Акт № 1815 от 04.11.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1815

Ямбол, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20257280700403 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М. К. П. от [населено място], [улица], срещу Решение № 2153-28-61 от 29.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх. № 1012-28-107 от 01.09.2025 г. против Разпореждане № 10 от 10.06.2025 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол за изменение и определяне в действителен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 447,97 лева, считано от 01.07.2025 г.

Обжалва се определеният размер на пенсията, като се сочи, че неправилно е определен осигурителният доход като база за изчисление на размера на отпуснатата пенсия. Оспорващата счита, че осигурителният доход за изчисляване размера на определената пенсия следва да бъде 348 621,42 лева, а не посоченият в разпореждането 347 547,67 лева. Поискано е да се извърши проверка, като се изчисли общият осигурителен доход, индивидуалният коефициент и съответстващият размер на пенсия. Не се претендират разноски по производството.

Ответникът, в представен по делото Писмен отговор вх. № 2483 от 27.10.2025 г., депозиран чрез процесуалния представител Главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна. Заявена е претенция за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят М. К. П., редовно призована, се явява лично. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Счита се, че неправилно от ТП на НОИ е изчислен осигурителния доход, който трябва да бъде взет предвид при определяне размера на пенсията. Счита се, че изчисленията следва да бъдат съобразно изслушаното по делото заключение на вещото лице. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане. Не се заявява претенция за разноски.

Ответната страна Директора на Териториално поделение на НОИ – Ямбол, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от Главен юрисконсулт С. Г. М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора, като поддържа и развитите в тази насока доводи в представеното по делото писмено становище по жалбата. Иска съдът да я отхвърли като неоснователна с присъждане в полза на органа на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. По искане на оспорващата е назначена съдебно-икономическа експертиза, при която вещо лице със специалност „икономика“/„счетоводство“, след запознаване с материалите по делото и извършена проверка в ТП на НОИ-Ямбол е дало заключение по поставените въпроси. След изслушването на основното заключение в проведеното по делото о.с.з. 08.09.2026 г. на вещото лице е поставена допълнителна задача да посочи точно отработените дни, дните във временна неработоспособност, дните в неплатен отпуск, като в отделна графа да впише и осигурителния доход на жалбоподателя съгласно изискванията на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО. Представените от вещото лице основно и допълнително заключения, ведно с направените от него уточнения и допълнения при изслушването им в проведените по делото открити съдебни заседания от 08.09.2026 г. и от 13.10.2026 г., са приобщени към доказателствения материал.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със Заявление № 2113-28-110 от 27.02.2025 г. М. К. П. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подаденото заявление е придружено със съответни документи в оригинал (Трудова книжка № 481 от 01.10.1980 г., Удостоверение УП-30 от 07.03.1998 г., Продължение от ТК № 481 от 01.10.1980 г., Справка-декларация от Агенция по заетостта, копия на заключение на вещо лице, Решение № 371 от 13.11.2003 г. по гр. д. № 523 на ЯОС, Решение № 17 от 02.03.2004 г. по т.д. № 8/2004 г. на БАС, Определение № 63 от 07.02.2005 г. по гр. д. № 423/2004 г. на ВКС, Определение № 398 от 25.11.2003 г. по т.д. № 838/2004 г. на ЯОС, ДВ № 54 от 13.06.2003 г., копия от платежни).

С Разпореждане от 04.04.2025 г. № 5/прот. № N01111 от на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 29.12.2024 г. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО. Впоследствие е издадено Разпореждане № 10/прот. № N01208 от 10.06.2025 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. и е определен размер от 1 447,97 лева съгласно чл. 100 от КСО, считано от 01.07.2025 г. Изчислен е индивидуален коефициент 1,4687 съобразно правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70, ал. 8 - 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО. Според посоченото в разпореждането, при изчисляването на индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. (чл. 70. ал. 10, т. 2 от КСО). В размера на вноската за фонд „Пенсии“ е взет предвид трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително (чл. 70, ал. 10, т. 3 от КСО), както и общият брой на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, спрямо общия брой месеци с осигуряване в ДОО, като общият брой месеци осигурителен стаж с осигуряване във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ не може да бъде повече от общия брой месеци за календарното време (чл. 70, ал. 19 от КСО, вр. чл. 21а, ал. 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). При изчисляването на следващия се размер ЛПОСВ е взет предвид средномесечният осигурителен доход за страната за периода декември 2023 г. – ноември 2024 г. в размер на 1 639,49 лева, като е определен доход за изчисляване размера на пенсията по формулата 1 639,49 лева * 1,4687 = 2 407,92 лева. Определени са проценти осигурителен стаж за пресмятане размера на пенсията съгласно чл. 7в, ал. 1 от КСО (52,88 %), изчислени както следва: за 39 г. и 2 м. * 1,35 % = 52,88 %. Изчислението на размера на пенсията по правилата на чл. 70, ал. 1 от КСО е следното: 52,88 % от 2 407,92 лева = 1 273,31 лева. На основание § 7ж от ПЗР на КСО е определен размер на пенсията с включване на сума по § 7ж, ал.18 от ПЗР на КСО/2022 г. от 60 лева, при което е изчислен размер от 1 333,31 лева. Съгласно чл. 100 от КСО, считано от 01.07.2025 г., е изчислен краен размер на ЛПОСВ на М. П. от1 447,97 лева (1 333,31 лева * 1,086 = 1 447,97 лева). Разпоредено е пенсията да се изплаща, считано от 29.12.2024 г. 100 % от 1 333,31 лева, т.е., в размер на 1 333,31 лева, съответно от 01.07.2025 г. - 100 % от 1 447,97 лева, или 1 447,97 лева месечно, равняващи се на 740,34 евро, изчислени по валутен курс на БНБ от 1,95583 лева). В акта се съдържат указания за начина и срока на обжалването му по административен ред.

