Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
(1) Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне.
(2) Семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях.
Чл. 1а
(1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на семейните помощи за деца.
(2) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на семейните помощи за деца.
(3) Агенцията за социално подпомагане осъществява дейността по отпускане на семейни помощи за деца.
(4) За изпълнение на функциите по ал. 3 Агенцията за социално подпомагане и териториалните й структури - регионални дирекции за социално подпомагане и дирекции „Социално подпомагане“ имат право на безплатен достъп до Национална база данни „Население“, който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и изискват по служебен път необходимата им информация от Министерството на образованието и науката, Националната агенция за приходите, Националната здравноосигурителна каса, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и техните териториални структури, от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.
(5) Националната агенция за приходите предоставя на Агенцията за социално подпомагане и на дирекциите „Социално подпомагане“ необходимата данъчна и осигурителна информация за изпълнение на функциите по ал. 3 по писмено искане от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или директорите на дирекции „Социално подпомагане“.
Чл. 2
(1) Семейните помощи по този закон са еднократни и месечни.
(2) Еднократните семейни помощи са:
1. еднократна помощ при бременност;
2. еднократна помощ при раждане на дете;
3. еднократна помощ при осиновяване на дете;
4. еднократна помощ за отглеждане на близнаци;
5. еднократна помощ за отглеждане на дете от мaйка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение;
6. еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас;
7. еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки.
8. еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.
(3) Месечните семейни помощи са:
1. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
2. месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
3. месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане.
4. месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител.
(4) Семейните помощи по ал. 2, т. 1 – 5 и 7 и ал. 3, т. 3 и 4 се предоставят в пари.
(5) Семейните помощи по ал. 2, т. 6 и 8 и ал. 3, т. 1 и 2 могат да се предоставят в пари и/или в натура.
(6) Помощта в натура се предоставя под формата на стоки и/или услуги за детето в съответствие с индивидуалните му потребности, оценени от Дирекция „Социално подпомагане“, в случай че:
1. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не полагат грижи за детето/децата си;
2. семейната помощ не се използва по предназначение за детето/децата;
3. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не изпълняват задължението по чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето;
4. майката, на която са отпуснати помощи по ал. 3, т. 1 и 2, не е навършила 18 години.
(7) Условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 3
Право на семейни помощи за деца имат:
1. бременните жени - български граждани;
2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната;
3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 4
Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година но не по-малък от предходната година,.
Чл. 4а
(1) Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
(2) В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя:
1. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер;
2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта.
(3) Размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 в зависимост от определения доход по ал. 2, т. 1 и 2 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
Чл. 5
Семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства от държавния бюджет.
Чл. 5а
(1) Бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
(2) Когато бременната жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.
(4) В случай че бременната жена не е навършила 18 години, дирекция „Социално подпомагане“ предприема мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 от Закона за закрила на детето.
Глава 2. СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ПРИ бременност РАЖДАНЕ И ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА
Чл. 6
(1) Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката като за първо, второ и трето дете е по-висок.
(3) При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.
(4) При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането.
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето.
(6) Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година
(7) Правото по ал. 1 се ползва от бащата, в случай че майката почине преди подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта.
(8) В случай че майката не е навършила 18 години, дирекция „Социално подпомагане“ предприема мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 от Закона за закрила на детето.
(9) Помощта по ал. 1 се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст от детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето поради лишаване от родителски права на основание чл. 132, т. 1 и 2 във връзка с чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс и/или на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето.
Чл. 6а
(1) Майката (осиновителката) има право на еднократна помощ за отглеждане на близнаци, независимо от доходите на семейството, когато децата не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и живеят постоянно в страната.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година и се изплаща за всяко дете близнак.
(3) Помощта по aл. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(4) При условията на ал. 1 еднократна помощ за отглеждане на близнаци се предоставя и на самотния баща (осиновител).
(5) При условията на ал. 1 еднократна помощ за отглеждане на близнаци се предоставя и на семействата на роднини, близки или приемни семейства - когато в тези семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето са настанени близнаци под 6-месечна възраст.
(6) В случай че майката не е навършила 18 години, дирекция „Социално подпомагане“ предприема мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 от Закона за закрила на детето.
(7) Помощта по ал. 1 се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст от близнаците те бъдат настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето поради лишаване от родителски права на основание чл. 132, т. 1 и 2 във връзка с чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс и/или на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето.
