Решение № 201 от 18.09.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Враца, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. М. Б., ЕГН **********, с адрес:

***, и Й. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника им адв.Н. Т., против Решение № 105/31.03.2025 г. по гр.д.№ 477/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателките против В. К. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Борован, обл.Враца, иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие с добрите нрави.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, явна необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място в жалбата се навеждат доводи, свързани със значението на уговорената цена с оглед отношенията между страните и нормата на чл.4 СК. Посочва се, че според трайната съдебна практика, когато се извършва възмездна сделка между близки лица, размерът на насрещната престация за прехвърляне правото на собственост на недвижим имот срещу определена цена не е от съществено значение за действителността на сделката.Развиват се съображения, че под близки лица се имат предвид само онези, които законът признава за такива – родствениците по смисъла на чл.74-76 СК; лицата, които се намират в брак помежду си или са в привръзка по повод брак на техни родственици; наследниците по ЗН. Изтъква се, че в други правни регулации с оглед обществения интерес се придава правно значение и на фактическото брачно съжителство, но това е само по повод целите на данъчното облагане и 1 контрола по повод изпирането на пари или реализирането на нетрудови доходи и противодействие на корупцията. Според въззивниците, на плоскостта на гражданското право само сключеният граждански брак поражда онази връзка, при която стойностният размер на разменените престации да няма значение за валидността на сключената сделка. В подкрепа на това становище се извършва позоваване на практика на ВКС, обективирана в Решение № 65 от 18.05.2015 г. по гр.д.№ 7088/2014 г., ІІ гр.отд. Прави се заключение, че действителността на сделката в настоящето производство следва да бъде преценявана единствено и само с оглед действителната стойност на разменените престации.

На второ място в жалбата се излагат доводи, свързани с цената на сделката като основание за нищожност. Акцентира се, че от изслушаните експертизи е установено, че при продажна цена от 3 600 лв. действителната стойност на имота към момента на сключване на сделката е 17 400 лв.,т.е. пазарната цена на имота надвишава почти пет пъти продажната цена. Посочва се, че това обстоятелство е отчетено от районния съд, но не е отчетено общото равнище на приходи и разходи за страната и региона (най-ниски за целия Европейски съюз), прагът на бедността и размерът на минималната работна заплата. Изтъква се, че при преценка на пазарната цена на имота като абсолютна стойност се установява, че тя е в размер на над 28 месечни работни заплати и в този смисъл сумата и като абсолютно число практически показва липсата на еквивалентни престации. Според въззивниците, именно нееквивалентността на престациите е поставена в основата на преценката за нарушение на добрите нрави, като в случая разликата между посочената в нотариалния акт и действителната цена и толкова значителна, че практически е равна на липса на престация. В подкрепа на това становище се извършва позоваване на множество съдебни актове на ВКС – Решение № 222 от 18.12.2023 г. по гр.д.№ 589/2023 г., ІІІ гр.отд., Решение № 50104 от 11.08.2023 г. по гр.д.№ 2639/2022 г., ІV гр.отд., Решение № 158 от 05.07.2022 г. по гр.д.№ 493/2021 г., ІV гр.отд., Решение № 50180 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 33628/2020 г., ІV гр.отд. Прави се обобщение, че в случая посочената като платена цена при сделката е 5 пъти под пазарната цена на имота, при което очевидно е налице изключителна неравностойност на престациите и на практика е израз на липса на престация, поради което е налице нарушение на добрите нрави и сделката е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и в частта относно разноските, но не се прави искане по чл.248 ГПК, тъй като районният съд е изложил мотиви, че няма да намали присъденото адвокатско възнаграждение, въпреки заявеното възражение за прекомерност.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. К.

М., чрез пълномощника й адв.Д. М., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

В отговора се изразява несъгласие с направените възражения, с които се отрича ролята и значението на института на фактическото съжителство.

Излагат се доводи, че значението на този институт е признато още с ППВС № 5/1969 г., с което лицата, които се намират във фактическо съжителство, се приравняват на най-близките роднини, респ.съпрузи. Аргументи се черпят и от чл.39, ал.1, т.5 КСО, от дефиницията на понятието „фактическо 2 съжителство на съпружески начала“, съдържаща се в ЗОНПИ, както и от разпоредби на ДОПК, ГПК , ЗЗДН, ЗЗ и КЗ.