Разпореждане № 10/прот. № N01208 от 10.06.2025 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е надлежно връчено на адресата на 01.08.2025 г., като пред горестоящия орган П. е депозирала жалба вх. № 10-12-28-107 от 01.09.2025 г., по която е произнесено процесното Решение № 2153-28-61 от 29.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. С акта решаващият орган е оставил без уважение жалбата, възприемайки изцяло фактическите констатации и изведените въз основа на тях правни изводи, приети от Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол в обжалваното разпореждане.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е надлежно връчено на лицето на 03.10.2025 г., а жалба вх. № 2103-28-21 от 16.10.2025 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол против него до съда е депозирана чрез административния орган и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-28-61 от 29.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-28-107 от 01.09.2025 г. от М. К. П. срещу Разпореждане № 10 от 10.06.2025 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол за изменение и определяне в действителен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 447,97 лева, считано от 01.07.2025 г.

Жалбата, като насочена срещу акт по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановения акт, в установения от закона преклузивен срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна предвид следното:

Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е издадено от компетентен орган, в рамките на осъществен административен контрол на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът взе предвид следното:

Според мотивите в оспореното решение, при изчисляване на следващия се размер на ЛПОСВ за периода от месец май 2001 г. до месец февруари 2003 г. е зачетен осигурителен доход, който е потвърден с Определение № 398 от 25.11.2003 г. на Ямболски окръжен съд, както следва: за 2001 г. - месец май 2001 г. (216,50 лева); месец юни 2001 г. (217,45 лева); месец юли 2001 г. (217,50 лева); месец август 2001 г. (217,50 лева); месец септември 2001 г. (219,61 лева); месец октомври 2001 г. (227,48 лева); месец ноември 2001 г. (227,43 лева); месец декември 2001 г. (362,39 лева, преизчисление на ДОД); за 2002 г. – месец януари 2002 г. (227,48 лева); месец февруали 2002 г. (206,80 лева); месец март 2002 г. (226,57 лева); месец април 2002 г. (226,84 лева); месец май 2002 г. (223,98 лева); месец юни 2002 г. (222,18 лева); месец юли 2002 г. (222,18 лева); месец август 2002 г. (222,18 лева); месец септември 2002 г. (222,18 лева); месец октомври 2002 г. (138,15 лева); месец ноември 2002 г. (149,35 лева); месец декември 2002 г. (269,39 лева, преизчисление ДОД); за 2003 г. –месец януари 2003 г. (156,37 лева); месец февруари 2003 г. (25,15 лева). Констатирано е, че в информационната система на НОИ се съдържат данни за М. П. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО до 30.04.2001 г., но липсват данни относно размера на полученото обезщетение за временна неработоспособност и за полученото трудово възнаграждение относно ползването на неплатен отпуск. Направено е позоваване на текстовете на чл. 40, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), разписващи редът за установяване на осигурителния стаж. Посочено е, че от 1 януари 2007 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ, вместо от осигурителите/работодателите, както е било преди приемане на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, като информацията относно изплатените обезщетения за временна неработоспособност се съдържат в разплащателните ведомости на осигурителя. Взето е предвид, че пред Ямболски окръжен съд по искова молба на ЕТ „С.-В-Д. В.“-Ямбол е образувано гр. д. № 523/2003 г. против М. К. П., приключило с Решение № 371 от 13.11.2003 г. на ЯОС, с което предявеният от ЕТ „С.-В-Д. В.“. С Решение № 17 от 02.03.2004 г. на Апелативен съд- Бургас е потвърдено Решение № 371 от 13.11.2003 г. на ЯОС, като е налице и произнасяне от Върховен касационен съд по жалбата на ЕТ „С.-В-Д. В.“ против Решение № 17 от 02.03.2004 г. на Апелативен съд- Бургас с Определение № 63 от 07.02.2005 г. на ВКС, с което е прекратено производството по образуваното гр. д. № 423/2004 г. по описа на ВКС. В решението на горестоящия орган е направено позоваване на заключението на вещото лице по гр. д. № 523/2003 г., според което размерът на неизплатените трудови правоотношения за периода от месец май 2001 г. до месец февруари 2003 г. са изчислени въз основа на предоставените на експерта ведомости за заплати на персонала от синдика. На основание приетото заключение на вещото лице по гр. д.№ 523/2003 г. и Решение № 371 от 13.11.2003 г. на ЯОС е издаден и списък на приетите вземания по смисъла на чл. 687, ал. 1 от Търговския закон ТЗ). Заключено е, че след обявяване в търговския регистър на списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността, когато срещу вземането не е направено възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, както и когато е направено възражение, но в седмичния срок по чл. 694, ал. 1 от ТЗ след обявяване на списъка не е предявен иск за установяване несъществуването му, гражданскоправният спор относно вземането на работника от трудово правоотношение е разрешен със сила на пресъдено нещо, като правата на работника за вземането му по трудовото правоотношение са гарантирани с приемане на вземането му в списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64918aef-b6cd-4476-bf94-5d3a41895112