Решение № 331 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300500191 по описа за 2025 година Постъпила е въззивна жалба от Е. Ф. П. и А. Ф. П. против решение № 580/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, І гр. състав, което се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Е. Ф. П. и А. Ф. П. против С. Р. М. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарението, оформено с нотариален акт №**, том І, дело №2/2020г. по описа на нотариус ********** с район на действие Районен съд А., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №***, извършено от Ф. Р. П. в полза на С. Р. М. на 1/2 ид. част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. *******, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 69,12 кв.м., прилежащи части: изба №14 и 1,408% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***,

***, под обекта

***, над обекта

***, стар идентификатор: няма, до размер на 2/3, необходими за възстановяване на запазената им част от наследството на Ф. Р. П., починал 1 на ****** г. Жалбоподателите поддържат, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че наследодателят им не е притежавал друг недвижим имот, а намиращите се в имота движими вещи, представляващи покъщнина, са закупени от ищците и са тяхна собственост.

Притежаваната от Ф. П. към датата на смъртта му 1/2 ид. част от покъщнината е на стойност 552,50 лв. Независимо от посочената цена на вещите ищците смятат, че тези вещи са без стойност, тъй като са почти 40- годишни, непотребни и затова не са приели наследството по опис. На следващо място поддържат, че по делото не е установено наличието на банкови сметки на техния наследодател и че не са знаели, че му е била отпусната пенсия, тъй като такава не е постъпвала по банковата му сметка. Ето защо считат, че извършеното разпореждане от страна на Ф. П., оформено с нотариален акт № **, том 1, дело № 2/2020 г. по описа на Нотариус с рег. №*** от НК е с предмет цялото му недвижимо имущество към момента на смъртта му, поради което не е следвало да приемат наследството по опис. При тези оплаквания молят за отмяна на решение в обжалваната част и за постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Въззиваемата страна С. Р. М., чрез адв. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в случая след смъртта на Ф. П. остават вещи и вземания в размер на 2 761 лв., поради което приемането на наследството по опис е задължителна материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарението, извършено от Ф. Р. П. в полза на С. Р. М. и оформено с нотариален акт № *, том I, дело №2/2020г. по описа на нотариус ******* с район на действие - Районен съд А., с което Ф. Р. П. е дарил на С. Р. М. 1/2 идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. А.

Ищците твърдят, че са сестри и наследници по закон на баща си Ф. Р. П., починал на ******г., а ответницата С. Р. М. е негова сестра. По време на брака си родителите им Ф. П. и Н. Р. закупили правото на собственост върху 2 недвижим имот, представляващ апартамент №******** с адрес гр. ********, който би заснет по КККР на гр. А. като самостоятелен обект в сграда с №***. Съпружеската имуществена общност върху него е била прекратена поради прекратяване на брака им с развод на 19.12.2007 г. На 09.01.2020 г. Ф. П. дарил своята идеална част от имота на ответницата, като договорът бил оформен с нотариален акт №********г. на Служба по вписванията - гр. А. Твърдят, че към този момент баща им не е притежавал други движими и недвижими вещи, поради което с извършеното дарение е накърнена тяхната запазена част от наследството, която е 2/3. Ето защо молят да бъде постановено решение, с което да се намали дарението до размер на 2/3 идеални части от идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с №*** по КККР на гр. А, необходими за допълване на запазената им част.

Ответницата С. Р. М. е оспорила иска с възражението, че ищците не са приели наследството, оставено от Ф. П. по опис, което е материално-правна предпоставка за предявяване на иск за намаляване на дарение до размер на запазена част спрямо лица, които не са наследници по закон. Това възражение се поддържа и във въззивното производство. Твърди, че в наследството на Ф.

П. са останали движими вещи, както и че наследодателят е притежавал и парични влогове, поради което с извършеното дарение не се накърнява запазената част на ищците.

Пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни изводи, направени с решението на районния съд: че Ф.

