Решение № 413 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Елена Тахчиева при участието на секретаря Пролетка А.а като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260258 постановено на 07.02.2023г., по гр.д. № 9183/16г. по описа на СГС, ГО, 4 с-в, са частично уважени субективно и обективно предявени искове с правно основание чл.65 вр.чл.62 ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по пътищата във вр.чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански КЗ и чл.52 ЗЗД, като С.

М. И. КЪМПАНИ /SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD,

ЕИК СН03530236332 гр. Берн, Конфедерация Швейцария, е осъден да заплати в полза на 1. З. Ж. М. сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й А.

2. в полза на Р. А. К. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка му А., както и сумата 4935 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка за периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г., претърпени в резултат на настъпилата смърт на А. Й. при ПТП от 24.08.2013г. в гр. Грюш, Конфедерация Швейцария, причинено виновно от П. Г., при управление на т.а. марка „Волво“ с per. № ******** (KOEGEL D), който нарушил правилата за движение по пътищата и поради несъобразено висока скорост предизвикал настъпването на ПТП при което блъснал пешеходеца А. К. Й., с което причинил по непредпазливост смъртта й, за което на 1 територията на Конфедерация Швейцария е образувано наказателно производство и постановена влязла в сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. № 515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при С. М. И.

КЪМПАНИ /SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD, ЕИК CH03530236332, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на увреждането - 24.08.2013г., до окончателното им изплащане, а върху обезщетението за имуществени вреди - ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от първо число на съответния месец, до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение е отхвърлен иска на З. Ж. М. за разликата над сумата 75 000 лв. до общо претендираните 150 000 лв., а на Р. А. К. за разликата над 100 000 лв. до общо претендираните 200 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата над присъдените 4935 /четири хиляди деветстотин тридесет и пет/лв. до общо претендираните 9870 /девет хиляди осемстотин тридесет и пет/лв., като обезщетение за имуществени вреди, поради установеното съпричиняване, като неоснователни в тази им част.

Присъдени са разноски, като С. М. И. КЪМПАНИ /SWISS

MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD, ЕИК СН03530236332 е осъден да плати на адв.Щ. Щ. - АК Хасково, сумата 6600 лв., представляваща адв. възнаграждение определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА с вкл. ДДС, а по сметка на СГС сумата 7197.40 лв., държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата 8330 лв., представляваща разноски от бюджета на съда за вещо лице и превод на съдебни книжа от преводаческа агенция, по допуснатите съдебни поръчки, съобразно уважената част от исковете.

По компенсация З. Ж. М. и Р. А. К. са осъдени да платят на С. М.

И. КЪМПАНИ /SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD сумата 15

965 лв., представляваща разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник С. М. И. КЪМПАНИ

/SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите изцяло като неоснователни. Посочва, че в определението си от 30.01.2018 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът приема, че за непозволеното увреждане, както и за установяване на застрахователното правоотношение, неговите страни, предмет, покритие и действие, е приложимо правото на Конфедерация Швейцария. Сред обстоятелствата, които са неразделна част от непозволеното увреждане, са кръгът на правоимащите лица и размерът на дължимото обезщетение. В постановеното съдебно решение страните за първи път установяват, че според съда приложимото материално право за определяне на задължението на ответника да изплати застрахователно обезщетение, ще е българското право, с което делото се намирало в най-тясна връзка. На следващо място, недопустимо е по отношение на 2 една част от спора съдът да прилага едно материално право, а по отношение на друга друго.

Още повече, когато този подход на съдебния състав не е станал известен на страните с определението по чл.140 ГПК, а се изяснява едва със съдебното решение. Посочва, че съгласно чл.2, ал.1 КМЧП частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Най-тясната връзка в случая е безспорна и произтича от няколко елемента - територията, на която обичайно се намира МПС е швейцарската, гражданството на застрахования е швейцарско, настъпването на местопроизшествието е в Швейцария, постоянното местопребиваване на пострадалата е на територията на Швейцария, претърпените от пострадалата вреди са на територията на Швейцария, застрахователния договор е сключен между швейцарски застраховател и гражданин на Швейцария. Изтъква факта, че следва да се приложи разпоредбата на чл.105 ал. 3 КМЧП. Също така, съгласно чл. 105, ал. 2 КМЧП „Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава".

Безспорно е, че в случая, предвид посочените по-горе елементи на свързаност, връзката изцяло е с швейцарското право. В текста на разпоредбата на чл.105, ал.1 КМЧП се борави с понятието „непосредствени вреди. Непосредствените вреди са вредите, претърпяни от пострадалата т.е. в случая нейната смърт.

