Акт от 02.08.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99 гр. Габрово, 2.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание втори юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ

КИРОВА-ТОДОРОВА и секретар – Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 108 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1150 от 29.06.2020 г., подадена от И.В.К. ***, с ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 г. на началник сектор – възложител ревизия и главен експерт по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, в която е потвърден с Решение № 76 от 18.05.2020 г. на директор Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.

В процесната част от РА са установени: 1. Допълнителни задължения на физическото лице за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 938.80 лв. и лихви – 1 731.06 лв.; за 2014 г. в размер главница – 269.91 лв. и лихви – 131.56 лв.; за 2018 г. главница – 6 954.90 лв. и лихви – 566.10 лв. 2. Здравноосигурителни вноски по ЗЗО /авансови и годишни/: за 2013 г. – 2 112.00 лв. и лихви – 1 258.82 лв.; за 2014 г. – 234.70 лв., лихви – 129.15 лв.; за 2015 г. – 134.40 лв., лихви – 63-99 лв.; за 2016 г. – 126.44 лв., лихви – 42.80 лв.; за 2017 г. – 202.40 лв., лихви- 51.39 лв.; за 2018 г. – 2 496 лв., лихви – 221.05 лв.; 3. Задължения по КСО за установени дължими авансови вноски за месец май, 2016 г. за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6.67 лв. и за ДЗПО – УПФ – 5.53 лв. и лихви – 2.05 лв.

Жалбата е подадена чрез административния орган на 27.07.2020 г., видно от поставения входящ орган при ответника, от заинтересовано лице – участник в същата процедура, в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/, поради което се явява редовна и допустима.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х. ***, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата.

РА е издаден в резултат на извършена ревизия на физическо лице /ФЛ/ въз основа на ЗВР от 26.07.2019 г., връчена на ревизираното лице лично, на 1.08.2019 г. Съставен е Ревизионен доклад /РД/ на 31.01.2020 г., също връчен лично на адресата на 21.01.2020 г. Против доклада е подадено писмено възражение от 3.02.2020 г., което е било обсъдено, но констатациите и изводи са приети като мотивирани и законосъобразни, в следствие на което е издаден процесният РА от 17.02.2020 г., връчен лично на адресата на 27.02.2020 г., като в резултат на прилагане на особения режим по чл. 122 – 124а от ДОПК са установени задължения за довнасяне в общ размер на 23 815.27 лв. и лихви за просрочие – 8 886.18 лв.

Този РА е оспорен пред директор ОДОП – В. Търново при ЦУ на НАП, който с Решението си, посочено по-горе, е уважил частично подадената до него жалба – досежно частта за установени задължения за данък върху данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7 750.17 лв. и лихва – 4 565.14 лв.; за 2014 г. – 92.00 лв. и лихва – 44.84 лв.; за 2018 г. – 400.00 лв., лихва – 32.56 лв., както и по ЗЗО относно установената годишна ЗОВ за довнасяне за 2014 г. в размер на 80.00 лв. и лихви – 39.00 лв. В останалата част РА е потвърден и е бил обект на разглеждане по адм. д. № 199 от 2020 г. по описа на АС – Габрово. Делото е приключило с Решение № 183 от 30.11.2020 г., с което съдът е отхвърлил изцяло жалбата на И.К..

За да постанови съдебния си акт съдът е счел, че според приложимата в случая норма на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния материален закон размер на данъка към определена от него основа, съобразно ал. 2, когато е налице хипотеза от посочените в ал. 1, т. 1 – 8 от разпоредбата. В чл. 124, ал. 1 от същия нормативен акт се предвижда, че при наличие на такава предпоставка, органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК и определя срок за предоставяне на доказателства и представяне на становище. При извършване на ревизия по този ред фактическите констатации се считат за верни до установяване на противното – т.е. размества се тежестта на доказване. Предвидената процедура е спазена. Въз основа на нея е установено, че ревизираното лице няма подадени годишни данъчни декларации /ГДД/ с декларирани източници на доход за ревизираните периоди. К. е внасял парични суми по банкови сметки, получавал е банкови преводи от физически лица, но не са ясни основанията за тези парични трансфери, поради което приходните органи са счели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен, че те са станали негодни за използване. По тази причина основата за облагане с горните задължения за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2018 г. се определя по чл. 122 – 124 от ДОПК.

Съдът е посочил, че съгласно горецитираните специални процесуални правила тежестта на доказване е у жалбоподателя, който следва да обори констатациите и изводите, съдържащи се в РА.

АСГ не е приел, че получена сума от „Евробилд“ ООД, Габрово, към което К. е съдружник, в размер на 31 500.00 лв. съставлява скрито разпределение на печалба, т.к. този факт не е доказан. Тази сума не е дивидент, а се третира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е отхвърлил като неприложимо и възражението за изтекла давност. Относно получен превод по банкова сметка ***им имот през 2018 г./22.03.2018 г. – 10 000.00 лв.;

20.04.2018 г. – 40 000.00 лв. и 26.04.2018 г. – 35 000.00 лв./ се приема, че в РА органите по приходите неправилно са определили цената, на която жалбоподателят е продал на физически лица свой недвижим имот – апартамент в гр.

Габрово и е отменил частично РА в съответната част. Налице е документирано доказана цена на придобиване на апартамента през 2016 г. от К. и съдът я взема за меродавна при определяне на пазарната му цена. Налице е и определена сума, за която той, на свой ред, е продал апартамента на други лица две години по-късно, поради което разликата ма покупна и продажна цена формира облагаема печалба или доход за ФЛ. В заключение съдът е намерил заключенията на ревизиращите органи за мотивирани и законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата против процесния РА.