Р. П. е баща на Е. Ф. П. и А. Ф. П. и брат на С. Р. М.; че Ф. Р. П. и Н. Р. П. били съпрузи, като гражданският им брак, сключен на *********г. е бил прекратен със съдебно решение от 30.11.2007 г. по гр.д.№1043/2007 г. по описа на АРС, което е влязло в сила на 19.12.2007 г.; че през време на брака с договор за покупко-продажба на жилище от 18.11.1986 г. Ф. Р. П. закупил правото на собственост върху апартамент № **, намиращ се в жилищна сграда - блок №**, вх.*, ет. *, построена върху държавна земя, кв.2, жилищен комплекс „********, състоящ се от три стаи и кухня, ведно с избено помещение №14 и 1,408% върху мястото. Тъй като договорът за покупко-продажба бил сключен при действието на Семейния кодекс, обнародван ДВ, бр. 41 от 28.05.1985г. в сила от 01.07.1985г., на основание чл. 19, ал.1 от същия и като вещ, придобита през време на брака в резултат на съвместен принос, имотът принадлежал общо на двамата съпрузи и представлявал съпружеска имуществена общност.

Съпружеската имуществена общност била прекратена с прекратяването на брака с развод и бездяловата съсобственост е станала обикновена, в която дяловете на бившите съпрузи били равни.

Видно от представения нот.акт за дарение на недвижим имот №2/09.01.202 г., със същия Ф. Р. П. е дарил на сестра си С. Р. М. собствената си 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 0072.508.59.10.44, като липсва спор, че имотът е идентичен с апартамента, 3 закупен с договора за покупко - продажба на жилище от 18.11.1986 г.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Ф. П. е починал на 24.06.2022 г. и е оставил за наследници по закон двете си дъщери – ищците Е. Ф. П. и А. Ф. П.

Ищците се позовават на нормата на чл. 30, ал.1 ЗН, според която наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Ал.2 от същата разпоредба предвижда, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Според разясненията, дадени с ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС това изискване представлява материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите са изложени съображения за неприложимостта на изискването при универсално завещателно разпореждане, с оглед придаването на лицето, в полза на което е направено то, качество на наследник, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемане на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.

В настоящия случай ответницата, която е сестра на Ф. Р. П., не е негов наследник по закон, тъй като не е призована към наследяване. По делото се признава от ищците А. Ф. П. и Е. Ф. П., че същите не са приели наследството, оставено от Ф. Р. П., по опис. Ето защо настоящият съдебен състав споделя извода на първоинсатнционния съд, че по тази причина те не могат да реализират правото си за намаляване на дарението, извършено в полза на С. Р.

М., която не е призована да наследи Ф. П.

/В този смисъл са: Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 57 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., Решение № 82 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 221/2010 г., II г. о. Решение № 895 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2009 г., I г. о./.

Дори и да се приеме, че чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерП. цялото наследство, в каквато насока има формирана практиката на ВКС / Решение № 756 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2023 г., II г. о решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г., II гр. о. и решение № 165 от 8.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г., I гр. о. /, в 4 настоящия случай искът пак би бил неоснователен, доколкото е установено по делото, че извършеното дарение не изчерпва цялото имущество на наследодателя Ф. П. Признава се от ищците с въззивната им жалба, че в процесния имот към момента на смъртта на Ф. П. е имало движими вещи, негова собственост, като стойността им, съответна на неговата част от собствеността – 1/2 възлиза на 552,50 лв. Установява се от приетото в първоинстанционното производство уведомление от НОИ – ТП Пловдив, че Ф. П. е получавал лична пенсия за инвалидност и добавки за чужда помощ, отпуснати му до 30.06.2022 г., като пенсиите за месеците май и юни 2022 г. в размер на 1106 лв. не са изплатени, но са дължими на неговите наследници в срока по чл.105, ал.2 от КСО. Ето защо недоказано остава твърдението, че чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен наследодателят е изчерП. цялото наследство, а приложение намира чл.30, ал.2 ЗН, поради което за да могат да упражнят правото си да искат намаление на дарственото разпореждане до размера, необходим за допълване на тяхните запазени части спрямо ответницата, която не е призована да наследява, е необходимо те да са приели наследството по опис, което не е сторено.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на дарението в полза на ответницата, оформено с нотариален акт № ******г. по описа на нотариус ********, на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на районния съд в обжалваната част е правилно и като такова ще бъде потвърдено.

При този изход на спора и частичната основателност на иска, разноските за страните остават за тях така, както са ги направили.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателките ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна направените разноски във въззивното производство, които се констатираха на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.