Решение № 2002 от 15.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2002

Хасково, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700229 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на във вр. с чл.118, ал.3 и ал.1 от КСО, като е образувано по жалба от М. Й. Г. от [населено място] против Решение №1012-26-13-1 от 12.02.2026г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/№4/прот. №N01489/19.12.2025г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково. В жалбата са изложени твърдения, че за да постанови отказа си, органът приел, че оспорващият не отговаря на едно от условията, предвидени в чл.89а от КСО – сумата от годишния доход на член от семейството възлизала на 3 585,16 лева и била по-голяма от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца – 2 271,04 лева /08.12.2024г. – 07.12.2025г./. Именно тези твърдения се оспорвали, тъй като през 2025г. М.Г. не бил получавал никакви доходи. Административният акт не бил мотивиран и не било ясно как е установен посоченият доход от 3 585,16 лева. Иска се отмяна на оспорения акт, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът - Директор ТП НОИ Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата, като се претендира присъждане на юрк.възнаграждение.

Административен съд Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№2178-26-134/08.12.2025г. М. Г. e поискал отпускането на социална пенсия за старост по чл.89а от КСО. В приложена декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството е декларирал, че е [семейно положение] и че не получава никакви доходи за последните 12 месеца преди подаване на заявлението или преди датата на навършване на ****-годишна възраст. При извършената служебна проверка пенсионният орган установил, че жалбоподателят е [семейно положение] към датата на подаване на заявлението, но за последните 12 месеца преди подаване на заявлението е реализирал доход от полаган труд в размер на 3 585,16 лева. Изрично се посочва периода от 12 месеца – от 08.12.2024г. до 07.12.2025г., както и че 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца е 2 271,04 лева. Така полученият от М.Г. доход надвишавал 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца, поради което и с разпореждане [номер]/№4/прот. №N01489/19.12.2025г. /л.68, гръб, от делото/ Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково е отказал отпускане на социална пенсия за старост. В разпореждането е посочено, че лицето няма право на социална пенсия, тъй като не отговаря на необходимите условия по чл.89а, ал.1 от КСО – годишният доход на член от семейството надхвърля определения минимален критерий. Изрично е посочено, че към 08.12.2025г. М.Г. е навършил ****-годишна възраст, установеният годишен доход на член от семейството е 3 585,16 лева, а 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца възлиза на сума от 2 271,04 лева.

Разпореждането, връчено на 27.01.2026г. – л.66, е обжалвано пред Директор ТП НОИ Хасково с жалба вх. №1012-26-13/28.01.2026г. /л.67/.

С Решение №1012-26-13-1/12.02.2026г. Директор ТП НОИ Хасково е отхвърлил жалбата.

Жалбата срещу решението е постъпила пред административния орган на 13.02.2026г.

По делото е представена Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2024г. до 31.12.2025г. към 18.12.2025г., видно от която за периода от 08.12.2024г. до 07.12.2025г. М. Й. Г. има доход от общо 3 585,16 лева, реализиран от положен от него труд при Полинвест, К. В. и К. Е..

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.А от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, а на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, което подлежи на обжалване пред съда.

Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, подписано е от издателя си и съдържа фактически и правни основания за издаването му, достатъчни да се разбере волята на постановилия го административен орган, поради което същото е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Спорът по делото е правен и касае правилността на извода на административния орган, че при заявените данни и установените годишни доходи на член от семейството на заявителя за последните дванадесет месеца, съгласно действащата правна уредба, на жалбоподателя не се дължи отпускане на социална пенсия за старост по реда на чл.89а от КСО.

Съгласно чл.89а, ал.1 от КСО, в действащата към дата на подаване на заявлението редакция, право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл.94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. За да възникне правото на социална пенсия е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки – минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца, както и липса на отпусната друга пенсия. Кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което отсъствието на една от тях е пречка да възникне правото на социална пенсия за старост.

Няма данни и твърдения на М.Г. да е отпусната друга пенсия.

По делото е безспорно, че жалбоподателят e навършил 70 години към датата на подаване на заявлението.

По отношение изискването за съпоставка на дохода на член от семейството с гарантирания минимален доход за страната за съответен период, следва да се отбележи, че съпоставка следва да се прави не е с дохода на самото лице, искащо отпускане на пенсията, а с дохода на член от семейството му. По делото няма спор, че жалбоподателят е [семейно положение], както и от служебната справка се установя, че е изследван единствено неговият доход. В процесния случай е установено, че за периода от 12 преди датата на подаване на заявлението за отпускането на социална пенсия, доходът на М.Г. се формира от само от неговите възнаграждения за положен труд, което е установено при проверката в Персонален регистър и е правилно определен съобразно посочените в регистъра данни. В съдебното производство не се ангажират доказателства, които да оспорят достоверността на установеното в регистъра, а и няма доказателствени искания от страна на жалбоподателя в тази посока. Така съдът приема за доказано, че доходът на М.Г., който е [семейно положение], е изчислен спрямо един член от семейството, както и че е 3 585,16 лева.

При определяне сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца следва да има предвид Постановление №328 от 30.09.2024г. на Министерския съвет, съгласно което линията на бедност за страната за 2025г. е в размер на 638,00 лева и Постановление №212 от 02.09.2023г. на Министерския съвет, съгласно което линията на бедност за страната за 2024г. е в размер на 526,00 лева, като при съответно изчисление за процесния 12-месечен период / 08.12. – 31.12.2024г. и 01.01.2025г. – 07.12.2025г./ е общо 2 271,04 лева, което не е спорен момент.

При сравнение на стойностите – реализиран доход и сбора от линията на бедност, се установява, че сумата от 3 585,16 лева е по – висока сума от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца – 2 271,04 лева, поради което М.Г. не отговаря на условието за отпускане на социална пенсия за старост и така е отказът за отпускането на пенсия по чл.89а, ал.1 от КСО е законосъобразен.

Целта на социалната пенсия е да осигури, макар и минимални, средства за живот на лица, които от една страна нямат право на друг вид пенсия, а от друга страна нямат доходи, както лични, така и в семейството, с които да се обезпечи издръжката им. В случая издръжката на жалбоподателя се осигурява с доходите, които е реализирал и за които има събрани по делото доказателства. Поради изложеното отказът на пенсионния орган да отпусне социална пенсия за старост на жалбоподателя е съответен на целта на закона, а твърдението на оспорващия, че не е реализирал доход няма доказателствена стойност при извършените служебни проверки и липсата на оспорването им.

Доколкото в процесния случая годишният доход на член от семейството / жалбоподателят е единствен член/ е по-висок от гарантирания минимален доход, установен за страна през последните дванадесет месеца, то не са били налице основания за отпускане на социална пенсия за старост по чл.89а от КСО и административният орган правилно е отказал отпускането на пенсия. Оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

На ответната страна са дължими направените в производството разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро съобразно чл.24 от НЗПП.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Й. Г. от [населено място] против Решение №1012-26-13-1 от 12.02.2026г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/№4/прот. №N01489/19.12.2025г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково.

ОСЪЖДА М. Й. Г., [ЕГН], от [населено място] да заплати на НОИ Хасково направените разноски 102,26 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: