Решение № 142 от 06.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Варна,

06 февруари 2020 година.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ

ОКРЪЖЕН СЪД

– Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН

ШАКИРОВА

СЕКРЕТАР:

ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА

Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело № 2129, по описа на ВОС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, и е образувано въззивна жалба на Х.К.П., ЕГН ********** против Решение № 4080 от 08.10.2019 година, постановено по гр.дело № 9992/2019 година, по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен иска й за осъждане на „Агенция за социално подпомагане“ на РБ, учреждение на бюджетна издръжка със седалище в гр.София, за сумата 5 000.00 / пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, и които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно отношение от служители на ответника, при и по повод неоснователното обжалване на ЛКК протокол №1309/06.11.2014г. към подадено от ищцата заявление от 07.11.2014г. за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.06.2015г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства, като се твърди още тяхното превратно тълкуване и оттам неправилен извод.Излага се, че в съдебното решение е направен обширен коментар на събития от живота на самата ищца, неотносими към процеса, без да се излагат аргументи по съществото на спора.Твърди се, че тя е била поставена в неблагоприятно положение от други лица и че е жертва на Началника на отдела на Агенцията.

Също в жалбата си тя твърди, че е представила цялата налична и изискуема документация, която следва да е налице за осигуряване на търсената социална услуга, но че не е срещнала разбиране от служителите на ответника.В жалбата си още, въззивницата поставя въпроса по каква причина е бил обжалван именно нейния ЛКК протокол, като твърди, че на този въпрос и до момента не е получила ясен и категоричен, а най – вече обоснован отговор.Въззивницата намира, че е дискриминирана, т.к. с поведението не е дала основание да се счита, че следва да бъде поставена в списъка на т.нар.“заподозрени“, за да бъде обжалван и нейния ЛКК.Излага още, че е претърпяла болки и страдания и че те са доказани в това производство.Настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен и исковата й претенция бъде уважена, като и се присъди исканото обезщетение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Агенцията за социално подпомагане, с което се оспорва жалбата и се настоява решението да бъде потвърдено.Излага се, че аргументите на въззивницата са неверни и не обуславят виновно поведение от тяхна страна.Твърди се още, че в съдебния акт се съдържат мотиви и те обясняват надлежно по какви причини съдът е приел липсата на дискриминационно отношение.По същество се настоява решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, въззивницата Х.К.П., редовно призована, се явява лично и поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемата страна – Агенция за социално подпомагане – град София, чрез ю.к.Т. приема, че жалбата е неоснователна, оспорва я и моли съдът да потвърди решението.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Пред първата съдебна инстанция са били предявени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.3 , вр.чл.4 от ЗЗкр.Д от страна на Х.К.П. против Агенцията за социално подпомагане – София, а именно за установяване на дискриминационното му третиране на признак „лично положение“, изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лица, както и за осъждане на Агенцията за социално подпомагане - учреждение на бюджетна издръжка със седалище в гр. София, за сумата 5 000.00 /пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, и които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно отношение от служители на ответника, при и по повод неоснователното обжалване на ЛКК протокол №1309/06.11.2014г. към подадено от ищцата заявление от 07.11.2014г. за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.06.2015г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба пред ВРС, ищцата твърди, че от дълги години боледува от „Захарен диабет“, съпътстван от „Диабетна полиневропатия“.Излага още, че е била освидетелствана от ЛКК на 06.11.2014 година, където е изразено становище, че следва да получи зимни ортопедични обувки.Когато обаче се обърнала по тази причина към Агенцията за социално подпомагане й е било разяснено, че нейния Протокол ще бъде обжалван.Ищцата намира, че това обжалване е необосновано и е довело до забавяне на търсената социална услуга, както и че без видима причина спрямо нея е демонстрирано тенденциозно и дискриминационно лично отношение.По фактите ищцата сочи още, че с Решение от 03.02.2015 година на ТЕЛК обжалваното ЛКК било потвърдено, а на 16.03.2015 година ищцата получила новата заповед на ДСП, с която било решено отпускането на полагаемата се помощ. Сумата е била преведена на 01.04.2015 година, но по сметка в Банка „ДСК“ АД, а не както тя е поискала в „Алфа Банк“ АД. Сумата е постъпила по нейна сметка в „Алфа Банк“ АД на 30.04.2015 година.Според ищцата е налице тенденциозно и дискриминационно лично отношение към нея - чрез обжалването само нейния Протокола на ЛКК, но не и на нейни познати и/ или приятели, които отдавна се сдобили с търсената социална услуга; че е била поставена в неравностойно положение и невъзможност през зимния сезон на 2014 година -2015 година да може да се придвижва самостоятелно. Твърди , че се е превърнала в неволен затворник в собствения си дом и е разчитала само на приятели и познати, които от ноември 2014 година до месец април 2015 година, я подпомагали - закупували храни и лекарства.Наред с горното тя излага, че именно в резултат на това, се е влошило и здравето й, като по пръстите и петите на двата й крака се образували рани.На базата на изложеното, Х.П. твърди, че е търпяла страдания, унижение, неудобство, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, пряк резултат от дискриминационното поведение на ответника – личен признак, поради което се претендира обезщетение за това я исковия размер.

Пред първата съдебна инстанция е била установено от фактическа страна, че в влязло в сила решение на ВнАдмС искът по чл.1 ЗОДОВ е отхвърлен.От преписа на Експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ „ Света Марина“гр. Варна от 23.01.2014 г. става ясно, че за периода до 01.01.2017 година на ищцата е определена инвалидност от 92 % поради неинсулинозависим захарен диабет с усложнение / л.10 от гр. д. № 7084/15 г. на ВРС/.

