Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.01.2019, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
410/2017
Подписан
08.01.2019
В сила
07.03.2019

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 225 гр. Сливен, 08. 01. 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 410 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на д.

/ЗЗДет/.

Образувано е по жалба от С. „Б. ч. к.“ със седалище и адрес на управление – гр. С. , със съдебен адрес:***, подадена против Заповед № ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Сливен, с която е прекратено настаняването на д. С. А. М. с ЕГН:

********** в Център за настаняване от семеен тип за д. – гр. П., и е настанено в Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания – гр. Р., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

В жалбата оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните и материалните правила, и не е съобразена с целта на закона. Излага съображения, че: не е спазено изискването за оценка на съвместимостта на д. и настанените вече д., описано в Стандарт 1, т. 1.2. от Методиката за предоставяне на социалната услуга; не са проучени други възможности за настаняване на д.; не е отчетен фактът, че д. е с диагноза, поставена от п.; настаняването на д. не е в негов интерес.

В съдебно заседание, проведено на 14.06.2018 г., оспорващият се представлява от упълномощен процесуален представител, който прави искане за уважаване на жалбата и отмяна на оспорената заповед.

Административният орган – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – Сливен, се явява лично в съдебно заседание, проведено на 14.06.2018 г., и с упълномощен процесуален представител. В писмен отговор и устно изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересованото лице – Директора на

Център за настаняване от семеен тип за д. – гр. П., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересованото лице – А.К.М., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият – С. „Б. ч. к.“, е сключил на 25.07.2017 г. с Община Р. Договор за възлагане управлението на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания“. Договорът е сключен от С., на основание чл. 18а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл. 39а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, в качеството му на лице, вписано в Регистъра за предоставяне на социални услуги към Агенцията за социално подпомагане и след издаден лиценз за социални услуги за д. от Председателя на Държавната агенция за закрила на д.. С договора С. „Б. ч. к.“ се е задължило да организира социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания“ като делегирана от държавата дейност, в сграда, намираща се в гр. Р., с капацитет осем места. Съобразно чл. 8, ал. 2 от договора, потребителите ползват социалната услуга, съгласно чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на д. /ППЗЗДет/, в който е предвидено, че ползването на социални услуги се извършва въз основа на дадено направление от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на д. или въз основа на заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“.

С оспорената Заповед № ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г. на

Директора на ДСП – Сливен, на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т.

9, с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал.

1, т. 5 от ЗЗДет, е прекратено настаняването на д. С. А. М. с ЕГН: ********** в Център за настаняване от семеен тип за д. /ЦНСТ за д./ – гр. П., и е настанено в Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания /ЦНСТ за д. без увреждания/ – гр. Р., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. В мотивите на заповедта е посочено, че: д. С. А. М. е д. в риск по смисъла на ДР на ЗЗДет; извършва противообществени прояви от 8-годишна връзраст; спрямо д. е наложена възпитателна мярка „Настаняване в социално-педагогически интернат“ по чл. 13, ал. 1, т. 11 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /ЗБППМН/, предвид което е настанено със съдебно решение в СПИ „Х. Б.“ с. Д., където е доведено на 22.07.2016 г. и е прието с диагноза „Разстройство на привързаността, дезинхибиран тип“; в подкрепа на д. са предоставени социални услуги; от МКБППМН е направено предложение за прекратяване изпълнението на наложената възпитателна мярка и за предприемане на мерки за закрила, като бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания, и предвид обстоятелството, че СПИ – с. Д., е в процедура по закриване; с Решение от 04.10.2017 г. на Районен съд – Сливен, е прекратен престоят на С. в СПИ – с. Д.; случаят на С. е разгледан от мултидисциплинарен екип в гр. С. , след което е взето решение действащата мярка за закрила – настаняване в ЦНСТД – гр. П., да бъде прекратена и С. да бъде настанен в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., тъй като в гр. Р. има интегрирана здравно-социална услуга Център за социална рехабилитация и интеграция „Детски кът за развитие“, управлявана от СНЦ „д. и пространство“ и предназначена за д. и юноши с проблеми в психичното развитие и симптоми на психично страдание. д. С. А. М. е р. на *** г. в гр. К. от м. А.К.М. и б. – н..

Видно от изготвения на 13.10.2017 г. Социален доклад от социален работник в ДСП – Сливен, С. е отглеждан в семейна среда до *-годишна възраст; поради това че м. не му е осигурила сигурна и стабилна среда за отглеждане, от 18.08.2009 г. е настанен извън с.; от *-годишна възраст е извършвал противообществени прояви.

Със Заповед от

03.11.2014 г. на Директора на ДСП – Стара Загора, е настанен в ЦНСТ за д. – гр.