Недоволен от този съдебен акт, И.К. го е оспорил пред ВАС и въз основа на неговата жалба е образувано и разгледано адм. д. № 663 от 2021 г., приключило с Решение № 5621 от 11.05.2021 г., с което съдът е намерил касационната жалба за частично основателна по следните съображения: Съдебното решение е счетено за неправилно по отношение на установени от ревизията задължения по КСО и ЗЗО – конкретно и само за окончателни ЗОО при годишно изравняване за 2013 г. в размер на 1 910.40 лв. и лихви – 1 125.30 лв.; за 2014 г. – в размер на 113.10. лв. и лихви – 55.13 лв. и за 2018 г. – в размер на 2 251.20 лв. и лихви – 183.10 лв., както и по КСО относно установени авансови вноски за месец май, 2016 г. за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6,67 лв. и за ДЗПЖ – УПФ в размер на 5.53 лв. и лихви – 2.05лв., т.к. в първоинстанционния съдебен акт не са изложени мотиви, а в диспозитива му се съдържа, въпреки това, произнасяне и по този въпрос, което прави решението необосновано, с оглед на което то се отменя в тази част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е следвало да извърши преценка дали установеният укрит доход представлява и осигурителен такъв и дължими ли са вноски по ЗЗО – авансови и окончателни.

Следва да се обсъди приложимостта на разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да се мотивира крайният резултат и относно дължимостта на установените от ревизията задължения за ДОО и ДЗПО – УПФ за месец май, 2016 г. с оглед приетото, че ревизираното лице е работило като съдружник в търговско дружество за посочения период.

Настоящият състав на АСГ следва да се съобрази с указанията, дадени в горепосочения съдебен акт на касационната съдебна инстанция, което означава както да извърши съответните преценки и правни изводи въз основа на събрания доказателствен материал, така и да приеме за влязъл в сила процесният РА по отношение на частта, в която е потвърден от АСГ и ВАС и въз основа на изложените от тях мотиви, като приеме, че той е мотивиран, доказан и законосъобразен в частта му, касаеща допълнително установените данъчни задължения и техния произход.

Въз основа на така изложеното АСГ разгледа мотивираността и законосъобразността на РА по отношение на установените с него допълнителни задължения на жалбоподателя по ЗЗО и КСО. Те са формирани и обосновани по следния начин:

Обхватът на ревизията е предвиден да изследва 1. Данъчни задължения на К. по чл. 17 от ЗДДФЛ; 2. ДОО за самоосигуряващи се лица; 3. Здравно осигуряване за такива лица и 4. Универсален пенсионен фонд – за период от 1.01.2013 г. до 31.12.2018 г.

Според РД, РА и Решението, И.В.К. е физическо лице и е данъчно задължен за доходи, произхождащи от източници в Република България като местно лице – български гражданин. Не е регистриран по ЗДДС. Не е бил ревизиран до момента.

Ревизиращите органи са приели, че са налице основания за провеждане на ревизия по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 от ДОПК, като съдът /АСГ и ВАС/ намират, че са налице основания за това.

По КСО:

В РД е отразено, че не е установен вида на упражняваната от лицето дейност за ревизирания период, освен в посочените в РА изключения за отделни по-кратки периоди. През 2016 г. същото се е самоосигурявало по фондове. За ревизираните периоди задълженото лице има регистрирани трудови договори с две търговски дружества – „*** ООД от 28.09.2015 г. до 1.01.2016 г. и „Новабилд“ ООД от 5.04.2017 г. до 18.04.2017 г. Няма данни на К. да са били изплащани доходи, различни от тези по трудовите му правоотношения. Същият е подал декларация за начало на дейност и, съответно, на осигуряване, считано от 1.01.2016 г. като съдружник в „Кинов“ ООД, като прекъсва дейност от 10.05.2016 г. През този период той се е осигурявал за рискове „инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, общо заболяване и майчинство“. Ревизиращите органи са счели, че е нарушена нормата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/29.12.2008 г. Лицето се е осигурявало за месеците януари – април, 2016 г., но т.к. е прекъснало дейността си през май, то за работните дни за този месец се начислява ЗОВ за още 5 дни.

На основание чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 – 124 от кодекса се прилагат и за здравното осигуряване.

На основание чл. 7, ал. 4 от КСО К. дължи осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице върху минимален месечен размер за 2016 г. от 420.00 лв. – 16.3 %, с падеж – 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължат /25.06.2016 г./, като е изчислена сума за главница от 18.02 лв. и лихва от 6.49 лв. На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задълженото лице се осигурява за пенсия /допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО/ в УПФ в размер 5 % върху дохода, за който се дължат осигурителните вноски за ДОО или за месец май 2016 г. задължението е 5.53 лв. и лихва – 1.99 лв.

В случая няма причини периода на осигуряване в месец май, 2016 г., да се третира различно от предходните 4 месеца. К. е бил съдружник през цялото това време в ТД и е дължал осигуровки за цялото време, до деклариране на спиране на дейността, поради което РА се явява законосъобразен в частта му, в която са установени дължими вноски за месец май, 2016 г. за ДОО и за ДЗПО-УПФ в посочените размери.

По

ЗЗО:

За 2013 г.,

2014 г. и 2018 г. К. се явява лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което не е здравно осигурено по чл. 40, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон и дължи осигуровки на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от него в размер, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за осигурените лица, определен съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО, като вноските са изцяло за негова сметка. Така за всеки месец от 2013 г. той дължи здравна осигуровка, като за всеки месец са начислени и лихви до датата на съставяне на РД. Посочени са и общи суми за годината – главница и лихви. На същото основание за следващите години през ревизирания период също са определени суми за внасяне по ЗЗО – помесечно с главници и лихви или общо за двете години /за всяко по отделно/.