Определение № 12182 от 26.10.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3394/2026
- Вид
- Определение № 12182
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Дани Каназирева
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 157, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 163, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 39, ал. 1, т. 4 · Закон за убежището и бежанците
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12182
Пловдив, 26.10.2026 г.
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА като разгледа докладваното от съдията Дани Каназирева административно дело № 3394/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба на О. Г., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с [ЛНЧ], чрез адв. И. З. К., АК - Пловдив, личен № **********, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ-М/3113/14.10.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - М., с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за сина ѝ Е. У., записан в осми клас за учебната 2026/2027 г. Жалбата е подадена чрез процесуалния представител на оспорващата директно пред съда, а не чрез административния орган по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК.
Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел, и моли съда да я отмени.
Процесуалният ѝ представител излага, че О. Г. е гражданка на Украйна, пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна, заедно със сина си Е. У., роден на [дата]., с [ЛНЧ]. Посочва, че на жалбоподателката на 01.04.2022 г. е предоставена временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет, като притежава регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 27.03.2026 г. от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, валидна до 04.03.2027 г. За сина ѝ Е. У. е издадена регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, със същия срок на валидност.
Твърди, че за учебната 2026/2027 г. синът ѝ е записан като ученик в осми клас в Професионална гимназия по електротехника и електроника - гр. Пловдив, видно от служебна бележка № 450/05.10.2026 г., издадена от директора на училището. На това основание жалбоподателката е подала заявление-декларация до Дирекция „Социално подпомагане“ - Марица за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД, която ѝ е отказана с оспорената заповед.
Като основание за отказа административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 3, т. 5 ЗСПД, доколкото семейството е от украински граждани, а между Република България и Украйна няма действащ двустранен международен договор за социална сигурност, предвиждащ предоставянето на семейни помощи за деца.
В жалбата се поддържа, че така постановеният отказ противоречи на Конституцията на Република България, международните договори, по които Република България е страна, правото на Европейския съюз и разпоредбите на Закона за убежището и бежанците. Изложени са съображения, че предоставената на жалбоподателката временна закрила обуславя право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, като приложението на чл. 3, т. 5 ЗСПД следва да бъде съобразено със специалната правна уредба относно правата на чужденците с предоставена временна закрила.
Позовава се на чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г., предвиждащ предоставяне на социално подпомагане на лицата, ползващи се с временна закрила, както и на разпоредбите на чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Поддържа, че отказът противоречи на конституционните принципи за социално подпомагане и закрила на децата, както и на принципа за защита на най-добрия интерес на детето, доколкото поставя децата с предоставена временна закрила в по-неблагоприятно положение при предоставянето на семейни помощи.
Съдът констатира, че жалбата е подадена директно пред Административен съд - Пловдив, а не чрез административния орган, издал оспорения акт, съобразно изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде изискана цялата административна преписка по издаването му.
Предвид изложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, и даване на указания по чл. 163, ал. 3 от АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 157, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА адм. дело № 3394/2026 г. в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 16.11.2026 г. от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените адреси.
КОНСТИТУИРА страните, както следва:
Жалбоподател: О. Г.;
Ответник: директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Марица.
ЗАДЪЛЖАВА директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Марица, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да представи по делото цялата административна преписка по издаване на Заповед № ЗСПД/Д-РВ-М/3113/14.10.2026 г., включително заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ-М/3113 от 05.10.2026 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД и всички приложени към него документи, всички събрани в административното производство доказателства, както и доказателства за датата и начина на съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателката.
УКАЗВА, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, на ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, включително компетентността на издателя на акта.
УКАЗВА на жалбоподателката, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за нея правни последици.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните. Призовките, съобщенията и съдебните книжа, ведно с приложенията към тях, да се изпращат на страните преимуществено чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване, в случай че същите са регистрирани в нея. Ако страните са посочили електронен адрес за призоваване, да се изпращат на посочения електронен адрес съгласно чл. 18а и чл. 137 от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