Решение № 2002 от 17.08.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 2002

Разград, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на четвърти август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20267190700521 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) във вр. с чл. 9, ал. 1 от ППЗСП.

Образувано е по жалба на К. Й. Д. от [населено място], обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. И. И., АК – Варна, против Заповед № ЗСП/Д-В/9406 от 19.05.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП в полза на жалбоподателката е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за допълване на доходите, в размер на 117,19 евро, считано от 01.04.2026г. до 31.12.2026г. Жалбоподателката оспорва размера на отпуснатата й социална помощ, като счита за неправилна и незаконосъобразна преценката на административния орган, че е налице съвместно живеене между нея и брат й при ползване на общо помещение в студентско общежитие, обуславящо определянето на по-нисък размер на отпусната месечна социална помощ. Счита, че й се полага такава като самостоятелно живеещо лице, в размер от 193,36 евро, представляващи 165 % от основата за подпомагане, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от ППЗСП. Моли в тази връзка да бъде изменена оспорената заповед и определен по-висок размер на отпуснатата месечна помощ. Заявена е претенция за присъждане на разноски, вкл. и заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, ангажира писмено становище, като оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена при изяснени всички релевантни за случая обстоятелства, на база на които е определен и размерът на средствата. Твърди, че обуславящ е направеният от жалбоподателката и брат й информиран и личен избор за ползване на обща стая в общежитието, като не е налице случаен избор при разпределение на ползването, тъй като са заявили предварително желанието си за това. В тази връзка счита че покриват критериите за „съжителстващи лица“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП, която дефиниция не би намерила приложение ако лицето – студент ползва стая в общежитието поради липса на друга възможност с втори човек – студент, но определен служебно от учебното заведение, на случаен принцип. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като възразява и срещу претенцията за разноски на жалбоподателката.

Административен съд – Разград, след като обсъди релевираните с жалбата основания за оспорване на акта, доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление-декларация вх. № 3СП/Д-В/9406 от 29.04.2026г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна жалбоподателката поискала да й бъде отпусната месечна социална помощ като студент в редовна форма на обучение - за допълване на доходите. Към заявлението приложила Уверение № 293 от 11.02.2026г., издадено от Висше военоморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна, което установява, че К. Й. Д. е с постоянен адрес в [населено място], обл. Р., записана е през 2025/2026 учебна година в летен семестър на трети курс, редовна форма на обучение по специалността „Национална и регионална морска сигурност“, с образователно-квалификационна степен "бакалавър". Удостоверено е, че специалността се изучава само в редовна форма на обучение и студентката няма да получава стипендии за летния семестър на същата учебна година.

В съответствие с правомощията си по чл. 26, ал. 1 от ППЗСП Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е събрала служебно информация, както следва:

От Кмета на Община – Цар Калоян е представено Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, актуални към 05.05.2026г.;

От ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна са изпратени 2 броя Заявления – декларации вх.№№ 1879 и 1880, двете от 16.02.2026г., съответно от К. Й. Д. и от брат й Р. Й. Д. – студент в първи курс по специалност „Национална сигурност“ в същото ВВМУ, които са поискали, всеки от тях поотделно, да бъдат настанени през учебната 2025/2026 г. заедно със своя/та брат/сестра в студентско общежитие № 2 на ВВМУ, в стая № 206.

Въз основа на събраните данни, на 05.05.2026г. е изпратено по електронна поща указание на К. Д. да отстрани констатирана неточност в заявлението си, като в Раздел III “Съжителстващи лица“ да впише брат си Р. Д. и той да се подпише в края на заявлението като съжителстващо лице. Така от страна на жалбоподателката било изпратено ново Заявление-декларация с изпълнено горното указание, като в Раздел VII за обитавано жилище е посочено – общежитие – собственост на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна и изрично е вписано, че лицата в стаята не водят общо домакинство.

На 19.05.2026г. е изготвен Социален доклад от социални работници към Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който е обобщена информацията от декларираните от заявителката данни и служебно събраната информация, в т.ч. извършена социална анкета след посещение по настоящ адрес на 15.05.2026г., както и направена служебна справка от системата за междурегистров обмен. Установено е, че К. Й. Д. е неомъжена, без деца, в добро общо здравословно състояние. Не разполага със собствени доходи от трудова дейност и други източници, вкл. и от прехвърляне на движимо и недвижимо имущество, не притежава собствено жилище и/или вилен имот. Не осъществява търговска дейност и няма участие в капитала на търговско дружество. Редовен студент е, като специалността, по която се обучава във ВВМУ – Варна се преподава само в редовна форма. През предходния месец не е получавала обезщетение за безработица, стипендия, трудови възнаграждения и други доходи. Разчита единствено на подкрепа от родителите си, които живеят в [населено място]. Те заплащат семестриалните й такси, но се затрудняват в осигуряването на месечната й издръжка – за храна, комунално-битови разходи, закупуване на учебници и помагала. Няма други близки, на чиято подкрепа би могла да разчита. Като студент обитава стая в общежитие към ВВМУ – Варна, като по собствено желание съжителства в обща стая заедно с брат си – също студент.