П.. В периода 11.04.2016 г. – 22.04.2016 г. С. е лекуван в Университетска болница – В. с диагноза: „Разстройство на привързаността в д., дезинхибиран тип“. С Решение № 29 от 28.04.2016 г. по ЧНД № 64 / 2016 г. на Районен съд– П., на основание чл. 24, ал. 4, т. 1 от ЗБППМН, на С. е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗБППМН – настаняване в Социално-педагогически интернат. Решението е влязло в сила на 26.05.2016 г. С. е настанен в Социално-педагогически интернат /СПИ/ - с. Д., област Сливен. Със Заповед от 29.07.2016 г. на Директора на ДСП – Сливен, на С. е предоставено ползването на социалната услуга „Психологическа и терапевтична подкрепа“ в ЦСРИ – гр. Сливен.

В изготвения Социален доклад се съдържат данни, че: от настаняването на С. в СПИ не е осъществявал контакти със с. м.; връзката р.-д. е прекъсната; през учебната 20**/20** г. С. е бил ученик в *-ти клас в СПИ „Х.

Б.“ – с. Д.; няма изградени навици за учене и подготовка на уроците; през учебната 20**/20** г. не е посещавал учебни занятия, поради започната процедура за закриване на СПИ и извеждане на д.та от интерната; при С. се наблюдават индикатори на психично страдание, изразяващи се в проява на агресия, провокация към събеседник с думи и движения, неспазване на правила.

В Писмо от 04.07.2017 г. на ДСП – П., се съдържат данни, че в териториалния обхват на ДСП – П. няма свободни места в социалните услуги от резидентен тип. В Писмо от 19.09.2017 г. на Заместник-министъра на образованието и науката, адресирано до Агенцията за социално подпомагане, е посочено, че във връзка със закриването на СПИ в с. Д., област Сливен, е извършена интегрирана индивидуална оценка на настанените в интерната ученици от мултидисциплинарен екип и по отношение на С. най-подходящото решение е възпитателната мярка да бъде прекратена, и да бъде предприета мярка за закрила, като бъде настанен в ЦНСТ за д. без увреждания– гр. Р., тъй като в гр. Р. има интегрирана здравно-социална услуга Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ „Детски кът за развитие“, управлявана от СНЦ „д. и пространство“ и предназначена за д. и ю. с проблеми в психичното развитие и симптоми на психично страдание, където специалистите на ЦСРИ ще могат да подкрепят С., а в Центъра за психично здраве в гр. Р. има обособено д.-ю.отделение, което може да консултира и подпомага д.. С Решение № 433 от 04.10.2017 г. по ЧНД № 1331 / 2017 г. на Районен съд –

Сливен, престоят на С. в СПИ – с. Д., е прекратен.

Изслушано в съдебно заседание в присъствието на социален работник от ДСП – Р., д. С. заявява, че: иска да живее в Центъра за д. в гр. П., тъй като има б – д. и б., които са го посещавали, когато е бил в П.; в Центъра за д. в гр. Р. му харесва, хората са добри с него.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Д.Н.

– п., заключението по която съдът възприема като компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице дава заключение, че: по отношение на д. С. се касае за „Разстройство на привързаността в д., дезинхибиран тип“; настаняването на С. в ЦНСТ за д. без увреждания е добро решение и съответства на поставената диагноза; състоянието на д. не изисква 24-часова медицинска грижа; необходимо е да се извърши о.на д. от ТЕЛК; поведението на д. в известна степен крие риск за останалите д.; организацията на грижи в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., може да задоволи нуждите на д.; за да бъде ефективно лечението на д., същото трябва да бъде настанено в населено място, където могат да му бъдат оказвани необходимите психотерапевтични услуги.

С Решение № 543 от 04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 8232 / 2017 г. по описа на Районен съд – Р., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет, С. е настанен в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., със срок до навършване на пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако учи или до промяна в обстоятелствата. Решението на Районния съд е потвърдено с Решение № 330 от 11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 376 / 2018 г. по описа на Окръжен съд– Р..

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Процесната заповед е обжалвана по административен ред от Директора на Секретариата на Областен съвет на Български червен кръст – Р., и с Решение № 20-РД04-1025 от 21.11.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен, е отхвърлена. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез изпращане по пощенски куриер на 04.12.2017 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена и подписана от Директора на С. на Областния съвет на С. „Б. ч. к.“ – Р..

Действията на Директора на С. на Областния съвет на С. „Б. ч. к. – Р., по подаване и подписване на жалбата са потвърдени от Председателя на С. „Б. ч. к.“ с акт, озаглавен пълномощно, представено по делото на 17.05.2018 г., от което следва, че жалбата е подадена от надлежна страна. С Определение № 13409 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13116 / 2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Шесто отделение, е отменено Определение № 135 от 06.07.2018 г. на Административен съд – Сливен, постановено по настоящото дело, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на Определението си, което е задължително за настоящия съд, Върховният административен съд е приел, че за оспорващия е налице законен интерес и право да оспори процесната заповед. По изложените съображения, жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.