Чл. 6б
(1) Осиновителите имат право на еднократна помощ при осиновяване на дете независимо от доходите на семейството, при условие че осиновителите и осиновеното дете живеят постоянно в страната.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не е по-малък от предходната година и не е по-висок от размера на еднократната помощ при раждане на дете, определен по реда на чл. 6, ал. 2 за първо дете.
(3) При осиновяване на дете от съпрузи правото по ал. 1 се ползва само от единия от тях.
(4) Помощта се възстановява, в случай че до две години от осиновяването то бъде прекратено или детето бъде настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето поради лишаване от родителски права на основание чл. 132, т. 1 и 2 във връзка с чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс и/или на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето.
Чл. 7
(1) Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето:
1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние;
5. живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал. 1 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставя независимо от дохода на семейството.
(3) Месечната помощ по ал. 2 се предоставя и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството.
(4) Размерът на помощта по ал. 1 се определя по реда на чл. 4а, ал. 3 като общ размер на помощта за семейството в зависимост от броя на децата, за които се получава.
(5) При определяне на размера на помощта по реда на ал. 4 не се вземат предвид децата, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, за които размерът на помощта не следва да надвишава размера на помощта за семейство с едно дете, определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с чл. 4а, ал. 2, т. 1.
(6) При определяне на общия размер на помощта за семейството, което отглежда близнаци, размерът на помощта за всяко дете близнак не може да бъде по-нисък от 1,5-кратния размер на помощта за семейство с едно дете, определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с чл. 4а, ал. 2, т. 1.
(7) При условията на ал. 1, т. 1 и 5, ал. 2 и 3 след навършване на 18-годишна възраст месечните помощи се предоставят, ако лицето продължава да учи и редовно посещава училище, до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.
(8) При условията на ал. 1 или ал. 2 и 3 месечната помощ се предоставя за дете с трайно увреждане само в случай че за детето не се получава месечна помощ по чл. 8д.
(9)
(10) При условията на ал. 1, т. 1 и 5 месечна помощ се предоставя и за дете, което е завършило средното си образование преди навършване на 18-годишна възраст.
(11) Месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането й, както и:
1. при настаняване на детето извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
2. когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини;
3. когато детето, за което се получава помощта, стане родител.
(12) В случаите по ал. 11, т. 2 месечна помощ може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от датата на прекратяването.
(13) В случаите по ал. 11, т. 3, ако детето продължи да посещава редовно училище, то има право еднократно да получи помощ в размер, съответстващ на размера на прекратената помощ за периода от прекратяването до изтичането на срока, за който е била отпусната. Помощта не се отпуска, ако ученикът е допуснал в рамките на един месен от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
(14) Когато са налице основанията за прекратяване на месечната помощ преди изтичане на срока, за който е отпусната, само за част от децата в семейството, тя се намалява с размера на помощта за тези деца.
(15) Когато са налице основанията за предоставяне на месечната помощ в натура само за част от децата в семейството, помощта в пари се намалява с размера на помощта за тези деца, а за тях помощта се предоставя в натура.
(16) В случай че майката не е навършила 18 години, дирекция „Социално подпомагане“ предприема мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 от Закона за закрила на детето.
(17) Когато поради неспазване на условията по ал. 1, т. 2 и 3 месечната помощ по ал. 1 е прекратена преди изтичането на срока, за който е отпусната, или нейният размер е намален при условията на ал. 14 или 15, на съответното училище или детска градина се предоставят средства за осъществяване на обща и/или допълнителна подкрепа за личностно развитие при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, както и/или за осигуряване на достъпа до образование на съответното дете или ученик според конкретните му нужди.
(18) Средствата по ал. 17 се предоставят на съответното училище или детска градина в размер, съответстващ на размера на средствата за помощта, съответно на размера на намалението и се планират по бюджета на Министерството на образованието и науката.
(19) При условията на ал. 1 месечната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. Детето, поставено под настойничество/попечителство, се взема предвид при определяне на размера на помощта по реда на ал. 4 за семейството на неговия настойник/попечител.
(20) При условията на ал. 1 месечната помощ за деца, които се отглеждат от техните самотни осиновители, се предоставя независимо от дохода на семейството в размер, определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1.