На второ място посочва, че предвид обстоятелството, че приложимо към спора е правото на Конфедерация Швейцария, следва да се вземе предвид приложимия към спора давностен срок за предявяване на претенциите на правоимащите лица. От приложимото право се установява, че претенции за обезщетение и компенсация от ПТП с МПС имат давност две години, считано от деня, в който ощетеното лице узнава за щетата и отговорното лице, като е въведена абсолютна давност десет години от деня на катастрофата. Очевидно ищците са узнали за вредата непосредствено след нейното настъпване през 2013 (на 31.08.2013г. тялото на починалата е транспортирано в България). В този смисъл, към момента на депозиране на ИМ 25.07.2016г., давността е изтекла. С оглед на това, следва да се приеме, че исковете са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.

На трето място твърди, че ищците не са материално легитимирани да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди. С оглед приложимото към спора швейцарско право, следва да се вземе предвид отговора на въпроса кои са лицата, които имат право да получат обезщетение, а именно това са неговите близки, които са изживели тежки емоционални болки и страдания от смъртта на пострадалия. Както е посочено в приетата по делото съдебна поръчка: „Под „близки" законът разбира само лица, които са засегнати тежко от смъртта на починалия.“. На първо място, от съществено значение е факта, че адресът на пребиваване на А. К. Й. е бил обявен за издирване (т. 5.6. от Присъдата, раздел V). Ищци по делото са майката и синът на пострадалата. Не е налице житейска и морална логика щом ищците твърдят, че са били в много добри отношения с пострадалата приживе и много тежко преживяват нейната загуба, те да нямат представа къде точно е пребивавала същата, с какво се е занимавала или как 3 биха могли да се свържат с нея. Очевидно е, че пострадалата не е поддържала никакви контакти със семейството си. Изводът на съда относно доказано наличие на имуществени вреди е неправилен и необоснован. Искът за претърпени имуществени вреди следва да се докаже по своето основание и размер при условията на пълно и главно доказване. В производството не са събрани никакви доказателства, че пострадалата е осигурявала ежемесечна издръжка на сина си или в какъв размер е била твърдяната издръжка. Решението е пълно с вътрешни противоречия, като не става ясно въз основа на кое доказателство съдът прави извод, че издръжка е била осигурявана. В хода на първоинстанционното производство, още с отговора на исковата молба, е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва, което изобщо не е обсъдено в постановеното съдебно решение. Също така, погрешно съдът присъжда лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, определено като загуба на издръжка за определен период, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от първо число на съответния месец до окончателното изплащане. В диспозитива едновременно е определена сума на издръжка за определен период, върху която е присъдена лихва от датата на увреждането и още веднъж е присъдена лихва върху месечна вноска, каквато не е определена. Претендира разноски.

Въззиваемата страна З. Ж. М. и Р. А. К. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в тази му част като правилно и законосъобразно. Посочват, че правилно съдът е приел, че приложимото материално право за определяне на задължението на ответника да изплати застрахователно обезщетение е българското право, с което делото се намира в найтясна връзка, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а поради своята същност, твърдените неимуществени вреди биха могли да настъпят само на територията на Р.Б., където е постоянния и настоящия адрес на ищците. Както се вижда от мотивите на обжалваното решение, СГС е приложил швейцарското право по отношение на непозволеното увреждане, включително по възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата, както и за установяване на застрахователното правоотношение, страни, предмет, покритие и действие. Дори да се приеме, че приложимо е изцяло Швейцарското право, те отново са легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Съгласно чл. 65 от швейцарския ЗДвП пострадалото лице има право на пряк иск срещу застрахователя за обезщетяване на причинените му вреди в рамките на уговореното застрахователно покритие. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за товарния автомобил, с който е причинено ПТП и следователно е легитимиран да отговаря по предявените искове - доказана е пасивната процесуална легитимация на ответното дружество. Съгласно чл.47 от облигационното право на Швейцария, в случай на причиняване на смърт на човек съдът присъжда подходяща парична сума на роднините на убития като обезщетение. Обезщетяването на претърпените вреди е оставено на справедливата преценка на съдебния състав, разглеждащ делото. Това е записано и в чл.43 от Швейцарския граждански кодекс, видно от превода на съдебната поръчка. Що се отнася до възражението за давност, посочва, че давността не тече за периода, през който тече наказателното преследване срещу деликвента /чл.770 от Гражданския кодекс 4 на Швейцария/. Видно от приложената присъда, наказателното производство срещу П. Г. е приключило на 20.08.2015 г. Гражданското дело е образувано през 2016 г., поради което и давностният срок не е бил изтекъл и въведеното оплакване е напълно неоснователно.

Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.65 вр.чл.62 ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по пътищата във вр.чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански КЗ вр.чл.52 ЗЗД.