Решение № 148 от 09.11.2021, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 09.11.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд– град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Бистра

Бойн при участието на секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 301 по описа за 2021 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.118 КСО. Делото е образувано по жалба на М.В.И. срещу Решение № 2153-27-53/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ– Шумен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, с което е установено, че по смисъла на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, на жалбоподателя неоснователно е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.04.2021г.- до 12.04.2021г. в размер на 371,54лв. и е разпоредено неговото възстановяване. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решение и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност. Излагат се подробни съображения, че към датата на установяване на заразно заболяване, се е намирал във валидно трудово правоотношение и последвалите действия по анулиране на издадения болничен лист с диагноза- „Ковид- 19“, установен с ПСР тест и издаване на нов с причина „Карантина“ са действия на личния му лекар, на които не може да влияе и не следва да носи отговорност за последствията им. Не се правят доказателствени искания. Въз основа на изложеното се моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло обжалвания акт и се претендират разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява от редовно упълномощен процесуален представител- адв.Обретенов, който поддържа жалбата и искането за отмяна на решението.

Ответникът– Директор на Териториално поделение– Шумен на НОИ, представляван в съдебно заседание от главен юрисконсулт Л.Б.И., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Шуменският административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За периода от 11.10.2019г. до

01.04.2021г., жалбоподателят се намирал в трудово правоотношение с "Артемис" ООД като заемал длъжността „програмист- софтуеърни приложения“ с код по НКПД 25146001. Видно от рецепта от 26.03.2021г. на И. бил предписан антибиотик Augmentin, витамин В и капки за нос от др.В.В.. По повод на влошено здравословно състояние на жалбоподателя И. изразяващо се в болки гърлото, затруднено преглъщане и кашлица от десет дни, на 30.03.2021г. в 07,23ч. бил извършен преглед от лекуващия го лекар др.В., за който бил издаден Амбулаторен лист 001206. Била снета анамнеза относно обективното състояние на пациента с клинични признаци на остър бронхит, потвърден с ренгенова снимка. На същата дата бил издаден първичен болничен лист №Е20210712787 за периода 30.03.2021г. до 12.04.2021г. за временна неработоспособност на жалбоподателя с причина „общо заболяване“, код- 1 и диагноза- „остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“ с код по МКБ- „J20.8“. Било назначено изследване-полимеразна верижна реакция за доказване на COvid-19 и на същата дата бил изготвен PCR тест от „Първа МДЛ“ООД-гр.Шумен, приложен по делото, от който е видно, че М.И. бил с положителен резултат за наличие на коронавирус- Covid-19. На 31.03.2021г. от лекуващия лекар били предписани два различни антибиотични лекарствени препарата- Azatril и Augmentin, както и други медикаменти. На 01.04.2021г. от РЗИ- Шумен било издадено Предписание за изолация в домашни условия на жалбоподателя за периода от 30.03.2021г. до 12.04.2021г. На същата дата било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя „Артемис“ООД.

На 12.04.2021г., при проведен контролен преглед на пациента от др.В., видно от Амбулаторен лист №001375 от 12.04.2021г./стр.40/, била установена анамнеза за болки в гърлото, кашлица от 14 дни и обективно състояние- силно изострено до грубо дишане с влажни хрипове в белите дробове. В графа „терапия“ е посочено, че пациента поради гореизложените обстоятелства е временно неработоспособен и е назначен лежим на домашно лечение- домашен амбулаторен с причина- общо заболяване. На същата дата издаденият болничен лист бил анулиран и съответно бил издаден нов с номер № Е20210712796 с посочена причина за временна неработоспособност „Карантина“, код 12 и диагноза- „Covid-19 уточнен“, диагноза с код по МКБ- „U07.1“.

На 14.04.2021г. било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, на осн.чл. 42 ал.1 т.1 от КСО, поради общо заболяване. Видно от представените писмени доказателства, част от административната преписка, болничните листове са надлежно представени пред работодателя, който от своя страна своевременно ги е представил в ТП на НОИ– Шумен със съответните удостоверения с данни в Приложение №9 към Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, в чиято графа по т.7 е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.04.2021г.