Въззиваемата счита, че правилно районният съд е отхвърлил иска за прогласяване недействителност на сделката, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че изтъкнатите от страните доводи за нееквивалентност на престациите като основание за нищожност, са несъстоятелни, в противоречие със закона и задължителната съдебна практика. Навежда доводи, че в гражданския оборот действа принципът на свобода на договаряне, според който страните могат да уговарят всякакви параметри, стига да постигнат свободно и недвусмислено съгласие и съпоставяне на волите. Сочи, че според установеното от теорията и практиката, възмездността на договорите не означава задължителна еквивалентност на престациите, а обратното би означавало, че всяка страна по вече сключен договор, която след време се почувства ощетена, може да иска разваляне на този договор или прогласяване на нищожността му.

Излагат се аргументи, че договорите, накърняващи добрите нрави, са свързани с договаряне на права и задължения, които макар и да са съвместими със закона, пряко нарушават нравствените устои, моралните принципи и норми от обичайното право. Посочва се, че сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот на по-ниска цена от пазарната не попада по никакъв начин под тези критерии, още по-малко, когато договорът е сключен между близки лица. Развиват се съображения, че липсата на утвърдени в закона или практиката критерии за оценка еквивалентността на престациите означава, че е недопустимо една сделка да бъде определяна като нищожна само поради причината, че има разминаване в стойността на насрещните престации. Подчертава се, че практиката на ВКС налага всяка сделка да бъде оценявана отделно за всеки конкретен случай, като се изследват всички обстоятелства, в т.ч. отношенията между страните по сделката и целта на нейното сключване, а не само и единствено паричното измерение на задълженията по договора. Твърди се, че в случая от събраните доказателства е установено, че В. М. е живяла повече от 30 години във фактическо съжителство с покойния продавач и в контекста на тези близки отношения, приравнени по своето съдържание на такива между съпрузи, е взето решение за прехвърляне на имота чрез неговата продажба. Като неотносимо към правния спор се сочи това дали страните са могли за уговорят безвъзмездна сделка, доколкото не съществува неписано правило, че между близки лица е неморално да се сключват възмездни договори. В тази връзка се заключава, че като единствен изложен от ищците довод за нищожност може да бъде очертан само този за парично несъответствие между двете престации. В отговора се прави анализ на практика на ВКС, като се извършва позоваване на Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/2009 г., ІІІ го., в което като противоречие с добрите нрави се приема разлика от 12 пъти; Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 485/2010 г., І г.о. – разлика от 28 пъти; Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г., І г.о. , в което се приема, че нищожност е налице, когато престацията е почти нулева.

Прави се искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от 3 надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдбен акт.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстънционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и при ясно формирана воля, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

За да се произнесе по правилността на съдебния акт, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на В. М. Б. и Й. М.

П., с която против В. К. М. са предявени следните обективно съединени искове: иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ-Бяла Слатина, вх.рег. №1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г. , поради противоречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на сделката, поради привидност като прикрито дарение и иск за разваляне на продажбата, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената по сделката.

В исковата молба се посочва, че ищците са наследници на своя баща М.

Й. Н. – б.ж. на гр. Враца, починал на *** Сочи се също, че приживе наследодателят им е бил собственик на недвижим имот в с. ***, общ. Борован, обл. Бяла Слатина, представляващ дворно място, с площ от 1000 кв.м. – УПИ III177, в кв. 52 по регулационния план на селото, ведно с построените в него две жилищни сгради, с площи от 56 кв. м. и 30 кв.м. и две стопански сгради – с площи от 20 кв. м и 68 кв.м., придобит от наследодателя по наследство и след съдебна делба. Твърди се, че този имот на 18.05.2020 г. е продаден на ответницата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г. за сумата от 3600 лв., която е малко по-висока от данъчната му оценка. Според ищците, цената на имота през 2020 г. е била няколко пъти по-висока от вписаната в нотариалния акт продажна цена, в резултат на което е налице значителна неравностойност на престациите, водеща до нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави. На следващо място считат, че макар и в нотариалния акт да е посочено, че купувачката е платила продажната цена напълно и в брой, с оглед съвместното живеене на страните по сделката няма извършено плащане, тъй като нито ответницата преди сделката е разполагала с такава парична сума, нито след сделката бащата на ищците е имал на разположение подобни парични средства. Според ищците сключеният договор за продажба прикрива извършено дарение между наследодателя им и ответницата, поради което привидната сделка (продажбата) е нищожна и на това основание. На трето място считат, че ако съдът приеме, че не е налице накърняване на добрите нрави и привидност на сделката, същата подлежи на разваляне, поради 4 неплащане на уговорената за имота цена.