Решение № 803 от 26.08.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. п., 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – п., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720101351 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.З от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. п., ***, чрез адв. В. П. - АК-с., срещу Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ 000381722, със седалище /адрес на управление: гр. п., ****, представлявана от р.с. – директор, с правно основание както следва:

- чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на сумата от 1661,05 лева, представляваща разлика между изплатено и дължимо трудово възнаграждение (основно и допълнително), за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. - 1661,05 лв., лихва за забава в размер на 200,00 лева, за периода от 20.09.2023 г до 04.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане;

- чл.222, ал.З от КТ – за заплащане на сумата от 3654,31 лева, представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно 1

КТД, лихва за забава в размер на 700,00 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане;

- чл.220, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 240,00 лева, представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение в размер на 18 работни дни, лихва за забава в размер на 50,00 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане и

- иск по чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 1328,84 лева, представляваща разлика между изплатено и дължимо обезщетението за неизползван годишен отпуск за 62 работни дни, лихва за забава в размер на 280,00 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок за отговор ответника Детска градина № 11 „****“, гр. п. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове по основание и размер. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли исковете.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.07.2025 г., на основаните чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, както следва:

Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 200,00 лева, представляваща лихва за забава върху предявеният иск по чл.128, ал.2 от КТ, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., като се СЧИТА ПРЕДЯВЕН за сумата от 353,98 лева, ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 200,00 лева.

Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 700,00 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, който се СЧИТА 2

ПРЕДЯВЕН за сумата от 776,56 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 700,00 лева.

Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, който се СЧИТА ПРЕДЯВЕН за сумата от 265,76 лева, ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 240,00 лева.

Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, който се СЧИТА ПРЕДЯВЕН за сумата от 56,48 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 700,00 лева.

Намален е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, който се СЧИТА ПРЕДЯВЕН за сумата от 1029,82 лева, ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 1328,84 лева, като

На основание чл.233 от ГПК, е прекратено производството по гр.д. № 01351/2025 г. на ПРС, в частта, в която А. Н. Ч., ЕГН **********, е предявила иск по чл.224, ал.1 от КТ срещу Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ 000381722 за разликата над изменения размер на иска от 1029,82 лева, до предявения му размер от 1328,84 лева, поради отказ от иска.

Определението не е обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна сила.

В съдебното заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. П. заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебното заседание ответника се представлява от адв. Я.. В депозирана писмена молба чрез адв. Я. и Зам. Директора – Н., оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във 3 връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По основателността:

Съгласно чл.242 от КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което се извършва работата, всеки месец.

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства, се установява, че ищцата е работила в ответната детска градина за периода от 1985 г. до 01.06.2023 г., като е заемала длъжността „Главен учител”, с месторабота Детска градина № 11 „****“ гр. п..

Няма спор между страните, и по отношение правото на ищцата да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т 2 от КТД, в размер на 11 брутни работни заплати при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорен е размера на трудовото възнаграждение за процесния период, размера на изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, размера на обезщетението за неспазен срок на предизвестието по чл.220, ал.1 от КТ, както и размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, доколкото увеличението на БТВ е станало след пенсиониране на ищцата, но със задна дата, за период, в който ищцата е била в трудово правоотношение с ответната детска градина.

Спорният по делото въпрос е изцяло правен и се изразява в определяне на кръга от правоимащи лица за увеличение на трудовото възнаграждение, заети в сферата на образованието и попадащи в приложното поле на КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г. за отрасъла, изменен с анекс от 10.08.2023 г., сключени между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в РБ, наричани „работодатели" от една страна и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" и Независимия учителски 4 синдикат към КНСБ, наричани „синдикати".

В чл. 4 от Колективният трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. са постигнати договорености за минимални, имащи задължителен характер и приложими за работниците и служителите членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. В чл. 27 от КТД са определени минимални основни работни заплати (МОРЗ) за редовите педагогически специалисти и за тези с ръководни функции.

Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г., изменя чл.27 от КТД, и определя по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като с изменената ал.2 на чл. 27 от КТД е предвидено също, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните РЗ на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Тук трябва да се посочи, че бюджета за 2023 г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т.е. би трябвало в него да са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, като се има предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане. В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата в размер на 59 млн. лв., са предвидени за увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал, работещ в системата на предучилищното и училищното образование, за достигане на не по-малко от минималните месечни работни 5 заплати по чл.28 от КТД. В ал. 5 от същия е посочено, че при изпълнение на ал.3 и ал.5, остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение на индивидуалните основни работни заплати и допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал.

От горното следва извода, че с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент – считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му.

Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.

Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. В тази връзка от представеното фотокопие от книга – ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на синдикалната организация при ДГ № 11 „****“ гр. п., се установява, че в периода от м.01.2023 г. до м.05.2023 г., ищцата е заплащала дължимия се членки внос за членуване в синдикалната организация, за което няма спор по делото. От представената служебна бележка от 10.03.2025 г. на Синдикат на Българските учители, се установява, че считано от 01.06.2023 г. ищцата е индивидуален член на Общ. КС на СБУ- п., както и към датата на нейното издаване. От тук и следва извода, че ищцата е била в членствено правоотношение със синдикалната организация.

С оглед анализа на горната нормативна база, съдът намира, че и на лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според чл.128, т.2 от КТ, работодателят е 6 длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. - 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация.