Кодекс за социално осигуряване

Чл. 1 Предмет

Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:

1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;

2. допълнителното социално осигуряване, което включва:

Чл. 2 Обхват на осигуряването

(1) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

1. временна неработоспособност;

2. временна намалена работоспособност;

3. инвалидност;

4. майчинство;

5. безработица;

6. старост;

7. смърт.

(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:

1. фонд “Общо заболяване и майчинство” за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;

2. фонд “Пенсии” за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

3. фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

4. фонд “Трудова злополука и професионална болест” за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;

5. фонд “Безработица” за безработица.

(3) За осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете “Общо заболяване и майчинство”, “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” и “Безработица”.

(4) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд “Трудова злополука и професионална болест”.

(5) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд “Пенсии”.

(6) Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска.

Чл. 3 Принципи на осигуряването

Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност и всеобщност на осигуряването;

2. солидарност на осигурените лица;

3. равнопоставеност на осигурените лица;

4. социален диалог при управлението на осигурителната система;

5. фондова организация на осигурителните средства.

Чл. 3а Изпълнение на задължения при обявено извънредно положение

(1) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:

1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта – осма спират да текат;

2. заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;

3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.

(2) Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.

Чл. 4 Осигурени лица

(1) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране; Лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1

2. държавните служители по Закона за държавния служител;

3. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“” и по Закона за специалните разузнавателни средства офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

5. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

6.

8. лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т.1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

9. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

10. кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.

(2)

(3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

3. докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;

4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

5. земеделските производители;

(4) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

(5) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(6) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

(7) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, както и на командирован по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България служител на длъжност в международна организация или в друга международна инициатива извън страната, за времето през което е пребивавал в чужбина по време на командировката, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна.

(8) Докторантите могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не са осигурени на друго основание.

(9) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 – върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(10) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.

(11) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение на лицата по ал. 7 и 9, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл. 4а Осигуряване на морски лица

(1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва:

1. 17,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 20,8 на сто;

2. 17,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 20,8 на сто;

3. 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;

4. 1 на сто за фонд „Безработица“;

5. 1,1 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

6. за морските лица, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1;

7. за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.

(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.

(5) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11.

(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1;

2. осигурителния доход като морски лица;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

(7) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 4а1 Осигуряване на лица, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове

(1) Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.

(2) Лицата по ал. 1 внасят авансово и еднократно осигурителни вноски за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, в размерите, определени за фонд „Пенсии“, както следва – 19,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.

(3) За лицата по ал. 1, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1.

(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност.

(5) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11.

(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4 или чл. 4а, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като морски лица;

4. осигурителен доход от дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове;

5. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани тютюнопроизводители;

6. доходи за работа без трудово правоотношение.

(7) Заплатената от лицата по ал. 1 осигурителна вноска за съответния месец се внася от предприятието по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите до 25-о число на месеца, за който се отнася.

Чл. 4б Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“

(1) Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1:

1. от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

2. от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

3. от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

4. от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

5. след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1.

(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 124а.

(3) Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.

(4) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 4в Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“

(1) Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

(2) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 5 Осигурители

(1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 4.

(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 4.

(3) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица -. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

(5)

(6) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

(7) Осигурителят е длъжен:

1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;

2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;

3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;

4. до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977 г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр. 68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61 от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.; изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр. 2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993 г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж.

(8) Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

(9)

(10) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, освен в случаите на служебно заличаване по реда на чл. 17а, ал. 7 от Търговския закон. Когато ведомости и други документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за работници и служители, които са работили в клонове на чуждестранни търговци, служебно заличени по чл. 17а, ал. 7 от Търговския закон, не са предадени в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт до датата на заличаването, лицата, които ги съхраняват, са длъжни да ги предадат в тримесечен срок от заличаването.

(11) Документите по ал. 10 се обработват и предават за сметка на осигурителите. В случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или община, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството, средствата се осигуряват от министерството или общината, които упражняват правата на едноличния собственик на капитала.

(12) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за ведомостите за заплати, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.

(13) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10.

(14) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на труда и социалната политика и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.

(15) При подаване на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация при условията и по реда на чл. 274а от Търговския закон осигурителят подава заявлението по ал. 10 чрез Агенцията по вписванията. Териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава удостоверение за предаване на ведомостите в срок 30 дни от вписване на прекратяване на търговската дейност, при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения. Удостоверението се изпраща по електронен път до осигурителя и до Агенцията по вписванията.

Чл. 6 Обжалване по съдебен ред

(1) Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77. Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ по чл. 117, ал. 1, т. 5, както и решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, с което се е произнесъл по оспорване съдържанието на такъв документ.

(2) Жалбите по ал. 1 се подават в писмена форма в следните срокове: Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

1. срещу разпорежданията по т. 2, буква „а“ – в едномесечен срок от получаването им;

2. срещу разпорежданията по т. 2, букви „б“ – „ж“, задължителните предписания по т. 3, отказите по т. 4 и съдържанието на документ по т. 5 – в 14-дневен срок от получаването.

(3)

1. за 2000 и 2001 г. – 80:20;

2. 2002 – 2004 г. – 75:25;

3. 2005 г. – 70:30;

4. 2006 г. – 65:35;

5. 2007 г. - 65:35;

6. 2008 г. - 60:40;

7. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” се разпределя в съотношение 60:40;

8. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения,, се разпределя, както следва:

9. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:

(4) Разпорежданията, издадени от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в едномесечен срок, съответно за разпорежданията по чл. 98, ал. 2 – в 14-дневен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.

(5) Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете или при които е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, има право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване, съответно настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6)

(7) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(8) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

(9) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.

(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютютнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5.

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

(12) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.

(13) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

(14) Справката по ал. 8 в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.

(15) Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

(17) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато:

Когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

4. откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;

5. съдържанието на документ, удостоверяващ осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на Националния осигурителен институт.

13. „Упражняване на правото на обезщетение за безработица“ е наличието на период, за който е изплатено отпуснато парично обезщетение за безработица.

14. „Детски заведения на пълна държавна издръжка“ са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и на общинските бюджети, без да се заплаща такса.

Чл. 6а

(отменен)

(1) Данъчните органи предоставят на Националния осигурителен институт информация за декларирания или установения с акт на данъчните органи доход на данъчно задължените лица по Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Националният осигурителен институт предоставя на данъчната администрация информация за дохода по чл. 6, ал. 2.

Чл. 7 Ред за внасяне на осигурителните вноски

(1) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

(2) Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.

(3)

(4) Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

(5)

(5) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 заявяват по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 7, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

(6) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

(7) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.

(8) Осигурителите и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно.

(9)

(10) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.

(11) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания.

(12) Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите:

1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;

2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;

3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;

4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.

(13) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се внасят авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.

Чл. 8 Осигурителни каси

(1) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и юридическите лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.

(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:

1. събира дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване, и ги превежда по съответните сметки на Националната агенция за приходите;

2. изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на осигурителен случай;

3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.

Чл. 9 Осигурителен стаж

(1) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:

1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;

2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;

3. времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т.7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3;

4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1.

5. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:

1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;

2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, и за отпуск за временност и раждане;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:

1. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

2. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

3. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение;

4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;

5. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.

(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 – 4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.

(5) Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.

(7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

(8)

1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;

2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;

3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.

(9)

(10)

(11) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл. 9а Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата

(1) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.

(2) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.

(3) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 7. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(4) За придобит осигурителен стаж по реда на ал. 2 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски.

(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.

(6)

Чл. 10 Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването

(1) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

(2) Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Чл. 11 Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица

(1) Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

2. парични помощи за:

3. обезщетения за безработица.

4. пенсии за:

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

(3) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41.

Чл. 12 Осигурителни права на осигурените само за трудова злополука и професионална болест

(1) Осигурените само за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:

1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;

2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;

3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

(2) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Чл. 13 Осигурителни права на осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт

(1) Осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:

1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;

3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4.

Чл. 13а Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство

Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

2. парични помощи за:

Чл. 13б Осигурителни права на осигурените за безработица

Осигурените във фонд “Безработица” имат право на парично обезщетение за безработица.

Чл. 14 Експертиза на работоспособността

(отменен)

(1) Експертизата на работоспособността се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването.

(2) Степента на трайно намалената работоспособност се определя в проценти спрямо възможностите на здравия човек.

(3) Принципите и критериите на експертизата на работоспособността, както и редът за нейното установяване, се определят с акт на Министерския съвет.

(4) Контролът върху експертизата на работоспособността се осъществява от Министерството на здравеопазването и от Националния осигурителен институт.

Чл. 15 Органи на експертизата на работоспособността

(отменен)

(1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от лекуващите лекари, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от териториалните експертни лекарски комисии и от НЕЛК.

Чл. 16 Обжалване на решенията на органите на експертизата

(отменен)

(1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, Националния осигурителен институт и органите на медицинската експертиза на работоспособността, както и от контролните органи по експертиза на работоспособността в системата на здравеопазването) се правят:

1. срещу решенията на лекуващия лекар – пред лекарската консултативна комисия;

2. срещу решенията на лекарската консултативна комисия – в 14-дневен срок от получаването им пред териториалната експертна лекарска комисия;

3. срещу решенията на териториалната експертна лекарска комисия – в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;

4. срещу решенията на НЕЛК – пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.

(2) Органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти.

(3) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения, постановени от нейните състави.

Чл. 17 Влизане в сила на решенията

(отменен)

Решенията на органите по експертизата на работоспособността, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Чл. 18 Осигурителни фондове

(1) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:

1. фонд „Пенсии“;

2. фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;

3. фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.

4. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

5. фонд „Общо заболяване и майчинство“.

6. фонд „Безработица“.

(2)

Чл. 19 Бюджет на фондовете

(1) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.

(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.

(4) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.

(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.

(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл. 20 Бюджет на Националния осигурителен институт

(1) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.

(2) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:

1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете “Пенсии”, фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, “Общо заболяване и майчинство”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Безработица” и “Пенсии, несвързани с трудова дейност”;

2. лихви върху внесени или принудително събрани просрочени осигурителни вноски и върху неправилно извършени осигурителни разходи;

3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;

4. процент от приходите във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за дейностите по чл. 13 от Закона за гаратираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;

5. приходи от продажба на осигурителни книжки и формуляри - утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;

6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от Националния осигурителен институт;

7. приходи от такси за издаване на удостоверения;

8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;

9.

10. заеми;

11. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет.

12.

(3) Разходите и трансферите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:

1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;

2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;

3. погасяване на задължения по заеми.

4.

(4) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.

(6) Приходите по, ал. 2, т. 2 – 8 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.

(7)

Чл. 20а Учителски пенсионен фонд

(1) Годишният бюджет на Учителския пенсионен фонд се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него и не се включва в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.

(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите на Учителския пенсионен фонд се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба.

(3) Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по чл. 69в.

(4) Временно свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се влагат при условията и по реда на чл. 28.

(5) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Чл. 21 Приходи по фонд „Пенсии“

Средствата по фонд „Пенсии“ се набират от:

1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;

2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

3. суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 9, ал. 7;

4. трансфери от държавния бюджет, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;

5.

5. трансфери от републиканския бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година.

6.

7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

8. лихви и дивиденти;

9. дарения и завещания;

10.

11. други източници.

Чл. 22 Разходи по фонд „Пенсии“

Средствата по фонд „Пенсии“ се разходват и трансферират за:

1. изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т. 1;

3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.

4.

5. помощи за профилактика и рехабилитация.

Чл. 22а Приходи по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“

Средствата по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ се набират от:

1. осигурителни вноски за лицата по чл. 69;

2. трансфери, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;

3. лихви и дивиденти.

Чл. 22в Приходи по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“

Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се набират от:

1. трансфери от държавния бюджет за:

2. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

3. лихви и дивиденти;

4. дарения и завещания.

Чл. 22г Разходи по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“

(1) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват за изплащане на:

1. пенсии за военна инвалидност;

2. пенсии за гражданска инвалидност;

3. социални пенсии за старост;

4. социални пенсии за инвалидност;

5. пенсии за особени заслуги;

6. персонални пенсии;

7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;

8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;

9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;

10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9;

11. помощи за профилактика и рехабилитация.

(2) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

Чл. 23 Приходи по фонд „Трудова злополука и професионална болест“

Приходите по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3;

3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;

4.

5.

6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

7. лихви и дивиденти;

8. дарения и завещания;

9. други източници.

Чл. 24 Разходи по фонд „Трудова злополука и професионална болест“

Средствата по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;

3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;

4. диагностика на професионалните болести;

5. помощно-технически средства, свързани с увреждането;

6. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

Чл. 25 Приходи по фонд „Общо заболяване и майчинство“

Приходите по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3;

3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;

4.

5.

6.

7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

8. лихви и дивиденти;

9. дарения и завещания;

10. други източници.

Чл. 26 Разходи по фонд „Общо заболяване и майчинство“

Средствата по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;

3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;

4. осигуряване с помощно-технически средства;

5. средства по програмата “В подкрепа на майчинството”;

6. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.

6.

7.

8.

Чл. 26а Приходи за фонд „Безработица“

Приходите за фонд „Безработица“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2.

3. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. лихви и дивиденти;

5. дарения и завещания;

6. други източници.

Чл. 27 Краткосрочни безлихвени заеми за фондовете

При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Чл. 28 Влагане на свободни средства

Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

Чл. 29 Банково обслужване

(1) Банките, обслужващи сметките на Националния осигурителен институт, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да обслужват сметките на Националния осигурителен институт.

(2) Редът и начинът на обслужване на сметките на Националния осигурителен институт се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

Чл. 30 Изпълнение на бюджета

(1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.

(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.

(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.

Чл. 31 Годишен отчет

(1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.

(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 32 Функции на министъра на труда и социалната политика

Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Чл. 33 Национален осигурителен институт

(1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.

(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения. Ръководителите на териториалните поделения се назначават с конкурс.

(3) Националният осигурителен институт:

1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;

2. установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;

3. събира осигурителните вноски за:

4. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;

5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;

6. извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания;

7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;

8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване.

9. издава информационен бюлетин.

10. поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение.

11. сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване.

(4)

(4) Информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, както и всички данни от ЕСГРАОН и от Националния статистически институт.

(5)

(7) Националният осигурителен институт предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 143з, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(9) При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна. Служебна тайна е информацията относно проектиране, изграждане и функциониране на информационните системи и мрежи за предаване на индивидуализиращи лицата данни, свързани с осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, както и информацията относно средствата за опазване на тази информация, пароли, кодове и средства за криптографска защита на устройства, които я създават, обработват, съхраняват и предават. Сведенията, определени като служебна тайна, се създават, получават, обработват, предоставят, съхраняват и унищожават при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 34 Органи на управление

Органи на управление на Националния осигурителен институт са:

1. надзорният съвет;

2. управителят и подуправителят.

Чл. 35 Надзорен съвет

(1) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.

(3) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.

(4) При липса на споразумение по ал. 3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал. 1.

(5) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.

(6) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в „Държавен вестник“.

(7) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.

(8) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.

(9) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.

(10) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

Чл. 36 Функции на надзорния съвет

(1) Надзорният съвет:

1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;

2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване, годишния бюджет на Учителския пенсионен фонд и отчетите им;

3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;

4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;

5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет; Правилникът за организацията и дейността на Националния осигурителен институт се обнародва от председателя на надзорния съвет в „Държавен вестник“.

6. дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

7. взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5;

8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;

9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;

10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;

11.

12. определя с решение изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация за съответната календарна година; решението не подлежи на обжалване.

(2) Членовете на Надзорния съвет не получават възнаграждение за участието си в заседания на съвета.

Чл. 37 Управител и подуправител

(1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години. До три месеца преди изтичането на мандата на управителя и подуправителя Народното събрание избира нови управител и подуправител. В случай че до изтичане на мандата на управителя и подуправителя не е осъществен нов избор, те продължават да изпълняват своите правомощия до провеждането му.

(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.

(3) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Подуправителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.

(4) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.

(5) Управителят:

1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;

2. утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности;

3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:

4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;

5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;

6. дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт.

8. утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70.

9. определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5 - 8.

10. упражнява функциите на:

(6) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.

Чл. 38 Съвет на управителя

(1) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт. Съставът на съвета се определя с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Управителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.

(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

(3) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 37, ал. 5 т. 1 – 9.

Чл. 39 Изисквания към членовете на надзорния съвет, управителя и подуправителя

(1) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:

1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материално-отговорна длъжност;

2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;

3. лица, осъждани за умишлено престъпление;

4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

5. лица, които са съпрузи или се намират във фактическо съжителство или се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.

(2) Обстоятелството по ал. 1, т. 3 се установява служебно.

Чл. 40 Право на обезщетение

(1) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

(2) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.

(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(4) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато:

1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;

2. е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;

3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.

(5) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

(6)

Чл. 40а Срокове за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване

Документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:

1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;

2. от самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.

Чл. 41 Възнаграждение, от което се определя обезщетението

(1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;

2.

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).

5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Чл. 42 Срок на изплащане на обезщетението

(1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование,. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(4) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 120 календарни дни.

Чл. 43 Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. времето, за което осигуреният е под карантина;

2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Чл. 44 Обезщетения за санаторно-курортно лечение

На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, както и до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Чл. 45 Обезщетение за гледане на болен член от семейството

(1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 – 5;

3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;

4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето – до изтичането на срока на карантината.

(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

(4) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.

(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Чл. 46 Случаи, при които не се изплаща обезщетение

(1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Чл. 47 Парично обезщетение при трудоустрояване

(1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Чл. 48 Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро

(1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото ѝ възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Чл. 48а Право на обезщетение за бременност и раждане

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 48б Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за бременност и раждане

Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 49 Обезщетение при бременност и раждане

(1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.

(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

(3) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Чл. 50 Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

(1) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.

(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.

(5) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, има право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

(7) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.

(9) Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 6, когато имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 51 Обезщетение при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст

При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето или когато е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя) по установения ред, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща парично обезщетение по чл. 49, 53 или 53в. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а, 52а и 53а.

Чл. 52 Обезщетение при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в.

Чл. 52а Право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 52б Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 53 Обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст

(1) След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст.

(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда.

(3) Изплащането на паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.

(5) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 52а.

Чл. 53а Право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 53б Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 53в Обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

(1) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

(2) На осигурения за общо заболяване и майчинство осиновител се изплаща парично обезщетение при осиновяване на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 8 от Кодекса на труда, когато има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

(3) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице се изплаща парично обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 2, 3 или 5 от Кодекса на труда.

(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение.

(5) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 53а.

(6) Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 2, когато имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 53г Обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

(1) Осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, когато отговаря на условията на чл. 53а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване:

1. не ползва отпуск за осиновяване, или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

(2) Когато осиновителката е починала, лишена е от родителски права и/или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на осиновителя, обезщетението по ал. 1 се изплаща на осиновителя, а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща на настойника и в случаите, когато осиновителят, който сам е осиновил дете, е починал или е лишен от родителски права. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл. 53а.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Чл. 53д Право на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)

(1) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3.

(2) Когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения. Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)

Чл. 53е

Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Чл. 53ж Обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)

(1) На осигурения за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) през време на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се изплаща парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(2) Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, лишаване на бащата от родителски права или ограничаването им, даване на детето за осиновяване, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка или по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

(3) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, когато отговарят на условията по чл. 53д.

Чл. 54 Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

(1) Майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:

1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

(2) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията на чл. 52а.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Чл. 54а Право на парично обезщетение за безработица

(1) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в заместник-председателя/ят, ръководещ управление „Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор по заетостта;

2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;

3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава.

(2) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:

1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;

2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

(3) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“.

(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;

2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

(4)

(5) Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

(6) Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

(7)

Чл. 54и Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица

(отменен)

(1) Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта и отговарят на следните условия:

1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в Агенцията по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица;

2. имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените;

3. сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от изискуемия по чл. 68, ал. 1 - 3;

4. нямат отпусната пенсия;

5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща ежемесечно по реда на чл. 54ж, ал. 3 от датата на подаване на заявлението за период не по-дълъг от 30 месеца.

(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 54д, както и при отпускане на друг вид пенсия.

(5) Безработните лица имат право на обезщетение за дълготрайна безработица по ал. 1 само веднъж.

Чл. 54м Преизчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

(1) Паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски.

(2) Когато в резултат на преизчисляването по ал. 1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението:

1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал. 1;

2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя.

Чл. 546 Размер на паричното обезщетение за безработица

(1) Размерът на паричното обезщетение за безработица на безработните лица е 60 на сто от получения средномесечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица.

(2) Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107 от Закона за държавния служител, чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 253, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

(5) Размерът на паричното обезщетение на безработните лица, работили на непълно работно време, се определя пропорционално на уговореното време. В този случай размерът на обезщетението може да бъде по-малък от определения минимален размер на обезщетението за безработица.

(6) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането по чл. 54в, ал. 1.

Чл. 54в Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

(1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва: Осигурителен стаж (години) Период за изплащане на обезщетението (месеци) до 4 от 6 от 8 от 9 от 10 от 11 над 12

(2) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал. 1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

(3)

(4)

Чл. 60 Трудова злополука

(1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

(3) Разпореждането се връчва на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател в 7-дневен срок от издаването по реда на чл. 110, ал. 4.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.

Чл. 61 Сигнализиране за професионална болест

Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Чл. 62 Изготвяне на документи за професионална болест

(1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.

(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.

(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.

Чл. 63 Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести

Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.

Чл. 64 Размери на осигурителните вноски във фонд „Трудова злополука и професионална болест“

(1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.

(2) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест по групи основни икономически дейности.

(3) Размерът на осигурителната вноска се определя от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.

(4)

Чл. 65 Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест

Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:

1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

5. проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;

7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасността на труда и опазване на здравето при работа;

9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;

10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.

Чл. 66 Задължения на осигурителя

Осигурителят е длъжен:

1.

2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;

3.

4.

5.

Чл. 66а Задължения на предприятието ползвател

Задълженията на осигурителя по тази глава се отнасят и за предприятието, когато в него са изпратени работници или служители за изпълнение на временна работа.

Чл. 67 Задължения на осигуреното лице

Осигуреното лице е длъжно:

1.

2. да уведоми незабавно осигурителя/предприятието ползвател или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.

Чл. 68 Придобиване право на пенсия

(1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

(2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

(3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

(4) След 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.

Чл. 68а Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер

(1) Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.

(2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.

(3) При преизчисляване на пенсията по ал. 1 процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14, не се променя.

Чл. 69

(1) Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности,, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи.

(3) Държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 2.

(4) Лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.

(5)

1. до 31 декември 2011 г. – 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита;

2. от 31 декември 2011 г. – общият осигурителен стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.

(6) Служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.

(9) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3 и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.

(10) Право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 7.

Чл. 69а Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации

(1) Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.

(2) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 45-годишна възраст.

Чл. 69б Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд

(1) Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:

1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

(2) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:

1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

(3) Лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените.

(4) Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените.

(5) В случай че лицето е упражнило правото на пенсия по ал. 4, то не може да сключва трудов договор за работа при условията на първа категория труд до навършване на възрастта му по ал. 1 или по чл. 168, ал. 1, т. 1.

(6) За преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

(7) Когато лицата по ал. 1, 2, 3 и 4, които не са придобили право на пенсия по чл. 168, поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление, с което искат средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториално поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване. В 7-дневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество.

(8) В случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.

Чл. 69в Придобиване право на пенсия от учителите

(1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.

(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.

(3) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.

(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.

(5) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106.

Чл. 69г Придобиване право на пенсия от съдии, прокурори и следователи

(отменен)

(1) Съдиите, прокурорите и следователите, които към 31 декември 2018 г. имат поне 35 години общ юридически стаж, от които поне две трети осигурителен стаж в органите на съдебната власт, могат да подадат заявление за пенсиониране до 31 декември 2020 г. включително, независимо от възрастта им.

(2) Ако лицата по ал. 1 прекратят трудовия си договор по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, получават пълния размер на следващата им се пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Чл. 70 Размер на пенсията

(1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент:

1. 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;

2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.

(2) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

(3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителния му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията.

(4) За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:

1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;

2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. От 1 януари 2019 г. – съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец.

(5) Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. От 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя като средно съотношение от месечните съотношения по ал. 4, т. 2, изречение второ.

(6) Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 2.

(7) За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет.

(8) Индивидуалният коефициент не се намалява за периодите, за които натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в универсален пенсионен фонд са прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.

(9) Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(10) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 9.

3. в размера на вноската за фонд „Пенсии“ по т. 1 и 2 се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително.

(9) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.

(13) Размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1.

(14) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията.

(19) При определяне на размера на пенсията във връзка с изчисляването на индивидуалния коефициент се взема предвид и броят на месеците с осигуряване в универсален пенсионен фонд, спрямо общия брой месеци с осигуряване в държавното обществено осигуряване, по ред и начин, определени в наредбата по чл. 106.