Чл. 8
(1) Месечни помощи за отглеждане на дете до една година в размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година се предоставят на майката (осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че:
1. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на Кодекса за социално осигуряване;
2. детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
3. майката (осиновителката) и детето живеят постоянно в страната;
4. детето има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние.
(2) При условията на ал.1 месечна помощ за отглеждане на дете се предоставя и на самотния баща-осиновител независимо от дохода на семейството.
(3) При условията на ал.1, т. 1 – 3 месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания се предоставят до навършване на 2-годишна възраст на детето, независимо от дохода на семейството.
(4)
(4) При условията на ал. 1 месечната помощ за отглеждане на деца от техните самотни осиновители се предоставя независимо от дохода на семейството.
(5) Когато майката (осиновителката) е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а, 52а и 53а от Кодекса за социално осигуряване, тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(6) Когато майката (осиновителката) придобие право на обезщетение по чл. 48а, 52а и 53а от Кодекса за социално осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, помощта по ал. 5 за този месец се предоставя в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(7) При условията на ал. 1 - 6 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(8) Помощта по ал. 7 се предоставя, при условие че никой от членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
(9) При условията на ал. 1, т. 1 – 4, ал. 2, 5 и 6 месечната помощ за отглеждане на дете със или без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставя независимо от дохода на семейството.
(10) В случай че майката не е навършила 18 години, дирекция „Социално подпомагане“ предприема мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 от Закона за закрила на детето.
Чл. 8а
(отменен)
(1) Месечни помощи за отглеждане на близнаци до две години в размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, независимо от доходите на семейството.
(2) Месечните помощи по ал. 1 се предоставят на майката от момента на придобиване правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване до навършване на 2-годишна възраст на детето и се диференцират съобразно броя на близнаците, родени от майката.
(3) При условията на ал. 1 и 2 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на самотния баща (осиновител).
(4) При условията на ал. 1 и 2 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Чл. 8б
(отменен)
Месечни помощи в размер 50 на сто от размера на месечните помощи, предоставяни по реда на чл. 8а, ал. 1, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 54, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбите на чл. 8а, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.
Чл. 8в
(1) Майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че:
1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование;
3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето;
4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на Кодекса за социално осигуряване.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
(3) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(4) При условията на ал. 1 еднократна помощ за отглеждане на дете се предоставя и на самотния баща (осиновител).
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща след представяне на уверение/удостоверение за записан следващ семестър или за завършено висше образование, но не по-късно от навършване на една година от детето.
(6) Помощта по ал. 1 се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст от детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето поради лишаване от родителски права на основание чл. 132, т. 1 и 2 във връзка с чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс и/или на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето.
Чл. 8г
(1) Многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.
(2) Условията и редът за ползване на правото по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния железопътен транспорт се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 8д
(1) Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят, независимо от доходите на семейството, и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(3) Размерите на месечните помощи по ал. 1 и 2 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им, определено в ал. 5.
(4) Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване.
(5) Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за:
1. задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания;
2. осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1 и от семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства по ал. 2.
(6) Когато децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна помощ по ал. 1 и 2 за периода на престоя им в тях.
(7) Месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.
(8) Месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година.
(9) Размерът на месечната помощ за семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, се намалява с размера на месечните финансови помощи, които семействата получават за детето съгласно Закона за закрила на детето.
Чл. 8е
(1) Месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната, при условие че детето:
1. не получава наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;
2. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
3. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
4. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
5. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние;
6. живее постоянно в страната.
(2) Месечната помощ по ал. 1 се отпуска на другия родител или настойника/попечителя независимо от доходите на семейството и на детето.
(3) Месечната помощ по ал. 1 се предоставя до навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
(4) При условията на ал. 1, т. 1, 2 и 6 месечна помощ се предоставя и за дете, което е завършило средното си образование преди навършване на 18-годишна възраст.
(5) При условията на ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 месечна помощ се предоставя на семействата на роднини и/или близки, при които е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, в случай че семейството не получава месечна помощ с цел отглеждане на детето в семейства на роднини или близки съгласно Закона за закрила на детето.
(6) В случаите по ал. 5 другият родител или настойникът/попечителят нямат право на месечната помощ по ал. 1.
(7) Размерът на месечната помощ по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да е по-малък от предходнатагодина.
