Решение № 11964 от 21.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11964

Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20267180700369 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на З. Н. М., [ЕГН], с адрес: гр. ***, чрез адв. Т. А. Б., против Решение № 2153-15-9/20.01.2026 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-569/22.12.2025 г., подадена по административен ред срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-1129/11.12.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано исканото със заявление вх. № 2121-15-117/18.08.2025 г. изменение или отмяна по реда на чл. 99, ал. 3 КСО на Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-389/02.05.2025 г., с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че пенсионният орган не е изпълнил задължението си за служебно изясняване на всички относими към пенсионното право факти и обстоятелства, не е извършил необходимата проверка относно действително изпълняваните от нея трудови функции, мястото и условията на полагане на труда и неправилно е отказал да зачете като стаж от по-висока категория труд оставащите спорни периоди.

В жалбата се излага, че с първоначалното Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-389/02.05.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив на М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО, като от положения от нея труд са зачетени 5 месеца стаж от първа категория за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1991 г., 14 дни стаж от втора категория за периода от 01.04.1986 г. до 30.04.1986 г. и 35 години, 2 месеца и 1 ден стаж от трета категория, а стажът за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. и за м. август 1999 г. не е бил зачетен.

Посочва се, че след оспорване на разпореждането по административен ред директорът на ТП на НОИ - Пловдив се е произнесъл с Решение № 2153-15-142/11.09.2025 г., с което въз основа на допълнително представени документи е изменил първоначалното разпореждане, като е признал на жалбоподателката общо 8 години и 5 месеца стаж от първа категория, 14 дни стаж от втора категория и 32 години, 3 месеца и 24 дни стаж от трета категория, при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 КСО, в размер на 46 години, 4 месеца и 22 дни. В останалата част разпореждането е оставено в сила, включително относно отказа за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО, поради недоказани 10 години осигурителен стаж от първа категория или 15 години от втора категория.

Жалбоподателката оспорва извода на пенсионния орган, възприет и в последващото Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-1129/11.12.2025 г., че трудът й през периодите от 03.10.1983 г. до 31.03.1986 г. и от 01.05.1986 г. до 31.07.1991 г., положен в МРЗ „Георги Димитров“, следва да бъде зачетен като труд от трета категория. Поддържа, че при определяне категорията на труда пенсионният орган неправилно се е ограничил до формалното наименование на заеманата длъжност и не е изследвал конкретното съдържание на изпълняваните трудови функции, характера на производствения процес, работното място и въздействието на вредните фактори на работната среда.

В тази връзка се позовава на обстоятелството, че трудът е полаган в предприятия от системата на военната авиационна промишленост и ремонта на авиационна техника, както и на съдебна практика относно приложението на т. 53б и т. 66б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Сочи Решение № 9182/03.10.2023 г. по адм. д. № 2027/2023 г. на ВАС, Решение № 494/2023 г. по адм. д. № 6920/2022 г. на ВАС и други съдебни актове, като поддържа, че при определяне категорията на труда следва да бъде изследвана конкретно изпълняваната трудова функция, а не единствено наименованието на длъжността или предложената от осигурителя категория.

Оспорва се и зачитането като труд от трета категория на осигурителния стаж, положен след 01.01.2000 г. Жалбоподателката поддържа, че през този период е продължила да полага труд непосредствено в производствения процес по ремонт и поддържане на авиационна техника в „ТЕРЕМ“ ЕАД и „Авионамс“ АД, като е заемала последователно длъжности „тапицер на АТ“, „специалист ремонт на планера“, „авиотехник“ и други длъжности, свързани с ремонта на планера и системите на авиационната техника. Според жалбата пенсионният орган не е извършил необходимата проверка дали конкретно изпълняваните функции и условията на труд попадат в приложното поле на чл. 1 или чл. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), а се е основал на предложената от осигурителя трета категория труд.

В жалбата се поддържа още, че представените в производството доказателства не са били обсъдени в тяхната съвкупност, както и че не е извършена проверка при осигурителите относно действителното място на полагане на труда, конкретните трудови функции и въздействието на вредните фактори на работната среда. Твърди се, че неправилното определяне на категорията на труда е довело и до неправилен извод за липса на материалноправните предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО.

В заключение жалбоподателката счита, че представените доказателства обосновават зачитане на допълнителен осигурителен стаж от първа или втора категория, вследствие на което са изпълнени условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б КСО. Иска от съда да отмени Решение № 2153-15-9/20.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-1129/11.12.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив.

