Решение № 26 от 24.04.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Гълъбово, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200029 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-КД-10 от 17.12.2024 г., издадено от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), с което е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лв. за това, че на 22.10.2024 г.

„Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, е допуснало в социалната услуга „резидентна грижа“ за целевата група „пълнолетни лица е психични разстройства“ да бъдат настанени без решение на районен съд две недееспособни лица - поставени под пълно запрещение, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 95. ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „Б.“ ООД, чрез адв. А.М. от АК-Стара Загора.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения..

Административно – наказващият орган се критикува, че в началото на месец Март 2024г., на жалбоподателя била извършена проверка в социалния дом и тогава проверяващите лица от агенцията не са открили нарушенията, които са описани в обжалваното НП, т.е., възниквал въпроса, ако такива е имало, защо служителите на агенцията още тогава не са съставили актове.

Иска се прилагане отмяна на Наказателното постановление поради противоречие със закона.

Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция до законовия минимум. Претендират се и направените по делото разноски.

1

В съдебно заседание пред Гълъбовски районен съд жалбоподателят се представлява от адв. Милков. По време на съдебните прения пледира за уважаване на жалбата, тъй като административно-наказващият орган бил упражнил правомощията си неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че Наказателното постановелние е незаконосъобразно, тъй като установената в Република България практика безспорно и безпротиворечиво със съдебни актове или юридически похвати установява, че настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето, като искането за настаняване по пред районния съд по настоящия адрес на лицето и се прави от дирекция "Социално подпомагане", като дирекция социално подпомагани прави това искане само и единственно, ако лицето е настанено в държавно или общинско заведение за предоставяне на социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение. Същата теза се застъпва и подробна развитата писмена защита.

Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на АКСУ –се представлява от юрк. Д.., заявява, че оспорва жалбата.

Юрк. Д.. представя писмени бележки и пледира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за потвърждаване на процесното Наказателно постановление.

В писмените бележки юрк. Д.. посочва, че от„Б.****“ ООД не се отрича, че дружеството е предоставяло социалната услуга „резидентна грижа“ на две лица, поставени под пълно запрещение и попадащи в целевата група „пълнолетни лица е психични разстройства“ без изричното решение на районен съд.

Акцентира, че извършеното нарушение е установено е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11 от 29.11.2024 г надлежно съставен от главен инспектор Е. М. К., упълномощена със Заповед № РД-01-42/ 01.03.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ. въз основа на събрани и обобщени факти и обстоятелства, представени и по делото като доказателства е при ангажиране на административната отговорност е съобразена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Счита, че в НП № НП-КД-10 от 17.12.2024 г. е налице конкретика по отношение на лицето, подлежащо на имуществено санкциониране, като дружеството е с посочени наименование, ЕИК, представляващ и адрес на управление. Намирам съдържанието на НП за достатъчно, за да бъде изведено конкретно обвинение като фактически състав и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване.

Въз основа на гореизложеното и позовавайки се на незадължителна съдебна практика процесуалният представител на въззиваемата страна иска съдът да потвърди процесното Наказателно постановление, тъй като съдържа 2 всички изискуеми от закона реквизити, издадено е в съответствие с материалноправните разпореди и в съответствие е целта на закона, от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбоподателя доводи, прие за установено следното от фактическа страна:

На „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:

******, притежаващо лиценз № Л-3129-1191/28.04.2022 г., със Заповед на Изпълнителния директор на АКСУ била извършена проверка,която установила, че на 22.10.2024 г. „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, е допуснало в социалната услуга „резидентна грижа“ за целевата група „пълнолетни лица е психични разстройства“ да бъдат настанени без решение на районен съд две недееспособни лица поставени под пълно запрещение, а именно - Н.П.П., ЕГН**********, поставен под пълно запрещение с Решение № 1 от 02.02.2004г на СтОС и Г.Й.А., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение с Решение № 1260172 от 22.06.2021г на СтОС .

За установеното в хода на проверката бил съставен Констативен протокол на място, а впоследствие и АУАН въз основа на който било издадено Наказателно постановление (НП) № НП-КД-10 от 17.12.2024 г. , за нарушение на чл. 95, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), фактически изразяващо се в това, че на 22.10.2024 г. „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, притежаващо лиценз № Л-31291191/28.04.2022 г. за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ за целева група „пълнолетни лица е психични разстройства“ предоставя социалната услуга без сключени договори между лицата и доставчика на услугата, за което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лв.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите; Договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от 11.11.2023г., сключен между „Б.****“ ООД резидентен тип от 25.03.2022г., сключен между „Б.****“ ООД и В.С.В.; Договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от 12.12.2022г., сключен между „Б.****“ ООД и Н.П.П.; Договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от 21.09.2024г., сключен между „Б.****“ ООД и Я.Г.Т.; Заявление - Декларация за прекратяване на договор от И.Н. П. от 07.03.2025г.; Удостоверение № 04-2025г. от 20.02.2025г. на И.Н. П., издадено от Община Стара Загора; Писмо с рег.№ 447000-257/14.01.2025г. от П.Д. - Управител на РГПЛПР гр.Гълъбово до Началника на РУ на МВР гр.Гълъбово; Амбулаторен лист № 25041D0C433D/07.02.2025r. за К.Г.К., издаден от д-р И.Н.; Експертно решение № 2042-089/12.06.2019г. на ТЕЛК за В.С.В., издадено от Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д- р Ст.

Киркович“ АД, гр.Стара Загора; Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение; Амбулаторен лист № 243114086ED4/06.11.2024r. за С.Н.П., издаден от д-р Р.П.; Експертно 3 решение № 90443-39/11.02.2025г. за С.Н.П., издадено от ТЕЛК към МБАЛ Д-р Д.П.“, гр.Свищов; Медицинско направление за ТЕЛК № 25028205887А от 28.01.2025г. за С.Н.П., издадено от д-р Л.Д.; Етапна епикриза от 27.01.2025г. за С.Н.П., издадена от д-р Л.Д.; Лиценз № Л-3129-1191/28.04.2022г. за предоставяне на Социалната услуга „Резидентна грижа“ Целева група „Пълнолетни лица с психични разстройства“ с титуляр „Б.****“ ООД гр.Гълъбово, издаден от Изпълн.директор на АКСУ; Констативен протокол № КП-145/01.03.2024г. на АКСУ; Писмо с № П-КД-89/05.03.2024г. от В.Т. Изпълн.директор на АКСУ до г-жа П.Д. и г-н П.Г., управители на „Б.****“ ООД, гр.Гълъбово, относно резултати от извършена тематична проверка;

Определение с рег.№ 81/24.02.2025г., постановено по гр.дело № 111/2025г. по описа на РС Гълъбово и Определение от 07.01.2025г., постановено по гр.дело № 100/2025г. по описа на РС Чирпан.

Показанията на свидетелите Е. М. К., Д. И. Н., М. П. С. и Е.В. И. звучат логично и достоверно, взаимно се подкрепят и намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства.Поради това съдът дава вяра напълно на думите на свидетелите Е. М. К., Д. И. Н., М. П. С. и Е.В. И..

Договорите за социални услуги, приложени на лист 29-123 от делото, са обективни и достоверни писмени доказателства. Те намират опора в свидетелските показания, както и в АУАН, и в Констативния протокол. Поради това съдът кредитира тези договори.

Констатациите от АУАН и от Констативен протокол от са еднопосочни и доколкото се потвърждават от свидетелските показания и договорите, кредитирани по-горе, съдът следва да даде вяра и на тези писмени доказателства.

Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на АКСУ с представляват официални документи, издадени от държавен орган. Те разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това ГРС ги кредитира.

Въз основа на така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :

След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до извода, че както в АУАН, така и в Наказателното постановление има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.

Деянието е ясно и разбираемо описано. Налице са всички изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица.

Нарушението се твърди да е установено и да е извършено на 22.10.2024г.

4

Актът е съставен на 29.11.2024г, а Наказателното постановление на17.12.2024г. Поради това съдът приема, че не са нарушени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Водим от изложеното съдът прие, че в хода на конкретното административно –наказателно производство не са били нарушени правата на жалбоподателя и не са налице основания за отмяна на НП на формално основание. Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество.

Според чл.30 от ЗСУ частни доставчици на социални услуги могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Тези лица могат да предоставят социални услуги на територията на Република България, но само за услугите, за които имат Лиценз и то след като такъв им бъде издаден от Изпълнителния директор на АКСУ (съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ). До 01.07.2020г. лицата, предоставящи социални услуги на територията на Република България е следвало да бъдат вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане (съгласно отменения чл.18, ал.2 от Закона за социалноподпомагане). След 01.07.2020г., лицата, които до тогава са били вписани в регистъра по отменения чл.18, ал.2 от Закона за социално подпомагане са длъжни да се лицензират по реда на ЗСУ в срок до 31.12.2021г. Това следва от съвместното тълкуване на нормите на §38, ал.1 от ПЗР на ЗСУ и § 45 от ПЗР на ЗСУ.