Видно е от Медицински протокол на ЛКК от

06.11.2014 година е, че е дадено становище за отпускане на помощни средства на ищцата – зимни и летни ортопедични обувки /л. 7 от делото на ВРС / .

Също не е спорно, че на 07.11.2014 година тя е подала заявление до Дирекция „Социално подпомагане„ гр. Варна за отпускане на целева помощ за изработване на ортопедични обувки , в която е посочила желание за превеждане на сумата по нейна банкова сметка *** „ДСК“ ЕАД гр. Варна / л. 41-42 от делото на ВРС/.Също не е спорно, че против Протокола от ЛКК и на основание чл.112 ал.1 от ЗЗ е била подадена жалба от Агенцията и по повод на това ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна със свое Експертно решение от 03.02.2015 година го е потвърдил / л. 11 от делото на ВРС/. Препис от решението на ТЕЛК е било изпратено на Дирекцията.Хронологически фактите се подреждат по следния начин: Заявлението на П. е било разгледано на 06.03.2015 година, като съответния социален работник е дал становище за уважаване на молбата, като на 16.03.2015 година Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Варна е издал заповед за отпускане за отпускане на целева помощ от 446 /четиристотин четиридесет и шест/ лева за ортопедични обувки за диабетно стъпало на основание чл. 42, ал.2 от ППЗИХУ . Тази заповед е била връчена на П. в деня на нейното издаване / л. 12 от делото на ВРС/.

На 02.04.2015 г. ДСП-Варна е превела по

446 лв. по банковата сметка на ищцата към банка „ДСК „ ЕАД, която е изтеглена от титуляра на 29.04.2015 г. и на 30.04.2015 г. ищцата е закупила два броя ортопедични обувки / л. 13-14 от делото на ВРС/.

С писмена молба на 12.01.2015г. ищцата е уведомила директора на ДСП гр.Варна за своя открита банкова сметка *** „Алфа Банк“ гр. Варна, с цел превеждане на полагащи й интеграционни добавки / л. 26 от делото/.

Пред ВРС са били изслушани и свидетели за спорещите страни, като в полза на ищовата са били свидетелките Г.В., В.К.и С.Я..Според тези показания ищцата живее сама, и именно поради липсата на ортопедични обувки същата не е напускала жилището си, като е била в невъзможност да се снабдява с храни и лекарства.по тази причина тя се е обръщала към приятели и познати, които й оказвали нужното съдействие.Свидетелите излагат, че ищцата е получила рани по краката-охлузвания по петите и първите два пръста на краката, и които е мажела с нужните мазила.те сочат още, че тя е била напрегната, чувствала се е зле и с покачена кръвна захар.Конкретно първия свидетел сочи,че тя е шофьор и че пътува често извън страната.

За ответната страна са били разпитани свидетелите И.и Н.– съседи на П., които обаче излагат, че през сочения период от време ищцата е пазарувала самостоятелно; че също самостоятелно се е придвижвала извън жилището си, както и че закупила по – качествен и нов л.а.Свидетеля Н.пък определено заявява, че тя не ползва личния си лек автомобил през зимата; че не е виждал някой да я снабдява с хранителни продукти, нито да върви затруднено.

По делото са налични и писмени доказателства, според които на 22.06.2015 година, Х.П. е подала частна тъжба до Варненския районен съд против Д.Р.и в. „Телеграф“ поради извършено престъпление по чл. 148, ал.2 от НК - разпространена клевета чрез печатно издание с публикуване на статия, озаглавена „Тарикати с мерцедеси на опашка за помощ“. В тъжбата се сочи, че през юли 2014 г. ищцата е била в Белгия, а от 01.08.2014 г. до 29.10.2014 г. е била в Москва и Санкт Петербург, но на разноски на свои познати, но в резултат на статията са се обострили нейни болежки, получила е световъртеж, високо кръвно налагане, повръщане, хипертонична криза и умерено тежък депресивен синдром.

Също пред ВРС е била изслушана и неоспорена Съдебно медицинска експертиза, съобразно заключението на която става ясно, че през процесия период от време ищцата е боледувала от „Захарен диабет и хипертонична болест“, като е провела медикаментозна терапия с препарата „NovoMix“ в доза от 60 Е /дневно и „Сиофор“ в доза 2550 мг/ ден 3 пъти дневно, а според информацията от приложените към делото амбулаторни листи за същия период лечението с посочения лекарствен препарат е с непроменени количества и концентрация.Експертите разяснили, че обездвижването при наличие на захарен диабет може да доведе до увеличаване на телесната маса, която от своя страна има травмиращ ефект спрямо ходилата и това влошава статуса на диабетното стъпало. Дали предписания за провеждането на профилактика, включително и под формата на ползване на ортопедични обувки.Също експертите сочат обаче, че заболяването на П. не изисква носенето на ортопедични обувки през зимата, т.к те имат само предпазваща функция .

Съдържанието на представените по делото заверени за вярност копия на писма на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане изх. № 9100-163/26.08.2009 г. и

9100-162/12.07.2013 г. сочи за дадено указание по задължително обжалване на решения на ЛКК при видимо несъответствие между здравословното състояние на лицата и назначаваното от органа по експертиза помощно средство или медицинско изделие , както и препоръка за обжалване и на решенията на ТЕЛК на следваща инстанция /л. 133-137 от дело на ВнАдмС/.