Чл. 70а Доход, от който се изчислява пенсията

(1) Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

(2) При определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето:

1. на наборна или алтернативна служба;

2. на отпуска за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през който е получавано обезщетение;

3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;

4. на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование или на недостигащи периоди за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, за които лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка;

5. след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;

6. след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за лица с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждат от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;

7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсия с начална дата след 31 декември 1999 г.

8. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;

9. през което лицата са се осигурявали на основание чл. 4, ал. 5, 7, 8 и 9.

(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се вземат предвид:

1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;

2. за времето на отпуск поради временна неработоспособност за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване – доходът, от който е изчислено обезщетението;

3.

(4) При определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения.

Чл. 71 Право на пенсия

Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Чл. 72 Определяне на пенсията за инвалидност

Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност и степен на увреждане.

Чл. 73 Начална дата и срок на пенсията

(1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94.

(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

(3) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се отпускат пожизнено.

Чл. 74 Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване

(1) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;

5.

(2) Една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен.

(3) Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

(4) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Чл. 75 Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

(1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл. 70, ал. 1.

(2) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68 ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 ал. 1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците. осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто – 0,5.

(3)

(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде помалък от:

1. за лица с трайно трайно трайно намалена работоспособност и степен на увреждане и степен на увреждане и степен на увреждане над 90 на сто – 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 9;

2. за лица с трайно трайно трайно намалена работоспособност и степен на увреждане и степен на увреждане и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 9;

3. за лица с трайно трайно трайно намалена работоспособност и степен на увреждане и степен на увреждане и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 9.

(5) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по ал. 4. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 — 77.

(6) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.

Чл. 76 Доход за изчисляване на размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Чл. 77 Индивидуален коефициент

Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 – 8 до датата на пенсионирането.

Чл. 78 Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Чл. 79 Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

(1) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3 – 8 до датата на пенсионирането и по следните коефициенти:

1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 0,4;

2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 0,35;

3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто – 0,30.

(2) След 31 декември 2016 г. коефициентите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 нарастват от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл. 70, ал. 1.

(3) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:

1. за лица с трайно трайно трайно намалена работоспособност и степен на увреждане и степен на увреждане и степен на увреждане над 90 на сто – 150 на сто от социалната пенсия по старост;

2. за лица с трайно трайно трайно намалена работоспособност и степен на увреждане и степен на увреждане и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 9;

3. за лица с трайно трайно трайно намалена работоспособност и степен на увреждане и степен на увреждане и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – минималния размер по чл. 70, ал. 9.

(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

(5) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.

Чл. 80 Право на наследствена пенсия

(1) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите по чл. 87, 89, 90, и 92.

(2) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.

(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.

(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Чл. 81 Определяне на наследствената пенсия

(1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:

1. при един наследник – 50 на сто;

2. при двама наследници – 75 на сто;

3. при трима и повече наследници – 100 на сто.

(2) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 9.

(3) При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.

Чл. 82 Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия

(1) Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат – за срока на обучението,, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106.

(2) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен.

(3) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1.

(4) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.

Чл. 83 Видове наследствени пенсии

(1) При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто.

(2) Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.

(3) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради трайно намалена работоспособност и степен на увреждане повече от 90 на сто.

(4) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба или при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.

(5) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, определена по чл. 86.

(6) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81, съобразно вида на получаваната пенсия.

Чл. 84 Добавка от пенсията на починал съпруг

(1) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:

1. до 31 август 2011 г. – 20 на сто;

2. до 31 август 2011 г. – 20 на сто;

3. от 1 януари до 31 декември 2013 г. – 30 на сто;

4. от 1 януари до 31 декември 2016 г. – 35 на сто;

5. от 1 януари 2016 г. – 40 на сто.

(2) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83.

(3) Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.

Чл. 84а Добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст

(отменен)

Към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст, се изплаща добавка при условия и в размер, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Чл. 85 Пенсия за военна инвалидност

(1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:

1. наборната военна служба;

2. службата в запаса или в резерва.

(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.

(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.

Чл. 86 Размер на пенсията за военна инвалидност

(1) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост по следната таблица: Намалена работоспособност над 90 на сто 71 – 90 на сто 50 – 70 на сто Редници и сержанти 150 на сто 140 на сто 115 на сто Офицери 160 на сто 150 на сто 120 на сто

(2) Когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.

Чл. 87 Пенсия за гражданска инвалидност

Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:

1. при изпълнение на граждански дълг;

2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.

Чл. 88 Размер на пенсията за гражданска инвалидност

(1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто – 150 на сто;

2. за лица с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 140 на сто;

3. за лица с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 115 на сто.

(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.

Чл. 89 Социална пенсия за старост

(отменен)

(1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.

Чл. 90 Социална пенсия за инвалидност

(отменен)

(1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане повече от 71 на сто.

(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 110 на сто от социалната пенсия за старост.

Чл. 91 Пенсия за особени заслуги

(отменен)

Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 92 Персонални пенсии

Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.

Чл. 93 Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност

Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност, са за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 94 Дата на отпускане на пенсията

(1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

(2)

Чл. 95 Спиране на пенсията

(1) Изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато:

1. пенсионерът подаде заявление за спиране;

2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;

3. пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;

4. не се следва изплащането ѝ на основание чл. 101.

5. пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд.

6. са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1;

7. се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й .

(2)

Чл. 96 Прекратяване на пенсията

(1) Пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато:

1. пенсионерът почине;

2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено при условията на чл. 101 от Семейния кодекс;

3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;

4. отпадне основанието за получаването ѝ.

(2) Вслучаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2 – 4 – от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.

Чл. 97 Възобновяване и възстановяване на пенсията

(1) Изплащането на пенсията се възобновява:

1. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 1 и 3, като изплащането се възобновява от датата на спирането, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;

2. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението;

3. по писмено заявление на пенсионера или въз основа на получена информация, че е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 5, като изплащането се възобновява от датата на отпадане на основанието за спиране, ако заявлението или информацията са получени в тригодишен срок от тази дата, а ако са получени след това – от датата на получаването им;

4. по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.

(2) Прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от:

1. датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;

2. датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини – в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 5.

(3)

Чл. 98 Ред за отпускане и изменение на пенсията

(1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт; Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.

2. длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 издават и разпореждания за:

1. спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на производството:

2. възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии; дължимите суми по разпореждането се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи.

(3) Очевидните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.

(4) Разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(5) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, причинната връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ.

(6) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране и срок на инвалидността.

(7) Ако решението на, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

(8) След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто.

(9) Към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.

(10) Пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия.

Чл. 99 Изменяне или отменяне на разпореждането

(1) Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:

1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.;

2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;

3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ;

6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:

1. по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата;

2. по т. 2 – 6 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 94.

(3) В случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.

Чл. 100 Осъвременяване на пенсиите

(1) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

(2) В случай че процентът по ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.

Чл. 101 Получаване на повече от една пенсия

(1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:

1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;

2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

4. персонална пенсия с друг вид пенсия.

5. наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия от същия вид;

(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.

(3) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.

(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.

(6) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.

(7) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.

Чл. 102 Преизчисляване на пенсията

(1) Пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини:

1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията;

2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.

(2) Пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал. 1, т. 1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 до датата на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт към 1 март на текущата календарна година.

(3) Заявление за преизчисляване на пенсията по ал. 1, т. 2 може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. Когато към датата на преизчисляването не са налични такива данни, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 постановява разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията, като същата не подлежи на последващо преизчисляване по ал. 1, т. 2, освен ако пенсионерът не подаде ново заявление.

(4) В случай че преизчисляването по ал. 1, т. 2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период.

(5) Преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70, съответно на чл. 75 – 77. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото й отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000 г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.

Чл. 103 Добавка за чужда помощ

Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на които е определена чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

Чл. 104 Категории труд

(1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.

(2) При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

(3) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък както и, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.

(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.

(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.

(6) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.

(7) За лицата по чл. 69, при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.

(8) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.

(9) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69а се превръща, като 4 години осигурителен стаж на длъжност „балерина, балетист или танцьор“ в културни организации се зачита за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

Чл. 105 Давност

(1) Правото на пенсия не се погасява по давност.

(2) Вземането за пенсия и добавки, включително след смъртта на пенсионера, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Чл. 106 Подзаконова уредба

Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 107 Контролни органи

(1) Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.

(2) Контролни органи на Националния осигурителен институт са:

1. инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;

2. лекарите – експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;

3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

Чл. 108 Правомощия на контролните органи

(1) Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения:

1. извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

2. установяват административни нарушения на законодателството относно държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

3. дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

4. могат да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите и платежните си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност;

5. могат да изискват от органите на медицинската експертиза и лечебните заведения да предоставят документи във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност и подаване на данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12;

6. имат право на достъп до подлежащите на контрол работни помещения и обекти.

(2) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

(3) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт.

(4) Контролните органи на Националния осигурителен институт задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(5) Управителят на Националния осигурителен институт възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.

(6) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията им.

Чл. 108а Сигнална функция на контролните органи на Националния осигурителен институт

Когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

Чл. 109 Забрана за други дейности

(1) Служителите на контролните органи на Националния осигурителен институт не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.

(2)

Чл. 110 Ревизионни актове за начет

(1) Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет:

1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание;

2.

3.

4.

5.

(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

(3) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.

(4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.

(5) Сумите по разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:

1. запор в банките и в останалите доставчици на платежни услуги по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване,;

2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица.

3. изпълнение върху суми, възстановени от орган на Националната агенция за приходите по запорирана сметка на длъжника

Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно със законната лихва след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.

4.

(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките и до останалите доставчици на платежни услуги, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника, се счита за наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката, съответно – в доставчика на платежни услуги, който не е банка, и има действие по отношение на всичките им клонове. В случай че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката, съответно доставчикът на платежни услуги, който не е банка, уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.

(7) Органът, наложил запора с разпореждане на банката, може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметка на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му при положение, че длъжникът предостави друго обезпечение.

(8) Органът, наложил запора, може с мотивирано решение да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по сметка на длъжника да се оставят в негово разпореждане. Решението и отказът за издаване на разрешение не подлежат на обжалване.

(9) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията на трети лица се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като в него се определя видът на обезпечителните мерки върху движимите и недвижимите вещи, както и начинът за продажбата им.

(10) Десет на сто от събраните суми по актовете за начет от невнесени осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и фонд „Професионална квалификация и безработица“, причинените щети от неправилно извършени разходи от държавното обществено осигуряване и дължимите към тях лихви постъпват като собствени приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване. Събраните средства се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.

(11)

Чл. 111 Имуществени санкции на банки

(отменен)

(1) При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, както и и за авансови плащания, в банките се депозират платежните документи и декларация за дължими осигурителни вноски в приход на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

(2) На банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, както и и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 7, ал. 8, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица.

(3) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, както и за авансови плащания, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за изплащане на парични обезщетения, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 112 Задължения за вписване

(отменен)

В документите за теглене на осигурителни плащания задължително се вписва идентификационният код по „БУЛСТАТ“ на осигурителите или на самоосигуряващите се лица, а за лицата, които не подлежат на вписване в регистър „БУЛСТАТ“ – единният граждански номер.

Чл. 113 Лихви по вземания на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване

(1) Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.

(2)

Чл. 114 Възстановяване на неоснователно получени суми

(1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение:

1. по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2;

2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане;

3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна.

(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1.

(4) Суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което се връчва по реда на чл. 110, ал. 4. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.

(5)

(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане.

(6) Споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Чл. 114а Удръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите

(1) Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.

(2) При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5,, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ.

Чл. 115 Давност

(1) Вземанията на Националния осигурителен институт за, неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

(3) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;

2.

3. с предприемане на действия по принудително изпълнение.

(2) От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Подлежащите на възстановяване суми се изплащат по посочена от лицето лична платежна сметка.

(2) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най-късно в срок три години считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117.

(5) Давността спира да тече:

1. при обжалване – докато продължава спорът относно вземането;

2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

Чл. 116 Разсрочване на задължения

(1) По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от Националния осигурителен институт, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.

(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 113.

(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

2. декларация и за всички други публични задължения, както и лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

3. погасителен план за разсрочване на задълженията;

4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;

5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;

6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:

7. други документи по преценка на разсрочващия орган.

(6) Решението за разсрочване се издава от:

1. ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт – за задължения до 10 000 лв. за срок до една година а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години;

2. управителя на Националния осигурителен институт – за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години;

3. Надзорния съвет на Националния осигурителен институт – за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.

(7) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.

(8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.

(9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

(10) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11)

Чл. 117 Жалби

(1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:

1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;

2. разпореждания:

6. откази за издаване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на актовете по т. 1 – 5.

(2) Разпорежданията по т. 2, букви „в – е“ могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии – в двумесечен срок от получаването им.

(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

(4) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, както и разпорежданията по чл. 98, ал. 2 за същите лица могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок, съответно за разпорежданията по чл. 98, ал. 2 – в 14-дневен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.

(5) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6)

Чл. 117а Спиране на изпълнението

(1) Обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.

(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

Чл. 118 Обжалване на решението

(1) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда или по оспорване на откази по чл. 117, ал. 1, т. 6.

(2) Решението на управителя на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 4 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административния съд – град София. Жалбата се подава чрез управителя на Националния осигурителен институт, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

(3) Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 118а Спиране на изпълнението от съда

(1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „в“. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.

(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Чл. 119 Касационно обжалване

Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 511,29 евро, букви „е“ и „ж“.

Чл. 120 Освобождаване от такса и разноски

(1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

(2) При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.

Чл. 120в Език

(1) Документите на пенсионноосигурителните дружества и на дружествата за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и на техните осигурителни посредници във връзка с дейността по допълнително социално осигуряване, които се предоставят на потребителите, на комисията и на заместник-председателя на комисията, се изготвят на български език.

(2) В отношенията между потребителите и дружествата за допълнително социално осигуряване, съответно – осигурителните посредници, може да се използва и друг език, когато това е уговорено между страните.

Чл. 120г Оповестяване на информация

Комисията публикува на страницата си в интернет:

1. нормативните актове, указанията, политиките, практиките и насоките по чл. 9, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за Комисията за финансов надзор и утвърдените образци на документи във връзка с дейността по допълнителното социално осигуряване;

2. информация относно това, че Република България не се възползва от възможностите по чл. 4 и 5 от Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ, L 354/37 от 23 декември 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/2341“;

3. информация относно основната цел на надзорната дейност, основните функции и дейности на комисията и за заместник-председателя на комисията и надзорния преглед по чл. 120б, ал. 4 и 5;

4. обобщени статистически данни за основните аспекти от прилагането на разпоредбите от пруденциално естество, приложими към дружествата за допълнително социално осигуряване.

Чл. 121 Определение

(1) Пенсионноосигурителното дружество е акционерно дружество, лицензирано по реда на този кодекс и регистрирано по Търговския закон.

(2) Пенсионноосигурителното дружество има предмет на дейност единствено допълнително пенсионно осигуряване.

(3) Пенсионноосигурителното дружество не може да извършва сделки, които не са пряко свързани с дейността му.

(4) Пенсионноосигурителните дружества могат да създават сдружения с нестопанска цел за представяне на свои общи интереси и за реализация на общи проекти.

(5) Пенсионноосигурителното дружество няма право да участва в граждански дружества и в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, както и да придобива акции в други пенсионноосигурителни дружества.

(6) Пенсионноосигурителното дружество осъществява своята дейност:

1. съгласно този кодекс и актовете по неговото прилагане;

2. съобразно приложимите насоки, предупреждения и препоръки, за чието прилагане комисията е взела решение съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор;

3. в съответствие с устава си, с правилника за организацията и дейността на управлявания от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване, с инвестиционната му политика с правилата на фонда за извършване на плащания и с вътрешните актове по чл. 123е, ал. 4, т. 6, букви „а“, „е“, „ж“ и „и“, т. 7 и 9;

4. в съответствие с другите вътрешни актове, приети от дружеството съгласно изискванията на този кодекс и актовете по неговото прилагане.

Чл. 121а Фирма

(1) Фирмата на пенсионноосигурителното дружество задължително съдържа в комбинация думите „пенсия" и „осигуряване" или производни на тях.

(2) Дружества, които не притежават лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване, не могат да използват във фирмата си в комбинация думите по ал. 1 или техни равнозначни на български или на чужд език.

Чл. 121б Учредители и акционери

(1) Учредители и акционери на пен-сионноосигурително дружество могат да бъдат:

1. български физически или юридически лица;

2. чуждестранни юридически лица, ако са регистрирани като осигурителна, застрахователна или финансова институция по националния им закон и ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка.

5. международни организации, в които членува Република България.

(2) Лицата по ал. 1 могат да притежават акции само в едно пенсионноосигурително дружество, което осъществява дейност в страната.

Чл. 121в Акции и капитал

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да издава само поименни безналични акции с право на един глас.

(2) Минималният размер на капитала на пенсионноосигурителното дружество е 3,750 млн. евро

(3) Капиталът на пенсионноосигурителното дружество трябва да е изцяло внесен с парични вноски към датата на подаване на заявлението за получаване на пенсионна лицензия, съответно към датата на подаване на заявлението за вписване в търговския регистър – при последващо увеличаване на капитала. Вноските в капитала на пенсионноосигурителното дружество на учредителите и акционерите не може да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност.

(4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно по всяко време да разполага с достатъчно собствени средства за покриване на границата на платежоспособност.

(5) Собствените средства на пенсионноосигурителното дружество се състоят от неговите активи, намалени с нематериалните активи и предвидимите му задължения. В собствените средства се включва резервът по чл. 192, ал. 2 и не се включват резервите по чл. 193, ал. 8 и чл. 193а.

(6) Границата на платежоспособност е минималният размер на собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, който е необходим като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети гаранции. Границата на платежоспособност възлиза на 4 на сто от капитализираната стойност на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-малко от 3,750 млн. евро

(7) Пенсионноосигурителното дружество поддържа най-малко 75 на сто от собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по ал. 6, във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 1 – 4 и влогове по чл. 176, ал. 1, т. 5 в банки, които не са в производство по несъстоятелност.

(8) Пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя дивиденти в размери и по начин, които биха довели до нарушаване на изискванията на ал. 4, 6 и 7.

(9) Когато собствените средства на пенсионноосигурителното дружество спаднат под размера, определен в ал. 6, то уведомява в тридневен срок комисията и представя в 14-дневен срок от спадането на собствените средства под изискуемия размер оздравителна програма за привеждането им в съответствие с изискванията на този кодекс. Когато неизпълнението на изискванията се установи от заместник-председателя на комисията, комисията по предложение на заместник-председателя на комисията разпорежда на пенсионноосигурителното дружество да изготви оздравителна програма в срок, който не може да е по-дълъг от 14 дни.

(10) Срокът за покриване на една трета от границата на платежоспособност, но не по-малко от 3,750 млн. евро, не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, а срокът за достигане на границата на платежоспособност – не по-дълъг от 12 месеца.

(11) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията одобрява или отказва да одобри оздравителната програма в 14-дневен срок от получаването й. Комисията отказва да одобри програмата, когато предлаганите мерки не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на пенсионноосигурителното дружество или интересите на осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите, бенефициерите на ПЕПП или техните наследници.

(12) В периода на изпълнение на оздравителната програма пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя дивиденти и следва да отнася пълния размер на печалбата, след облагането й с дължимите данъци, във фонд „Резервен“.

(13) При неодобряване на програмата или при неизпълнение на одобрената програма комисията предприема действията по чл. 344, ал. 2, т. 7, 19 и/или 20.

(14) Комисията определя с наредба:

1. структурата и елементите на собствените средства на пенсионноосигурителното дружество и начина за изчисляването им;

2. начина за изчисляване на границата на платежоспособност;

3. минималните ликвидни средства на дружеството и управляваните от него фондове;

4. изискванията към инвестирането на собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по ал. 6;

5. структурата и съдържанието на оздравителната програма.

(15) Когато при осъществявания финансов надзор се установи, че в отчети и в справки пенсионноосигурителното дружество е изчислило размера на резервите, които е длъжно да създава съгласно този кодекс, стойността на активите, пасивите, приходите и разходите или други показатели в нарушение на този кодекс и на актовете по прилагането му, комисията по предложение на заместник-председателя на комисията може да разпореди да се извърши ново изчисление на всеки от тези показатели.

Чл. 121г Заеми

(1) Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица.

(2)

(2) Пенсионноосигурителното дружество може да ползва заеми на обща стойност до 10 на сто от изискуемия размер по чл. 121в, ал. 6 за срок не по-дълъг от 6 месеца за осигуряване на ликвидни средства за покритие на резервите по чл. 192, ал. 2 и чл. 213, ал. 2.

(3) Пенсионноосигурителното дружество не може да издава облигации.

Чл. 121д Изисквания и отговорност на членовете на управителните и контролните органи

(1) Членовете на управителния и на надзорния съвет на пенсионноосигурителното дружество или на съвета на директорите, другите лица, оправомощени да го управляват или представляват, както и лицата на друга ръководна длъжност в дружеството трябва да отговарят на следните изисквания за квалификация и надеждност:

1. да притежават професионална квалификация, знания и опит, адекватни за стабилното и благоразумно управление на дружеството (квалификация);

2. да имат добра репутация и да са почтени (надеждност).

(2) Членовете на управителния и на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество трябва колективно да притежават необходимата квалификация във всички относими области на дейността.

(3) Пенсионноосигурителното дружество се управлява и представлява заедно поне от двама изпълнителни директори или от изпълнителен директор и прокурист. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на пенсионноосигурителното дружество на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

(4) Управителният и контролният орган на пенсионноосигурителното дружество приемат и прилагат правила и процедури, с които да гарантират, че лицата по ал. 1 по всяко време отговарят на изискванията за квалификация и надеждност.

(5) Член на управителния съвет, на съвета на директорите или прокурист на пенсионноосигурителното дружество може да е само дееспособно физическо лице, което:

1. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „магистър“, по специалност, подходяща за управление на дружеството;

2. притежава професионален опит съгласно ал. 7;

3. не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер, както и за престъпления по непредпазливост против собствеността и против стопанството, извършени в Република България или в чужбина, освен ако е реабилитирано;

4. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

5. през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

6. не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност и не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

7. през последната една година преди акта на съответния компетентен орган не е било член на управителен или контролен орган, неограничено отговорен съдружник или прокурист в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по съответния ред;

8. не е било освобождавано от управителен или от контролен орган на търговско дружество или като прокурист въз основа на приложена принудителна административна мярка освен в случаите, когато актът на компетентния орган е бил отменен по съответния ред;

9. не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до трета степен включително, с друг член на управителен или на контролен орган на дружеството и не се намира във фактическо съжителство с такъв член;

10. не е член на управителен или на контролен орган на друго пенсионноосигурително дружество, осъществяващо дейност в страната;

11. не са му налагани административни наказания през последните три години за системни нарушения на този кодекс, на другите закони, регламентиращи небанковия финансов сектор, на Закона за кредитните институции, на Закона за пазарите на криптоактиви, на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ, L 150/40 от 9 юни 2023 г.) и на актовете по прилагането им или на съответното законодателство на друга държава членка;

12. не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност и за което не е налице конфликт на интереси въз основа на събраните данни за него, обвързаните с него лица и връзките му с тях.

(6) Професионален опит по смисъла на ал. 5, т. 2 е налице, когато лицето общо не по-малко от 5 години е:

1. заемало ръководна длъжност във:

2. заемало длъжност в управителен или в контролен орган на предприятие от нефинансовия сектор, чиито активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество;

3. работило на ръководна длъжност в държавни институции или в други публичноправни субекти, чиито основни функции включват управление или контрол на държавни или международни публични финансови активи или управление, контрол или инвестиране на парични средства по фондове, създадени с нормативен акт, при положение че задълженията му са били свързани с тази дейност на съответните институции и субекти и управляваните, контролираните или инвестираните от тях активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество;

4. работило на ръководна длъжност в държавни институции, които осъществяват дейност в сферата на социалното осигуряване и във финансите или в надзора върху тях.

(7) Член на контролния орган на пенсионноосигурително дружество може да е:

1. дееспособно физическо лице, което отговаря на изискванията на ал. 5, т. 1 и 3 – 12, или

2. юридическо лице, което съответно отговаря на изискванията по ал. 5, т. 5 – 8 и 10 – 12.

(8) Представителят на юридическо лице – член на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество, трябва да отговаря на изискванията по ал. 7, т. 1.

(9) Не може да е член на управителен или на контролен орган, представител на юридическо лице в контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество:

1. лице по чл. 123в, ал. 1, с което дружеството има договорни отношения;

2. банка-попечител, с която дружеството е сключило договор за попечителски услуги, съответно депозитар по чл. 214а, ал. 4, с който дружеството е сключило договор за депозитарни услуги;

3. лице, намиращо се в тесни връзки с лице по т. 1 или 2;

4. съдружник, акционер, член на управителен или на контролен орган на лице по т. 1 или 2.

(10) Лицата по ал. 5 и 7 преди избирането им от компетентния орган на дружеството, а лицата по ал. 8 – преди определянето им от съответното юридическо лице, подлежат на одобряване от комисията. За получаване на одобрение те подават заявление по утвърден от заместник-председателя на комисията образец, към което прилагат следните документи:

1. за лицата по ал. 5:

2. за лицата по ал. 7, т. 1 и ал. 8:

3. за лицата по ал. 7, т. 2 – декларация по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, за обстоятелствата по ал. 5, т. 5 – 8, 10 и 11 и ал. 9.

(11) Обстоятелството по ал. 5, т. 3 се установява служебно, когато заявителят е български гражданин. Когато заявителят не е български гражданин, липсата на осъждане се удостоверява със свидетелство за съдимост, издадено от държавата, на която лицето е гражданин. Когато тази държава не издава свидетелство за съдимост, то може да бъде заменено от аналогичен документ, доказващ съответствие с това изискване, издаден от компетентен съдебен или административен орган в тази държава или в Република България. Когато не се издава и аналогичен документ, лицето може да представи клетвена декларация, а в държави, в които такава не е предвидена – официална декларация, направена от лицето пред компетентен съдебен или административен орган или нотариус в съответната държава. Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

(12) Приложените към заявлението документи по ал. 10, т. 1, буква „в“ и т. 2, буква „б“ трябва да са издадени не по-рано от три месеца преди представянето им.

(13) Заместник-председателят на комисията може да изисква в определен от него срок не по-дълъг от един месец:

1. коригиране или допълване на документите по ал. 10 за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс или на актовете по прилагането му;

2. представянето от заявителя, от компетентните органи в страната и в чужбина или от трети лица на документи и/или информация относно заявителя, съответно относно лицата, които го контролират, членовете на неговите управителни и контролни органи, прокуристите му и относно обвързаните със заявителя лица.

(14) Заместник-председателят на комисията внася в комисията предложение за одобряване или за отказ за одобряване на заявителя по ал. 10 в едномесечен срок от подаването на заявлението, а когато са изискани допълнителни документи или информация от заявителя или други лица или са дадени указания за отстраняване на несъответствия съгласно ал. 13 – в едномесечен срок от представянето им. Когато документите или информацията, изискани от други лица, са представени след тези от заявителя, заместник-председателят на комисията го уведомява за крайния срок за внасяне на предложението. В случаите, когато изисканите допълнителни документи или информация не са представени, заместник-председателят на комисията внася предложението в комисията в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасянето на предложението.

(15) Комисията отказва да издаде одобрение, когато заявителят по ал. 10:

1. не отговаря на изискванията на този кодекс;

2. с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;

3. не е внесъл изисканите документи в определения по ал. 13 срок;

4. е представил документи, които съдържат неверни данни.

(16) Одобрението на комисията на лице по ал. 5, 7 или 8 се издава за заемане на длъжност в управителен или контролен орган на конкретно пенсионноосигурително дружество и прекратява действието си, в случай че в срок една година от издаването му лицето по ал. 5, 7 или 8 не е избрано от компетентния орган на дружеството, а по ал. 8 – не е определено от съответното юридическо лице.

(17) Лице по ал. 5, 7 или 8, което престане да отговаря на предвидените в този член изисквания, е длъжно да уведоми незабавно управителния и контролния орган на дружеството и комисията. В този случай лицето няма право да осъществява функциите си и да получава възнаграждение.

(18) Членовете на управителния или на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество носят лична имуществена отговорност за причинените от тях вреди при управлението на фонда за допълнително пенсионно осигуряване или на фонда за извършване на плащания, които са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия или бездействия.

(19) Взетите решения от управителния и от контролния орган и сключените сделки в нарушение на ал. 17, изречение второ са действителни, а лицето, извършило нарушението, отговаря пред пенсионноосигурителното дружество и съответния фонд за причинените вреди.

Чл. 121д1 Независими членове

(1) Най-малко една трета от съвета на директорите или от надзорния съвет на пенсионноосигурителното дружество се състои от независими членове – физически лица.

(2) Независимият член на съвета:

1. трябва да отговаря на изискванията по чл. 121д, ал. 5;

2. не може да е:

(3) За независимите членове се прилагат съответно чл. 121д, ал. 1, 2, 4, 6, 9 – 14 и ал. 16 и 17.

(4) Кандидатите за независими членове удостоверяват изискванията по ал. 2, т. 1 с документите по чл. 121д, ал. 10, т. 1, а липсата на обстоятелствата по ал. 2, т. 2 – с декларация.

(5) Независим член, който престане да отговаря на изискванията по ал. 2, няма право да осъществява функциите си и да получава възнаграждение и е длъжен да уведоми незабавно съответния орган на пенсионноосигурителното дружество и комисията.

Чл. 121е Управление и представителство на пенсионноосигурителното дружество

(1) Поне едно от лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество, трябва да владее български език.

(2) Лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество, нямат право да заемат друга длъжност по трудов договор, освен като сътрудници в научни институти или преподаватели във висши училища. Те трябва да управляват дружеството като присъстват лично на неговия адрес на управление.

(3) Членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурителното дружество и неговите прокуристи са длъжни да:

1. изпълняват задълженията си компетентно, добросъвестно и благоразумно, в интерес на осигурените лица осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП;

2. предпочитат интересите на осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите, бенефициерите на ПЕПП и техните наследници в управляваните от дружеството фондове пред своя собствен интерес и интереса на дружеството;

3. съблюдават в действията си приложимото законодателство и приетите от дружеството актове, приети съгласно изискванията на Кодекса за социално осигуряване и актовете по прилагането му;

4. избягват конфликти на интереси, а ако такива възникнат – да ги разкриват писмено, своевременно и пълно пред съответния орган на дружеството, да не участват във вземането на решения, както и да не оказват влияние върху вземането на решения, свързани със съответния случай;

5. спазват конфиденциалност относно непубличната информация, свързана с дейността по допълнително пенсионно осигуряване, осигурените лица осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП, включително след като престанат да са членове на съответните органи;

6. приемат и осигуряват прилагането в дейността на дружеството на необходимата организация и правила, с които да се гарантира спазването от дружеството на:

7. се отнасят справедливо, обективно и безпристрастно към всички управлявани фондове и към всички осигурени лица, осигурени по ПЕПП лица, пенсионери, бенефициери на ПЕПП и наследници;

8. следят за ефикасността и ефективността на резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване, включително чрез оценка на действията и резултатите от дейността на осигурителните посредници и другите лица, с които са сключени договори за осъществяване на определени дейности.

(4) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва сделки с членовете на своите управителни и контролни органи и лицата, намиращи се в тесни връзки с тях, освен в качеството им на членове на съответния орган, на акционери на пенсионноосигурителното дружество, на осигурени лица в управляваните от него фондове осигурени по ПЕПП лица, пенсионери или бенефициери на ПЕПП.

Чл. 121ж Изисквания към акционерите

(1) Всяко лице, което самостоятелно или в съгласие с друго лице пряко или непряко притежава квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, трябва:

1. да отговаря на изискванията по чл. 121д, ал. 5, т. 3 – 8 и т. 10 и 11, когато е физическо лице;

2. да отговаря на изискванията по чл. 121д, ал. 5, т. 5 – 8 и т. 10 и 11, когато е юридическо лице;

3. да е осъществявало дейност поне три години към датата на подаване на заявлението по ал. 4, когато е юридическо лице;

4. да няма просрочени задължения към държавата и общините;

5. да е финансово стабилно;

6. по отношение на него да не са налице данни, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че във връзка с придобиването е извършено, извършва се или е имало опит за извършване на изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или за финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение или че осъществяването на заявеното придобиване би увеличило риска от това;

7. да притежава добра репутация;

8. да не притежава самостоятелно или в съгласие с друго лице пряко или непряко квалифицирано участие в капитала на друго пенсионноосигурително дружество, лицензирано по реда на този кодекс.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат и за физическите лица – членове на управителните и контролните органи на юридическо лице по ал. 1, както и за физическите лица, които представляват юридическо лице по ал. 1.

(3) Всяко лице, което възнамерява самостоятелно или в съгласие с друго лице пряко или непряко да придобие квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество или да увеличи участието си в него, в резултат на което то ще стане квалифицирано или ще достигне или надхвърли праговете от 20, 33 или 50 на сто от капитала, трябва да поиска предварително разрешение от комисията. Разрешението се издава по предложение на заместник-председателя на комисията.

(4) За получаване на разрешение по ал. 3 лицето подава заявление по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага документите по чл. 122а, ал. 2.

(5) Когато след придобиването на квалифицираното участие ще последва промяна в контрола над пенсионноосигурителното дружество, заявителят представя и план за дейността, който включва:

1. основните цели на придобиването и начините за тяхното постигане (обосновка на придобиването, средносрочни финансови цели, съществените обстоятелства по включване на пенсионноосигурителното дружество в груповата структура на заявителя, включително описание на политиката, която ще ръководи вътрешногруповите отношения);

2. описание на въздействието на придобиването върху управлението на пенсионноосигурителното дружество и на неговата структура.

(6) Заместник-председателят на комисията може да изисква в определен от него срок не по-дълъг от един месец:

1. коригиране или допълване на документите по ал. 4 и 5 за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс или на актовете по прилагането му;

2. представянето от заявителя, от компетентните органи в страната и в чужбина и от трети лица на документи и/или информация относно заявителя, лицата, които го контролират, членовете на неговите управителни и контролни органи, прокуристите му и обвързаните със заявителя лица.

(7) Комисията дава или отказва да даде разрешение по ал. 3 в едномесечен срок от подаването на заявлението, а когато са изискани допълнителни документи и/или информация от заявителя или от други лица или са дадени указания за отстраняване на несъответствия съгласно ал. 7 – в едномесечен срок от представянето им. Когато документите или информацията, изискани от други лица, са представени след тези от заявителя, заместник-председателят на комисията го уведомява за крайния срок, в който комисията трябва да се произнесе. В случаите, когато изисканите допълнителни документи или информация не са представени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне.

(8) Комисията отказва издаването на разрешение по ал. 3, когато:

1. заявителят или лицето, което го контролира, не отговаря на изискванията на този кодекс;

2. заявителят не представи необходимите документи или те не отговарят на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му;

3. представените документи съдържат неверни данни;

4. размерът на капитала на заявителя, притежаваното от него имущество и/или развиваната от него дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване участие;

5. произходът на средствата, с които заявителят ще придобие пряко или непряко участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, не е доказан или те са получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност;

6. изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи заявителя или други лица в тесни връзки с него, могат да възпрепятстват упражняването на ефективен надзор;

7. с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения заявителят може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции.

(9) Комисията може да откаже издаването на разрешение, когато не може да идентифицира действителните собственици (действителните бенефициери), които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на заявителя.

(10) При издаването на разрешение комисията може да определи срок, в който да се извърши придобиването, след изтичането на който издаденото разрешение се обезсилва. По искане на заявителя този срок може да се удължи, когато основателни причини налагат това.

(11) В случаите, когато се изисква разрешение по ал. 3, „Централен депозитар“ – АД, наричан по-нататък „Централен депозитар“, извършва съответните вписвания в централния регистър на ценни книжа във връзка с придобиването на акциите на пенсионноосигурителното дружество само след представяне на издаденото разрешение.

Чл. 121з Уведомяване

(1) Централният депозитар уведомява комисията за името/наименованието, адреса и за размера на притежаваното акционерно участие на всяко лице, което придобива едно и над едно на сто от акциите на пенсионноосигурителното дружество или увеличава участието си в капитала на дружеството, така че то достига или надхвърля този праг, в 7-дневен срок от вписването на придобиването.

(2) Всяко лице, получило разрешение по чл. 121ж, ал. 3, е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от придобиването на участието в капитала на пенсионноосигурителното дружество.

(3) Всяко лице, притежаващо самостоятелно или в съгласие с друго лице, пряко или непряко квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, което намали своето участие или го увеличи, без за това да е необходимо разрешение по чл. 121ж, ал. 3, е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от промяната.

(4) При промяна в действителните собственици (действителните бенефициери), които притежават 10 и над 10 на сто от капитала на пенсионноосигурителното дружество, дружеството представя пред комисията по утвърден от заместник-председателя на комисията образец за това обстоятелство в 14-дневен срок от узнаване за промяната.

Чл. 122 Пенсионна лицензия

(1) За да извършва дейност по допълнително пенсионно осигуряване, акционерното дружество трябва да получи пенсионна лицензия от комисията.

(2) Пенсионната лицензия дава право за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване след получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване от комисията. Разрешението се издава за всеки фонд поотделно.

Чл. 122а Необходими документи за получаване на пенсионна лицензия

Необходими документи за получаване на пенсионна лицензия Чл. 122а. (1) За получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване дружеството подава до комисията писмено заявление по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага: 1. протокола от учредителното събрание; 2. устава, приет на учредителното събрание; 3. решението на надзорния съвет за избор на управителен съвет и решението на съответния управителен орган за начина, по който ще се представлява дружеството, и за лицата, които ще го представляват; 4. правилници за работата на управителния и надзорния съвет или правилник за работата на съвета на директорите; 5. управленска и организационна структура на пенсионноосигурителното дружество; 6. бизнес план за дейността на пенсионноосигурителното дружество за тригодишен период, съдържащ и информация за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, които то предвижда да учреди; 7. документите по чл. 123е, ал. 4, т. 5, букви „а“ – „и“ и т. 6 – 8; 8. удостоверение от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции за изцяло внесен минимално изискуем капитал съгласно чл. 121в, ал. 2; 9. документите по чл. 121д, ал. 10 и доказателства, включително декларации, че са изпълнени изискванията на чл. 121е, ал. 1 и 2; 10. списък на акционерите с техните ЕГН, единен идентификационен код или други аналогични данни за чуждестранните лица и размера на акционерното им участие, както и: а) протоколи с решенията на управителните органи на акционерите – юридически лица, за участие в учредяването на акционерното дружество, което кандидатства за получаване на пенсионна лицензия; б) удостоверения за актуално правно състояние – за юридическите лица, регистрирани в чужбина; в) документ от компетентен орган, с който се удостоверява, че върху дейността на юридическо лице по чл. 121б, ал. 1, т. 4 се осъществява специализиран финансов надзор и се посочва обхватът му; г) декларации от акционерите относно обстоятелствата по чл. 121б, ал. 2 и чл. 121в, ал. 3; 11. данни за информационната система на дружеството; 12. проект на договор с банка-попечител; 13. имената и личните данни на актюера, протокол с решение на общото събрание на акционерите за избора му и декларация относно обстоятелствата по чл. 122к, ал. 1, т. 1 – 4 по утвърден от заместник-председателя на комисията образец; 14. документ за платена такса. (2) Всяко лице, което самостоятелно или в съгласие с други лица пряко или непряко притежава квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество или може да упражнява контрол над дружеството, представя: 1. декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец относно: а) действителните си собственици (действителните бенефициери), които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала му; б) съответствие с изискванията на чл. 3, т. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици; в) произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записани акции, както и че те не са заемни; 2. декларация, че няма просрочени задължения към държавата и общините; 3. удостоверения за установените и платените данъчни и осигурителни задължения за последните три години; 4. декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец, удостоверяваща, че са спазени изискванията на чл. 121ж, ал. 1, т. 1, съответно на т. 2 и 8; 5. декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец за наличието и естеството на финансови или всякакви други интереси или връзки на лицето или на членовете на управителните и контролните му органи, когато е юридическо лице, спрямо други акционери на пенсионноосигурителното дружество и/или членове на неговите управителни и контролни органи, както и за наличието или липсата на писмени или мълчаливи споразумения с друг/други акционер/акционери на пенсионноосигурителното дружество и/или с други лица във връзка с придобиването на квалифицираното участие, като към декларацията се прилагат текстовете на споразуменията, ако такива са налични; 6. документи за финансово състояние: а) за юридическо лице – годишни финансови отчети за последните три години, след извършен одит, ако такъв е задължителен, както и финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо подаването на заявлението, които задължително включват отчет за финансовото състояние, отчет за всеобхватния доход, отчет за промените в собствения капитал, отчет за паричните потоци и пояснителни приложения; б) за физическо лице – декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец за финансовото му състояние, а за едноличен търговец – и годишни финансови отчети за последните три години, след извършен одит, ако такъв е задължителен, както и финансов отчет за последното тримесечие; 7. информация за групата, към която принадлежи юридическото лице, за предприятията в групата, които подлежат на финансов надзор, и за компетентните институции, които осъществяват надзора върху тях; 8. информация за кредитния рейтинг на заявителя и на търговските дружества, контролирани от него, както и на групата, от която той е част, когато такива рейтинги са присъдени; 9. справка за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на членовете на управителния орган на юридическото лице, както и описание на дейността на юридическото лице до датата на подаване на заявлението; 10. устав или други аналогични учредителни документи. (3) Заместник-председателят на комисията може да изисква в определен от него срок не по-дълъг от един месец: 1. коригиране или допълване на документите по ал. 1 и 2 за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс или на актовете по прилагането му; 2. представянето от заявителя, от компетентните органи в страната и в чужбина и от трети лица на документи и информация относно заявителя, лицата по ал. 2, членовете на управителните и контролните им органи и на прокуристите им. (4) След получаването на пенсионна лицензия дружеството уведомява комисията при всяка промяна на документите или обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от вписването или от вземането на решението, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. (5) Комисията определя с наредба изисквания към документите по ал. 1, т. 6 и 11.

Чл. 122б Издаване и отказ за издаване на пенсионна лицензия

(1) В двумесечен срок от получаване на документите по чл. 122а, ал. 1 и 2 заместник-председателят на комисията внася в комисията предложение за издаване или за отказ за издаване на пенсионна лицензия.

(2) В случаите, когато заместник-председателят на комисията е изискал допълнителни документи и/или информация от заявителя или от други лица или е дал указания за отстраняване на несъответствия съгласно чл. 122а, ал. 3, предложението по ал. 1 се внася в едномесечен срок от получаването на документите и/или информацията. Когато документите или информацията, изискани от други лица, са представени след тези от заявителя, заместник-председателят на комисията го уведомява за крайния срок за внасяне на предложението. В случаите, когато изисканите допълнителни документи или информация не бъдат представени, заместник-председателят на комисията внася предложението в комисията в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне.

(3) Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасяне на предложението по ал. 1, с което издава или отказва да издаде пенсионна лицензия.

(4) Комисията уведомява писмено заявителя за решението в 7-дневен срок от издаването му.

(5) Издадената пенсионна лицензия е безсрочна.

(6) В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за получаване на пенсионна лицензия не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.

(7) Решението на комисията по ал. 3 се обнародва в „Държавен вестник".

Чл. 122в Основания за отказ

(1) Комисията отказва издаването на пенсионна лицензия, когато:

1. не са представени необходимите документи или те не отговарят на изискванията на този кодекс, или не са отстранени несъответствията в случаите по чл. 122а, ал. 3;

2. внесеният капитал е под установения минимум по чл. 121в, ал. 2;

3. някой от членовете на управителните и контролните органи, прокуристите или лицата по чл. 122а, ал. 2 не отговаря на предвидените в този кодекс изисквания, или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;

4. са представени документи, които съдържат неверни сведения или данни;

5. дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансовата му стабилност;

6. размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;

7. произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е доказан или тези средства са получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност;

8. поради тесни връзки между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор;

9. изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи едно или повече юридически или физически лица, с които заявителят има тесни връзки, ще възпрепятстват ефективното упражняване на надзора на комисията;

10. не са спазени други изисквания на този кодекс или на актовете по прилагането му.

(2) Комисията може да откаже издаването на пенсионна лицензия, когато не могат да се идентифицират действителните собственици (действителните бенефициери), които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на лице по чл. 122а, ал. 2.

Чл. 122г Вписване в търговския регистър

и регистрация в системата за сигурно електронно връчване

(1) Окръжният съд по седалището на пенсионноосигурителното дружество вписва в търговския регистър дружеството с предмет на дейност допълнително пенсионно осигуряване след предоставяне на издадената от комисията пенсионна лицензия.

(2)

(3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да разполага с персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление.

(4) Дружеството подава заявление за регистрация на профила по ал. 3 в 7-дневен срок от вписването си в търговския регистър.

(5) Дружеството уведомява комисията за своя профил по ал. 3 в 7-дневен срок от регистрирането му чрез системата по ал. 3.

Чл. 122д Регистър

Комисията води публичен регистър на лицензираните пенсионноосигурителни дружества и на управляваните от тях фондове.

Чл. 122е Отнемане на лицензия

(1) Издадената пенсионна лицензия се отнема от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията, когато пенсионноосигурителното дружество:

1. не започне да извършва дейността, за която е лицензирано, в 6-месечен срок от получаване на лицензията;

2. осъществява и друга търговска дейност освен пряко свързаната с допълнителното пенсионно осигуряване;

3. се преобразува чрез разделяне, вливане в или сливане с друго пенсионоосигурително дружество;

4. се прекратява по решение на общото събрание на акционерите;

5. е неплатежоспособно;

6. е с отнети разрешения за управление на всички учредени от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване;

7. е представило документи, послужили като основание за издаване на лицензията, които съдържат неверни данни.

(2) Извън случаите по ал. 1 заместник-председателят на комисията може да направи предложение за отнемане на лицензията на пенсионноосигурително дружество, когато:

1. са нарушени изискванията на чл. 121д или 121ж;

2. дружеството е възпрепятствало упражняването на надзора и/или не е изпълнило влязла в сила приложена му принудителна административна мярка по този кодекс;

3. дружеството не изпълнява задълженията си към осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите лицата, на които изплаща еднократно или разсрочено средства или бенефициерите на ПЕПП;

4. не се спазва доброволността при избор на фонд за допълнително пенсионно осигуряване;

5. дружеството е сключило сделки, които засягат финансовата му стабилност или стабилността на управляваните фондове, с което застрашава интересите на осигурените лица осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП;

6. дружеството е извършило грубо нарушение или системни нарушения на разпоредбите на този кодекс и на актовете по прилагането му;

7. дружеството е представило неверни данни относно собствените средства, границата на платежоспособност, минималните ликвидни средства или за резервите, които е длъжно да създава съгласно този кодекс.

(3) Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасянето на предложението за отнемане на лицензията.

Чл. 122ж Задължения на пенсионноосигурителното дружество след отнемане на пенсионната лицензия

(1) След отнемане на пенсионната лицензия пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията, както и срока и размера на вноските по сключени осигурителни договори.

(2) Отнемането на лицензията не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключени договори.

Чл. 122з Задължение на комисията при отнемане на пенсионната лицензия

Комисията изпраща съобщение за отнемане на пенсионната лицензия до Агенцията по вписванията. Решението за отнемане на пенсионната лицензия се обнародва в „Държавен вестник" и се публикува на страницата на комисията в интернет и най-малко в два централни всекидневника.

Чл. 122и Отговорен актюер

(1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове се извършва само от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната от комисията правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на дружеството и управляваните от него фондове.

(2) Отговорният актюер трябва да:

1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер които обстоятелства за българските граждани се установяват служебно;

2. не е бил през последните 3 години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;

4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;

5. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “магистър” и с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени с наредба на комисията;

6. има поне тригодишен опит като актюер в национални осигурителни институции, актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;

7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.

(3) Условията и редът за признаването на правоспособността и за провеждане на изпита и за признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита в държава членка, се определят с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на пенсионното осигуряване.

(4) Комисията отнема правоспособността на отговорен актюер по предложение на заместник-председателя на комисията, ако се установи, че лицето:

1. е престанало да отговаря на изискванията на ал. 2, т. 1 - 4;

2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове e извършило груби или системни нарушения на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му или на правилниците за организацията и дейността на управляваните от съответното пенсионноосигурително дружество фондове;

3. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му.

4. не е упражнявало дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.

(5) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемане на правоспособността на някое от основанията по ал. 4 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането.

Чл. 122к Допълнителни изисквания към отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество

(1) Отговорният актюер на пенсионноосигурителното дружество трябва да:

1. не е съпруг или роднина до четвърта степен както и по права или по съребрена линия или по сватовство с член на управителния или контролния орган на пенсионноосигурителното дружество;

2. не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;

3. не е съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган на лице по чл. 123в, ал. 1, с който пенсионноосигурителното дружество има договорни отношения, или на лице в тесни връзки с него, на банката попечител или на лице в тесни връзки с нея;

4. не е страна по сделки с дружеството и управляваните от него фондове, освен в качеството му на акционер на дружеството или на осигурено лице осигурено по ПЕПП лице, пенсионер или бенефициер на ПЕПП;

5. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.

(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява с декларация, че отговаря на условията на ал. 1. Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решенито, като представя и заверено копие на декларация.

(3) Отговорният актюер уведомява пенсионноосигурителното дружество за промяна в обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от узнаване на промяната.

(4) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане на правоспособност на отговорен актюер по чл. 122и, ал. 4 общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в срок три месеца от узнаване на обстоятелствата.

Чл. 123 Актюерско обслужване

(1) Отговорният актюер:

1. разработва биометричните таблици по чл. 246, ал. 1, т. 2 и актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми, които се утвърждават от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество;

2. отговаря за коректното прилагане на актюерските методи в дейността на пенсионноосигурителното дружество;

3. оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на пенсионните резерви, и сравнява допусканията, които са в основата на изчисляването на тези резерви, с практическите резултати;

4.

4. до 31 март всяка година изготвя и представя на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и на заместник-председателя на комисията актюерски доклад за предходната година.

6. допринася за ефективното прилагане на системата за управление на риска.

(2) Комисията определя с наредба формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по ал. 1, т. 4.

(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на пенсионноосигурителното дружество са длъжни да му оказват съдействие.

(4) Отговорният актюер докладва на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество за всички съществени констатации и препоръки в областта на актюерското обслужване, като управителният орган взема мерки, когато това е необходимо. Отговорният актюер уведомява комисията, когато е докладвал на управителния орган и той не е предприел подходящи и своевременни мерки за противодействие, в случай на:

1. значителен риск дружеството или управляван от него фонд да не спази съществено законово изискване, когато това би могло да застраши в значителна степен интересите на осигурените лица осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите или бенефициерите на ПЕПП;

2. съществено нарушение на нормативната уредба.

Чл. 123а Банка-попечител

(1) Всички активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и на фонд за извършване на плащания се съхраняват в една банка-попечител на базата на сключен договор за попечителски услуги между пен-сионноосигурителното дружество, управляващо фонда, и банката-попечител.

(2) Банка-попечител на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания по смисъла на този кодекс може да бъде банка:

1. която е местна банка или чуждестранна банка с право да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон;

2. чийто лиценз включва извършване на дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции;

3. чийто лиценз включвa извършване на дейност като депозитарна или попечителска институция;

4. чиито лиценз, дейност, сделки или операции не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения;

5. по отношение на която през последните 12 месеца не са налагани мерки по чл. 65, ал. 2, т. 11 и 14 от Закона за банките;

6. която притежава капиталова, кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на попечителските си функции и задължения съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му;

7.

(3) Банка-попечител на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми може да бъде банка:

1. по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции;

2. чийто лиценз включва извършване на дейност като депозитарна или попечителска институция;

3. чиито лиценз, дейност, сделки или операции не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения;

4. която притежава капиталова, кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на попечителските си функции и задължения съгласно изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.

(4) Банката-попечител:

1. съхранява и отчита по клиентски сметки и регистрите в депозитарни институции в страната безналичните ценни книжа, които са собственост на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания;

2. отчита и съхранява по клиентски сметки и регистрите в банки или в депо-зитарни институции в чужбина чуждестранните ценни книжа, които са собственост на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания;

3. съхранява всички документи, удостоверяващи собствеността на безналичните ценни книжа, както и наличните ценни книжа на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания;

4. води и поддържа счетоводни записи и регистър за всички активи поотделно на всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване и на всеки фонд за извършване на плащания отделно от собствените си активи и от активите, привлечени от други клиенти;

5. съхранява всички платежни документи, удостоверяващи постъпването и инвестирането на паричните средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания;

6. съхранява всички документи и указания, постъпили от съответното пенсионноосигурително дружество във връзка с инвестирането на средствата и съхраняването на активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания.

7. следи при сделки с активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания всички плащания да се превеждат на съответния фонд в обичайните срокове;

8. следи доходите от активите да се отчитат при определяне на стойността на един дял във фонда за допълнително пенсионно осигуряване в съответствие с приложимата уредба;

9. до края на четвъртия работен ден на всяко тримесечие проверява извършената от пенсионносигурителното дружество оценка на активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания за последния работен ден на предходното тримесечие, като при констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата и правилата по чл. 181 уведомява пенсионноосигурителното дружество и следи за своевременното им отстраняване.

(5) Банката-попечител проверява дали фондът за допълнително пенсионно осигуряване или фондът за извършване на плащания е собственик на активите, различни от финансовите инструменти, които се съхраняват по сметка в банката-попечител или в наличност при нея. Проверката се извършва въз основа на представените от пенсионноосигурителното дружество документи и въз основа на външни доказателства, когато такива са налице.

(6) При изпълнение на своите задължения банката-попечител действа честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на осигурените лица и пенсионерите.

(7) Банката-попечител не извършва дейности по отношение на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания, които може да доведат до конфликт на интереси между нея и пенсионноосигурителното дружество, съответния фонд, осигурените лица или пенсионерите.

(8) Всички парични средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания постъпват в банката-попечител. В срок 5 работни дни пенсионноосигурителното дружество дава на банката-попечител писмени нареждания за инвестирането на постъпилите парични средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване.

(9) Банката-попечител извършва операции с паричните средства, с наличните и безналичните ценни книжа на фонда само при наличието на писмено нареждане на упълномощените от пенсионноосигурителното дружество лица, съгласно договора.

(10) Банката-попечител не изпълнява нареждане по ал. 9, когато то противоречи на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му, на правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, на неговата инвестиционна политика и на правилата на фонда за извършване на плащания.

(11) Банката-попечител изпраща на комисията в края на всеки работен ден информация за постъпилите и изплатените парични средства, сключените сделки, активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания, а до края на четвъртия работен ден на всяко тримесечие – и данните, свързани с проверката по ал. 4, т. 9.

(12) Банката-попечител уведомява незабавно комисията за всяко констатирано при осъществяване на попечителските си задължения нарушение на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му от страна на пенсионноосигурителното дружество. При поискване банката-попечител предоставя на комисията цялата информация, с която разполага във връзка с изпълнението на попечителските си задължения.

(13) Банката-попечител отговаря пред пенсионноосигурителното дружество, пред фонда за допълнително пенсионно осигуряване, пред фонда за извършване на плащания, пред осигурените лица и пенсионерите за всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на попечителските ù задължения, включително от непълно, неточно и несвоевременно изпълнение, когато то се дължи на причини, за които банката-попечител е отговорна. Възлагането на дейности на подизпълнители не освобождава банката-попечител от отговорност.

Чл. 123б Договор за попечителски услуги

(1) Договорът между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество се представя на заместникпредседателя на комисията в 3-дневен срок от датата на сключването му, съответно от изменението му, и задължително съдържа:

1. правата и задълженията на банката-попечител и на пенсионноосигурителното дружество;

2. реда и начина за изпълнение на задълженията по т. 1;

3. отговорността на банката-попечител, в т.ч. в случаите на възлагане от страна на банка-та-попечител на подизпълнители на функции по този договор;

4. възнагражденията, изплащани от пенсионноосигурителното дружество на банката-по-печител;

5. реда и начина за обмен на информация между банката-попечител и пенсиооносигури-телното дружество;

6. реда и начина за прекратяване на договора.

(2) Договорът трябва да обезпечава предоставянето на банката-попечител на цялата информация, необходима за изпълнение на задълженията й.

(3) Банка, включена в списъка по ал. 13 както и банка по чл. 123а, ал. 3, не може да сключи договор за попечителски услуги с пенсионноосигурително дружество, ако:

1. е негов акционер или е в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество;

2. е негов заемодател или кредитор;

3. е инвестиционен посредник, с който дружеството има договорни отношения или е в тесни връзки с такъв инвестиционен посредник.

(4) Пенсионноосигурителното дружество може да сключи договор за попечителски услуги само с една банка-попечител за всеки от управляваните от него фондове за допълнително пенсионнно осигуряване. Банката-попечител може да сключи договор за попечителски услуги с повече от едно пенсионноосигурително дружество.

(5) Възнагражденията, изплащани на банка-та-попечител по договора за попечителски услуги, са за сметка на пенсионносигурителното дружество.

(6) Договорът между пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, като пенсионно-осигурителното дружество уведомява комисията в 3-дневен срок от отправянето или получаването на предизвестието. Този срок не се отнася за случаите на задължително предписание от страна на комисията за смяна на банката-попечител.

(7) В случай на прекратяване на договора за попечителски услуги банката-попечител:

1. превежда всички изискуеми и дължими парични средства по сметка на пенсионния фонд или на фонда за извършване на плащания в новата банка-попечител съгласно дадените от пенсионноосигурителното дружество инструкции;

2. изпълнява нареждането на пенсионно-осигурителното дружество за трансфериране на държаните от нея безналични ценни книжа по регистъра на фонда от сметката му при нея по сметка в новата банка-попечител, при която се регистрират; 3.предава по опис на пенсионноосигурителното дружество всички налични ценни книжа, документи за собственост и другите документи, свързани с изпълнението на договора за попечителски услуги.

(8) Банката-попечител извършва действията по ал. 7 в срок, договорен с пенсионноосигу-рителното дружество, но не по-дълъг от 30 дни от датата на подписването на договора за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество и новата банка-попечител. Пенсионноосигурителното дружество предава незабавно за съхранение в новата банка-попечител документите по ал. 7, т. 3.

(9) Процедурите по замяната на една банка-попечител с друга банка-попечител се извършват по начин, гарантиращ изпълнението на попечителските задължения без прекъсване.

(10) Българската народна банка чрез управление „Банков надзор" уведомява своевременно комисията за всяка наложена мярка или санкция, която ограничава лиценза, сделките или операциите на банката-попечител до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения.

(11) Ако банката-попечител бъде обявена в несъстоятелност, съхраняваните в нея активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания по силата на този кодекс, с изключение на влоговете в банките по смисъла на §1, т.След откриване на производството по несъстоятелност квесторът, временният синдик или синдикът на банката-попечител е длъжен в срок не по-късно от 5 работни дни от датата на подписването на договора за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество и новата банка-попечител да извърши действията по ал. 7 съгласно дадените от пенсионноосигурителното дружество инструкции и нареждания. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, не се включват в масата на несъстоятелността.

(12) За прилагането на чл. 123а и на този член се издава наредба на Българската народна банка след съгласуване с комисията.

(13) Българската народна банка съгласувано с комисията утвърждава списъци на банките, които могат да бъдат попечители на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания.

(14) Комисията уведомява Българската народна банка за всеки сключен или прекратен договор за попечителски услуги в тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1, съответно по ал. 6.

Чл. 123в Договор с инвестиционен посредник

(1) Пенсионноосигурителното дружество сключва договор с инвестиционен посредник след одобряване от управителния орган на дружеството.

(2) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор с инвестиционен посредник, ако се намира в тесни връзки с него.

(3)

(4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да уведоми заместник-председателя на комисията за договорите по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването им.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 123г Договор с осигурителен посредник

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва договори с осигурителни посредници – физически или юридически лица. Осигурителните посредници – физически лица, не могат да упълномощават други лица за осъществяваната от тях дейност по осигурително посредничество.

(2) Осигурителният посредник и пенсионноосигурителното дружество не могат да сключат договор, когато посредникът вече има сключен договор с друго пенсионноосигурително дружество. Осигурителният посредник – юридическо лице, не може да упълномощава лице, което е упълномощено от друг осигурителен посредник – юридическо лице, за същата дейност.

(3) Работодателят не може да е осигурителен посредник на пенсионноосигурително дружество по отношение на своите работници и служители.

(4) Осигурителните посредници – физически лица, и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, имат право от името и за сметка на пенсионноосигурителното дружество да сключват осигурителни договори и договори за ПЕПП, да посредничат при сключването на осигурителни договори, договори за ПЕПП, пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства, както и да приемат индивидуални заявления за допълнително пенсионно осигуряване, за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд, за промяна на участие и за прехвърляне на средства, както и други заявления и молби от осигурените лица, от осигурените по ПЕПП лица, от пенсионерите, бенефициерите на ПЕПП и от другите правоимащи лица. Те не могат да събират осигурителни вноски и да извършват плащания на осигурени лица, на осигурени по ПЕПП лица, на пенсионери, на бенефициери на ПЕПП и на други правоимащи лица.

(5) Осигурителните посредници – физически и юридически лица, както и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, се вписват от заместник-председателя на комисията в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(6) Осигурителните посредници – физически лица, и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, трябва да:

1. имат не по-ниско от средно образование;

2. не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;

3. не са били наказвани административно през последните три години за груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;

4. не са лишени от право да:

5. са преминали обучение по допълнително пенсионно осигуряване, организирано от съответното пенсионноосигурително дружество.

(7) Лицата, които управляват и представляват осигурителните посредници – юридически лица, трябва да отговарят на изискванията на ал. 7, т. 1 – 4.

(8) При осъществяване на дейността си осигурителният посредник – физическо лице, и лицето, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, трябва да:

1. се легитимира с документа по ал. 12 и да предостави на съответното лице данни за контакт;

2. спазва принципа за свобода на избор на фонд;

3. оказва съдействие на лицето, подаващо заявление за допълнително пенсионно осигуряване или заявление за промяна на участие и за прехвърляне на средства от един в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване, и да следи да не се допусне увреждане на интересите му;

4. разяснява на лицата добросъвестно и с дължимата грижа правата и задълженията им по осигурителните договори, да им предоставя вярна и точна информация за съответното пенсионноосигурително дружество и управляваните от него фондове и да не дава обещания или да прави предположения относно бъдещата доходност от инвестиране на средствата на съответния фонд;

5. опазва личните данни на осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП, като не използва получената информация за цели, които не са свързани с упражняване на правата и изпълнение на задълженията по договора за осигурително посредничество;

6. опазва търговската тайна и търговския престиж на пенсионноосигурителното дружество, с което е сключило договор за посредническа дейност, и да не предоставя неверни, непълни или подвеждащи сведения за други пенсионноосигурителни дружества.

(9) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да осигури обучение на физическите лица, с които ще сключи договор за дейност по осигурително посредничество, както и на лицата, които осигурителните посредници – юридически лица, възнамеряват да упълномощят за осъществяване на дейността по осигурително посредничество.

(10) Пенсионноосигурителното дружество сключва договор с осигурителен посредник, съответно дава съгласие за упълномощаване на лице за извършване на дейност по осигурително посредничество, след като установи, че са изпълнени изискванията на ал. 7, съответно на ал. 7.

(11) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за сключването на всеки договор с осигурителен посредник, както и за упълномощаването на физическо лице от осигурителен посредник – юридическо лице, в 7-дневен срок.

(12) Пенсионноосигурителното дружество снабдява всеки осигурителен посредник, съответно лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, с документ, който ги легитимира при упражняване на дейността им. Образецът на документа се утвърждава от заместник-председателя на комисията.

(13) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да упражнява контрол за съответствието на осигурителните посредници и на упълномощените от тях лица с изискванията на този кодекс, да извършва редовни проверки за законосъобразното упражняване на дейността им в рамките на сключения с тях договор, съответно на упълномощаването им, както и да създаде необходимата организация за предварително и последващо обучение и инструктаж.

(14) Пенсионноосигурителното дружество отговаря пред осигурените лица, пред осигурените по ПЕПП лица, пред пенсионерите, пред бенефициерите на ПЕПП и пред техните наследници за действията на осигурителните посредници и на упълномощените от тях лица във връзка с дейността по допълнително пенсионно осигуряване като за свои действия.

(15) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да прекрати договора си с осигурителния посредник, когато установи, че:

1. пред дружеството са представени неверни данни или документи за удостоверяване на съответствието с ал. 7 или 7;

2. осигурителният посредник е престанал да отговаря на изискванията на ал. 7, съответно на ал. 7;

3. упълномощеното лице е престанало да отговаря на изискванията на ал. 7 и осигурителният посредник – юридическо лице, не оттегли упълномощаването в тридневен срок от уведомлението.

(16) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за всяко прекратяване на договор за осигурително посредничество и за всяко оттегляне на упълномощаване на физическо лице, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, в 7-дневен срок.

(17) Когато осигурителният посредник или упълномощеното лице извърши нарушение на ал. 8, т. 2, 4, 5 или 6 или други груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му, заместник-председателят на комисията задължава пенсионноосигурителното дружество да прекрати договора си с осигурителния посредник – физическо лице, съответно с осигурителния посредник – юридическо лице, когато упълномощаването не бъде оттеглено. Същата мярка се прилага и в случаите на нарушение на ал. 2.

Чл. 123г1 Дистрибуция на ПЕПП, създаден от пенсионноосигурително дружество

При дистрибуцията на ПЕПП, създаден от пенсионноосигурително дружество, дружеството и неговите служители и осигурителни посредници прилагат съответно разпоредбите на чл. 65, ал. 1, т. 7, чл. 69, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 71, чл. 73, чл. 74, ал. 1 и 2, чл. 76, чл. 77, ал. 1, чл. 78, ал. 5 – 7, чл. 81, чл. 85, ал. 1 и чл. 99 от Закона за пазарите на финансови инструменти и актовете по прилагането му.

Чл. 123д Приходи на дружеството

(1) Приходите на пенсионноосигурителните дружества се формират от такси и удръжки, събирани при управлението на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, както и от управлението на собствените активи.

(2) Пенсионноосигурителното дружество може да разпределя печалба между акционерите си от управлението на учредените от него фондове и на собствените си активи по реда на Търговския закон и на този кодекс.

Чл. 123е Система за управление

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да разполага с ефективна система за управление, която осигурява надеждно и благоразумно управление на дейността по допълнително пенсионно осигуряване.

(2) Системата за управление на риска обхваща по начин, пропорционален на размера и вътрешната организация на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, и в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности рисковете, които може да възникнат в тях или във външните изпълнители по чл. 123и2, най-малко в следните области:

1. формиране на резерви;

2. управление на активите и пасивите;

3. инвестиционна дейност;

4. управление на ликвидния риск;

5. управление на риска от концентрация;

6. управление на оперативния риск и на приложимите техники за намаляване на риска за средствата на осигурените по ПЕПП лица и бенефициерите на ПЕПП;

7. прилагане на техники за намаляване на риска;

8. екологичните, социалните и управленските рискове, свързани с инвестиционния портфейл на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и неговото управление, в случай че те са предвидени в инвестиционната политика на фонда.

(3) Системата за управление на риска разглежда биометричните и инвестиционните рискове и от гледна точка на осигурените лица осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП в управляваните от дружеството фондове.

(4) Системата за управление трябва да съответства на естеството, обема и сложността на дейността на пенсионноосигурителното дружество и да включва адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и подходящо разделение на отговорностите и ефективност при предаването на информация.

5. правилата на всеки фонд за извършване на плащания;

(5) Освен когато в този кодекс е предвидено друго, управителният, съответно контролният орган преразглежда най-малко веднъж годишно документите по ал. 4, внася изменения или допълнения в тях при настъпили промени в системата на управление или в съответната област на дейност или когато това е необходимо по други причини. Управителният орган представя пред общото събрание на акционерите годишен отчет за дейността по прилагането на документите по ал. 4. Пенсионноосигурителното дружество представя отчета в комисията в 7-дневен срок от разглеждането му от общото събрание.

(6) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество приема:

1. управленската и организационната структура на пенсионноосигурителното дружество, с която се определят включително:

2. бизнес план за дейността на пенсионноосигурителното дружество за срок три години, който се актуализира ежегодно до 31 март всяка година;

3. правилник за организацията и дейността на всеки управляван фонд за допълнително пенсионно осигуряване;

4. инвестиционната политика на всеки управляван пенсионен фонд;

5. правилата за:

6. политиката за възнагражденията на лицата по чл. 123о, ал. 1;

7. счетоводната политика на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване;

8. политика за идентифициране на свързаните лица с пенсионноосигурителното дружество и емитентите, в които са инвестирани средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

(7) Освен когато в този кодекс е предвидено друго, управителният орган преразглежда най-малко веднъж годишно документите по ал. 4, внася изменения или допълнения в тях при настъпили промени в системата на управление или в съответната област на дейност или когато това е необходимо по други причини и представя пред общото събрание на акционерите годишен отчет за дейността по прилагането им. Пенсионноосигурителното дружество представя отчета в комисията в 7-дневен срок от разглеждането му от общото събрание.

(8) Пенсионноосигурителното дружество предприема разумни мерки, които да гарантират непрекъснатост и регулярност при извършване на дейността му, включително като разработва планове за действия при извънредни ситуации. За тази цел пенсионноосигурителното дружество се ползва от подходящи и съответстващи на обема, характера и сложността на дейността му системи, ресурси и процедури.

(9) В рамките на системата за управление пенсионноосигурителното дружество създава:

1. функция по управление на риска;

2. функция за вътрешен контрол;

3. функция по вътрешен одит;

4. актюерска функция.

(10) Функция по смисъла на ал. 7 е вътрешният капацитет за изпълнение на практически задачи. Разпоредбите на чл. 121д, ал. 11 и 12 се прилагат съответно.

(11) Едно и също лице или звено не може да осъществява повече от една функция по ал. 7. Лицата, участващи в осъществяването на функциите по ал. 7, не може да осъществяват същата или сходна функция в различно от пенсионноосигурителното дружество предприятие осигурител, което е сключило договор за управление на професионална схема с дружеството.

(12) С организационната структура по ал. 4, т. 1 се определя организацията на функциите по ал. 7.

(11) Пенсионноосигурителното дружество дава възможност на лицата, службите и звената, осъществяващи функциите по ал. 7, да изпълняват ефективно своите задължения по обективен, справедлив и независим начин.

Чл. 123е2 Собствена оценка на риска

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да извършва в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на дейността си и да документира собствена оценка на риска на дружеството и управляваните от него фондове най-малко веднъж годишно, както и незабавно след всяка съществена промяна в рисковия профил на дружеството или на фондовете. Когато е налице съществена промяна само в рисковия профил на отделен фонд или на отделна професионална схема, извършваната във връзка с това оценка на риска може да се ограничи до тях.

(2) Собствената оценка на риска се извършва от звеното за управление на риска на пенсионноосигурителното дружество и обхваща най-малко следното:

1. описание на начина, по който собствената оценка на риска се интегрира в процеса на управление и в процесите на вземане на решения на дружеството;

2. описание на методите за установяване и оценка на риска;

3. оценка на ефективността на системата за управление на риска;

4. оценка на цялостните нужди от финансиране на дружеството и на управляваните от него фондове, включително описание на оздравителната програма, когато е приложимо;

5. оценка на рисковете за осигурените лица и пенсионерите във връзка с дължимите им осигурителни плащания и действието на механизмите за индексиране на плащанията и за намаляване на техния размер, включително степента, до която придобитите осигурителни плащания може да бъдат намалени, при какви условия и от кого, когато е приложимо;

6. качествена оценка на приложимите гаранции за средствата на осигурените лица и дължимите осигурителни плащания;

7. качествена оценка на оперативния риск;

8. когато при вземането на инвестиционните решения се вземат предвид екологични, социални и управленски фактори – оценка на новите и нововъзникващите рискове, в т. ч. рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите и околната среда, социалните рискове и рисковете, свързани с обезценка на активите поради промяна в нормативната уредба.

(3) Отговорният актюер и звеното, съответно лицето, осъществяващо функцията по вътрешен одит, подпомагат звеното за управление на риска при извършване на оценката по ал. 1. Оценката по ал. 2, т. 3 се извършва самостоятелно от звеното, съответно от лицето, осъществяващо функцията по вътрешен одит.

(4) Собствената оценка на риска се представя пред общото събрание на акционерите като част от годишния отчет по чл. 123е, ал. 5. При извършване на собствена оценка на риска вследствие на съществена промяна в рисковия профил на дружеството или на фондовете пенсионноосигурителното дружество представя в комисията заверено копие на оценката в 7-дневен срок от нейното изготвяне.

(5) Собствената оценка на риска се взема предвид от пенсионноосигурителното дружество при вземане на стратегически решения.

Чл. 123ж Информационна система

(1) За дейността си по допълнително пенсионно осигуряване дружеството изгражда и поддържа информационна система, която трябва да отговаря на изисквания, определени с наредба на комисията.

(2) Информационната система трябва да осигурява възможност за осъществяване на електронен обмен на данни в съответствие с правилата, определени от Административната комисия по чл. 71 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и за съпътстващия го национален обмен на данни.

(3) Информационната система на пенсионноосигурителното дружество трябва да предоставя възможност за създаване и поддържане на единно електронно досие на всяко осигурено лице осигурено по ПЕПП лице, пенсионер или бенефициер на ПЕПП в управляваните от дружеството фондове, което съдържа всички налични данни за лицето, включително електронен образ на подадените от него заявления и молби и актовете на дружеството във връзка с тях.

(4) При спазване на изискванията по ал. 1 – 3 пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с повече от 15 осигурени лица, въвежда и управлява мрежови и информационни системи в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011 (ОВ, L 333/1 от 27 декември 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2554“.

(5) Комисията, по предложение на заместник-председателя, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554 и актовете по неговото прилагане взема решения за определяне на пенсионноосигурителните дружества по ал. 4, които да извършват тестване за проникване, за потвърждаване на обхвата на тестването и за одобрение използването на вътрешни лица, провеждащи тестване, както и за изискване на промяна, при необходимост, в честотата на извършване на тестването.

(6) Комисията, по предложение на заместник-председателя, взема решение, че тестването по ал. 5 е извършено в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554, актовете по неговото прилагане и документацията за тестването, и издава удостоверение за неговото потвърждаване или определя извършване на повторно тестване.

(7) Комисията приема наредба по прилагането на ал. 4 – 6.

Чл. 123з Изисквания към предоставяната информация

(1) Информацията, която пенсионноосигурителното дружество предоставя съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му на лицата, които ще се осигуряват във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, на осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите, бенефициерите на ПЕПП, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 – 4 и ал. 4, т. 1, трябва да:

1. е точна;

2. да запознава лицата, които възнамеряват да сключат пенсионен договор или договор за разсрочено изплащане на средства по чл. 167а, ал. 1, с правилата на съответния фонд за извършване на плащания, както и да им предоставя при поискване заверено копие от него;

3. се актуализира редовно;

4. е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако те може да бъдат заместени с общоразбираеми понятия;

5. не е подвеждаща и да се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието и аналитични сметки;

5. се представя по начин, който е лесен за четене;

6. се предоставя на български език, а в случаите на осигуряване по професионална схема, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка – на официалния език на тази държава членка, освен ако със съответното лице е договорено друго;

7. се предоставя безплатно.

(2) Информацията се предоставя на лицата по ал. 1 по техен избор по електронен път, включително по електронна поща, на траен носител или чрез интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество, или на хартиен носител. Когато съответното лице не е направило избор относно начина на предоставяне на информацията, тя се предоставя на хартиен носител.

(3) В случаите, когато е предоставена информация по електронен път, по искане на съответното лице информацията се предоставя и на хартиен носител.

(4) Информацията се подписва от упълномощен служител на дружеството, съответно с квалифициран електронен подпис на дружеството, с изключение на информацията по чл. 123з2, ал. 1, т. 3 и 6, ал. 8, т. 2, ал. 9, 10 и 12, която се предоставя на осигуреното лице подписана при поискване.

(5) При придобиване право на допълнителна пенсия осигуреното лице има право да получи при поискване:

1. от пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено, информация за:

2. информацията по т. 1, буква „б“ от всяко друго пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително пенсионно осигуряване от същия вид.

Чл. 123з1 Информация във връзка със сключване на осигурителен договор

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно преди сключването на осигурителен договор да предоставя на насрещната страна по договора актуална информация относно основните характеристики на фонда и относно участието в него.

(2) При осигуряване по професионална схема пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави на лицата, които ще бъдат осигурявани по схемата, преди присъединяването към нея, а в случаите на автоматично присъединяване – веднага след него, информация относно:

1. наименованията, единните идентификационни кодове и седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество и на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;

2. характеристиките на професионалната схема, както и правата и задълженията на дружеството, фонда, предприятието осигурител, осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;

3. инвестиционния профил на фонда;

4. естеството на финансовите рискове, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите;

5. отсъствието на гаранции за постигане на положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства;

6. постигнатата доходност при инвестирането на средствата на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за период 5 години или за целия период на съществуването му, когато фондът е осъществявал дейност за по-кратък период;

7. дали и как при инвестирането на средствата се вземат предвид факторите в областта на околната среда, климата и социалното и корпоративно управление;

8. структурата на разходите, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите, включително събираните от пенсионноосигурителното дружество такси и удръжки;

9. видовете плащания, на които дава право осигуряването във фонда, и начините за тяхното получаване;

10. начина за преизчисляване на осигурителните плащания;

11. условията, при които осигуреното лице може да прехвърли средствата по индивидуалната си партида или част от тях;

12. наименованието на органа, упражняващ надзор над дейността на пенсионноосигурителното дружество и фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;

13. къде може да бъде получена допълнителна информация. Информация, предоставяна на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1

Чл. 123з2

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно:

1. да запознава осигурените лица и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1 с правилника на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и с всички негови изменения и допълнения, както и да им предоставя при поискване заверено копие от него;

2. да изпраща безплатно на осигурените лица до 31 май всяка година извлечение от техните индивидуални партиди за предходната календарна година;

3. извън случая по т. 2 да осигури възможност на всяко осигурено във фонда лице при поискване да получава информация за своята индивидуална партида;

4. да предоставя на осигурените лица при поискване информация относно постигнатата реална доходност по техните индивидуални партиди.

(2) В извлечението по ал. 1, т. 2 ясно се посочва всяко съществено изменение в информацията спрямо предходната година.

(3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да издаде на всяко осигурено лице или пенсионер уникален идентификатор, който да му осигурява електронен достъп до данните в неговата индивидуална партида и да му позволява да извършва справки и да проследява осигурителната си история.

(4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да предостави в 7-дневен срок на осигуреното лице, на пенсионера, съответно на наследник на осигуреното лице или на пенсионера, копие от електронен документ в електронното му досие на хартиен или на електронен носител.

(5) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване от лице, осигурено във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с вноски на лице по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или на предприятие осигурител, създадено съгласно законодателството на Република България, в 7-дневен срок писмена информация относно:

1. придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с лицето по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или с предприятието осигурител;

2. условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяване на правоотношението по т. 1, като, когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиването на право на пенсия, в информацията се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация относно влагането на тези средства за пенсионно осигуряване.

(6) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната партида на починалия и условията, определящи третирането на тези средства.

(7) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предоставя на осигурените лица и пенсионерите по професионална схема освен информацията по ал. 1 – 6, и:

1. информация за всяка промяна в схемата, произтичаща от изменения и допълнения в нормативната уредба, в правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми или в колективния трудов договор, съответно в колективното споразумение, в 7-дневен срок от промяната;

2. при поискване:

(8) Пенсионноосигурителното дружество предоставя на всяко осигурено лице във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми своевременно преди навършване на възрастта по чл. 243, ал. 4 и 6 или по искане на съответното лице информация относно видовете плащания, на които ще придобие право.

(9) Пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите по професионалната схема относно поемането на инвестиционен риск от тяхна страна и начина за преизчисляване на пенсиите им.

(10) Когато при преизчисляване на пенсията бъде взето решение за намаляване на нейния размер, пенсионноосигурителното дружество уведомява съответния пенсионер по професионална схема за новия размер на пенсионното плащане поне три месеца, преди решението да бъде изпълнено.

(11) В случай че правилникът на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и професионалната схема допускат извършване на промяна на вида на отпуснато плащане, пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите относно тази възможност, размера на техните средства и видовете плащания, които може да им бъдат отпуснати въз основа на тях.

(12) Образците на документите и информацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 и приложимият метод за изчисляване на доходността по ал. 1, т. 4 се определят с наредба на комисията.

Чл. 123з3 Предоставяне на информация за осигурените лица и пенсионерите

(1) Пенсионноосигурителното дружество, осигурителните посредници и упълномощените от тях лица не може да предоставят на трети лица информацията, с която разполагат за осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и осигурителите, с изключение на случаите, предвидени в закон.

(2) Пенсионноосигурителните дружества предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 73а, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Националната агенция за приходите предоставя до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, на съответните пенсионноосигурителни дружества и на комисията информация за починалите осигурени лица и пенсионери в управляваните от дружествата фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Чл. 123и Изисквания към рекламата

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно:

1. да не рекламира продукти и услуги, които не предоставя в момента, както и бъдеща доходност от инвестициите;

2. да не укрива или прикрива съществени факти и обстоятелства и да не включва в рекламата си неясни формулировки на постигнати резултати, неверни или заблуждаващи данни; 3.да не организира лотарии.

(2)

(3) Всички разходи, свързани с рекламата на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, са за сметка на пенсионно-осигурителното дружество.

(4) Пенсионноосигурителното дружество не може да разпространява, да публикува на своята страница в интернет или да включва в съдържанието на свои рекламни и писмени информационни материали информация, изготвена от други лица, която не отговаря на изискванията, предвидени в наредбата по ал. 7. Материалите, съдържащи такава информация, не могат да се разпространяват и от други лица от името на дружеството или с участие на негови представители.

(5) Рекламните и информационните материали на пенсионноосигурителното дружество, съдържащи описание на характеристиките, продуктите, услугите или резултатите от дейността на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, трябва да включват информация, че при управлението на активите на съответния фонд не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства.

(6) Пенсионноосигурителните дружества имат право да организират и да участват в програми за лоялни клиенти съвместно с търговски вериги, финансови институции, оператори на комунални услуги и други лица в полза на осигурените лица, осигурените по ПЕПП лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП.

(7) Комисията определя с наредба изискванията към рекламните и писмените информационни материали и страницата в интернет на пенсионноосигурителното дружество.

(11) Изискванията на ал. 1 – 10 се прилагат и в случаите на партньорство по чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1238.

Чл. 123и1 Задължение за съхраняване

. (1) Оригиналните документи на хартиен носител и електронните документи, като заявления (за избор на пенсионен фонд, за промяна на участието, за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд, за прехвърляне или изтегляне на средства и други), договори (осигурителни, пенсионни и за разсрочено изплащане), разпореждания и други актове на пенсионноосигурителното дружество за определяне размера на еднократни и периодични плащания, както и на другите документи, на данни и информация от значение за упражняване на правата на осигурените лица, пенсионерите или техните наследници, се съхраняват от пенсионноосигурителното дружество за срок не по-кратък от 50 години, считано от прекратяването на съответното осигурително правоотношение.

(2) Пенсионноосигурителното дружество съхранява, използва и унищожава документите и данните, свързани с дейността по допълнително пенсионно осигуряване, по ред, определен с наредба на комисията.

(3) Пенсионноосигурителното дружество съхранява документите, които представляват класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 123и2 Възлагане на дейности на външни изпълнители

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да възложи на външни изпълнители с писмен договор осъществяването на дейности, които би следвало да се извършват от дружеството.

(2) Не може да бъдат възлагани на външни изпълнители дейностите по инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, по отпускане на осигурителните плащания и по осъществяването на функциите по чл. 123е, ал. 7.

(3) В писмения договор по ал. 1 ясно са определени правата и задълженията на страните по договора.

(4) Възлагането на дейности на външни изпълнители не може да води до:

1. нарушаване на качеството на системата на управление на пенсионноосигурителното дружество;

2. неоснователно нарастване на оперативния риск;

3. нарушаване на възможността на компетентните органи да следят за това дали пенсионноосигурителното дружество спазва задълженията си;

4. нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници.

(5) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да следи за надлежното осъществяване на възложените на външните изпълнители дейности чрез процедурите по подбор на външни изпълнители и текущото наблюдение на тяхната дейност. Външните изпълнители и възложените им дейности се обхващат от системите за управление на риска, вътрешен контрол и вътрешен одит на пенсионноосигурителното дружество.

(6) Комисията, заместник-председателят на комисията и одиторите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове може да изискват от външните изпълнители представянето на информация и документи във връзка с възложените дейности.

(7) Пенсионноосигурителното дружество не дължи неустойки и други обезщетения за вреди при предсрочно прекратяване на договор с външен изпълнител в изпълнение на мярката по чл. 344, ал. 2, т. 9.

(8) Пенсионноосигурителното дружество носи отговорност за изпълнението на всички свои задължения във връзка с дейностите, възложени на външни изпълнители. Дружеството отговаря за действията на външния изпълнител като за свои действия.

(9) Пенсионноосигурителното дружество представя в комисията заверено копие от договора с външния изпълнител в 7-дневен срок от неговото сключване, съответно изменяне или допълване, и уведомява комисията в 7-дневен срок от прекратяването на договора.

(10) Разпоредбите на ал. 3 – 6 се прилагат съответно и по отношение на подизпълнителите на външните изпълнители.

Чл. 124 Ред за осъществяване

(1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява при условията и по реда на този дял въз основа на сключен договор на осигуреното лице с пенсионноосигурително дружество или въз основа на служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 4 и чл. 140, ал. 4.

(2) Осигурително правоотношение с пенсионноосигурителното дружество възниква от датата на сключване на първия осигурителен договор или от датата на служебното разпределение във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(3) Осигурителното правоотношение се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на избора, ако лицето е избрало да се осигурява само във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване.

Чл. 124а Избор за възобновяване осигуряването на лицата по чл. 4б, ал. 1 в универсален пенсионен фонд

(1) Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, може да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1:

1. от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

2. от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

3. от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

4. от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;

5. след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1.

(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 4б, ал. 1.

(3) Изборът се извършва с индивидуално заявление, подадено от лицето до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който желае да участва. Едновременно с подаване на заявлението лицето сключва осигурителен договор с дружеството. Договорът поражда действие, при условие че са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, като осигурителното правоотношение възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.

(4) Редът и начинът за събиране и разпределение на осигурителната вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Редът за подаване на заявлението по ал. 3, изречение първо и изискванията към съдържанието му се определят с наредба на комисията.

Чл. 124б Възникване на осигурителното правоотношение при промяна на участие

При промяна на участието на осигуреното лице от един в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето преминава, възниква от датата на прехвърляне на средствата по индивидуалната му партида, като правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето е било осигурено, се прекратява от същата дата.

Чл. 125 Принципи

(1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност на участието с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, ал. 1 и/или чл. 4в, ал. 1 във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;

2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на универсалните и на професионалните пенсионни фондове;

3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;

4. разрешителен режим и държавно регулиране;

5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;

6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества;

7. представляване интересите на осигурените лица.

(2) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсалните и в професионалните пенсионни фондове се осъществява на капиталово покривен принцип на базата на дефинираните вноски.

Чл. 126 Управление на средствата на пенсионния фонд

Средствата на пенсионния фонд се управляват с грижата на добър търговец при спазване принципите на качество, надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица.

Чл. 127 Осигурени лица

(1) Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа.

(2) Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4в във фонд „Пенсии“.

(3)

(4) От 1 януари 2004 г. лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

(5) Служителите в Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“ на Министерството на отбраната, Държавна агенция “Национална сигурност” и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

(6) Когато лице, за което е подадено уведомление по чл. 123з3, ал. 4, започне или продължава да упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване в универсален пенсионен фонд, пенсионноосигурителното дружество, с което лицето е сключило пенсионен договор или договор за разсрочено изплащане по чл. 167а, ал. 1, разкрива на лицето нова индивидуална партида във фонда, в който е осигурявано, с постъпването на първата осигурителна вноска след сключването на съответния договор. За вноските, които се натрупват в партидата по този ред, не се прилага гаранцията по чл. 131, ал. 2 – 5.

(7) Алинея 6 се прилага и когато след сключване на пенсионен договор или на договор за разсрочено изплащане по чл. 167а, ал. 1 постъпят осигурителни вноски, дължими за месеца на сключване на договора или за предходни месеци.

Чл. 128 Персоналност на осигуряването

(1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е персонално. Всеки осигурен в универсален и в професионален пенсионен фонд има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида.

(2) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 Националната агенция за приходите и пенсионноосигу-рителните дружества водят данните в отделни регистратури съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Данните за лицата по ал. 2 се предоставят по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Чл. 129 Индивидуална партида

(1) По индивидуалната партида на всяко осигурено лице се записват и натрупват към датата на постъпването им по сметката на фонда:

1. вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и внесените суми от лихви върху тях;

2. средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

3. средствата, преведени от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

(2) Всяко осигурено лице може да има само една индивидуална партида в универсален, съответно в професионален пенсионен фонд. В индивидуалната партида се правят записи за направените вноски и другите постъпили в нея средства, за изплатените и прехвърлените суми, както и за събраните такси и удръжки.

(3) Индивидуалната партида се води в евро и в дялове. Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, средствата, прехвърлени от друг фонд, както и другите постъпили в партидата суми се отчитат в дялове и в части от дялове.

(4) Удръжките като процент от всяка осигурителна вноска се извършват преди определянето на дяловете по ал. 3.

(5) Всеки дял представлява пропорционална част от нетните активи на фонда. Дяловете в един фонд са равни помежду си по стойност, определена и обявена съгласно ал. 9.

(6) Стойността на всички дялове и части от дялове във фонда е равна на стойността на нетните активи на фонда.

(7) Доходът от инвестиране на средствата на фонда се включва при определянето на стойността на един дял съгласно ал. 5.

(8) Не се допуска преразпределяне на средства и дялове между индивидуалните партиди.

(9) Редът и начинът за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, както и изискванията към воденето на индивидуалната партида се определят с наредбата по чл. 181 ал. 2.

(10) В деня на постъпването на първата вноска във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване или в деня на първото отчитане на натрупаните средства по индивидуалните партиди в дялове стойността на един дял е равна на 0,50 евро

(11) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение.

(12) При промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица постъпват в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.

(13) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по ал. 1 направили избор по чл. 4б се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд по сметка на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от възникване на осигуряването във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.

(14) При промяна на осигуряването от фонд „Пенсии“, съответно от фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, в универсален пенсионен фонд, ако за лицето има преведени средства в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, те се прехвърлят по индивидуалната му партида в избрания от него универсален пенсионен фонд.

(15) При отпускане на пенсия по част първа или при смърт на лице, за което са прехвърлени средства по реда на ал. 12, същите се прехвърлят във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване.

(16) Операциите по ал. 12 – 15 са за сметка на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и/или на финансиране по чл. 154, ал. 16 от Закона за публичните финанси.

(17) Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата по чл. 4в, ал. 1 се превеждат във фонд „Пенсии“ в 6-месечен срок от избора.

(18) Министърът на финансите определя реда и начина за извършването и отчитането на операции по сметки на Националната агенция за приходите, централния бюджет, Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и бюджета на държавното обществено осигуряване, произтичащи от прилагането на ал. 12 – 16.

(19) Редът и начинът за прехвърлянето на натрупаните средства по ал. 13, 14 и 17 и обменът на информацията (данните) се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 130 Осигурени социални рискове

(отменен)

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване покрива осигурителните рискове старост и смърт.

Чл. 131 Определяне на пенсиите и другите плащания при придобито право на пенсия

(1) Пенсията се определя съгласно чл. 169 въз основа на средствата по индивидуалната партида, натрупани към датата на определянето й, в зависимост от направените вноски и другите постъпили средства по индивидуалната партида, доходите от тяхното инвестиране и от събраните такси и удръжки.

(2) Когато размерът на средствата по индивидуалната партида на осигурено лице в универсален пенсионен фонд, натрупани към датата на определяне на плащането, е по-малък от сумата на брутния размер на преведените от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт осигурителни вноски за съответното лице, преди изплащането на пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане по чл. 167а, ал. 1 и 2 индивидуалната партида се допълва до тази сума със средства от резерва по чл. 193а, ал. 1.

(3) При съпоставката на натрупаните средства по индивидуалната партида със сумата на брутния размер на осигурителните вноски:

1. не се вземат предвид прехвърлените средства по чл. 172 и доходът от инвестирането им;

2. от брутния размер на преведените осигурителни вноски се изключва частта от вноските, съответстваща на изплатените средства по чл. 139, ал. 1, т. 2.

(4) Частта от вноските по ал. 3, т. 2 се определя въз основа на общия размер на вноските, постъпили по партидата на лицето към датата на отпускане на плащането по чл. 139, ал. 1, т. 2, и съотношението между това плащане и общия размер на средствата по партидата.

(5) Допълнителните пожизнени пенсии за старост и еднократните и разсрочени изплащания по чл. 167а, ал. 1 и 2 се изчисляват въз основа на средствата по индивидуалната партида след допълването й съгласно ал. 2 – 4 при необходимост, като се вземат предвид прехвърлените средства по чл. 172.

Чл. 132 Държавно регулиране и контрол

(отменен)

Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на универсалните и на професионалните пенсионни фондове и на пенсионноосигурителните дружества с цел защита на интересите на осигурените лица.

Чл. 133 Учредяване, управление и представляване на пенсионните фондове

(1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани по реда на този кодекс пенсионноосигурителни дружества.

(2) Универсалните и професионалните пенсионни фондове се представляват при взаимоотношенията си с трети лица единствено от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

(3) Пенсионноосигурителните дружества и универсалните и професионалните пенсионни фондове са отделни юридически лица.

(4) Пенсионноосигурителните дружества могат да учредяват и да управляват само един универсален и един професионален пенсионен фонд.

(5) Универсалните и професионалните пенсионни фондове се създават за неопределен срок.

Чл. 133а Учредяване, управление и представляване на фондовете за извършване на плащания

(1) За изплащане на допълнителните пожизнени пенсии за старост при осигуряване в универсален пенсионен фонд всяко пенсионноосигурително дружество, което управлява универсален пенсионен фонд, създава фонд за изплащане на пожизнени пенсии.

(2) За изплащане на разсрочените плащания по чл. 167а, ал. 1 при осигуряване всяко пенсионноосигурително дружество, което управлява универсален пенсионен фонд, създава фонд за разсрочени плащания.

(3) Фондовете по ал. 1 и 2, наричани „фондове за извършване на плащания“, се създават за неопределен срок.

(4) Пенсионноосигурителното дружество може да създаде само един фонд за изплащане на пожизнени пенсии и само един фонд за разсрочени плащания.

(5) Фондовете за извършване на плащания са обособени имущества, които се управляват и представляват пред трети лица единствено от пенсионноосигурителните дружества, които са ги учредили.

(6) С активи на фондовете за извършване на плащания не може да се изпълняват задължения на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, освен по сключените договори за изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост и разсрочени плащания по чл. 167а, ал. 1.

(7) Задълженията към лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, не може да се изпълняват със средства на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

(8) При управлението на фондовете за извършване на плащания се прилага съответно чл. 126.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 134 Отговорност на пенсионноосигурителните дружества

(1) Пенсионноосигурителното дружество отговаря имуществено пред осигурените лица и пенсионерите за загуби, настъпили в резултат на недобросъвестно изпълнение на неговите задължения по отношение управлението и представляването на съответните пенсионни фондове. В случай на несъстоятелност в масата на несъстоятелността на пенсионноосигурителното дружество не се включват активите на фондовете за извършване на плащания и на резервите по чл. 192, ал. 2 и чл. 193а, ал. 1 и фондове за извършване на плащания.

(2) Пенсионните фондове и фондовете за извършване на плащания не отговарят с активите си за загуби, настъпили в резултат на действия на учредилите ги дружества, както и за загуби от дейността на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява и представлява.

Чл. 135 Наименование на пенсионните фондове и на фондовете за извършване на плащания

(1) Наименованието на пенсионния фонд задължително съдържа в комбинация думите „пенсионен“, „професионален“ или „универсален“ и „фонд“ или техни производни, както и указание за неговия вид.

(2) Наименованието на всеки фонд за извършване на плащания задължително съдържа думите „фонд за изплащане на пожизнени пенсии“ или „фонд за разсрочени плащания“ в зависимост от вида му и указание за фирмата на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.

(3) Само фонд, регистриран в съответствие с този кодекс, може да използва в своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране в комбинация думите „пенсионен“, „професионален“ или „универсален“ и „фонд“ или техни производни съответно думите „фонд за изплащане на пожизнени пенсии“ или „фонд за разсрочени плащания“ или техни производни.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 136 Забрана за придобиване по давност

Активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания не може да се придобиват по давност.

Чл. 137 Универсален пенсионен фонд

(1) Универсален пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на общото събрание на акционерите му.

(2) Лицензираното пенсионноосигурително дружество може да учредява само един универсален пенсионен фонд.

(3) Осигурените лица участват в универсален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от първоначалното възникване на задължение за осигуряване. Редът за подаване на заявлението и изискванията към формата и съдържанието му се определят с наредба на комисията.

(4) За лицата, които не са избрали универсален пенсионен фонд по реда на ал. 3, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени от Националната агенция за приходите и от комисията.

(5)

Чл. 138 Минимален брой участници в универсален пенсионен фонд

(отменен)

(1) Осигурените лица в универсален пенсионен фонд не могат да бъдат по-малко от 30 000.

(2) Условието по ал. 1 не се отнася за първите две години след вписване в съда.

(3) Работещите при условията на трета категория труд до 30 септември 2001 г., както и придобилите след тази дата право на допълнително задължително осигуряване, избират самостоятелно универсален пенсионен фонд.

Чл. 139 Права при осигуряване в универсален пенсионен фонд

(1) Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на:

1. допълнителна пожизнена пенсия за старост след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа;

2. еднократно или разсрочено изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;

3. еднократно или разсрочено изплащане на средства от индивидуалната партида в случаите по чл. 167а;

4. еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице и на пенсионер при условията на чл. 170.

(2)

Чл. 140 Професионален пенсионен фонд

(1) Професионален пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на общото събрание на акционерите му.

(2) Лицензираното пенсионноосигурително дружество може да учредява само един професионален пенсионен фонд.

(3) Осигурените лица участват в професионален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от възникване на задължението им за осигуряване. Редът за подаване на заявлението и изискванията към формата и съдържанието му се определят с наредбата по чл. 137, ал. 3.

(4) За неизбралите професионален пенсионен фонд по реда на ал. 3 се извършва служебно разпределение по регистрираните професионални фондове по начин и ред, определени от Националната агенция за приходите и Държавната агенция за осигурителен надзор.

(5)

Чл. 141 Участници в професионален пенсионен фонд

(отменен)

(1) Осигурените лица в професионален пенсионен фонд не могат да бъдат по-малко от 15 000.

(2) Условието по ал. 1 не се отнася за първите две години след вписване в съда.

Чл. 142 Права при осигуряване в професионален пенсионен фонд

(1) Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:

1. срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране при условията на чл. 168;

2. еднократно или разсрочено изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;

3. еднократно или разсрочено изплащане на средства от индивидуалната партида в случаите по чл. 172;

4. еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено загубена работоспособност над 70,99 на сто;

(2)

Чл. 142а Осигурителен договор

(1) Договорът за осигуряване във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е безсрочен и се съставя и подписва в два екземпляра – по един за всяка от страните.

(2) Осигурителният договор задължително съдържа:

1. данни за страните по договора:

2. наименованието, съдебната регистрация и единния идентификационен код на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

3. датата и входящия номер на заявлението за участие, за промяна на участието или за възобновяване на осигуряването, съответно номера и датата на протокола за служебното разпределение;

4. предмета и обхвата на осигуряването;

5. размера на осигурителната вноска;

6. размера на таксите и на удръжките;

7. правата и задълженията на страните по договора и на наследниците на осигуреното лице;

8. реда и начина за получаване на информация;

9. датата на сключване на осигурителния договор и условията за влизането му в сила;

10. условията за прекратяване на договора;

11. имената по документ за самоличност и служебния номер в пенсионноосигурителното дружество на осигурителния посредник, съответно на упълномощеното лице от осигурителен посредник – юридическо лице, в случаите, когато договорът се сключва с посредничеството му.

Чл. 143 Правилник за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване

(1) Правилникът за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване се приема от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество.

(2) Правилникът за организацията и дейността на пенсионния фонд трябва да съдържа:

1. наименованието на фонда;

2. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява;

3. условията за допълнително задължително пенсионно осигуряване във фонда;

4. условията и реда за сключване на осигурителни или пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане, реда за измененията и допълненията в тях и условията за прекратяване на осигурителното правоотношение;

5. условията и реда за водене на индивидуалните партиди и за предоставяне на осигуреното лице на извлечения от тях;

6. основните цели на инвестиционната политика на фонда;

7. размера на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителното дружество;

8. пенсиите по чл. 167, ал. 4, условията за тяхното отпускане, покритите рискове и начина за определяне на размера на плащанията;

9. реда и сроковете за разглеждане на исканията на осигурените лица за отпускане на пенсии и еднократни и разсрочени плащания и документите, които се прилагат към тях;

10. условията, реда, начина, сроковете и разходите за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания;

11. условията, реда, начина и сроковете за актуализация и преизчисляване на пенсиите и разсрочените плащания;

12. условията, реда и сроковете за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида по искане на осигуреното лице;

13. условията и реда за извършване на изменения и допълнения в правилника;

14. изрично упоменаване на начина и на реда за обяви и съобщения, свързани с дейността на пенсионния фонд;

15. методите и периодичността на оценка на активите на фонда;

16. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, на лицата по чл. 123г, на осигурените лица, на пенсионерите и на техните наследници;

17. реда и начина за формиране на съответните фондове за извършване на плащания и резерва за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии;

18. реда и начина за гарантиране на минималната доходност от инвестиране на средствата на осигурените лица и на брутния размер на преведените осигурителни вноски в универсален пенсионен фонд и предвидените за това резерви;

19. датите на приемането на правилника и на последващите изменения и допълнения в него, както и данни за решенията на комисията, с които са одобрени.

(3) При подаването на заявление по чл. 124а, ал. 3, чл. 137, ал. 3 и по чл. 140, ал. 3 или при сключването на осигурителен договор осигуреното лице получава при поискване срещу подпис заверено копие от правилника на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и от неговата инвестиционна политика, действащи към датата на подаване на заявлението, съответно на сключване на договора.

Чл. 144 Изменение и допълнение на правилника на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване

(1) Измененията и допълненията на правилника по чл. 143, ал. 2 се одобряват от Държавната агенция за осигурителен надзор.

(2) За одобряване на промени в правилника пенсионноосигурителното дружество подава до комисията заявление, към което прилага:

1. решението на управителния орган за приемане на промените, като в него или в приложение към него детайлно са описани измененията и допълненията в конкретните текстове на правилника;

2. заверен от лицето или от лицата, представляващи дружеството, екземпляр на правилника за организацията и дейността на съответния фонд с приетите в него промени, като след всяка промяна се посочва датата, на която е приета;

3. образците на осигурителните и пенсионните договори и на договорите за разсрочено изплащане, актюерски разчети за предлаганите пенсионни схеми, както и други вътрешни документи на дружеството – когато промените в правилника налагат изменения в тях.

(3) Заместник-председателят на комисията може да изисква коригиране, допълване или отстраняване на несъответствия в документите по ал. 2 и представянето на допълнителна информация, като определя срок за представянето им не по-дълъг от един месец.

(4) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в едномесечен срок от подаването на заявлението, а в случаите по ал. 3 – в едномесечен срок от представянето на съответните документи или информация. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

(5) Пенсионноосигурителното дружество уведомява осигурените лица за конкретните изменения и допълнения в правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд лично или чрез публикация в два централни всекидневника в едноседмичен срок от получаване на решението на комисията.

Чл. 144а Правила на фонд за извършване на плащания

(1) Правилата на фонд за извършване на плащания се приемат от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество заедно с решението за създаване на този фонд.

(2) Правилата по ал. 1 трябва да съдържат:

1. наименованието на фонда;

2. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява;

3. пенсиите по чл. 167, ал. 4, съответно разсроченото плащане по чл. 167а, ал. 1, извършвани от фонда, начина за определянето им и покритите рискове;

4. условията, реда, начина и сроковете за извършване на плащанията;

5. разходите по извършване на плащанията;

6. условията и реда за актуализация и за преизчисляване на плащанията;

7. целите, изискванията и ограниченията в инвестиционната политика на фонда;

8. методите и периодичността на оценка на активите на фонда;

9. условията и реда за водене на аналитичните сметки във фонда за разсрочени плащания;

10. реда и начина за покриване на недостиг във фонда;

11. размера на таксата, събирана от пенсионноосигурителното дружество;

12. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, на лицата, получаващи плащания и на техните наследници;

13. реда и начина за предоставяне на информация на лицата, получаващи плащания, и на техните наследници, и за обяви и съобщения, свързани с дейността на фонда;

14. условията и реда за изменения и допълнения на правилата;

15. изрично посочване на запазването на права на лицата с отпуснати плащания преди приемането на съответната промяна в правилата, и техните наследници и на поетите задължения към тях;

16. датите на приемането на правилата и на последващите изменения и допълнения в тях.

(3) При подаване на заявление за отпускане на пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане по чл. 167а, ал. 1 и 2 осигуреното лице получава при поискване заверено копие от правилата на фонда за извършване на съответния вид плащане, действащи към датата на подаване на заявлението.

(4) При извършването на изменения и допълнения в правилата на фонда за извършване на плащания правата на лицата, получаващи плащания, и на техните наследници и поетите от пенсионноосигурителните дружества задължения към тях се запазват, освен ако със съответното лице бъде договорено друго при спазване на чл. 169а, ал. 3. Измененията и допълненията в условията по ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, 9, 10, 14, 15 и 16 и промените, водещи до намаляване на събираната такса или увеличаване на плащанията по друг начин, се прилагат към лицата с отпуснати плащания и техните наследници, без да се сключва допълнително споразумение с тях.

(5) Пенсионноосигурителното дружество оповестява правилата на фондовете за извършване на плащания и техните изменения и допълнения на своята страница в интернет в деня на приемането им.

(6) Пенсионноосигурителното дружество представя в комисията решението за управителния орган за приемане на изменения и допълнения в правилата на фондовете за извършване на плащания и изменените правила в срок три работни дни от вземане на решението, съответно от одобряването на решението от надзорния съвет, когато е необходимо одобрение съгласно устава на дружеството.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 145 Разрешение за управление на пенсионен фонд

(1) Разрешението за управление на универсален или на професионален фонд се издава от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията. За получаване на разрешение лицензираното пенсионноосигурително дружество подава до комисията писмено искане по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага:

1. протокола с решението на общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на универсален или професионален пенсионен фонд;

2. правилника за организацията и дейността на универсалния или на професионалния пенсионен фонд и протокола с решението за приемането му;

3. проектите на правила на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за разсрочени плащания;

4. актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми и имената и личните данни на актюера;

5. образците на осигурителните и пенсионните договори;

6. предварителните договори с банка-попечител и с инвестиционен посредник и декларациите за съответствие с изискванията на чл. 121д, ал. 9, чл. 123б, ал. 3 и чл. 123в, ал. 2 по утвърден от заместник-председателя на комисията образец;

7. финансовия отчет на дружеството към последно число на предходния месец;

8. документите, удостоверяващи съответствието на информационната система на дружеството със спецификата и обема на дейността, свързана с управлението на учредения фонд;

9. справка за кадровата обезпеченост на дружеството;

10. инвестиционната политика на универсалния, съответно на професионалния пенсионен фонд;

11. правилата по чл. 179в, ал. 1;

12.

(2) Заместник-председателят на комисията може да изисква коригиране, допълване или отстраняване на несъответствия в документите по ал. 1 и представянето на допълнителна информация, като определя срок за представянето им не по-дълъг от един месец.

(3) След получаването на разрешението по ал. 1 дружеството представя на комисията документите по ал. 1 в 14-дневен срок от промяната им, освен ако е предвиден друг ред за одобряване или уведомяване.

(4) Комисията определя с наредбата по чл. 122а, ал. 5 изисквания към документите по ал. 1, т. 4, 8, 9 и 11.

Чл. 146 Срок за разглеждане на искането за разрешение за управление на пенсионен фонд

Комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на искането по чл. 145, ал. 1, а в случаите по чл. 145, ал. 2 – в едномесечен срок от представянето на съответните документи или информация. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

Чл. 147 Отказ за даване на разрешение за управление на пенсионен фонд

(1) Комисията отказва да даде разрешение, когато:

1. в определения по чл. 145, ал. 2 срок не са представени допълнителните документи или информацията или не са отстранени несъответствията;

2. не са изпълнени изискванията на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му;

3. липсва необходимата финансова, кадрова или информационна обезпеченост на пенсионноосигурителното дружество;

4. в актюерските разчети са налице грешки, не са използвани подходящи актюерски методи при изготвянето им или те се базират на некоректни допускания;

5. е в сила приложена на дружеството принудителна административна мярка по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11 или 12.

(2) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да направи ново искане за получаване на разрешение за управление на универсален или професионален пенсионен фонд не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.

Чл. 148 Вписване в съда

(1) Окръжният съд по седалището на фонда вписва в регистъра си съответно универсалния или професионалния фонд, ако пенсионноосигурителното дружество е подало заявление за вписване в 6-месечен срок от получаване на разрешението от комисията.

(2) Заявлението за вписване в съда съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество;

2. наименованието на пенсионния фонд; 3.трите имена и ЕГН на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.

(3) Универсалният или професионалният фонд се вписват в регистъра на окръжния съд по неговото седалище.

(4) фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване възниква като юридическо лице от деня на вписването в регистъра на съда.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 149 Отнемане на разрешението за управление на фонд

(1) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията отнема разрешението за управление на универсален или професионален фонд при:

1. констатиране, че документите, послужили като основание за издаването на разрешението, съдържат неверни данни;

2. неподаване на заявлението за вписване в съда в 6-месечен срок от получаване на разрешението за управление на универсален или професионален фонд;

3. преобразуване на пенсионноосигурително дружество, когато управлението на фонда преминава към друго пенсионноосигурител-но дружество;

4. прекратяване на фонда поради вливане в или сливане с друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

5. наличие на реална и непосредствена заплаха за интересите на осигурените лица;

6. отнемане на пенсионната лицензия на пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда.

(2) Комисията може да отнеме разрешението за управление на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване при грубо нарушение или системни нарушения на този кодекс и на актовете по прилагането му при управлението на фонда.

Чл. 150 Необходими документи за вписване

(1) За вписване на универсален и/или на професионален пенсионен фонд пред съда се представят следните документи:

1. разрешение за управление на универсален или професионален пенсионен фонд;

2. правилникът за организацията и дейността на универсалния или на професионалния пенсионен фонд;

3. уставът на пенсионноосигурителното дружество, което управлява и представлява пенсионния фонд;

4. актуално удостоверение за вписването в търговския регистър на пенсионноосигурителното дружество;

5. списък на членовете на управителните органи на пенсионноосигурителното дружество;

6. пенсионна лицензия на пенсионноосигурителното дружество;

7. решението на общото събрание на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

8. трите имена и единният граждански номер на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.

(2) В съдебния регистър се вписват наименованието на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд; наименованието, седалището и адресът на управление на пенсионноосигурителното дружество, учредило фонда; начинът на представляване от пенсионноосигурителното дружество.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 151 Срок за произнасяне на съда

Съдът разглежда заявлението за вписване в 14-дневен срок от датата на подаването му.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 152 Отказ за вписване

Съдът отказва да извърши вписването, ако не са изпълнени изискванията, определени в този дял.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 153 Задължение за представяне на препис от съдебното решение

Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да представи на Държавната агенция за осигурителен надзор заверен препис от съдебното решение за вписване в 7-дневен срок от получаването му.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 154 Отговорност за разходите по вписването

Всички разходи по вписването на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд и всички предприети действия за целите на неговото учредяване и вписване се извършват от името и за сметка на пенсионно-осигурителното дружество.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 154а Задължения на пенсионноосигурителното дружество след отнемане на разрешението за управление на пенсионен фонд

(1) След отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията по сключени осигурителни договори за съответния фонд.

(2) Отнемането на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.

Чл. 154б Задължение на комисията след отнемане на разрешението за управление на пенсионен фонд

Комисията изпраща съобщение за отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд до съда, извършил вписването, обнародва съобщението в „Държавен вестник" и го публикува най-малко в два централни всекидневника.

Чл. 155 Попечителски съвет

(1) Интересите на осигурените лица в универсален пенсионен фонд и на лицата, получаващи плащания от фондовете по чл. 192а и 192б, се представляват от попечителски съвет.

(2) Интересите на осигурените лица и пенсионерите в професионален пенсионен фонд се представляват от попечителски съвет.

(3) В състава на попечителския съвет влизат по равен брой представители на национално представените организации на работниците и служителите и на работодателите и един представител на пенсионно-осигурителното дружество.

(4) Правата и задълженията на попечителския съвет се регламентират с акт на Министерския съвет по предложение на Държавната агенция за осигурителен надзор.

(5) Предложенията и решенията на попечителския съвет имат препоръчителен характер за пенсионно-осигурителното дружество.

Чл. 156 Надзор

(отменен)

(1) Надзорът върху дейността на универсалните и на професионалните пенсионни фондове и върху дейността на пенсионно-осигурителните дружества, които ги управляват, се осъществява от Държавната агенция за осигурителен надзор при условията и по реда на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.

(2)

Чл. 157 Вид и размер на осигурителните вноски

(1) Размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е:

1. за универсален пенсионен фонд:

2. за професионален пенсионен фонд:

(2)

(3) От 1 януари 2009 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:

1. за сметка на осигуреното лице - 2,2 на сто,;

2. за сметка на осигурителя - 2,8 на сто,.

(4) Вноските за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 са изцяло за тяхна сметка.

(5) Самоосигурените лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.

(6) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 7 и 7.

(7) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд за лицата, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, се превеждат във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване.

Чл. 158 Превеждане на осигурителна вноска

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7. Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат и внасят по реда на чл. 4а, ал. 7.

Чл. 159 Събиране на осигурителните вноски

(1) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви към тях се събират от Националната агенция за приходите.

(2) Осигурителите и самоосигуряващите се лица внасят осигурителните вноски по ал. 1 по съответната сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Осигурителните вноски по ал. 1 се превеждат в специализирана сметка за задължително допълнително пенсионно осигуряване на Националната агенция за приходите.

(6) Националната агенция за приходите превежда получените вноски в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионно-осигурителното дружество, което го управлява.

(4) При наличие на няколко задължения, до започване на принудителното им събиране, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасяването се извършва по реда на чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Таксата за обслужване по ал. 4 се превежда от пенсионно-осигурителното дружество в Националната агенция за приходите в 10-дневен срок от постъпването на сумите от осигурителните вноски по сметката на пенсионния фонд.

(7) За неоснователно забавяне на превода на сумите по ал. 7 и 5 пенсионно-осигурителното дружество и Националната агенция за приходите си дължат законна лихва за периода на забавянето.

(8) Взаимоотношенията между Националната агенция за приходите и пенсионно-осигурителното дружество се уреждат с договор.

(9) Пенсионно-осигурителното дружество носи отговорност пред осигурените лица само за реално преведените от Националната агенция за приходите осигурителни вноски.

Чл. 160 Освобождаване от данък

(1) Приходите на универсалния пенсионен фонд, на професионалния пенсионен фонд, на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за разсрочени плащания не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2) Приходите от инвестиране на активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица, не се облагат с данък по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Услугите по допълнителното задължително пенсионно осигуряване не се облагат с данък по реда на Закона за данък върху добавената стойност.

(4) Финансовият резултат на пенсионноосигурителното дружество се намалява с дохода от инвестиране на средствата на резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии по чл. 192, ал. 2.

(5) Собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, с които е покрит недостиг в резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии по чл. 192, ал. 2, се признават за разход за данъчни цели по Закона за корпоративното подоходно облагане.

(6) Средствата, освободени от резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии по чл. 192, ал. 2 в полза на пенсионноосигурителното дружество и отчетени като счетоводен приход, се признават за приход за данъчни цели по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 161 Приспадане на личните вноски от облагаемия доход

Личните осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по начин, ред и в размери, определени със Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 162 Вноски за разход

Вноските на работодателите за допълнително задължително пенсионно осигуряване се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 163 Ограничения за осигуряване в пенсионен фонд

Осигурените лица имат право да се осигуряват само в един универсален и/или в един професионален пенсионен фонд.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 164 Освобождаване от отговорност за задължения

Осигурените лица, пенсионерите и техните наследници, както и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, не отговарят за задълженията на пенсионноосигурителното дружество.

Чл. 165 Права на осигурените лица

(отменен)

(1) Осигурените лица в универсален пенсионен фонд имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост, а осигурените в професионален пенсионен фонд — на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране.

(2) Пенсиите по ал. 1 са лични.

Чл. 166 Видове пенсии

(отменен)

(1) Допълнителните пенсии по този кодекс са лични.

(2) Допълнителната пенсия е:

1. професионална пенсия за ранно пенсиониране;

2. лична допълнителна пенсия.

(3) Личната допълнителна пенсия е пожизнена.

Чл. 167 Право на допълнителна пожизнена пенсия за старост

(1) Осигуреното лице има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.

(2) Осигуреното лице има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост и до една година преди навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1, при условие че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на пенсия, в размер, не по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1.

(3) Допълнителната пожизнена пенсия за старост представлява месечно плащане на предвидена в пенсионния договор сума, дължима на пенсионера от определена дата до неговата смърт, чийто размер не може да бъде по-малък от 15 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 към датата на определянето му.

(4) Пенсионноосигурителното дружество предоставя следните видове пенсии:

1. пожизнена пенсия без допълнителни условия;

2. пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане;

3. пожизнена пенсия, включваща разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.

(5) Периодът на гарантирано изплащане на пенсията по ал. 4, т. 2 може да бъде от две до 10 години в зависимост от избора на осигуреното лице.

(6) Срокът и размерът на разсроченото плащане и размерът на пожизнената пенсия се определят в зависимост от избора на осигуреното лице при спазване на ал. 3 и на чл. 167а, ал. 4.

(7) Пенсионноосигурителното дружество изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост срещу прехвърляне във фонда за изплащане на пожизнени пенсии на натрупаните средства по индивидуалната партида или на допълнения размер на средствата в случаите по чл. 131, ал. 2 – 5.

Чл. 167а Право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия за старост

(1) Когато средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице, включително след допълване по реда на чл. 131, ал. 2 – 5, са недостатъчни за отпускането на допълнителна пожизнена пенсия за старост в размера по чл. 167, ал. 3, но надвишават трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 към датата на определяне на стойността на средствата по партидата, осигуреното лице има право да ги получи разсрочено.

(2) Когато размерът на средствата по индивидуалната партида е по-малък от трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, включително след допълване по ал. 3, те се изплащат на лицето еднократно.

(3) Когато към датата на определяне на еднократното или разсроченото плащане по ал. 1 средствата по индивидуалната партида са по-малко от сумата на брутния размер на постъпилите осигурителни вноски за съответното лице, индивидуалната партида се допълва до тази сума съгласно чл. 131, ал. 2 – 5 и плащането се определя въз основа на нея.

(4) Месечният размер на разсроченото плащане към датата на определянето му не може да бъде по-голям от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 към същата дата и по-малък от 15 на сто от нейния размер.

(5) Гарантираният размер на разсроченото плащане е равен на този, изчислен на база сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски съгласно чл. 131, ал. 2 – 5. Към момента на последното плащане сборът от него и всички предходни плащания не може да е по-малък от гарантирания размер по изречение първо.

(6) Пенсионноосигурителното дружество извършва разсроченото плащане срещу прехвърляне във фонда за разсрочени плащания на натрупаните средства по индивидуалната партида или на допълнения размер на средствата в случаите по чл. 131, ал. 2 – 5.

(7) Предвидените разсрочени плащания, съответно актуализираните и преизчислените разсрочени плащания, не може да се променят, освен при извършване на актуализация и преизчисляване по реда на чл. 169в и 169г.

(8) Лицата по чл. 127, ал. 6 и 7 имат право да получат еднократно или разсрочено натрупаните по индивидуалната им партида средства от осигурителни вноски, отнасящи се за периоди след разкриването на партидите, като за тези средства не се прилагат ал. 3, 5 и 6 и чл. 131, ал. 2 – 5.

(9) Плащанията по ал. 2 и 8 се извършват от индивидуалната партида на осигуреното лице, като размерът на разсроченото плащане се определя по правилата на ал. 4.

Чл. 168 Право на професионална пенсия

(1) От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при:

1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1;

2. не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст, 5 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1.

(2) При преценяване правото на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

(3) Пенсията по ал. 1 се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от лицето и не може да се получава заедно с лична пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност по част първа.

(4) Наличието на изискуемия осигурителен стаж по ал. 1 се доказва с удостоверение от Националния осигурителен институт, което се издава по искане на осигуреното лице, подадено чрез пенсионноосигурителното дружество едновременно със заявлението за отпускане на срочна пенсия за ранно пенсиониране. Удостоверението се издава на базата на оригинални документи за осигурителен стаж в едномесечен срок от представянето им в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Когато не са представени необходимите документи, в 14-дневен срок от изтичането на срока, определен за представянето им, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 постановява отказ за издаване на удостоверението. Издаденото удостоверение или отказът се връчва на осигуреното лице чрез пенсионноосигурителното дружество, чрез което е подадено искането.

Чл. 169 Определяне размера на пенсията

(1) Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя въз основа на:

1. средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице след допълването й при необходимост съгласно чл. 131, ал. 2 – 5;

2. таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот, публикувана от Националния статистически институт;

3. технически лихвен процент, одобрен от комисията по реда на ал. 9 – 12.

(2) При изчисляването на допълнителната пожизнена пенсия за старост:

1. не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор;

2. през първото 6-месечие на годината се използва статистическата информация по ал. 1, т. 2, публикувана през предходната година, а през второто 6-месечие – статистическата информация по ал. 1, т. 2, публикувана през текущата година.

(3) Гарантираният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост е равен на този, изчислен по реда на ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 въз основа брутния размер на преведените осигурителни вноски съгласно чл. 131, ал. 2 – 5.

(4) Когато размерът на средствата по ал. 1, т. 1, натрупани към датата на определяне на пенсията, е по-голям от сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски съгласно чл. 131, ал. 2 – 5 за съответното лице и при изразено от него желание, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предложи изплащане на допълнителна пожизнена пенсия за старост с гарантиран размер, равен на размера на първата пенсия, изчислена на база натрупаните средства по индивидуалната партида. Пенсията се определя съгласно ал. 1 – 3, като се прилага и рисков коефициент, определен и одобрен по реда на ал. 5 – 7, и се отпуска само ако нейният гарантиран размер е по-висок от този по ал. 3.

(5) Рисковият коефициент по ал. 4 се определя с решение на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и се одобрява от комисията по мотивирано предложение на пенсионноосигурителното дружество, съдържащо подробни изчисления.

(6) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на искането за одобряване на рисковия коефициент, а когато заместник-председателят на комисията е изискал внасянето в определен от него срок на допълнителни документи и/или информация или е дал указания за отстраняване на грешки или несъответствия – в едномесечен срок от представянето им. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения за тяхното представяне срок. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

(7) Комисията отказва да одобри предложения от пенсионноосигурителното дружество рисков коефициент, когато:

1. представеното от дружеството предложение или резултатите от дейността на фонда не го обосновават;

2. не са представени допълнителните документи или информация, не са отстранени грешките или несъответствията или са допуснати нови.

(8) Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на:

1. натрупаните средства по индивидуалната партида;

2. срока на получаване;

3. техническия лихвен процент, одобрен от комисията по реда на ал. 9 – 12.

(9) Техническите лихвени проценти по ал. 1, т. 3 и по ал. 8, т. 3 се определят от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 14, като се отчитат доходността от активите на фонда, от които се изплаща съответния вид пенсии, и очакваната възвръщаемост от инвестициите и/или пазарната доходност на квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от правителство на държава членка. Техническите лихвени проценти не може да бъдат по-големи от предвидения в наредбата максимален размер и по-малки от нула.

(10) Техническите лихвени проценти, определени по ал. 9, се одобряват от комисията по мотивирано предложение на пенсионноосигурителното дружество, съдържащо подробни изчисления.

(11) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на искането за одобряване на технически лихвен процент, а когато заместник-председателят на комисията е изискал внасянето в определен от него срок на допълнителни документи и/или информация или е дал указания за отстраняване на грешки или на несъответствия с разпоредбите на този кодекс, актовете по прилагането му или други документи – в едномесечен срок от представянето им. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения за тяхното представяне срок. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

(12) Комисията отказва да одобри предложения от пенсионноосигурителното дружество технически лихвен процент, когато:

1. не са спазени изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му;

2. представеното от дружеството предложение или резултатите от дейността на фонда не го обосновават;

3. не са представени допълнителните документи или информация, не са отстранени грешките или несъответствията или са допуснати нови.

(13) При съществени промени в условията, при които е бил одобрен техническият лихвен процент, комисията може да задължи пенсионноосигурителното дружество да извърши необходимите промени в размера на техническия лихвен процент и да го представи за одобрение.

(14) Комисията определя с наредба:

1. изискванията към техническия лихвен процент и максималния му размер;

2. формулите за изчисляване по реда на ал. 1 и 4 на пенсиите по чл. 167, ал. 4.

(15) Първоначално определеният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост, съответно актуализираният и преизчислен размер на тази пенсия, не може да се променя, освен при извършване на актуализация и преизчисляване по реда на чл. 169в и 169г.

Чл. 169б Договор за разсрочено изплащане

(1) Разсроченото изплащане представлява договорно изплащане на натрупаната в индивидуалната партида сума на няколко части с еднакъв или различен размер, на равномерни или неравномерни периоди.

(2) Договорът за разсрочено изплащане се сключва в писмена форма и задължително съдържа:

1. наименованието, седалището, адреса на управление, търговската регистрация, номера и датата на пенсионната лицензия и единния идентификационен код на пенсионноосигурителното дружество и наименованието и единния идентификационен код на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, съответно на фонда за разсрочени плащания;

2. имената и личните данни на осигуреното лице, съответно на неговия наследник;

3. план за извършване на плащанията;

4. гарантирания размер на плащането по чл. 167а, ал. 1;

5. реда и начина за извършване на плащанията;

6. правата на наследниците на лицето, получаващо плащанията;

7. реда и начина за предоставяне на информация на страните по договора;

8. разходите по изплащането;

9. условията за изменение и прекратяване на договора.

Чл. 169в Актуализация на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане

(1) Допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсроченото плащане се актуализират поне веднъж годишно, като гарантираният размер по чл. 169, ал. 3 или 4, съответно по чл. 167а, ал. 5, не се променя.

(2) Допълнителната пожизнена пенсия за старост се актуализира в зависимост от техническия лихвен процент, въз основа на който е изчислен нейният размер и реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а през периода, за който се отнася актуализацията, на годишна база.

(3) Разсроченото плащане се актуализира в зависимост от реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за разсрочени плащания по чл. 192б през периода, за който се отнася актуализацията, на годишна база.

(4) Актуализацията на допълнителната пожизнена пенсия за старост се извършва с не по-малко от 50 на сто от превишението на реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а през периода, за който се отнася и техническият лихвен процент, въз основа на който е изчислен нейният размер. Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост може да се намалява само след изразходване на средствата от аналитичната сметка по чл. 192а, ал. 11 и не може да бъде по-нисък от гарантирания размер по чл. 169а, ал. 2, т. 5.

(5) Актуализацията на разсроченото плащане се извършва с не по-малко от 50 на сто от реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за разсрочени плащания по чл. 192б през периода, за който се отнася. Размерът на разсроченото плащане може да се намалява само след изразходване на средствата от аналитичната сметка по чл. 192б, ал. 3, т. 2 и не може да бъде по-нисък от гарантирания размер по чл. 167а, ал. 5.

Чл. 169г Преизчисляване на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане

(1) Лицата по чл. 127, ал. 6 и 7 може да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на получаваната пенсия или разсрочено плащане, въз основа на натрупаните суми от осигурителните вноски, постъпили след сключването на пенсионния договор, съответно договора за разсрочено изплащане, или с част от тях.

(2) Преизчисляването по ал. 1 се извършва от първо число на месеца, следващ месеца, през който е подадено искането. Средствата от партидата въз основа на които е извършено преизчисляването, се прехвърлят във фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а, съответно във фонда за разсрочени плащания по чл. 192б.

Чл. 170 Права на наследниците

(1) При смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството. Средствата, дължими на низходящите на осигурения, които са починали след него, се изплащат поравно на техните низходящи, като по-близките по степен изключват по-далечните.

(2) При смърт на пенсионер с пенсия по чл. 167, ал. 4, т. 2 преди изтичане на периода на гарантирано изплащане на наследниците по ал. 1 се изплаща еднократно настоящата стойност на дължимите му плащания до края на периода на гарантирано изплащане.

(3) При смърт на пенсионер с пенсия по чл. 167, ал. 4, т. 3 по време на разсроченото изплащане на наследниците по ал. 1 се изплаща еднократно сума, възлизаща на настоящата стойност на разсрочените плащания, дължими след смъртта му съгласно предвидения план за разсрочено изплащане в договора с починалия.

(4) При смърт на лице, получаващо разсрочено плащане по чл. 167а, ал. 1, на наследниците по ал. 1 се изплаща еднократно остатъкът от дължимите плащания на починалия.

(5) При смърт на пенсионер със срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране на наследниците по ал. 1 се изплаща еднократно или разсрочено остатъкът от средствата по индивидуалната му партида.

(6) След смъртта на лице, получаващо плащане по ал. 2 – 5, неполучената сума се актуализира по реда за актуализация на плащането към починалия до извършване на дължимото плащане на съответния наследник.

(7) Отказът от наследството на починалия не лишава наследниците по ал. 1 от правата им по ал. 1 – 5.

(8) Получаването на средства по ал. 1 – 5 не се счита за приемане на наследство.

(9) Когато няма наследници по ал. 1:

1. средствата по индивидуалната партида на починало осигурено лице в универсален пенсионен фонд постъпват във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, а когато такъв фонд не е създаден – в резерва за гарантиране на изплащането на пожизнени пенсии;

2. дължимите средства по ал. 2 и 3 остават във фонда за изплащане на пожизнени пенсии;

3. дължимите средства по ал. 4 се прехвърлят във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, а когато такъв фонд не е създаден – в резерва за гарантиране на изплащането на пожизнени пенсии;

4. средствата по индивидуалните партиди на починалите осигурени лица и пенсионери в професионален пенсионен фонд се прехвърлят в държавния бюджет.

Чл. 171 Право на прехвърляне

(1) Осигуреното лице има право да промени участието си във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида от един в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, ако е изтекла една година от датата:

1. на сключване на първия му осигурителен договор;

2. на служебното му разпределение;

3. на възникване на осигурителното правоотношение по чл. 124а, ал. 3;

4. по чл. 124б.

(2)

(3) Осигурените лица могат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди във фонда при несъгласие с извършени промени в правилника му или в инвестиционната му политика, ако в тримесечен срок от уведомлението по чл. 144, ал. 5, съответно по чл. 175а, ал. 4, подадат заявление за това, освен когато:

1. се променя седалището или адресът на управление на пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда;

2. промените произтичат от изменение на нормативната уредба.

(4)

(4) Осигурено лице, което е придобило право на пенсия от универсален пенсионен фонд, има право еднократно да промени участието си и да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида или сумата по чл. 131, ал. 2, което от двете е по-голямо, в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество.

(5) В случаите по чл. 127, ал. 6 и 7 не възниква право на промяна на участие по ал. 1, 3 и 4.

(6) Редът и начинът за промяна на участието във фонд и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида на осигуреното лице от един фонд в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, се определят с наредба на комисията.

Чл. 172 Права на осигурено лице, което не е придобило или упражнило право на пенсия по чл. 168

Осигурено лице в професионален пенсионен фонд, което не е придобило или упражнило право на пенсия по чл. 168, може при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа или при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 да получи еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната партида или да ги прехвърли в универсален пенсионен фонд или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Чл. 173 Право на безплатна информация

(1) Осигуреното лице има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и за произтичащите от набраните средства пенсионни права най-малко веднъж в рамките на една календарна година по начин и ред, определени в правилника на пенсионноосигурителното дружество.

(2) При смърт на осигуреното лице правото по ал. 1 се придобива от лицата по чл. 170, ал. 1.

Чл. 174 Сигнална функция

(1) Осигурените лица, пенсионерите и техните наследници имат право да сигнализират попечителския съвет и Държавната агенция за осигурителен надзор за нарушения в дейността на пенсионноосигурителното дружество.

(2) Попечителският съвет, съответно Държавната агенция за осигурителен надзор, са длъжни да отговорят писмено на всяка жалба до два месеца от датата на получаването ѝ.

Чл. 175 Принципи на инвестиране

(1) Пенсионноосигурителното дружество инвестира средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания в съответствие с дългосрочните интереси на осигурените лица и пенсионерите и при спазване на принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация.

(2) При инвестирането на средствата на фондовете по ал. 1 пенсионноосигурителното дружество е длъжно да:

1. изпълнява инвестиционната политика на всеки управляван фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и правилата на всеки фонд за извършване на плащания с оглед постигане на инвестиционните му цели, както и да спазва инвестиционните ограничения, предвидени в политиката, съответно в правилата, в този кодекс и в актовете по прилагането му;

2. спазва правилата за управление на риска на съответния фонд и да управлява риска, като постоянно наблюдава и оценява всяка инвестиция;

3. третира равностойно и справедливо фондовете, които управлява;

4. предприема всички необходими действия, за да получи възможно най-добрия резултат за всеки управляван от него фонд, като взема предвид цената, разходите, срока, вероятността от изпълнение и сетълмент, обема и вида на сделката и всяко друго обстоятелство, свързано с нейното изпълнение;

5. не допуска конфликт на интереси.

Чл. 175а Инвестиционна политика

(1) Пенсионноосигурителното дружество приема инвестиционна политика на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Минималното съдържание на инвестиционната политика се определя с наредба на комисията.

(2) Дружеството преразглежда инвестиционната политика всяка година, както и незабавно след всяка съществена промяна в пазарните и в други относими условия.

(3) Инвестиционната политика се представя на комисията в 7-дневен срок от нейното приемане, съответно изменение или допълнение.

(4) Пенсионноосигурителното дружество информира осигурените лица за направените изменения и допълнения в инвестиционната политика на фонда чрез съобщение в два централни всекидневника и я публикува на страницата си в интернет в 7-дневен срок от промяната.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 176 Инвестиране

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване само във:

1. дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:

2. облигации, издадени от:

3. корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50 на сто държавно участие, получили разрешение за извършване на банкова дейност съгласно законодателството на държава членка, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни проекти, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да се иска приемане и да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок не по-дълъг от 6 месеца от издаването им;

4. корпоративни облигации, приети за търговия на:

5. влогове в банки с минимален кредитен рейтинг, които имат право да извършват дейност на територията на държава членка;

6. акции, различни от акции на предприятие за колективно инвестиране, както и в права или варанти по тях:

7. акции, предлагани при условията на първично публично предлагане по законодателството на държава членка, за което е одобрен и публикуван проспект, предвиждащ задължение да се иска приемане на акциите и те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок не по-дълъг от 12 месеца от издаването им;

8. облигации, предлагани при условията на първично публично предлагане по законодателството на държава членка, за което е одобрен и публикуван проспект, предвиждащ задължение да се иска приемане на облигациите и те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок не по-дълъг от 12 месеца от издаването им;

9. обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да се иска приемане и те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в срок, не по-дълъг от 6 месеца от издаването им, и за които е предвидено да бъдат съответно прилагани изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации;

10. покрити облигации по чл. 2 от Закона за покритите облигации извън включените по т. 4;

11. акции на:

12. акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема със седалище в държава членка или в трета държава, определена с наредба на комисията;

13. акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, получило разрешение съгласно изискванията на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ, L 174/1 от 1 юли 2011 г.);

14. инвестиционни имоти в държава членка.

(2) Пенсионноосигурителното дружество инвестира средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за разсрочени плащания само във:

1. финансови инструменти по ал. 1, т. 1 – 4, 6, 11 и 12;

2. влогове по ал. 1, т. 5.

(3) Комисията определя с наредба:

1. държавите по ал. 1, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „б“, т. 4, буква „б“, т. 6, буква „б“ и т. 12;

2. международните финансови организации по ал. 1, т. 1, буква „д“;

3. минималните нива на кредитния рейтинг по ал. 1, т. 5;

4. пазарите по ал. 1, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „б“, т. 4, буква „б“ и пазарите и индексите на тези пазари по ал. 1, т. 6, буква „б“.

(4) Кредитните рейтинги по ал. 1, чл. 178 178а и чл. 251 трябва да отговарят на изискванията за използване за регулаторни цели съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент 1060/2009“.

Чл. 177 Забрана за инвестиране и ограничения на сделките с активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване

и фонд за извършване на плащания

(1) Пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания във:

1. финансови инструменти, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или от свързаните с него лица;

2. финансови инструменти, издадени от банка-попечител на фонд за допълнително пенсионно осигуряване или фонд за извършване на плащания, управляван от същото пенсионноосигурително дружество или лица, които се намират в тесни връзки с нея;

3. влогове в банка, която е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество;

4. акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема по чл. 176, ал. 1, т. 13 и на алтернативен инвестиционен фонд по чл. 176, ал. 1, т. 13, управлявани от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице;

5. финансови инструменти, които не са напълно изплатени.

(2) Активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания не могат да се придобиват от:

1. пенсионноосигурителното дружество;

2. свързани с пенсионноосигурителното дружество лица;

3. друг управляван от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване или фонд за извършване на плащания;

4. банка-попечител на фонд за допълнително пенсионно осигуряване или фонд за извършване на плащания, управляван от същото пенсионноосигурително дружество или от лица, които се намират в тесни връзки с нея;

5. лице по чл. 123в, ал. 4 или от лица, които се намират в тесни връзки с него;

6. колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, управлявани от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице.

(3) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд за извършване на плащания не може да придобива активи от лицата по ал. 2.

(4) Забраната за придобиване по ал. 2 и 3 не се прилага в случаите на сключване на сделка на регулиран пазар в държава членка или на официален пазар на фондова борса, или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен.

(5) Пенсионноосигурителното дружество не може да извършва къси продажби и маржин покупки на финансови инструменти за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд за извършване на плащания.

(6) Пенсионноосигурителното дружество не може да придобива или да прехвърля на регулиран пазар от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд за извършване на плащания финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 6 и 11 чрез сделки, които съгласно правилата за търговия на съответния регулиран пазар подлежат единствено на регистриране на този пазар. Забраната не се прилага за сделки с акции – предмет на търгово предложение.

(7) Не се допуска ползването на инвестиционни имоти – собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигурявяне, за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 178 Ограничения при инвестиране на средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване

(1) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти, издадени от един емитент, като в това ограничение:

1. не се включват дълговите ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“;

2. не се включват дълговите ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „в“ с инвестиционен кредитен рейтинг;

3. когато емитентът е банка:

4. когато емитентът е финансова институция, се включва и стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап към нея.

(2) Общата стойност на инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване във финансови инструменти, издадени от дружества от една група и лицата, с които тези дружества се намират в тесни връзки, не може да превишава 10 на сто от активите на фонда. В това ограничение се включват и:

1. влоговете на фонда в банки от групата и в банки, които се намират в тесни връзки с дружества от групата, стойността на обратните репо сделки по чл. 179а, ал. 1 с тези банки и стойността на нетната експозиция към тях по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап;

2. стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап с финансови институции от групата и финансови институции, които се намират в тесни връзки с дружества от групата.

(3) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „г“.

(4) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „д“.

(5) Не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 2, като не повече от 5 на сто от активите могат да са в облигации, издадени от орган на местната власт, които не се търгуват на регулиран пазар.

(6) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 3.

(7) Не повече от 30 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да се инвестират във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 4.

(8) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във влогове, като инвестициите във влогове в една банка не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда.

(9) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 6.

(10) Не повече от 2 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 7.

(11) Не повече от 2 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 8.

(12) Не повече от 1 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 9.

(13) Не повече от 2 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 10.

(14) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11, като не повече от 1 на сто от активите на фонда могат да бъдат инвестирани в дружества със специална инвестиционна цел, инвестиращи във вземания.

(15) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 12, като не повече от 5 на сто от активите на фонда могат да се инвестират в дялове на колективни инвестиционни схеми, управлявани от едно и също управляващо дружество.

(16) Не повече от 1 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 13.

(16) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да са деноминирани във валута, различна от лев и евро, с изключение на активите, за които е налице ограничаване на валутния риск чрез сключени хеджиращи сделки съгласно чл. 179б.

(18) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти по чл. 176, ал. 1, т. 14.

(19) Конкретните изисквания и ограничения към инвестициите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване се определят в неговата инвестиционна политика.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 178а Ограничения при инвестиране на средствата на фонд за извършване на плащания

(1) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани във финансови инструменти, издадени от един емитент, като в това ограничение:

1. не се включват дълговите ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“;

2. не се включват дълговите ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „в“ с инвестиционен кредитен рейтинг;

3. когато емитентът е банка, се включват и влоговете на фонда в тази банка и стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен cyaп към същата банка;

4. когато емитентът е финансова институция, се включва и стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап към нея.

(2) Общата стойност на инвестициите на фонд за извършване на плащания във финансови инструменти, издадени от дружества от една група и лицата, с които тези дружества се намират в тесни връзки, не може да превишава 10 на сто от активите на фонда. В това ограничение се включват и:

1. влоговете на фонда в банки от групата и в банки, които се намират в тесни връзки с дружества от групата, и стойността на нетната експозиция към тях по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен cyaп;

2. стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен cyaп с финансови институции от групата и финансови институции, които се намират в тесни връзки с дружества от групата.

(3) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „г“.

(4) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „д“.

(5) Не повече от 15 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 2, като не повече от 5 на сто от активите може да са в облигации, издадени от орган на местната власт, които не се търгуват на регулиран пазар.

(6) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 3.

(7) Не повече от 15 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 4.

(8) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 6 и 12.

(9) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11, като не повече от 1 на сто от активите на фонда може да бъдат инвестирани в дружества със специална инвестиционна цел, инвестиращи във вземания.

(10) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да се инвестират във влогове в една банка.

(11) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да се инвестират в дялове на колективни инвестиционни схеми, управлявани от едно и също управляващо дружество.

(12) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за извършване на плащания може да са деноминирани във валута, различна от евро, с изключение на активите, за които е налице ограничаване на валутния риск чрез сключени хеджиращи сделки съгласно чл. 179б.

(13) Конкретните изисквания и ограничения към инвестициите на фонд за извършване на плащания се определят в правилата по чл. 144а.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 179 Забрана за предоставяне на заеми

Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица с активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд.

Чл. 179в Управление на риска

(1) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество утвърждава вътрешни правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания, и ги представя на комисията в 7-дневен срок от тяхното утвърждаване, съответно изменение или допълнение.

(2) Вътрешните правила по ал. 1 трябва да осигуряват надеждно управление на риска в съответствие с естеството, мащаба и сложността на инвестициите на фонда.

(3) При управлението на риска пенсионноосигурителното дружество използва адекватни методи за неговата оценка и се съобразява със заложените цели в инвестиционната политика на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в правилата на фонда за извършване на плащания.

(4) При оценката на риска, свързан с инвестициите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонда за извършване на плащания, и вземането на инвестиционни решения пенсионноосигурителното дружество не се доверява единствено и механично на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг по чл. 3, параграф 1, буква „б“ на Регламент № 1060/2009. При преценката за спазването на това изискване заместник-председателят на комисията оценява използването на позовавания на кредитни рейтинги в правилата по ал. 1 и в инвестиционната политика.

Чл. 180 Инвестиции в чужбина

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в чуждестранни финансови инструменти и фонд за извършване на плащания.

(2) С наредба на комисията се определят изискванията относно:

Чл. 180а Нарушаване на изискванията и ограниченията по обективни причини

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да следи ежедневно за спазване на изискванията на чл. 176 и 179б, на инвестиционната политика на управлявания от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на правилата на фонда за извършване на плащания. В случай че придобити активи престанат по обективни причини да отговарят на посочените изисквания, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да уведоми комисията в 14-дневен срок от датата на промяната и да приведе активите на фонда в съответствие с тези изисквания в 6-месечен срок от датата на промяната.

(2) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да следи ежедневно за спазването на ограниченията на чл. 177а, 178, 178а, чл. 179а, ал. 1 и на предвидените ограничения в инвестиционната политика на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, съответно в правилата на фонда за извършване на плащания, и да приведе активите на фонда в съответствие с тях в рамките на 6 месеца от датата на превишение на съответното ограничение, когато то се дължи на:

1. промяна в пазарната цена или в цената, използвана за извършване на последваща оценка на актив на фонда;

2. промяна в общата стойност на активите на фонда;

3. придобиване на права по акции от фонда в качеството му на акционер на даден емитент;

4. намаляване на капитала на даден емитент;

5. намаляване на броя на акциите и/или на дяловете на колективна инвестиционна схема;

6. други обективни причини, писмено обосновани и документирани от дружеството.

(3) В случаите по ал. 2 до привеждането на активите на фонда по ал. 1 в съответствие със законовите изисквания пенсионноосигурителното дружество не може да придобива за сметка на фонда активи, по отношение на които е нарушено ограничението.

(4) Когато в случай на преобразуване на фонд по ал. 1 бъдат нарушени ограниченията по чл. 177а, 178, 178а и/или 179а от новообразувания или приемащия фонд, неговите активи се привеждат в съответствие с тези ограничения в срок 6 месеца от датата на вписването на вливането или сливането в регистъра на окръжния съд по седалището на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Чл. 180б Неприлагане на ограниченията

(1) При спазване на принципите по чл. 175 пенсионноосигурително дружество, което е получило разрешение да управлява фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, може да не прилага ограниченията по чл. 177а, 178 и 179а в срок до 6 месеца от получаването на разрешението.

(2) При спазване на принципите по чл. 175 пенсионноосигурително дружество, което е учредило фонд за извършване на плащания, може да не прилага ограниченията по чл. 177а и 178а в срок до 12 месеца от учредяването му.

Чл. 180в Доходност от инвестиционните имоти

(1) След изтичане на 5 години от придобиването на всеки отделен инвестиционен имот, притежаван от фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, пенсионноосигурителното дружество е длъжно към края на всяко тримесечие да съпоставя постигнатата доходност от този имот за предходния 60-месечен период с постигнатата доходност при управлението на фонда за същия период.

(2) Когато доходността от имота е по-ниска от 50 на сто от доходността при управлението на фонда за съответния период, пенсионноосигурителното дружество е длъжно в срок до 24 месеца от установяване на това обстоятелство да продаде инвестиционния имот на цена не по-ниска от пазарната. Настъпването на промени през 24-месечния период в доходността от инвестиционния имот и/или в доходността от управлението на фонда не освобождава дружеството от това задължение.

