

3.

4.

5. средства от фонд „Социална закрила“;

6. други източници.

(2) Агенцията за социално подпомагане е администратор на следните собствени приходи:

1. приходи от глоби за нарушения по този закон;

2. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност;

3. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;

4. приходи от други източници.

Чл. 24а

(отменен)

Лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 могат да кандидатстват за получаване на финансови средства за извършване на социални услуги от държавния бюджет и от общинските бюджети при спазване на утвърдените критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.

Чл. 25

(1) За финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане, се създава фонд „Социална закрила“, наричан по-нататък „фонда“ към министъра на труда и социалната политика.

(2) Фонд „Социална закрила“ е юридическо лице със седалище София.

Чл. 26

Средствата по фонд „Социална закрила“ се набират от:

1. целева субсидия от държавния бюджет в размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България;

2. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;

3.

4. приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на Българския спортен тотализатор;

5. възстановени неправомерно и недобросъвестно получени средства по фонда и лихвите по тях;

6.

7. приходи от други източници.

Чл. 27

(1) Средствата по фонд „Социална закрила“ се разходват за:

1. финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи;

2. финансиране на целеви социални програми и проекти в областта на социалното приобщаване;

3. финансиране на проекти в подкрепа за осъществяването на социалната дейност и/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия;

4.

5. изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане – не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда;

6. придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база;

7. изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги;

8. издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните средства.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 средства се отпускат само след изчерпване на всички други нормативноопределени възможности.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 – 5 средства се отпускат само когато дейностите не са финансирани от държавния бюджет, от програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове или други финансови механизми.

(4) Средствата по ал. 1 се разходват при условия и по ред, определени с методика за разпределение на средствата, приета от управителния съвет на фонд „Социална закрила“ и утвърдена от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 28

(1) Органи на управление на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор.

(2) Управителният съвет на фонда се състои от петима членове, в т. ч. председател.

(3) Министърът на труда и социалната политика определя членовете на управителния съвет и неговия председател.

(4) Мандатът на членовете на управителния съвет е 5 години.

(5) Членове на управителния съвет се освобождават предсрочно:

1. по тяхна писмена молба, отправена до министъра на труда и социалната политика;

2. при влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер;

3. когато са били членове на управителни или контролни органи на юридически лица, които са обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;

5. когато са причинили виновно имуществени вреди на фонда;

6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

7. при смърт.

(6) При предсрочно освобождаване на член на управителния съвет в едномесечен срок от настъпване на събитието министърът на труда и социалната политика назначава на негово място нов член за срок до края на мандата на освободения член.

Чл. 29

(1) Управителният съвет:

1. взема решения за набиране и разходване на средствата на фонда в рамките на утвърдения бюджет от министъра на труда и социалната политика за съответната година;

2. утвърждава годишен план за работа на фонда;

3. определя условията и реда за разпределяне на средствата и за финансиране дейностите на фонда;

4. приема годишния отчет за дейността на фонда и го изпраща на министъра на труда и социалната политика;

5. приема годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството;

6. създава и закрива комисии, работни групи и други към фонда;

7. предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика структурата и щата на фонда;

8. контролира изпълнението на проектите, финансирани със средства на фонда.

(2) Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател или по инициатива на една трета от неговите членове. Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от състава си. Решенията се вземат с мнозинство от повече от половината от общия брой на неговите членове.

(3) Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на управителния съвет получават възнаграждение, което се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика.

(4) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда.

(5) Управителният съвет приема правилник за организацията и дейността на фонд „Социална закрила“, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 29а

(1) Изпълнителният директор на фонда се назначава по трудово правоотношение от министъра на труда и социалната политика.

(2) Изпълнителният директор:

1. представлява фонда лично или чрез изрично упълномощено от него длъжностно лице;

2. организира дейността на фонда, осъществява оперативното му ръководство и управлява имуществото съгласно дадените му от управителния съвет правомощия;

3. организира провеждането на заседанията на управителния съвет;

4. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет;

5. изготвя проекта на годишен план за работата на фонда и го представя за одобряване от управителния съвет;

6.

7. разработва и предлага за одобряване от управителния съвет структурата и щата на фонда;

8. изготвя и внася за разглеждане от управителния съвет годишен отчет за дейността на фонда;

9. сключва и прекратява трудовите договори със служителите на фонда, както и граждански договори.

10.

Чл. 30

(отменен)

Министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за дейността на управителния съвет на фонд „Социално подпомагане“.

Чл. 31

(1) министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон и на другите нормативни актове в областта на социалното подпомагане.

(2) Специализираният контрол по законосъобразното прилагане на нормативните актове в областта на социалното подпомагане в териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане се осъществява от инспектората по чл. 5, ал. 4.

(3)

Чл. 32

(1) При изпълнение на контролните си функции инспекторите имат право:

1. да посещават без ограничение органите за социално подпомагане и местата, където се извършват дейности по социално подпомагане;

2.

3. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;

4. да получават пряко от подпомаганите лица необходимата информация.

(2) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при или по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица.

(3) При установяване на нарушения от компетентността на други органи инспекторатът незабавно ги уведомява, а в случай на установени закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Чл. 33

Държавните органи и съответните длъжностни лица са задължени да предоставят информация и да оказват съдействие на инспекторите при изпълнение на техните функции.

Чл. 34

(1) За предотвратяване или преустановяване нарушенията на законодателството по социалното подпомагане Инспекторите налагат следните принудителни административни мерки:

1. дават задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения и определя подходящ срок за изпълнението им съобразно тежестта и степента на допуснатото нарушение;

2. спират изпълнението на неправомерни решения;

3.

(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 35

(1) В общините се създават обществени съвети с решение на общинския съвет, които оказват съдействие и помощ при извършване на дейностите по социално подпомагане и упражняват обществен контрол върху тяхното осъществяване.

(2)

Чл. 36

(1) Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административнонаказателна отговорност, независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.

(2) Наказанието по ал. 1 е глоба в размер 250 000 лв., а за повторно нарушение – 600 000 лв.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лица, които не изпълняват задължителните предписания по чл. 34, ал. 1, т. 1.

(4)

Чл. 37

(1) Нарушението се установява с акт, съставен от инспектор.

(2) Наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4)

Чл. 38

(отменен)

Лицата, получили социална помощ въз основа на декларирани неверни данни и обстоятелства по смисъла на чл. 13 и 15, освен наказателната и гражданската отговорност, която носят, се лишават от правото да кандидатстват за социално подпомагане за срок от една година.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.

2. „Съжителстващи лица“ са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един настоящ адрес.

3. „Социални работници“ са служителите на националната, на областните и на общинските служби за социално подпомагане.

4. „Заведения за социални услуги“ са заведенията за подпомагане на деца и лица и имат за цел да осигурят материално и/или медико-педагогическо обслужване.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11. „Социална анкета“ е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома по настоящ адрес на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.

12.

13.

14. „Недобросъвестно получени средства от социални помощи“ са налице, когато за получаването им не са изпълнени или са нарушени изискванията на този закон или други норми на действащото законодателство, които имат отношение към определяне на правото на подпомагане, включително когато получателят притежава имущество или прави разходи, които не съответстват на заявените от него доходи, което е установено с влязъл в сила акт на съответните компетентни органи.

§ 2

Този закон отменя Указа за общественото подпомагане (обн., Изв., бр. 77 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1956 г., бр. 65 от 1957 г.; ДВ, бр. 51 от 1984 г.).

§ 3

Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.

§ 4

Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика.