Решение № 171 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110214457 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****” ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***************, представлявано от С. С. Н., чрез адв. И. И., със съдебен адрес *************, против наказателно постановление № НИ-1-21-02046980/02.09.2025 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ - София град за нарушение по чл. 349, ал. 1 КСО, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., с равностойност 255, 65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро по фиксиран курс на БНБ преди 01.01.2026 г.

В жалбата се оспорват констатациите на административнонаказващия орган и наложеното наказание. Поддържа се, че изготвените от НОИ протоколи за коригиране на данни са били подадени към НАП своевременно, в хода на извършваната на дружеството ревизия. Застъпва се също, че подаването на данните е следвало да бъде извършено директно от НОИ, а не посредством дружеството, предвид съществуващата система за обмен на информация с НАП. По изложените съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведеното на 15.12.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „*****“ ЕООД се представлява от адв. И., а наказващият орган - от юрк. И..

В дадения ход по същество адв. И. поддържа съображенията, обективирани в жалбата, и моли НП да бъде отменено. Твърди, че дружеството-жалбоподател няма вина за това, че НАП не са намерили подадените данни в техните регистри и деловодство.

Юрк. И. пледира в насока НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Не споделя релевираните в жалбата възражения за намаляване на финансовата задълженост на дружеството. Изразява становище, че нарушението не е маловажно, доколкото касае 1 осигурителни права на лицата, свързани с обезщетения за безработица и неработоспособност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на разноските, евентуално претендирани от жалбоподателя.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, с оглед момента на подаването й посредством КЕП, о т надлежно легитимирано лице, предвид приложеното по делото пълномощно на адв. И., и против акт, подлежащ на съдебен контрол. Поради това съдът прие, че е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

В рамките на извършена от органите на НОИ проверка на „*****“ ЕООД, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № КП-5-21-01866651/07.03.2025 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на дружеството били издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-01866652/07.03.2025 г. Същите били в насока в срок от 14 /четиринадесет/ работни дни от получаване на протокола да се заличат некоректно подадените данни по чл.

5, ал. 4, т. 1 КСО за С. С. Н. за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2024 г. включително, и за Е.

Г. Д. за периода от 01.01.2021 г. до 21.01.2021 г. Констативният протокол и предписанията били връчени на представител на дружеството на 07.03.2025 г. Предписанията не били обжалвани и влезли в законна сила, като до 27.03.2025 г. включително не били изпълнени от дружеството.

Впоследствие свидетелят Л. А., на длъжност главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София град, извършил проверка относно изпълнението на предписанията, дадени на „*****“ ЕООД при цитираната по-горе проверка. Посредством изискана информация от НАП, обективирана в писмо изх. № ЕО-32-22-126#3/30.06.2025 г. на НАП, вх. № 1043-2180#10/01.07.2026 г. на ТП на НОИ - София-град, свид. А. установил, че в информационната система на НАП нямало данни за подадено заявление в офис „Сердика“, ТД на НАП София, от страна на „*****“ ЕООД за предприемане на действия от страна на НАП по издадените от контролните органи на ТП на НОИ София-град задължителни предписания № ЗД-1-2101866652/07.03.2025 г.

Предвид това до дружеството били изпратени покани за явяване в ТП на НОИ - София град за съставяне на АУАН. Въпреки надлежното уведомяване, представител на „*****“ ЕООД не се явил, при което на 06.08.2025 г. свид. А. съставил АУАН № АИ-1-2102037026/06.08.2026 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 349, ал. 1 КСО - неизпълнение на дадените задължителни предписания № ЗД-1-21-01866652/07.03.2025 г. в указания срок. АУАН бил връчен на представител на дружеството и подписан без възражения. Писмени възражения не постъпили и в рамките на законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 КСО, ръководителят на ТП на НОИ - София град издал срещу „*****” ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което му наложил имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., с равностойност 255, 65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро по фиксиран курс на БНБ преди 01.01.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Л. А., и писмени - констативен протокол КП-5-2101866651/07.03.2025 г.; задължителни предписания № ЗД-1-21-01866652/07.03.2025 г.; покана 2 за съставяне на АУАН; доказателства за връчване на АУАН; известия за доставяне; писмо изх. № ЕО-32-22-126#3/30.06.2025 г. на НАП, вх. № 1043-21-80#10/01.07.2026 г. на ТП на НОИ - София-град; материали по административнонаказателната преписка; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор по осигуряването“; заповед № 4053/27.05.2024 г.

От показанията на свидетеля А. и от констативния протокол за извършената проверка се установяват обстоятелствата по осъществената спрямо дружеството-жалбоподател първоначална проверка по спазване на осигурителното законодателство и направените от контролните органи констатации. Дадените задължителни предписания № ЗД-1-2101866652/07.03.2025 г. съдържат доказателствена информация относно момента на връчването /07.03.2025 г./ и естеството на предписанията - в срок от 14 /четиринадесет/ работни дни от получаване на протокола да се заличат некоректно подадените данни по чл.

5, ал. 4, т. 1 КСО за С. С. Н. за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2024 г. включително, и за Е.

Г. Д. за периода от 01.01.2021 г. до 21.01.2021 г. Фактът на неизпълнението на последните е изводим от информацията, обективирана в писмо изх. № ЕО-32-22-126#3/30.06.2025 г. на НАП, вх. № 1043-21-80#10/01.07.2026 г. на ТП на НОИ - София-град, като съответното обстоятелство не се оборва от останалите приобщени в хода на производството доказателствени източници.

С оглед на това съдебният състав прие за установени по категоричен начин факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадено от контролен орган на НОИ задължително предписание/, и времето и мястото на извършването му - 28.03.2025 г., в гр.

София, по седалището на дружеството, доколкото срокът на предписанията е бил изтекъл на 27.03.2025 г. и не били обжалвани. Неизпълнението е констатирано при последващата проверка, извършена от свидетеля А..

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган следват от разпоредбите на чл. 350, ал. 1 и ал. 2 КСО, с оглед заеманите длъжности, и от представените заповед и длъжностна характеристика по отношение на свид. А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят на изискванията на чл.

42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, и пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото му описание и правната квалификация. При това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с протИ.правното си бездействие, неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните органи срок издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО задължителни предписания - да се заличат некоректно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за С. С. Н. за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2024 г. включително, и за Е. Г. Д. за периода от 01.01.2021 г. до 21.01.2021 г., „*****“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 349, ал. 1 КТ.

Нарушението е извършено на 28.03.2025 г., както правилно е посочено в АУАН и НП. То е осъществено чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на предписанието срок, след изтичането на който нарушението е налице. Предписанието е било задължително 3 за изпълнение, доколкото е дадено на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му в указания срок. С оглед на това, доколкото включително в рамките на проведеното първоинстанционно съдебно производство не бяха ангажирани доказателства в насока изпълнението му, наведените в жалбата аргументи, че информацията е следвало да бъде служебно подадена към НАП от органите на НОИ, са ирелевантни.

Във връзка с обективната съставомерност на нарушението следва да се отбележи, че задължителното предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК по реда на глава Осма от КСО. По делото се установи, че предписанието не е било оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред. Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл.

349, ал.

1

КСО.

Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира. При това, след като процесните задължителни предписания не са били обжалвани по надлежния ред пред съответния административен съд, са станали задължителни за изпълнение, като предметът на настоящето производство е органичен до проверката били ли са изпълнени.

Субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица.

Не са налице основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл.

28 ЗАНН, доколкото са засегнати осигурителните права на визираните в предписанията лица, и конкретното проявление на нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от тази на типичните нарушения от съответния вид.