Решение № 185 от 11.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Д., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20233230101044 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба рег.№ 7636/28.04.2023год., уточнявана с молби рег.№8972/19.05.2023год.; 9407/29.05.2023 год.;

16474/20.09.2023 год. и 20374/17.11.2023 год., от Г. С. С.И. с ЕГН **********, с която срещу Народното събрание на Република България, са предявени осъдителни искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.

Ищцата претендира да се реализира отговорността на държавния орган- ответник, поради това, че е приета и поддържана в законодателството норма на чл.170 ал.1 от КСО, в редакцията към ДВ ,бр.67/2003 год., която съществено противоречи на правото на ЕС, като ответния държавен орган бъде осъден да заплати обезщетения за причинени на ищеца вреди , както следва:

1.сумата от 7 515.90 лв., натрупани вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида под N9 *** на наследодателя и Е.С.С., починал на *** год., ведно със законната лихва от откриване на наследството, евентуално от подаване на исковата претенция 29.04.2021 год.;

2. сумата от 2880 лв., представляваща претърпени вреди, формирани от направените от нея и присъдените в нейна тежест като ищец по гр. д№ 1415/2015 год. по описа на Районен съд Д. съдебни разноски за три съдебни инстанции, в това число 530лв. държавни такси и 2350лв. разноски за адвокат ;

3. сумата от 3000 лв., неимуществени вреди за причинените морални вреди и негативни преживявания;

4. 5233,49 лева законна лихва за забава в плащане на главното задължение от 7515,90лв. за периода от откриване на наследството до подаване на исковата молба, а след това, до окончателното му плащане;

В подадените от ищцата Г. С. С. молби, първоначални и уточняващи, се излагат фактически твърдения, че е единствен наследник по съребрена линия (сестра) на брат си Е.С.С.. Приживе Е.С. внасял вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване в универсален фонд “Алианц България” АД. След неговата смърт с решение № 516/02.11.2021 год. по гр. д № 1415/2021 год. на ДРС, преминало въззивен контрол и потвърдено с решение № 91/11.04.2022 год. по в. гр. д.№ 100/2022 год. на ДОС и недопуснато до касационно обжалване с определение № 50190/04.04.2023 год. по гр. д.№ 2621/2022 год. на ВКС,IV г. о. , съдът отхвърлил иска на ищцата С. да й бъде изплатена 1 натрупаната във фонда вноска, като се основал на обстоятелството, че откриване на наследството е станало преди да се въведе изменението на чл.170 ал.1 от КСО през 2021 год., с което е разширен кръга на правоимащите наследници ,като в него са били включени и братята и сестрите на починалото лице. Ищцата счита, че разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от КСО в редакцията към ДВ, бр. 67 от 2003 год. противоречи на чл.17 от Конституцията на Република България и гарантиращ правото на собственост и наследяване ,а самото й приемане от Народното събрание противоречи на разпоредбата на чл. 5 ал.1 на Конституцията и бездействието години наред да бъде променена, като противоправни действия представляват деликт. Със свое решение № 7/31.05.2011 год. по к.д.№ 21/2010 год., Конституционният съд се бил произнесъл по въпроси, свързани с КСО , а именно че натрупаните средства по индивидуални партиди са лични и се наследяват, като се спазва редът съгласно ЗН. Кръгът на лицата, оправомощени да внесат конституционна жалба бил ограничен, поради което от обстоятелството, че дадена норма не е била оспорена пред Конституционния съд, не следвал автоматично извод ,че не е противоконституционна.

Случай, в който дадена норма не е достигнала до Конституционния съд, но е отменена от Народното събрание именно защото нарушава Конституцията, следва да бъде приравнен на норма, прогласена от Конституционния съд за противоречаща на Конституцията.

Разпоредбата на чл.170 ал.1 от КСО, действала в периода 2003-2021 год. е променена от Народното събрание, именно защото противоречи на Конституцията.

Отговорност на Народното събрание по чл. 5 ал.4 от Конституцията било приемането на закони не само в съответствие с конституцията , а и с правото на Европейския съюз и други ратифицирани международни договори, а всички правоприлагащи органи били овластени да преценяват съответствието на приетите закони с правото на ЕС и да го приложат с приоритет пред националния закон.Съществуването на този закон не освобождавал нито Народното събрание от отговорността,че е приел и/или поддържа националния закон в несъответствие с правото на ЕС,нито държавата от отговорността за вреди,когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени. Причинният процес започвал от приемането или поддържането в националното право на нормата и преминавал без прекъсване до нейното приложение и осъществяване на съответните негативни последици. Правната рамка на института на отговорността на държавата за вредите, понесени от нея поради нарушаване на изискването за това съответствие била определена от чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за гражданските и политическите права, чл.215 ал.2 от Договора за европейската икономическа общност, чл.13,чл.17 и чл.18 от ЕКПЧ , чл.1 от Допълнителния протокол № 1 към Конвенцията,чл.17 и чл. 41 от ХОПЕС, Препоръка №R 84/15 на комитет на министрите към съвета на Европа,чл.4 §3 от ДФЕС.