(8) Месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичането на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането й, както и:
1. при осиновяване на детето;
2. при настаняване на детето извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
3. при промяна на настойника/попечителя на детето;
4. когато детето, за което се получава помощта, стане родител.
(9) В случаите по ал. 8, т. 4 се прилага чл. 7, ал. 13.
(10) Месечната помощ по ал. 1 не може да се получава заедно с персонална пенсия на дете по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване.
(11) Родителите и настойниците/попечителите на деца със или без право на наследствена пенсия от починал родител може да получават месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, при условията на чл. 7, ал. 1 независимо от дохода на семейството в размер, определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1.
Чл. 9
(1) Помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), родителя, настойника или попечителя.
(2) С изричното писмено съгласие на майката помощите по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 могат да се получават от бащата.
(3) При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3, те се предоставят на законния представител или попечител на детето.
(4) Месечните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 за деца с разведени родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
(5) Месечните помощи по чл. 2, ал. 3 за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставят на лицата, при които е настанено детето.
(6)
1. когато заявлението-декларация е подадено след изтичане на тримесечен срок от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК;
2. на семействата по чл. 8д, ал. 1, т. 2.
Чл. 10
(1) Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в „Държавен вестник“.
(2) Лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8, 8д и 8е, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им.
(3) След изтичане на 12 месеца от отпускането на месечните помощи по чл. 7, 8 и 8е се подава ново заявление-декларация.
(4) Семейните помощи за деца се отпускат с заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице.
(5) Отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й.
(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно.
(7) За неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
(7)
(8)
Чл. 10а
(1) На семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.
(3)
(3) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето.
(4) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(5) Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
(6) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ù, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.
(7) Помощта се възстановява, ако:
1. детето не постъпи или не бъде записано в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване съответно на първи, втори, трети и четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
Чл. 10б
(отменен)
Семейства, на които детето (децата) не може да бъде записано в общинска детска градина, имат право на помощ в размер на 100 лв. месечно за всяко дете на възраст от 3 до 6 години. Помощите са за сметка на държавния бюджет. Министърът на финансите издава наредба за реда за получаване и изразходване на помощите.
(1) На семействата, чиито деца са записани в осми клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.
(3) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето.
(4) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(5) Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
(6) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.
(7) Помощта се възстановява, ако:
1. детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
Чл. 10б
Чл. 11
При подаване на заявлението за отпускане на помощи по чл. 2, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и 2 лицата декларират писмено съгласието си за извършване на служебна проверка на доходите им от дирекция „Социално подпомагане“.
Чл. 12
(1) Правото на семейни помощи се погасява, както следва:
1. за еднократната помощ при бременност – след определения термин за раждане, а в случай на раждане преди определения термин – три месеца след раждането;
2. за еднократната помощ при раждане на дете – след навършване на тригодишна възраст от детето;
3. за еднократната помощ при осиновяване на дете – след 6 месеца от влизане в сила на съдебното решение, с което е допуснато осиновяването;
4. за еднократната помощ за отглеждане на близнаци – след навършване на 6-месечна възраст от децата;
5. за еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение – след навършване на 6-месечна възраст от детето;
6. за еднократната помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във клас – след един месец от началото на учебната година;
7. за еднократната помощ за безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки – след един месец от осъществяването на пътуването;
8. за месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година – след навършване на 1-годишна възраст от детето;
9. за месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – след завършване на средно образование от детето, но не повече от 20-годишна възраст;
10. за месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане – след навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
11. за месечните помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител - след навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
12. за еднократната помощ за ученици, записани в осми клас – след един месец от началото на учебната година.
(2) Вземанията за отпуснати семейни помощи по чл. 2, ал. 2 се погасяват в срок три месеца, считано от края на месеца, в който заповедта за отпускането им е влязла в сила.
(3) Вземанията за отпуснати семейни помощи по чл. 2, ал. 3 се погасяват в срок три месеца, считано от края на месеца, за който се отнасят.
Чл. 13
Върху вземанията за семейни помощи по този закон не се дължат данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки, освен за:
1. надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка;
2. недобросъвестно получени суми.
Чл. 14
(1) При писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция “Социално подпомагане” се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.
(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция “Социално подпомагане”.
(3) В случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6, чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7 директорът на дирекция “Социално подпомагане” издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва.
