Акт № 1789 от 03.11.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1789

Ямбол, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТЪР СТЕФАНОВ ЛЮЦКАНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20267280700277 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след отмяна на Решение № 1314 от 08.11.2024 г. по адм. д. № 33/2024 г. по описа на ЯАС с Решение № 7189 от 26.06.2026 г. по адм. д. № 138/2025 г. по описа на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Със своя съдебен акт касационната инстанция е отменила първоинстанционното съдебно решение в частта, с която ОДЗ - Ямбол е осъдена да заплати на М. Н. Д. претендираните от нея:

1. обезщетение на основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител, в размер на основната й заплата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 22 297,50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане;

2. обезщетение за вреди на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО за платени лични осигурителни вноски за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. за сумата от 3 136,74 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че след подаване на заявление за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност незаконно не е била допусната да изпълнява служебните си задължения за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., когато действително е била допусната до работното място въз основа на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 150/2022 г. по описа на ЯАС. Претендират се:

1. обезщетение за времето на незаконно недопускане до работа за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. в размер на основната заплата за длъжността, равняващо се според ищцата на сумата от 22 297,50 лева, претендирано на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл;

2. възстановяване на суми за лични осигурителни вноски, заплатени от ищцата по периоди, както следва: от 02.02.2022 г. до 28.02.2022 г. - сумата от 140,86 лева; от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. - сумата от 148,27 лева; от 01.04.2022 г. до 27.04.2022 г. - сумата от 132,67 лева; от 28.04.2022 г. до 30.04.2022 г. - сумата от 79,78 лева; от 01.05.2022 г. до 30.09.2023 г. - сумата от по 148,27 лева за всеки месец, или общо 2 520,59 лева; от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г. включително - сумата от 114,57 лева, или в общ размер 3 136,74 лева. Това обезщетение се претендира като дължимо на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО с оглед обстоятелството, че това време е признато за осигурителен стаж, а задължението за внасянето на осигурителните вноски е било на работодателя ОДЗ - Ямбол, но той не е изпълнил задължението си;

3. мораторна лихва върху двете главници от момента на прекратяване на увреждането (25.10.2023 г.) до предявяване на иска (21.04.2024 г.);

4. законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция относно спазването на съдопроизводствените правила, с Определение № 1092 от 02.07.2026 г. съдът е указал на ищцата да конкретизира исковата си молба, като посочи обстоятелствата, на които основава претенцията си, квалифицирана от нея като такава по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. В изпълнение на дадените указания е постъпила уточняваща молба вх. № 2855 от 13.07.2026 г., с което са отстранени констатираните нередовности, като е конкретизирано, че вторият главен иск касае възстановяване на реално заплатени от ищцата с лични средства осигурителни вноски за периода на незаконното й недопускане до работа. Допълнително е депозирано чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Н. И., писмено становище, в което се прави уточнение, че в хода на процеса през 2026 г. от страна на ответника са извършени корекции и плащания във връзка с предявения втори главен иск по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, като са внесени: 140,86 лева, с което сумата за периода от 02.02.2022 г. до 28/02/2022 г. е погасена в цялост; 148,27 лева, с което сумата за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. е погасена в цялост; от сумата от 148,27 лева за периода 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. са заплатени 137,80 лева, като остава незаплатен остатък от 10,47 лева. В тази връзка се иска съдът при постановяване на решението да отхвърли иска в тези му части поради плащане в хода на процеса, като присъди разноски в полза на ищеца в тези им части. Изрично е посочено в становището, че законна лихва върху тези суми не е заплащана, поради което искът в тази му част се поддържа в цялост. Изложени са и съображения по съществото на спора, като исковите претенции се считат за доказани по основание и размер до предявените с исковата молба суми. Иска се съдът да уважи предявените искове в цялост, с изключение на частта по точка 4 от становището, която подлежи на отхвърляне. Претендират се и разноски по производството пред всички съдебни инстанции, включително и пред настоящата, съобразно представените списъци.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

В съдебно заседание ищцата М. Н. Д., редовно призована, се явява лично. Поддържа исковата молба с претенциите, които са заявени, като прави следното уточнение: за времето от 02.02.2022 г. до 28.02.2022 г. от страна на ответника е изплатена пълната сума от 140,86 лева; за месец март са изплатени пълната сума от 148,27 лева; за месец април 2022 г. е заплатена сумата от 133,77 лева, като остава неизплатена разлика от 14,50 лева; за месец май са изплатени 10,47 лева, като дължимата разлика до пълната сума е 137,80 лева; за времето от месец юни 2022 г. до 30.09.2023 г. суми за внесените от ищцата лични осигуровки, дължими от работодателя, не са изплащани. В подкрепа на посоченото се ангажират писмени доказателства - справка от НАП за заплатени суми. Иска съдът да уважи предявените искови претенции като основателни и доказани по размер и поддържа в тази връзка депозирането от процесуалния представител адвокат И. становище с изключение на претенцията в частта на направените уточнения за изплатените суми.