Жалбоподателката се представлява от адв. Т. Б., който поддържа подадената жалба и изложените в нея оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Моли съда да уважи жалбата и да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно представените доказателства.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа изводите, изложени в Решение № 2153-15-9/20.01.2026 г., че представените доказателства не обосновават изменение на признатата категория труд за оставащите спорни периоди, като трудът през спорните периоди до 31.07.1991 г. не попада в приложното поле на относимите разпоредби на ПКТП (отм.), а положеният след 01.01.2000 г. труд не попада в хипотезите на чл. 1 и чл. 2 НКТП. Поддържа се, че при признати 8 години и 5 месеца осигурителен стаж от първа категория и 14 дни от втора категория жалбоподателката не изпълнява изискването за най-малко 10 години стаж от първа категория по чл. 69б, ал. 1 КСО, нито, включително при съобразяване на чл. 69б, ал. 6 КСО, разполага с изискуемите 15 години стаж за целите на чл. 69б, ал. 2 КСО.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 2113-15-527/20.02.2025 г., с което З. Н. М. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж, включително трудова книжка № 2670/03.10.1983 г., Удостоверение УПСГ-30 № 5601/14.10.2020 г., издадено от Държавния военноисторически архив - Велико Търново, както и други документи, удостоверяващи трудовата и осигурителната дейност на лицето.

В хода на административното производство пенсионният орган е извършил проверка на представените документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Установено е, че жалбоподателката е родена на [дата]. и към датата на заявлението е навършила 59 години, 4 месеца и 3 дни.

С писмо изх. № 2113-15-527#1/10.03.2025 г. от М. са изискани допълнителни документи за установяване и категоризиране на осигурителния стаж, включително относно периодите, положени при МРЗ „Георги Димитров“, „ТЕРЕМ“ ЕАД и „Авионамс“ АД.

С Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-389/02.05.2025 г. ръководителят „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО. Прието е, че за времето от 28.04.1982 г. до 19.02.2025 г. на жалбоподателката следва да бъдат зачетени 5 месеца осигурителен стаж от първа категория труд за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1991 г. на длъжност „тапицер“, 14 дни осигурителен стаж от втора категория труд за периода от 01.04.1986 г. до 30.04.1986 г. на длъжност „заварчик“, както и 35 години, 2 месеца и 1 ден осигурителен стаж от трета категория труд. Не е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. и за месец август 1999 г. С оглед установения стаж пенсионният орган е приел, че не са налице изискуемите 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, нито 15 години от втора категория труд, поради което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО.

От представените по делото първични кадрови документи се установява, че посочената в първоначалното разпореждане длъжност „заварчик“ не съответства на кадровата документация. Считано от 01.04.1986 г. М. е преназначена на длъжност „галванотехник“, а считано от 17.04.1986 г. - на длъжност „шлосер“. На жалбоподателката е признат осигурителен стаж от втора категория в размер на 14 дни през месец април 1986 г., който не е предмет на оспорване в настоящото производство, поради което оставащият спорен период следва да бъде разглеждан считано от 01.05.1986 г.

Разпореждането е оспорено по административен ред с жалба вх. № 1012-15-359/18.08.2025 г. В жалбата са изложени възражения относно начина на категоризиране на положения труд, като се поддържа, че пенсионният орган не е изследвал конкретно извършваната работа, мястото на полагане на труда и характера на трудовите функции, а неправилно се е основал предимно на наименованието на заеманите длъжности и на предложената от осигурителите категория труд. Направено е позоваване и на съдебна практика относно категоризирането на труда на лица, работили в предприятия, свързани с ремонта и поддържането на авиационна техника.

В хода на административното оспорване са представени допълнителни документи, сред които УП-2 № Р452-407/28.08.2025 г. и УП-3 № Р452-408/28.08.2025 г., издадени от „Авионамс“ АД. Въз основа на допълнително представените доказателства директорът на ТП на НОИ - Пловдив се е произнесъл с Решение № 2153-15-142/11.09.2025 г., с което е изменил Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-389/02.05.2025 г.

С решението е зачетен допълнително осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., както и за периодите от 01.04.2005 г. до 30.06.2005 г. и от 01.07.2010 г. до 21.11.2010 г. В резултат на извършеното изменение на М. са признати 8 години и 5 месеца осигурителен стаж от първа категория труд, 14 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 32 години, 3 месеца и 24 дни осигурителен стаж от трета категория труд. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 КСО, е определен на 46 години, 4 месеца и 22 дни.

В останалата част Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-389/02.05.2025 г. е оставено в сила. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е приел, че въпреки допълнително признатия стаж жалбоподателката не разполага с най-малко 10 години осигурителен стаж от първа категория труд или с най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, поради което не са изпълнени предпоставките за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 КСО.