Счита ,че с действията и бездействията на Народното събрание по повод тази му законодателна дейност, са й били причинени вреди в размерите ,както следва: сумата от 7 515.90 лв., равняваща се на натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида под N9 *** на наследодателя и Е.С.С. , починал на ***,неполучени от нея; сумата от 2 880 лв.,съставляваща сбор на от направените от нея разноски от 530 лв. за заплатени от нея държавни такси в три инстанции и присъдените в нейна тежест като ищец по гр. д№ 1415/2015 год. по описа на Районен съд Д. съдебни разноски от 2350 лв. за три съдебни инстанции;сумата от 3000 лв. ,неимуществени вреди за причинените и морални вреди и негативни преживявания, свързани със самото увреждане.Отправено е искане тези суми да й бъдат заплатени, съответно сумата от 7 515.90 лв. ведно със законната лихва от откриване на наследството, евентуално от подаване на исковата претенция 29.04.2021 год.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Народното събрание на РБългария депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

Излага правни доводи относно материалните предпоставки за възникването на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. Сочи се, че не е налице твърдяното нарушение от страна на Народното събрание. Правото да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото лице със специалната норма на КСО в редакцията на ДВ, бр. 67/2003 г. е признато на ограничен и изчерпателно посочен кръг от наследниците на лицето, сред които не са тези по съребрена линия - братя и сестри. Горното е ясно указано не само в разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО, но следва и от ал. 3 на чл. 170 КСО, където ясно е предвидено, че когато осигуреното лице няма наследници по ал. 1, а не въобще наследници по Закона за наследството, натрупаните средства по индивидуалната му партида в универсалния фонд, се прехвърлят в пенсионния резерв на същият фонд. Такова по същество е и тълкуването в мотивите на Решение № 7 от 2

31.05.2011 г. по к. д. № 21 по описа за 2010 г. на Конституционния съд на Република България РБ, съобразно които е счетено, че КСО посочва само кръга на възможните наследници. Следователно, останалите непосочени в чл. 170, ал. 1 КСО наследници (по съребрена линия и по завещание), не могат да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото осигурено лице, защото не са сред "кръга на възможните му наследници", на които чл. 170, ал. 1 КСО признава това право.

В Закона за наследството (ЗН) е признато право на роднините и по съребрена линия да наследяват. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, а при определени условия може да бъде отнемано със закон - чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Нормата на чл. 17, ал. 1 КРБ не урежда конкретно правило за поведение, чието пряко приложение би довело до колизия и съмнение за противоконституционност на нормата от Кодекса. Правото на наследяване не е неотменимо гражданско право и неговата конституционна защита не води до извода, че Конституцията забранява то да бъде ограничавано чрез законови норми, когато това е необходимо с оглед характера на регулираните обществени отношения. Примери в тази насока са нормите на чл. 9а ЗН относно наследяването на реституирани имоти и чл. 10 ЗН, която ограничава възможността за наследяване по право на заместване на наследници по съребрена линия.

Законодателно разрешение от Кодекса за социално осигуряване не противоречи на чл.

17, ал. 1 от КРБ, защото чл. 170, ал. 1 КСО не ограничава правото на наследяване, а само кръга на възможните наследници на осигуреното лице, на които признава право да получат натрупаните по индивидуалната му партида средства. Със закон е уредено правило, по силата на което, част от имуществото, оставащо от наследодателя, да не премине в наследствената маса. Такива ограничения не са непознати на нашето право. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 9а ЗН предвижда такова ограничение.

След извършена промяна в чл. 170 КСО, обн. ДВ, бр. 19 от 2021 г., при смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал.1 и чл. 5 - 10а от Закона за наследството.

Промяната е извършена със ЗИД на КСО № 102-01-2 - публикуван на интернет страницата на Народното събрание на следния адрес: ***.

Посочената от ищцата „правна рамка“, която регламентира отговорността на държавата за вреди на граждани, съдържа най-общи принципи. Държавите разполагат със свобода на преценка при определяне конкретните форми на средствата за защита на тези права.

Ищцата не сочи конкретни разпоредби от правото на ЕС, които касаят предоставяне на права по смисъла на чл. 4 § 3 ДЕС и които процесната разпоредба - чл. 170 ал. 1 КСО да нарушава.

Цитира се практика на ЕС:Решение на Съда (пленарен състав) от 12 октомври 2004 г. по дело С-222/02 ***, това условие е изведено като съществено за допустимостта на иска по чл. 4 § 3 ДЕС: „ отговорността на държавата за вреди при нарушение разпоредба на правото на ЕС може да бъде търсена единствено, когато нарушената разпоредба има за цел да даде права на частни лица“. Така, при положение, че не е налице предоставяне на права на частноправни субекти по смисъла на чл. 4, § 3 ДЕС, не би могло да се твърди нарушение. Не се твърдят и несъответствия с практиката на СЕС.

Ищцата се позовава на нарушение на чл. 17 ХОПЕС. Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл. 51, съгласно който § 1 "Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.", а § 2 уточнява, че "Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите." Следователно, правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените от държавите-членки компетенции на Съюза. ХОПЕС се прилага от институциите на ЕС и от държавните членки, единствено когато те прилагат правото на ЕС.

Разпечатката съдържа 29 от 190 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa9e666e-14ad-4691-8e3b-bd1dc78da75b