С Разпореждане № РВ-3-27-00920825 от

14.05.2021г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, било прието по смисъла на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, че на жалбоподателя неоснователно е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.04.2021г.- до 12.04.2021г. в размер на 371,54лв. и е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените суми по сметка на ТП на НОИ или в брой в 14-дневен срок от връчване на акта. В мотивите е посочено, че при настъпване на временна неработоспособност поради причина извън посочените в чл.42 ал.1 от КСО, в случая „карантина“, няма основание за изплащане на парично обезщетение след прекратяване на осигуряването, понеже лицето не отговаря на условието по чл.40 ал.1 от КСО. В този смисъл е разпоредбата на чл.43 т.1 от КСО, съгласно която парично обезщетение за неработоспособност поради карантина се изплаща за времето, през което осигуреният е под карантина, а в настоящия казус лицето не е осигурено.

Цитираното разпореждане е връчено на 23.06.2021г. и обжалвано от М.И. в законоустановения срок, като с Решение № 2153-27-62/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, е отхвърлена подадената жалба вх. № 1012-27-62/06.07.2021г. против разпореждането. В мотивите на решението е цитирана разпоредбата на чл.42 ал.1 от КСО, като от административния орган е прието, че кръгът на хипотезите, при които се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност от първия ден на настъпването ѝ до възстановяване на работоспособността е стеснен, спрямо визираните в чл.43 т.1 от КСО хипотези и изключва причина „карантина“. Това се потвърждава и от анализа на специалната разпоредба на чл.43 т.1 от КСО, уреждаща особения случай на неработоспособност в следствие на карантина, като въвежда и условието лицето да е осигурено, което в настоящия казус не е налице.

Прието е още, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е добросъвестно получено, но подлежи на възстановяване при условията на хипотезата на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, а именно наличие на нови документи след изплащането на обезщетението- Удостоверение от работодателя от 19.04.2021г. относно болничен лист с причина „карантина“ след анулиране на предходно представен болничен лист с причина „общо заболяване“.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 16.08.2021г., а настоящата жалба е подадена на 30.08.2021г. чрез административния орган.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-62/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, което е индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес и констатираните от съда нередовности в жалбата са били своевременно отстранени, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО- ръководител на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява Директорът и в предписаната от чл.117 ал.3 от КСО писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за постановяването му.

Фактите по делото не са спорни между страните. Жалбоподателят е представил болничен лист № Е20210712798 от 12.04.2021г. с причина за временна неработоспособност/ВН/ код "12" /карантина/, за времето от 30.03.2021г.– 12.04.2021г. Предходно издаденият болничен лист с причина за ВН- „общо заболяване“ е бил анулиран от лекуващия лекар по реда на чл.54 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза от 2017г. Безспорно е също така, че жалбоподателят е бил диагностициран като носител на вируса на Covid-19 при назначено PCR изследване и същият е имал множество клинични оплаквания и диагноза „остър бронхит“, потвърдена с рентгенова снимка. Жалбоподателят е бил поставен в задължителна изолация и лечение в домашни условия с предписание по образец съгласно Приложение № 2 към т.4 от Заповед №РД-01-167/12.30.2021г. на Министър на здравеопазването на Директора на РЗИ-Шумен по предложение на лекуващия лекар въз основа на положителния резултат за Covid-19. Не е спорно също така, че трудовото правоотношение на М.И. е било прекратено, считано от 01.04.2021г., т.е. след 30.03.2020г., включително жалбоподателят е неосигурено лице.

Съгласно чл.11 ал.1 от КСО, осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, и др.

Съгласно чл.40 ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Чл.42 ал.1 от кодекса регламентира срока на изплащане на обезщетението, а именно паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Съгласно чл.6 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, която възпроизвежда понятието „временна неработоспособност“, дадено и в §1 т.34 от ДР на ЗЗ, ВН е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството и др., като отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.

Съгласно § 1 ал.1 т.3 от

Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според ал.1 на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл. 4а ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/268f0c72-48c6-4f40-8a53-d439a0117483