Решение № 2686 от 26.10.2026, Административен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2686

Кърджали, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - V състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ административно дело № 20267120700355 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от А. Ф. М. от [населено място], [община], [област] чрез адвокат К. Р., срещу Решение №2153-08-139/26.05.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-08-02173075/07.04.2026 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, за възстановяване на парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 24.06.2019 г. до 03.01.2021 г. в размер на *** евро, от които: *** евро - главница и *** - лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Намира за неправилни изводите на административния орган за недобросъвестност при получаването на паричното обезщетение. Счита, че посоченото за възстановяване парично задължение е недължимо, тъй като е погасено по давност. В писмено становище са изложени съображения за упражнявана трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, в спорния период, както и за липса на доказано от органа недосъбросъвестно поведение от нейна страна. Поддържа направеното възражение за изтекла погасителна давност, както и за изцяло погасени лихви от вмененото й задължение. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В съдебно заседание и в представено от пълномощник писмено становище се излагат подробни съображения за законосъобразността на оспореното решение, както и на разпореждането за възстановяването на неоснователно получените осигурителни плащания. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че през процесния период жалбоподателката е имала регистрация като земеделски стопанин, но не е доказано реално упражняване на трудова дейност и производство на земеделска продукция, предназначена за продажба. Твърди, че самата регистрация не е достатъчна за възникване на качеството „осигурено лице“ по КСО. Сочи, че този въпрос вече е разрешен с влезлите в сила съдебни решения по делото относно задължителните предписания за заличаване на данните за осигуряването. Поради липсата на осигурително правоотношение правилно е прието, че получените обезщетения са недължимо изплатени. Правилно е прието и че сумите са получени недобросъвестно, поради което са налице предпоставките на чл.114, ал.1 КСО за тяхното възстановяване заедно с дължимата лихва. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От направена справка в информационната система на НОИ е установено, че лицето има представени удостоверения приложение № 9 и 11 относно правото на парично обезщетение към болнични листове и заявления - декларации по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от КСО с периода от 24.06.2019 г. до 03.01.2021 г. В обжалвания акт, ръководителят на контрола по разходите се е позовал на констатации от извършена проверка по разходите на ДОО на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на самоосигуряващото се лице А. Ф. М..

При извършена проверка контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 01.02.2019 г. - 31.12.2020 г. Въз основа на описаните констатации в констативен протокол № КВ-5-08-01776841/ 06.01.2025 г., контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е издал задължителни предписания № ЗД-1- ***/ 06.01.2025 г. да заличи основни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице А. Ф. М., ЕИК/ код по [булстат], за периода 01.02.2019 г. - 31.12.2020 г. с код вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и да се заличат подадените декларации ОКД-5 в ТД на НАП - Пловдив, офис [област] за А. Ф. М. с дата на започване на дейност 01.02.2019 г. и прекъсване на дейността, считано от 04.01.2021 г.

Горецитираните задължителни предписания са били обжалвани по административен ред, като с решение № 2153-08-62 от 18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е отхвърлена жалбата на А. Ф. М., против задължителни предписания № ЗД-1-08- 01776875/ 06.01.2025 г. Решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали е било обжалвано по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО. С решение № 1186/ 28.05.2025 г., постановено по административно дело № 186/ 2025 г. Административен съд - Кърджали отхвърля жалбата на А. Ф. М., срещу решение № 2153-08-62/18.02.2025 г. Пъвроинстанционното решение е било обжалвано пред Върховен административен съд, като с решение № 3721/ 02.04.2026 г., постановено по административно дело № 7551/ 2025 г. е оставено в сила решение № 1186/ 28.05.2025 г. на Административен съд - Кърджали по адм. дело № 186/ 2025 г.

На основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил разпореждане № РВ-3-08-02173075/07.04.2026 г., с което на жалбоподателката е вменено задължение за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 24.06.2019 г. до 03.01.2021 г. в размер на *** евро, от които *** евро- главница и *** евро - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл. 10, чл. 40, ал. 1, чл. 48а и чл. 52а от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение.

С Решение №2153-08-139/26.05.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-08-02173075/07.04.2026 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали. В оспореното решение, административният орган е възприел изцяло констатациите в проверявания акт, според които жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за получаване на парично обезщетение. Посочено е, че по смисъла, вложен в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.10 от КСО, осигурено лице е това, което реално извършва трудова дейност. Прието е, че в случая няма данни жалбоподателката да е участвала в производството на продукция, предназначена за продажба, поради което не е възникнало осигуряване за риска общо заболяване и майчинство. Регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията по ДОО, без да е налице основание за това. Прието е също, че лицето е недобросъвестно, тъй като е съзнавало, че не упражнява трудова дейност в горния период, но въпреки това е заявило регистрация като самоосигуряващо се лице и е представило документи за изплащане на обезщетение.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че процесното решение е съответно и на материалния закон, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, въз основа на която е разпоредено възстановяване на процесните суми, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да настъпят предвидените в посочената правна норма последици е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице.

По отношение на първата предпоставка за прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО, съдът приема следното:

Според разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и ал. 8 от КСО, относими към разглеждания период, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а от КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО, след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен в ЗБДОО. Според чл. 53, ал. 5 от КСО, самоосигуряващите се лица имат право на горното обезщетение, ако отговарят на условията на чл. 52а от КСО, т.е., ако са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.

Анализът на горните разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

Осигурено лице, по смисъла на относимата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, "Регистрирани земеделски производители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

От своя страна, в чл. 1, ал. 1 и ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3d232d1-2dbd-4592-afd6-c5201ffdd3d9