Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 24.10.2023, Административен съд - Видин

Съд
Административен съд - Видин
Дело
Административно дело 161/2023
Вид
Решение № 139
Подписан
24.10.2023
В сила
24.10.2023
Състав
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ ВИТКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.55 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1, т.2, б."б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.173, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 139

Гр.

Видин, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Николай Витков при секретаря

Вержиния Кирилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Николай Витков административно дело №

161 по описа за

2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на И.И.А., съд. адрес: ***, против Решение № 1040-05-17/22.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх.№ 1012-05-18/25.05.2023 г. на оспорващата против Разпореждане № 051-00-448-3/17.05.2023 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на И.И.А., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, §.3, б.”а” и чл.65, §.2 от

Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като е потвърдено атакуваното разпореждане.

Жалбоподателката излага подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение.

Претендира отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане, и претендира разноски за производството по делото. Прилага писмено становище от адв. Т.Р.от АК-Видин, в която излага доводи в подкрепа на оспорването и прилага съдебна практика.

Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуалния си представител ст. юрк.

С. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореният акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.

След като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, Административен съд Видин приема за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ 051-00-448/19.04.2023 г. И.И.А. сезирала ТП на НОИ-Видин с искане за отпускане на ПОБ по реда и условията на КСО. В заявлението посочила, че последната й трудова заетост е в Ирландия. Приложила и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, както и декларация за определяне на пребиваване на лицата с последна заетост в друга държава от ЕС, ЕИС и Швейцария, във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламен (ЕО) № 883/2004 г. В заявлението жалбоподателката посочила, че е необходимо да бъде удостоверен осигурителен период в Ирландия за времето от 13.04.2022 г. до 08.04.2023 г., когато е била последната й заетост.

На основание чл.54г, ал.4 от КСО, с разпореждане № 051-00-448-1 от 27.04.2023 г., началник сектор Краткосрочни плащания при ТП на НОИ-Видин постановил спиране на производството по отпускане на ПОБ до потвърждаване на осигурителни периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия.

Чрез националното приложение за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, ТП на НОИ-Видин изпратило до компетентната институция на Ирландия искания тип СЕД Н006, СЕД U017 и U004, във връзка с подаденото от жалбоподателката искане.

На

17.05.2023 г. чрез EESSI от Ирландия бил получен СЕД Н006, с което се удостоверява, че лицето е пребивавало в Ирландия от 16.04.2022 г. до 07.04.2023 г. и е имало осигурителна заетост.

На основание чл.55 от АПК, с разпореждане № 051-00-448-2 от 17.05.2023 г., е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ, с мотив, че е получен СЕД Н006 от КИ на Ирландия, с удостоверени данни за пребиваване.

При така изложената фактическа обстановка било издадено разпореждане № 051-00-448-3 от 17.05.2023 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, §.3, б.”а” и чл.65, §.2 от

Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл.54а от КСО, с мотив, че съгласно разпоредбите на Регламент

(ЕО) 883/2004 г., НОИ не е компетентната институция (КИ) по отпускането на ПОБ, а такава е КИ на Ирландия.

Оспорващата атакувала това разпореждане по административен ред. С Решение № 1040-05-17/22.06.2023 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин била отхвърлена като неоснователна жалба вх.№ 1012-05-18/25.05.2023 г. против Разпореждане № 051-00-448-3/17.05.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на И.И.А., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, §.3, б.”а” и чл.65, §.2 от

Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отказано отпускане на ПОБ, като разпореждането било потвърдено.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд Видин приема от правна страна следното: жалбата е подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО преклузивен срок, от надлежна страна, адресат на обжалвания административен акт, имаща правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган. Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът приема, че страните не спорят по фактите. Спорът им се свежда до определяне на компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на оспорващия е била на територията на Ирландия. С атакувания акт решаващият орган приема, че държава на пребиваване е Ирландия, поради което НОИ не е КИ по отпускането на парично обезщетение за безработица.

Жалбоподателката оспорва този извод, като сочи, че държавата на пребиваване е Република България.

Приложими в настоящия казус са европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Понастоящем тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент

(ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент

(ЕО) № 883/2004 г. намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл.3, §.1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които попадат и ПОБ (чл.3, §.1, б.”з”). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §.1, която предвижда, че регламентът се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Безспорно жалбоподателката е гражданин на Република България, държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент

(ЕО) № 883/2004 г.

Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004 г., в т.ч. и обезщетенията за безработица, е изграден на следните принципи: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Според чл.11, §.1 лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и за обезщетенията за безработица, е формулирано в чл.11, §.3. В буква „а” е установено правило, касаещо наетите лица, каквато е била и жалбоподателката, което гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост, като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Чл.65,

§.2 предвижда, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга чл.64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

Според чл.65, §.5 от

Регламент (ЕО) № 883/2004 г., a) Безработното лице по първото и второто изречение на §.2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. б) Въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата-членка по пребиваване първо получава обезщетения в съответствие с чл.64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква „а” се спира за периода, през който той получава обезщетения съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен. Във връзка с приложението на горецитираните норми от съществено значение се явява определянето на две понятия: компетентна държава-членка и държава-членка по пребиваване. Относно първото понятие се посочи, че това по принцип е държавата, в която лицето осъществява дейност като наето лице. В конкретния случай безспорно това е Ирландия. В случаите на чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. компетентна става държавата-членка по пребиваване. За определяне на държавата по пребиваване е необходимо на първо място да се изясни съдържанието на понятието „пребиваване”. Определение на това понятие е дадено в чл.1, б.”й” от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., според който „пребиваване” означава мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой”, което регламентът определя като временно пребиваване (чл.1, б.”к”). От своя страна правилата (елементите) за определяне на пребиваването са уредени в чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Съгласно разпоредбата на чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане (§.1).