(3) Редът и начинът за изчисляване и съпоставяне на доходността по ал. 1 и 2 се определят с наредба на комисията.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 181 Оценка на активите

(1) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество приема правила за оценка на активите и пасивите на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания и ги представя на комисията в 7-дневен срок от приемането на изменения и допълнения в тях.

(2) Комисията определя с наредба:

1. минималното съдържание на правилата по ал. 1;

2. начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете по ал. 1 и на пенсионноосигурителното дружество;

3. задълженията на пенсионноосигурителното дружество във връзка с оценката на активите и пасивите на управляваните фондове по ал. 1 и на собствените му активи и пасиви;

4. начина и реда за определяне на нетната стойност на активите на фондовете по ал. 1;

5. начина и реда за изчисляване и обявяване на стойността на един дял на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

6. изискванията към воденето на индивидуалните партиди във фонд за допълнително пенсионно осигуряване и на аналитичните сметки във фонда за разсрочени плащания.

Чл. 182 Договор с инвестиционен посредник

(отменен)

Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да сключи договор с един или повече лицензирани инвестиционни посредници за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд.

Чл. 183 Договор с банки-депозитари

(отменен)

(1) Безналичните ценни книжа, с изключение на държавните ценни книжа, притежавани от пенсионноосигурителното дружество и от универсалния и/или от професионалния пенсионен фонд, се вписват в регистъра на Централния депозитар.

(2) Паричните средства и други ценни книжа, извън тези по ал. 1, притежавани от пенсионноосигурителното дружество и от универсалния и/или от професионалния пенсионен фонд, се съхраняват в банки-депозитари, които се избират по списък, утвърден от Държавната агенция за осигурителен надзор, съвместно с Българската народна банка.

(3) Отношенията между банките-депозитари по ал. 2 и пенсионноосигурителното дружество се уреждат с писмен договор.

(4) Банките-депозитари извършват плащанията за сметка на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или професионалния пенсионен фонд.

(5) Банките-депозитари не могат да бъдат едно и също лице или свързано лице с инвестиционния посредник.

(6) Банките-депозитари не могат да бъдат кредитори или гаранти на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или професионалния пенсионен фонд, освен за вземанията си по договорите за депозитарни услуги.

(7) Банките-депозитари отделят паричните средства на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд от собствените си активи и ги отчитат отделно.

(8) Банките-депозитари не отговарят за задълженията си към своите кредитори с паричните средства, които дължат на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд.

(9) Банките-депозитари са длъжни:

1. да превеждат в обичайните срокове плащанията, свързани със сделки с активите на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд, за които са получили нареждане;

2. да се разпореждат с поверените им активи на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд само по нареждане на упълномощени от пенсионноосигурителното дружество лица; когато тези нареждания противоречат на закона, на устава или на правилника на пенсионноосигурителното дружество или на договора за депозитарни услуги, те не се изпълняват;

3. да се отчитат редовно пред пенсионноосигурителното дружество за поверените активи и за извършените операции;

4. да информират Държавната агенция за осигурителен надзор при констатирани нарушения на разпоредбите на този кодекс.

(10) Банките-депозитари съдействат на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд за получаване на информация и за участие на емитентите, в чиито ценни книжа те са инвестирали, както и да поемат други задължения, свързани с поверените активи, съгласно сключените договори. Възнаграждението на банките-депозитари не може да надвишава обичайното за извършваните услуги.

Чл. 184 Актюерско обслужване

(отменен)

(1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд се извършва от лицензиран актюер въз основа на трудов договор с пенсионноосигурителното дружество.

(2) Лицензирането на актюерите се извършва по ред, установен от Държавната агенция за осигурителен надзор.

Чл. 185 Изисквания към счетоводството на пенсионноосигурителното дружество, на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания

(1) Пенсионноосигурителното дружество организира и осъществява счетоводството си и изготвя годишните си финансови отчети и годишните финансови отчети на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания, годишния доклад за дейността си, както и годишен доклад за дейността на всеки фонд в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, приложимите Международни счетоводни стандарти, разпоредбите на този кодекс и на актовете по прилагането му.

(2) Пенсионноосигурителното дружество изготвя отделни отчети за надзорни цели на дружеството и на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд за извършване на плащания.

(3) Комисията определя с наредба изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете на представяне на отчетите за надзорни цели.

Чл. 186 Счетоводство на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд за извършване на плащания

Пенсионноосигурителното дружество води самостоятелно счетоводство на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд за извършване на плащания и съставя отделни отчети за съответния фонд.

Чл. 186а Месечни отчети

Дружеството е длъжно да представя на комисията месечните финансови отчети за надзорни цели на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания в срок до 20 дни след края на всеки месец.

Чл. 187 Годишни финансови отчети

(1) Годишните финансови отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него пенсионни фондове и фондове за извършване на плащания се проверяват и заверяват съвместно от две одиторски дружества, които са регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, определени от общото събрание на дружеството.

(2) Регистрираните одитори са длъжни да извършват добросъвестна и безпристрастна проверка и да опазват служебната тайна.

(3) Регистрираните одитори извършват проверка и:

1. изразяват одиторско мнение относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние и финансовия резултат на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания;

2. изготвят доклад за потвърждение, че годишните отчети за надзорни цели са съставени на базата на одитираните годишни финансови отчети на дружеството и на управляваните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания, изготвени са в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 185, ал. 3 и информацията в тях е последователна във всички съществени аспекти;

3. изразяват одиторско мнение относно съответствието на системата за управление с изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му.

(4) Одитираните годишни финансови отчети и докладите за дейността на пенсионноосигурителното дружество и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания се приемат от общото събрание на акционерите на дружеството.

Чл. 187а Избор и назначаване на одитори

(отменен)

(1) Пенсионноосигурителните дружества избират одиторите по чл. 187, ал. 1 след предварително съгласуване на избора с Комисията за финансов надзор.

(2) Критериите за съгласуване на избора на одитори по ал. 1 се приемат от Комисията за финансов надзор, съгласувано с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

(3) Когато в 14-дневен срок от датата на искането за съгласуване Комисията за финансов надзор не е направила възражение, се приема, че предложението за избор на одитор е съгласувано.

Чл. 188 Задължения на одиторите

(1) Регистрираните одитори на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания информират незабавно комисията в писмена форма за всички обстоятелства, които са им станали известни в хода на одита и които:

1. представляват нарушение на този кодекс и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. засягат или могат да нарушат нормалното функциониране на пенсионноосигурителното дружество и/или управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания;

3. водят или биха могли да доведат до ситуация, при която пенсионноосигурителното дружество и/или управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания няма да са в състояние да изпълняват своите задължения;

4. причиняват или могат да причинят значителни вреди на пенсионноосигурителното дружество и/или на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания;

5. водят до отказ на одиторите от изразяване на мнение върху финансовите отчети или до изразяване на квалифицирано мнение;

6. са свързани с неверни или с непълни данни в отчетите и докладите, които пенсионноосигурителното дружество представя в комисията.

(2) Регистрираните одитори на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания са длъжни при писмено искане от заместник-председателя на комисията или от комисията да представят съответната документация относно обстоятелствата по ал. 1.

(3) Регистрираните одитори не носят отговорност за нарушаване на съответните законови или договорни условия за запазване на конфиденциалност в случаите, когато по реда на този закон добросъвестно са предоставили информация на заместник-председателя на комисията или на комисията.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 189 Обнародване на отчета

(отменен)

Приетите от общото събрание годишни финансови отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него пенсионни фондове се обнародват едновременно в „Държавен вестник“.

Чл. 190 Задължение за представяне и оповестяване на одитираните годишни финансови отчети и доклади

(1) Пенсионноосигурителното дружество представя на комисията в срок до три месеца след края на финансовата година одитираните годишни финансови отчети, придружени с одиторските доклади, отчетите за надзорни цели и годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания.

(2) Пенсионноосигурителното дружество публикува едновременно на своята страница в интернет в срок до 30 юни на годината, следваща отчетната година:

1. приетите от общото събрание на акционерите одитирани годишни финансови отчети на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания, придружени с одиторските доклади;

2. годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания;

3. информация за предложението на управителния орган на дружеството за разпределение на печалбата или за покриване на загуба от предходната година и решението на общото събрание на акционерите на дружеството за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба.

Чл. 191 Гаранции за изпълнение на задълженията

Пенсионноосигурителното дружество, което управлява универсален и/или професионален пенсионен фонд, гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените лица, пенсионерите и техните наследници.

Чл. 192 Резерви на пенсионноосигурителното дружество

по ал. 1 и 2 и покриването на недостиг във фондовете за извършване на плащания, когато такъв е налице

(1) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава общи резерви по реда на Търговския закон.

(2) За покриване на недостига във фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а пенсионноосигурителното дружество създава резерв за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии.

(3) Резервът по ал. 2 се формира от:

1. превишението във фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а, ал. 15, т. 1;

2. собствени средства на пенсионноосигурителното дружество;

3. прехвърлени средства по реда на чл. 170, ал. 9, т. 1 и 3.

(4) Средствата на резерва по ал. 2 може да се използват само за покриване на недостиг във фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а.

(5) Средствата на резерва по ал. 2 се инвестират в съответствие с чл. 176, ал. 2 – 4, чл. 177, ал. 1 и чл. 178а. Оценката на неговите активи и пасиви се извършва към края на всеки календарен месец съгласно чл. 181.

(6) Пенсионноосигурителните дружества не могат да раздават дивидент на своите акционери преди формирането на резервите.

(7) Изискванията към формирането, изчисляването и поддържането на резерва за гарантиране на изплащането на пожизнени пенсии, допълването му и освобождаването на средства от него се определят с наредба на комисията.

Чл. 192а Фонд за изплащане на пожизнени пенсии

(1) Фондът за изплащане на пожизнени пенсии се създава с решение на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество при определяне на първата допълнителна пожизнена пенсия за старост.

(2) Пенсионноосигурителното дружество представя в комисията в срок три работни дни от вземане на решението по ал. 1 искане за вписване на фонда в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор, към което се прилагат:

1. протоколът с решението на управителния орган за създаване на фонда;

2. правилата по чл. 144а.

(3) Комисията се произнася по искането с решение в 7-дневен срок от постъпването му въз основа на предложение на заместник-председателя на комисията.

(4) Комисията отказва вписване, само когато решението за създаване на фонда не е прието от компетентния орган на дружеството или не са спазени изисквания за кворум или мнозинство.

(5) Фондът се смята за учреден от постановяването на решението на комисията за вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(6) Агенцията по вписванията вписва фонда в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено решението по ал. 5. Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за вписването в срок три работни дни от извършването му.

(7) Фондът се формира от:

1. прехвърлените средства от индивидуалните партиди на лицата, на които е определена допълнителна пожизнена пенсия за старост;

2. прехвърлените средства по реда на ал. 16 и чл. 170, ал. 9, т. 1 – 3;

3. дохода от инвестиране на средствата на фонда.

(8) От фонда по ал. 1:

1. се изплащат пожизнените пенсии и дължимите средства на наследниците на починалите пенсионери и се извършват разходи за тяхното изплащане в страната съгласно ал. 9;

2. се извършват разходи за придобиване и продажба на неговите активи;

3. се изплаща таксата по чл. 201, ал. 1, т. 3;

4. се прехвърлят средства по реда на ал. 15, т. 1 и ал. 17;

5. не може да се извършват плащания, различни от предвидените в т. 1 – 4.

(9) Разходите за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на фактически извършените, но не повече от петдесет евроцента на транзакция. В случай че фактически извършените разходи за изплащане на пожизнени пенсии надвишават този размер, пенсионноосигурителното дружество възстановява на фонда превишението на разходите.

(10) Фондът се води в евро. Оценката на активите и пасивите на фонда се извършва към края на всеки календарен месец в съответствие с изискванията на чл. 181.

(11) Във фонда се води отделна аналитична сметка за частта от дохода, с който не е извършена актуализация на пожизнените пенсии по реда на чл. 169в, ал. 4.

(12) Отговорният актюер на пенсионноосигурителното дружество:

1. изчислява задълженията към пенсионерите и наследниците на починалите пенсионери и изискуемия размер на средствата, необходими за тяхното покриване, към 31 декември всяка година;

2. заверява изчисленията по т. 1 в годишния актюерски доклад на фонда.

(13) При изчисляването по реда на ал. 12, т. 1:

1. се използват надеждни и справедливи актюерски изчисления и допускания, които отчитат всички задължения, произтичащи от сключените пенсионни договори, така че размерът на средствата на фонда да бъде достатъчен за изплащане на всички отпуснати пожизнени пенсии и дължими плащания на наследници;

2. възприетите за оценка на задълженията допускания се избират разумно, като се отчита по целесъобразност подходяща граница за неблагоприятните отклонения;

3. се прилагат таблицата по чл. 169, ал. 1, т. 2 и одобрения технически лихвен процент по реда на чл. 169, ал. 9 – 12;

4. методът и актюерските допускания не може да се променят, освен в случаите на промени в правните, демографските или икономическите обстоятелства, на които се основават допусканията.

(14) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно по всяко време да поддържа достатъчно по размер средства във фонда, отговарящи на цялостната му дейност, с които да гарантира покритие на поетите осигурителни рискове.

(15) В случай че при изчисляването по ал. 12, т. 1 размерът на средствата във фонда е:

1. по-голям от 105 на сто от размера на задълженията към пенсионерите и техните наследници, превишението над 105 на сто може да се прехвърля в резерва по чл. 192, ал. 2;

2. между 100 и 105 на сто от размера на задълженията към пенсионерите и техните наследници, превишението над 100 на сто остава във фонда.

(16) В случай че при изчисляването по ал. 12, т. 1 размерът на средствата на фонда е по-нисък от размера на задълженията към пенсионерите и техните наследници, дружеството допълва разликата със средства от резерва по чл. 192, ал. 2, а при недостиг на средства в него – със собствени средства.

(17) Когато през предходните 5 години средства от резерва по чл. 192, ал. 2 са използвани за покриване на недостиг във фонда, тези средства се възстановяват в резерва по чл. 192, ал. 2 до размера на превишението по ал. 15, т. 2.

(18) Изискванията към формирането и поддържането на фонда, изчисляването на изискуемия размер на средствата в него и на превишението по ал. 15, допълването на фонда и освобождаването на средства от него се определят с наредба на комисията.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 192б Фонд за разсрочени плащания

(1) Фондът за разсрочени плащания се създава с решение на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество при определяне на първото разсрочено плащане по чл. 167а, ал. 1.

(2) Фондът се формира от:

1. прехвърлените средства от индивидуалните партиди на лицата, на които е определено разсрочено плащане по чл. 167а, ал. 1;

2. прехвърлените средства по реда на ал. 7;

3. дохода от инвестирането на средствата на фонда.

(3) Във фонда се водят:

1. аналитични сметки на лицата, чиито средства са прехвърлени, в които се правят записи за прехвърлените средства и изплатените суми на всяко лице;

2. отделна аналитична сметка за частта от дохода, с който не е извършена актуализация на разсрочените плащания.

(4) От фонда по ал. 1:

1. се изплащат разсрочените плащания по чл. 167а, ал. 1 и дължимите средства на наследниците на починалите лица, получавали такива плащания, и се извършват разходи за тяхното изплащане в страната;

2. се извършват разходи за придобиване и продажба на неговите активи;

3. се изплаща таксата по чл. 201, ал. 1, т. 3;

4. се прехвърлят средства по реда на ал. 6, т. 1 и ал. 8 и чл. 170, ал. 9, т. 3;

5. не може да се извършват плащания, различни от предвидените в т. 1 – 4.

(5) При създаването, управлението и изчисляването на необходимия размер на средствата във фонда се прилагат съответно разпоредбите на чл. 192а, ал. 2 – 6, 9, 10, 12, 14 и 18.

(6) В случай че при изчисляването по чл. 192а, ал. 12, т. 1 размерът на средствата на фонда е:

1. повече от 105 на сто от размера на задълженията към лицата, получаващи разсрочени плащания, и техните наследници, превишението над 105 на сто може да се прехвърля в резерва по чл. 193а, ал. 1;

2. между 100 и 105 на сто от размера на задълженията към лицата, получаващи разсрочени плащания, и техните наследници, превишението над 100 на сто остава във фонда.

(7) В случай че при изчисляването по чл. 192а, ал. 12, т. 1 размерът на средствата на фонда е по-нисък от размера на задълженията към лицата, получаващи разсрочени плащания, и техните наследници, дружеството допълва разликата със средства от резерва по чл. 193а, ал. 1, а при недостиг на средства в него – със собствени средства.

(8) Когато през предходните 5 години средства от резерва по чл. 193а, ал. 1 са използвани за покриване на недостиг във фонда по ал. 1, тези средства се възстановяват на резерва до размера на превишението по ал. 5, т. 2.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 193 Минимална доходност

(1) Пенсионноосигурителните дружества са задължени да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(2) Минималната доходност се определя от комисията към края на всяко тримесечие в процент поотделно за универсалните и професионалните пенсионни фондове на базата на постигнатата доходност от управлението на активите на всички фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период.

(3) Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3 процентни пункта по-малка от средната — което от двете числа е по-малко.

(4) Минималната доходност се обявява от комисията до края на всеки месец, следващ отчетното тримесечие.

(5) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е по-ниска от минималната, пенсион-ноосигурителното дружество, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването й да покрие разликата до минималната.

(6) За гарантиране на минималната доходност се създават резерви в пенсионния фонд и в пенсионноосигурителното дружество.

(7) Когато постигнатата доходност от универсален или професионален пенсионен фонд е с над 40 на сто по-висока от средната постигната доходност за съответния вид пенсионен фонд или превишава с 3 процентни пункта средната — което от двете числа е по-голямо, средствата от доходността над този процент се заделят за резерв от съответния фонд. Стойността на резерва не може да надвишава 1 на сто от стойността на нетните активи на фонда.

(8) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава със собствени средства резерв в дружеството за всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Резервът се преизчислява към края на всеки месец, като размерът му не може да е по-малък от 0,5 на сто и по-голям от 1,5 на сто от стойността на нетните активи на съответния фонд, намалени със средствата на резерва по ал. 7.

(9) Ако постигнатата доходност на универсалния и професионалния пенсионен фонд е под гарантирания минимум, разликата се покрива от резерва във фонда. Когато средствата от резерва във фонда не са достатъчни, пенсион-ноосигурителното дружество покрива недостига със средствата от резерва по ал. 8.

(10) Пенсионноосигурителното дружество покрива със собствени средства разликата до минималната доходност, в случай че средствата на резервите по ал. 7 и 8 не са достатъчни.

(11) Средствата на резервите по ал.7 и 8 се инвестират при спазване разпоредбите на чл. 175, чл. 175а, чл. 176, ал. 1, 3 и 4, чл. 177 – 178, чл. 179 – 180а и чл. 180в.

(12) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 8 се признават за разход на пенсионно-осигурителното дружество и не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(13) Начинът и редът за определяне на минималната доходност, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите по ал. 7 и 8, както и за освобождаване на средства от резерва по ал. 8, се уреждат с наредба на комисията.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 193а Резерв за гарантиране на сумата на брутния размер на преведените вноски в универсален пенсионен фонд

(1) Пенсионноосигурителното дружество създава резерв за гарантиране на брутния размер на вноските в универсален пенсионен фонд при условията на чл. 131, ал. 2.

(2) Резервът по ал. 1 се формира от:

1. собствени средства на пенсионноосигурителното дружество;

2. прехвърлените средства по реда на ал. 4, т. 2;

3. средствата, преведени по чл. 192б, ал. 6, т. 1 и ал. 8.

(3) Резервът по ал. 1 е в размер 0,5 на сто от стойността на нетните активи на универсалния пенсионен фонд и се преизчислява към края на всеки месец. В случай на недостиг в резерва дружеството го допълва със собствени средства.

(4) При прехвърляне на средства по чл. 171, ал. 1 и 3 на осигурено лице в универсален пенсионен фонд пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, от който се прехвърлят средствата:

1. предоставя на дружеството, управляващо фонда, в който се прехвърлят средствата, информация за размера на прехвърлените средства, сумата на брутния размер на постъпилите осигурителни вноски, прехвърлените средства по чл. 172 и частта от вноските, съответстваща на изплатените средства по чл. 139, ал. 1, т. 2;

2. превежда в резерва по ал. 1 на дружеството по т. 1 част от своя резерв за гарантиране на брутния размер на вноските в универсален пенсионен фонд, равна на 0,5 на сто от прехвърлените средства по индивидуалната партида на осигурения, когато те са по-малко от сумата на брутния размер на постъпилите за него осигурителни вноски съгласно чл. 131, ал. 2 – 5.

(5) Когато при промяна на участие по чл. 171, ал. 4 натрупаните средства по индивидуалната партида на осигурено лице в универсален пенсионен фонд са по-малко от сумата на брутния размер на постъпилите осигурителни вноски, индивидуалната партида се допълва до тази сума съгласно чл. 131, ал. 2 – 5 със средства от резерва за гарантиране на брутния размер на вноските в универсален пенсионен фонд и средствата по партидата след допълването й се превеждат на фонда, в който лицето желае да се осигурява. Пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда от който се прехвърлят средствата, предоставя на дружеството, управляващо фонда, където те постъпват, информацията по ал. 4, т. 1 към датата на прехвърлянето.

(6) Средствата на резерва по ал. 1 може да се използват само за:

1. допълване на индивидуалните партиди на осигурените лица при прехвърляне на средства по ал. 5 и при отпускане на пенсии по чл. 167 и еднократните и разсрочени плащания по чл. 167а, ал. 1 и 2;

2. прехвърляне на съответните части от резерва по реда на ал. 4, т. 2;

3. покриване на недостиг във фонда за разсрочени плащания по чл. 192б, ал. 7.

(7) Средствата на резерва по ал. 1 се инвестират при спазване разпоредбите на чл. 175, 175а, чл. 176, ал. 1, 3 и 4, чл. 177 – 178, чл. 179 – 180а и чл. 180в.

(8) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 1 се признават за разход на пенсионноосигурителното дружество и не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(9) Изискванията към формирането, изчисляването и поддържането на резерва по ал. 1, допълването му до изискуемия размер и освобождаването на средства от него се определят с наредба на комисията.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 193б Прехвърляне на парични средства

Прехвърлянето на средства между индивидуалните партиди, фондовете за извършване на плащания и предвидените в този кодекс резерви се извършва в парични средства.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 194 Преобразуване на пенсионния фонд

(отменен)

(1) Пенсионният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да се разделя или да отделя от себе си друг пенсионен фонд, както и да се преобразува в търговско дружество, сдружение с нестопанска цел или кооперация.

(2) Пенсионен фонд, учреден и управляван от едно пенсионноосигурително дружество, може да се влива или слива с пенсионен фонд, учреден и управляван от друго лицензирано пенсионноосигурително дружество при условия и по ред, определени с наредба.

(3) Пенсионен фонд не може да се прекратява, освен в случаите на несъстоятелност.

Чл. 195 Производство по несъстоятелност

(отменен)

(1) Производство по несъстоятелност на пенсионен фонд се открива, в случай че е неплатежоспособен, когато не е в състояние да плаща своите задължения към осигурените лица или забавя плащанията или частично изплаща задълженията си. В тези случаи управляващото пенсионноосигурително дружество е длъжно незабавно да уведоми Държавната агенция за осигурителен надзор.

(2) В случаите по ал. 1 Държавната агенция за осигурителен надзор:

1. проучва и в рамките на своите компетенции използва всички възможности за финансово оздравяване на фонда;

2. при изчерпване на всички възможности дава съгласие за прекратяване на фонда и предлага на съда да назначи посочен от нея синдик;

3. съдът назначава посочения или друг синдик.

Чл. 196 Права на синдика

(отменен)

(1) В случаите по чл. 195 синдикът се счита за оправомощен да прехвърля сумите по индивидуалните партиди от един пенсионен фонд към друг по силата на договор, сключен между него и друго пенсионноосигурително дружество.

(2) Договорите по ал. 1 влизат в сила след утвърждаването им от Държавната агенция за осигурителен надзор.

Чл. 197 Права на осигурения

(отменен)

В случаите по чл. 196 осигуреният във фонда има право да потвърди със свое писмено заявление участието си във фонда, в който са прехвърени средствата на прекратения универсален или професионален фонд, или да прехвърли средствата в друг фонд. В тези случаи не се събират таксите по чл. 202, ал. 1.

Чл. 198 Задължения на Държавната агенция за осигурителен надзор

(отменен)

Държавната агенция за осигурителен надзор е длъжна да уведоми осигурените за правата им по чл. 197 чрез обнародване в „Държавен вестник“ и в най-малко два централни ежедневника.