Въз основа на крайната преценка на нуждите от социално подпомагане в Доклада се приема, че К. Д. отговаря на условията на чл. 10 от ППЗСП и не попада в кръга на лицата по чл. 11 от същия Правилник. Направено е предложение за отпускане на месечна помощ в размер на 117,19 евро, съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ППЗСП за лице, съжителстващо с друго лице и за допълване на доходите за задоволяване на основни жизнени потребности от храна, облекло, учебни пособия и други нужди.

Последвало издаване на оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/9406 от 19.05.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП в полза на жалбоподателката е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за допълване на доходите, в посочения горе размер, считано от 01.04.2026г. до 31.12.2026г.

Заповедта е изпратена на Д. по електронна поща на 22.05.2026г., като била обжалвана относно размера на отпуснатата месечна помощ с жалба вх.№ 0301-94К-001739 от 29.05.2026г. пред горестоящия административен орган – Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Респ., последният с постановеното Решение № 03-РД06-0067 от 09.06.2026г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решаващият орган е съобразил основното възражение за неправилно приложен коригиращ процент от 100 % за лице, съжителстващо с друго лице, като приел, че общото живеене в общежитие на жалбоподателката и брат й покрива критериите за „съжителстващи лица“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР. Не били възприети доводите, че те не водят общо домакинство, като е направен извод, че „съжителстващи лица“ не се отъждествява с понятието „Лица, съжителстващи на семейни начала“, за които законът приема, че е налице общо домакинство и се разглеждат като семейство. Обсъдено е, че К. Д. и брат й изрично са пожелали да бъдат настанени в една стая в общежитието, поради което настаняването им заедно не било в резултат на административно разпределение на случаен принцип, а е по тяхна молба. Безспорно било, че Д. не е лице, съжителстващо само, като не попада в целевата група на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ППЗСП, както и в останалите целеви групи на чл. 9, ал. 2, т. 3-5 от Правилника.

Решението е изпратено на жалбоподателката по електронна поща на 09.06.2026г., като няма данни кога е получено. Жалбата, сезирала настоящото съдебно производство е подадена чрез Дирекция „Социално подпомагане“ – Врана и приета с вх.№ 0301-94К-00-1930 от 17.06.2026г.

Разпитаният по делото свидетел Р. Й. Д. – брат на жалбоподателката, установява с показанията си, че заедно с К. са редовни студенти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна, но в различни специалности, като той е завършил първи курс, а сестра му К. е завършила трети курс. Преди да го приемат студент, през предходните години К. също ползвала стая в студентското общежитие на ВВМУ заедно с две близначки и въпреки това всички те получавали по-голямата социална помощ. Обяснява, че със сестра си ползват студентско общежитие по финансови съображения, защото квартирите не били много евтини и за да спестят разходи. За ползването на стая в общежитието се заплащала месечна такса на човек, в която били включени разходите за наем, ток и вода. Конкретно неговата и на сестра му месечни такси били заплащани от тяхната майка. Родителите им осигурявали парични средства и за всички останали разходи, свързани с издръжката им - за лични нужди и учебни цели, като им превеждали месечни суми, поотделно за него и за К.. Тези средства си ги харчели всеки сам по своя преценка, не си купували заедно хранителни продукти и не си приготвяли заедно храна, защото той бил на специален хранителен режим, съответно К. също имала свои предпочитания и затова всеки поотделно си купувал храна. Освен това и учебните им програми били различни, като графикът на лекциите и упражненията им не съвпадал и се прибирали по различно време в общежитието.

Свидетелят обяснява, че в студентското общежитие няма възможност за самостоятелно ползване на помещение, като стаите били само двойки и тройки. Имало опция да си избереш човек, с когото да бъдеш в стая, както в случая той и К. си избрали да бъдат заедно. Ако не посочиш човек, тогава се определя случаен съквартирант. Твърди, че в общата стая всеки си има отделно легло, гардероб и място за учене. Всичко е отделно, като само стаята е обща с общ санитарен възел.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения акт. Жалбата е подадена след проведена процедура по административно оспорване и в преклузивния 14-дневен срок за съдебно обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП, пред надлежния съд, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорването е само в частта на издадената Заповед, в която е определен размера на отпуснатата месечна социална помощ.

Тази заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна.

Заповедта е обективирана в писмена форма като са посочени правни основания за издаването й, а фактическите такива се съдържат в потвърждаващото я решение на горестоящия административен орган, което допустимо с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК.

Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Спазено е изискванията на чл. 13 от ЗСП във вр. с чл. 26 - 28 от ППЗСП относно реда за разглеждане на Заявлението-декларация за отпускане на социална помощ. Изпълнени са задълженията на социалните органи за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад, включващи проверка по настоящ адрес на заявителя, събиране и проучване на документи и информация от значение при определяне правото на социално подпомагане на заявителя.