(4) За спазване на изискванията по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 8е, ал. 1, т. 3 и 4 дирекция „Социално подпомагане“ извършва съвместни проверки с регионалните инспекторати по образованието към Министерството на образованието и науката със съдействието на директорите на училищата и на детските градини.
(5) Лицата, недобросъвестно получили семейни помощи по чл. 7, 8, 8д и 8е, включително и при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година.
Чл. 14а
(1) Заповедта по чл. 14, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение. Решението на административния съд е окончателно.
(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14, ал. 3 се допуска по искане на дирекция “Социално подпомагане” по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Глава 3. КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 15
(1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон.
(2) Специализираният контрол по законосъобразното прилагане на този закон се осъществява от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(3) При изпълнение на контролните си функции инспекторите имат право:
1. да посещават без ограничение териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане;
2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;
3. да получават пряко от подпомаганите лица необходимата информация.
(4) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при или по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица.
(5) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, инспекторатът уведомява незабавно органите на прокуратурата.
(6) Държавните органи и съответните длъжностни лица са задължени да предоставят информация и да оказват съдействие на инспекторите при изпълнение на техните функции.
Чл. 16
(1) Длъжностните лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на акта, с който нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностни лица от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на този закон:
1. „Семейството“ включва:
2. „Доход“ са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания.
3. „Осигурени“ са лицата, които се осигуряват по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване.
4. „Лице, живеещо постоянно в страната“ е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.
5. „Самотен баща-осиновител“ е лице, което при осиновяване на детето не се намира в граждански брак.
5а. „Самотни осиновители“ са лица, които при осиновяване на детето не се намират в граждански брак.
6. „Дете с трайно увреждане“ е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.
7. “Близнаци” са две и повече живородени деца от многоплодна бременност.
8. „Многодетни“ са майките, родили (осиновили) и отгледали три и повече деца над едногодишна възраст.
9. „Дете с право на наследствена пенсия от починал родител“ е дете с един или двама починали родители, което има право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
9а. „Дете без право на наследствена пенсия от починал родител“ е дете с един или двама починали родители, което няма право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
10. „Уважителни причини за допуснати отсъствия от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование“ са налице, ако:
11. „Уважителни причини за допуснати отсъствия от ученик“ са определените по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.
12. „Доброволни приемни семейства“ са приемните семейства по чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила на детето, които не са професионални.
§ 1а
(отменен)
При определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени,.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2
(1) До 1 януари 2004 г. еднократните помощи при раждане на дете се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. общинската служба за социално подпомагане – когато и двамата родители не са осигурени.
(2) До 1 януари 2004 г. месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. учебните заведения – на родителите, учащи се в средните и висшите училища и в колежите – редовна форма на обучение; когато и двамата родители са учащи се, помощта се изплаща на майката;
4. общинските служби за социално подпомагане – за деца, на които двамата родители не са осигурени, и за деца, настанени за отглеждане при роднини, близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 – 3 помощите се изплащат след представяне на документите по чл. 10, ал. 1.
§ 3
(1) Контролът върху изплатените помощи по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 за периода до 1 януари 2004 г. се осъществява от органите на Националния осигурителен институт, а за помощите по § 2, ал. 2, т.3-от органите на Министерството на образованието и науката, които установяват нарушенията.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актовете.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
§ 4
Осигурителите ежегодно представят отчет за изплатените суми по чл. 2 на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
§ 5
Този закон отменя Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 88 от 1993 г. и бр. 1 от 2002 г.).
§ 6
(1) Средномесечният доход по чл. 4 за 2002 г. е 150 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете до навършване на 18 години по чл. 7, ал. 1 за 2002 г. е 15 лв.
§ 7
Произтичащите от този закон промени в размера на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. целеви субсидии за социални помощи на отделните общини се утвърждават от министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 8
Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 9
Законът влиза в сила от 1 април 2002 г. Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 20 март 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Заключителни разпоредби
§ 3а
Неизплатените месечни помощи за дете до навършване на 18 години и еднократните помощи при раждане на дете по реда на § 2, ал. 1, т.1 и 2, и ал. 2, т.1, 2 и 3 за периода до 1 януари 2004 г. се изплащат от дирекциите „Социално подпомагане". Помощите могат да бъдат поискани в срок една година, считано от края на месеца, за който се отнасят.