Решение № 187 от 02.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Смолян, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500192 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№

363/21.04.2026 г. на К. Е. К., чрез пълномощника и адв.В. П., против насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху вземането и за социална пенсия за старост, наложен по изп.дело № 14/2019 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Смолянския районен съд.

В жалбата се твърди, че единственият доход на К. К. е минимална социална пенсия за старост, която към настоящия момент е в размер на 274,02 евро, т.е., е по-нисък от установения за страната размер на минималната работна заплата. Задължението, за което е образувано изпълнителното дело, не е за издръжка, поради което в случая е неприложимо изключението от ограничението, касаещо размера на несеквестируемия доход, визирано в разпоредбата на чл. 446, ал.3 от ГПК. Поддържа се, че, по аргумент на противното от чл.446, ал.1 ГПК, когато пенсията е в размер, равен или понисък от минималната работна заплата, тя е изцяло несеквестируема. Прави се 1 позоваване на т.3 Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която наложеният запор върху пенсия не обхваща вземането на длъжника до размера на минималната работна заплата.

Изложено е в жалбата, че минималната социална пенсия за старост се отпуска по реда на чл. 89а от КСО и се финансира от държавния бюджет. Тя има подчертан социален и подпомагащ характер, целящ осигуряване на минимални средства за съществуване. Съгласно чл. 114а, ал. 1 от КСО, върху паричните обезщетения и помощи, изплащани по кодекса, не могат да се налагат запори, освен за задължения към ДОО и за издръжка.

Макар ал. 2 да предвижда, че запори върху пенсии се налагат по общия ред на ГПК, жалбоподателката счита, че тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 1 и целта на закона, а именно - да се гарантира минимален доход.

Насочването на изпълнение върху този вид пенсия противоречи на социалния й характер.

К. К. изтъква, че пенсията и се изплаща в брой чрез пощенска станция, съгласно реда, установен в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При този начин на плащане не е налице вземане по банкова сметка, а правото се реализира с получаването на парите в брой. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, длъжникът може да се позове на несеквестируемостта на съответната част от наличните пари в брой, която съставлява несеквестируемата част от пенсията за текущия месец. Налагането на запор при този способ на плащане е практически и правно необосновано, тъй като третото задължено лице (пощенската станция) няма правомощието да извършва удръжки, освен по изрично нареждане от НОИ, съгласно чл. 53, т.

2 от Наредбата.

Иска се отмяна на запора, както и спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК до окончателно произнасяне по жалбата.

Насрещната страна РАЙОНЕН СЪД-СМОЛЯН не представя писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК.

Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Посочва, че, за да събере паричното си вземане, взискателят е избрал да насочи изпълнението си върху пенсията на длъжника. За да се 2 реализира това действие, съдебният изпълнител е наложил запор чрез изпращане на запорно съобщение на ТП на НОИ-Смолян. При налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, вземане или пенсия законът предвижда защита на определена част от доходите му, известна като несеквестируем минимум. Съдебният изпълнител няма предварителна информация за размера на получаваното вземане /пенсия/ на длъжника. С писмо вх.№ 278/02.04.2026 г. ТП на НОИ-Смолян е изпълнило задължението си по чл.508 ГПК и уведомява съдебния изпълнител, че, на основание чл.446 ал. 1 ГПК, не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията на длъжника е отпусната в минимален размер.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 14/2019 г. по описа на СИС при Смолянския районен съд е образувано по молба на взискателя Районен съд-Смолян против длъжницата К. Е. К., за събиране вземане за глоба от 1 000 лв., наложена с присъда по НЧХД 387/2017 г. на РС-Смолян, и държавна такса и разноски.

Въз основа на молба от взискателя във възлагателното му писмо, ДСИ с разпореждане от 27.03.2026 г. разпорежда да се наложи запор върху вземането на длъжницата К. К. за пенсия, която тя получава от ТП на НОИ-Смолян. На последното е изпратено запорно съобщение, получено на 31.03.2026 г. В съобщението, освен друго, изрично е указано от ДСИ, че при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

С писмо-отговор от 02.04.2026 г., с вх.№ 278 по сигнатура на СИС, ТП на НОИ-Смолян уведомява ДСИ, че, на осн.чл.508, ал.1, т.1 ГПК признава за основателно вземането по наложения запор по изп.дело № 14/2019 г. Изтъква, че, на осн.чл.446, ал.1 ГПК, от пенсията/добавката на К. Е.

К. не може да се правят удръжки по наложения запор, тъй като същата е отпусната в минимален размер - под размера на минималната работна заплата за страната. Посочено е, че, след определяне на пенсията/добавката в действителен размер, ДСИ ще бъде уведомен за обстоятелствата.

При така установеното фактическо положение се налага извод, че жалбата е неоснователна.

На първо място, в нея не се твърди от получаваната от К. К.

3 пенсия да са направени удръжки и те да са преведени по сметка на СИС по настоящото изп.дело, т.е., тя да не е получила в пълен размер пенсията си за даден месец в резултат на наложения запор.

Съгласно разяснението в мотивите по т.2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника.

Чл.446, ал.1 ГПК разпорежда, че изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са до размера на минималната работна заплата, тъй като представляват несеквестируем доход.

Съгласно ал. 2 на същия член, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Според чл.446, ал.1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл.446 се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка (ал. 3). Банката превежда по сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от възнаграждения за работа (ал. 4). В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход, съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК.

Налагането на запор върху вземането на длъжника за пенсия само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако 4 изпълнението върху него се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. В този смисъл са чл. 446а, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, а, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Както се посочи по-горе, не се твърди от длъжника, нито се установява от данните в изп.дело, върху пенсията на К. К., която е под минималната за страната работна заплата, да е изпълняван запор.

В обобщение, след като не се доказват по делото действия на ДСИ, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на пенсията на длъжника К. К., подадената от нея жалба следва да се остави без уважение.

Предвид това произнасяне по същество по жалбата, следва да се отхвърли искането на К. за спиране на осн.чл.438 ГПК на изпълнителното дело.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 363/21.04.2026 г. на К. Е. К., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. В. П., против насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез запор от 02.04.2026 г. върху вземането и за пенсия, която тя получава от НОИ – ТПСмолян, наложен по изп.дело № 14/2019 г. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Смолянския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Е. К., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв.В. П., за спиране на осн.чл.438 ГПК на изп.дело № 14/2019 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Смолянския районен

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4, изр.последно ГПК.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6