Ответната страна Областна дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции по размери и основания изцяло, като ангажира писмени доказателства (справка от НАП за трудовите договори за исковия период). По отношение на посочените от ищцата суми за месец април и за месец май счита, че не са дължими. Иска съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани по основание и размер с подробно развити в представена по делото писмена защита съображения по същество. Претендира разноски по делото пред всички съдебни инстанции, включително и пред настоящата, като прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

За Окръжна прокуратура – Ямбол, редовно призована, се явява прокурор Димитър Люцканов, който намира предявения иск за допустим и основателен. Счита, че са налице доказателства за незаконосъобразно прекратено трудово правоотношение на ищцата със заповед, отменена с влязло в сила решение, в резултат на което незаконосъобразно действие същата е претърпяла претендираните имуществени вреди. В този смисъл сочи, че следва да бъде присъдено исканото от ищцата обезщетение.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правната квалификация на исковете съдът се е произнесъл с Определение № 1212 от 22.07.2026 г., приемайки, че са предявени:

1. първи главен иск с правно основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за обезщетение за времето на незаконно недопускане до работа от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г.;

2. втори главен иск, квалифициран на основание чл. 128, ал. 1, т. 6, вр. чл. 130 от АПК и предвид уточнението, че се иска възстановяване на реално направени разходи за осигуровки, като иск за вреди (претърпяна загуба) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 и следващите от АПК;

3. акцесорни искове за мораторна и законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.

С посоченото определение съдът е приел за безспорни следните факти между страните:

1. наличието на влезли в сила съдебни решения за отмяна на двете заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата (Заповед № РД-07-2972-169 от 13.10.2017 г. на Директора на ОДЗ - Ямбол, отменена с Решение № 268 от 26.11.2019 г. по адм. д. № 278/2019 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 7774 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 841/2020 г. на ВАС, както и Заповед № ЧР-25-1 от 01.07.2020 г. на Директора на ОДЗ - Ямбол, отменена с Решение № 83 от 26.04.2021 г. по адм. д. № 177/2020 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм. дело № 6860/2021 г. на ВАС);

2. незаконността на недопускането до работа за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., установена с влязлото в сила Решение № 225 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 150/2022 г. по описа на ЯАС, потвърдено с Решение № 9838 от 18.10.2023 г. по адм. д. № 1082/2023 г. на ВАС;

3. прекратяването, считано от 27.01.2022 г. на изпълняваната междувременно преди постановяване на Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм. дело № 6860/2021 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 83 от 26.04.2021 г. по адм. д. № 177/2020 г. на ЯАС за отмяна на Заповед № ЧР-25-1 от 01.07.2020 г. на Директора на ОДЗ - Ямбол, длъжност „Директор на ОДЗ - Ямбол“.

Предявеният от ищцата първи главен иск с правно основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за обезщетение за времето на незаконно недопускане до работа от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. съдът намира за допустим, основателен и доказан до посочения в исковата молба размер от 22 297,50 лева, предвид следното:

По делото са приобщени адм. д. № 150/2022 г., адм. д. № 336/2022 г. и адм. д. № 351/2023 г., всички на Административен съд - Ямбол, с постановени крайни съдебни актове.

В производство по адм. д. № 150/2022 г. по описа на ЯАС е установено, че М. Н. Д. е заемала длъжност младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“ - Ямбол, на която е била назначена със Заповед № РД-07-399-22 от 28.01.2016 г. на Директора на ОДЗ - Ямбол. Служебното правоотношение с Д. било прекратено със Заповед № РД-07-2972-169 от 13.10.2017 г. на органа по назначаване, която е отменена с влязло в сила Решение № 268 от 26.11.2019 г. по адм. д. № 278/2019 г. по описа на ЯАС, потвърдено с Решение № 7774 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 841/2020 г. по описа на ВАС. Въз основа на така постановения съдебен акт е издадена Заповед № ТД-ЧР-24-12 от 30.06.2020 г. на Директора на ОДЗ - Ямбол за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „младши експерт“ в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“- Ямбол. С последваща Заповед № ЧР-25-1 от 01.07.2020 г. служебното й правоотношение отново е било прекратено, като тази заповед е отменена с Решение № 83 от 26.04.2021 г. по адм. дело № 177/2020 г. по описа на ЯАС, оставено в сила с Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм. дело № 6860/2021 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му - 26.11.2021 г. Междувременно, в хода на това оспорване за периода от 22.06.2021 г. до 27.01.2022 г., въз основа на сключен с Министъра на земеделието, храните и горите Трудов договор № РД-15-942 от 18.06.2021 г. на Д. са били възложени функциите на Директор на ОД „Земеделие“ - Ямбол, считано от 22.06.2021 г., като така възникналото трудово правоотношение било прекратено със Заповед № РД-15-18 от 26.01.2022 г. на Министъра на земеделието, считано от 27.01.2022 г. По времето, когато трудовият договор е бил в сила, е постановено Решение № 12127 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. дело № 6860/2021 г. за потвърждаване на Решение № 83 от 26.04.2021 г. по адм. дело № 177/2021 г. на Административен съд – Ямбол, след влизането в сила на което на 26.11.2021 г. в рамките на 14 - дневния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл М. Д. е депозирала Заявление № ЧР-14-71 от 09.12.2021 г. за заемане на длъжността „младши експерт“ в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОДЗ - Ямбол, но не е заела длъжността, а е продължила да изпълнява функциите на Директор на ОДЗ - Ямбол. След прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 27.01.2022 г., се е явявала за заемане на длъжността „младши експерт“ в ОД „Земеделие“ - Ямбол на 02.02.2022 г., на 03.02.2022 г., на 04.02.2022 г., на 07.02.2022 г., на 08.02.2022 г., на 09.02.2022 г., 10.02.2022 г., на 11.02.2022 г., на 14.02.2022 г., на 16.02.2022 г., на 17.02.2022 г., на 18.02.2022 г., на 21.02.2022 г., на 22.02.2022 г., на 23.02.2022 г., на 24.02.2022 г., на 25.02.2022 г., на 28.02.2022 г., на 01.03.2022 г., на 02.03.2022 г., на 04.03.2022 г., на 07.03.2022 г., на 08.03.2022 г., на 09.03.2022 г., на 10.03.2022 г., на 11.03.2022 г., на 14.03.2022 г., на 15.03.2022 г., на 16.03.2022 г., на 17.03.2022 г., на 28.03.2022 г., на 29.03.2022 г., на 30.03.2022 г., на 31.03.2022 г., на 01.04.2022 г., на 04.04.2022 г., на 05.04.2022 г., на 06.04.2022 г., на 07.04.2022 г., на 08.04.2022 г., на 11.04.2022 г., на 12.04.2022 г., на 13.04.2022 г., на 14.04.2022 г., на 15.04.2022 г., на 18.04.2022 г., на 19.04.2022 г., на 20.04.2022 г., на 26.04.2022 г. и на 27.04.2022 г., за което са съставени протоколи, подписани от Д. и служители в ОД „Земеделие“-Ямбол. В хода на явяванията на ищцата в ОД „Земеделие“ - Ямбол до нея е изпратено Писмо изх. № ЧР-14-32 от 18.04.2022 г. от Директора на ОД „Земеделие“ - Ямбол с искане да уведоми дирекцията на какво се основава явяването й всеки ден в сградата на ОД „Земеделие" Ямбол с искане да се съставя протокол за това, че желае да заеме длъжността „младши експерт“, и на какво основание желае да заеме длъжността. В отговор на това писмо М. Д. е изпратила молба до ОД „Земеделие“- Ямбол, регистрирана под вх. № ЧР-14-32-1 от 19.04.2022 г., в която посочила, че е подала Заявление ЧР-14-71 от 09.12.2021 г., за да заеме длъжността „младши експерт“ в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОДЗ - Ямбол въз основа на влязло в сила Решение № 12127 от 26.11.2021 г. на ВАС в рамките на двуседмичния срок от влизане в сила на съдебния акт, и в тази връзка е длъжна да се яви на работа за заемане на длъжността, докато не бъде изпълнено съдебното решение и двете страни са длъжни да съставят протокол, с който се установява недопускането й до работа. В отговор на Молба вх. № ЧР-14-32-1 от 19.04.2022 г. е издадено Писмо № ЧР-14-32-2 от 27.04.2022 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Ямбол, с което Д. е уведомена, че по времето, когато е получено Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 6860/2021 г. на ВАС (на 01.12.2022 г.), тя вече е била служител на дирекцията, назначена на по-висока длъжност – Директор на ОД „Земеделие“ - Ямбол, като на 09.12.2021 г. е депозирала заявление, в което е изявила желание да заеме длъжността „младши експерт“, на която е възстановена по силата на съдебното решение, но като орган по назначаването не е предприела никакви действия в посока на разрешаване на въпроса със служебното правоотношение. Самото подаване на заявление в дирекцията не може да се приеме като явяване за заемане на длъжността „младши експерт“, тъй като до прекратяване на трудовото правоотношение са изпълнявани функциите на директор. В заключение е посочено, че не са налице основания за назначаване на молителката на длъжността„младши експерт“ в ОДЗ - Ямбол. Това писмо е отменено с Решение № 225 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 150/2022 г. по описа на ЯАС и е върнал преписката на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- Ямбол за ново произнасяне по Заявление № ЧР-14-71 от 09.12.2021 г. на М. Н. Д., като е дал указания по тълкуването и прилагането на закона, че след като в периода от 02.02.2022 г. до 27.04.2022 г. след прекратяване на трудовия й договор Д. ежедневно се е явявала в ОДЗ -Ямбол, за да заеме предишната си длъжност „младши експерт“, органът по назначаване е бил длъжен да я възстанови на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл. Решението е влязло в сила на 18.10.2023 г. след потвърждаването му с Решение № 9838 от 18.10.2023 г. по адм. д. № 1082/2023 г. по описа на ВАС. Въз основа на влязлото в сила Решение № 225 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 150/2022 г. по описа на ЯАС, със Заповед № РД ЧР24-35 от 25.10.2023 г. на органа по назначаване М. Н. Д. е била назначена на длъжността „младши експерт“ в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“ - Ямбол.