Решение № 14429 от 23.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14429

Варна, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20257050701219 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от Е. Р. С. с [ЕГН], от [населено място], срещу Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО във вр. с чл. 97, ал. 1, изр. 1, предл. последно АПК е отхвърлена жалбата й с вх. № 1042-03-425#26/27.09.2023 г. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено да възстанови неоснователно получените суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст през периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. в размер на 17597,56 лв. - главница.

Настоящото производство е образувано след Решение № 5813/03.06.2025 г. по адм. д. № 1018/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № 13305/10.12.2024 г. постановени по адм. дело № 140/2024 г. на Административен съд – Варна (АдмС-Варна), а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С Решение № 13305/10.12.2024 г. постановени по адм. дело № 140/2024 г. на АдмС-Варна, жалбата от Е. Р. С. с [ЕГН], е отхвърлена.

ВАС е приел, че с обжалваното решение за неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Варна се повдига спор за законосъобразност на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 год. възраст през периода 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. в размер на 17 597,56 лева издадено в следствие на задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 год. на „Галитур 2019“ ЕООД за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО по отношение на Е. С. за периода 10.08.2020 г. до 09.12.2022 г. Безспорно тези предписания засягат правната сфера и осигурителен статус на лицето като по преписката и делото няма събрани доказателства тези предписания да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл.162 АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата като осигурява на тези лица възможността защитят интересите си.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че е издадено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на целта на закона. В случая административният орган излязъл извън кръга на своята компетентност, произнасяйки се по въпроса за съществуването на трудовото правоотношение, в противоречие на предвидената в чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) компетентност за това единствено на контролните органи на „Инспекцията по труда“. Тъй като нито органите на „Главна инспекция по труда“, нито съда са се произнасяли по действителността на трудовото правоотношение на жалбоподателката с „Галитур 2019“ ЕООД за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., не е налице правно основание за издаване на Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. и неправилно то не било отменено от Директора на ТП – Варна на НОИ, а последният постановил Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г., с което отхвърлил жалбата й с вх. № 1042-03-425#26/27.09.2023 г. срещу разпореждането. Оспорва се възможността за установяването на съществуването на осигурителното правоотношение, възникнало въз основа на трудово, без компетентния контролен орган да се е произнесъл предварително по съществуването на трудово правоотношение. Твърди се, че С. добросъвестно е получила сумите по обезщетенията. В нарушение на процесуалните правила тя не е участвала в производството по издаване на Задължителни предписания № 3Д-1-03-01331076/29.03.2023 г. за заличаване на данните й по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Така пряко били засегнати осигурителните u права и правото на защита. Неправилно била ангажирана отговорността u като осигурено лице за възстановяване на получените парични обезщетения, вместо да се ангажира отговорността на осигурителя й „Галитур 2019“ ЕООД за нанесената щета на държавното обществено осигуряване. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. В чия банкова сметка влизат плащанията счита за ирелевантни за спора кой носи отговорността, ако има неправилно изплатени суми за обезщетение. Не получателят, а този, който създал въпросните документи следвало да носи отговорността. Моли оспорването да бъде уважено. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ представя административната преписка с писмено становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Счита за недоказани твърденията в нея. Атакуваният административен акт бил правилно и законосъобразно постановен, при спазване на всички материални и процесуални правила и принципи. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от жалбоподателката.

В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа отговора. Оспорва жалбата и възразява срещу всички наведени твърдения, сред които и това, че С. не е успяла да си осъществи правата по отношение на издаденото задължително предписание. Твърди, че органите на НОИ са се произнесли само в тяхната компетентност по отношение на това дали лицето попада в кръга на осигурените лица при настъпване на социално-осигурените рискове. Счита за безспорно установено от събраните в хода на административното производство доказателства, че не са възникнали осигурителни отношения между „Галитур 2019“ ЕООД и жалбоподателката, за да може тя да се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 200, ал. 1, във вр. с § 1 от ДР на КСО. След като безспорно се установило, че дружеството не е осъществявало дейност, нямало къде С. да полага труд и да придобие осигурителни права, в който смисъл била и съдебната практика. Контролните органи на НОИ се произнесли само по отношение на това дали има основание за осигуряване по КСО и дали са възникнали осигурителни права за лицето, а не по годността на трудовия договор. Неоснователно счита оплакването за неправилно насочване на разпореждането за възстановяване на сумите към жалбоподателката, вместо към дружеството. Изтъква, че е доказано, че дружеството не е осъществявало дейност, а единствено подавало неверни данни за жалбоподателката, в резултат на което тя неправомерно получавала суми като обезщетение за съответните социално-осигурителни рискове, които са изплатени по нейната банкова сметка. Тъй като сумите не са превеждани на осигурителя, а само на Е. С., правилно щетата за неправомерно получените суми била насочена към нея, а не към дружеството. Моля за потвърждаване на оспорените административни актове и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес. Намира размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката за прекомерно завишен.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебна проверка е Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Е. Р. С. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. на Ръководител по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови неоснователно получените от нея суми в размер на 17 597,56 лева, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г.

От доказателствата в преписката се установява, а и няма спор между страните, че на Е. Р. С. са изплатени за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. включително парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст в общ размер 17 597,56 лева. В Регистъра на осигурените лица за изплащането на паричните обезщетения поради общо заболяване за периода от 06.10.2020 г. до 11.03.2021 г., за бременност и раждане от 12.03.2021 г. до 11.12.2021 г. и за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 12.12.2021 г. до 09.12.2022 г. включително, данните за оспорващата са подавани от „Галитур 2019“ ЕООД-[населено място] с [ЕИК] със собственик на капитала и управител Г. Х. Л..

При извършена проверка на „Галитур 2019“ ЕООД -[населено място] за спазване на осигурителното законодателство е съставен Констативен протокол № КП-5-03-*********/28.03.2023 г. (л. 35-38 от адм. преписка том 1). Проверяващите установили, че „Галитур 2019“ ЕООД не е осъществявало стопанска дейност през периода от м. 08.2020 г. до м. 12.2022 г., поради което Е. Р. С. не е осъществявала трудова дейност в това дружество през визирания период, за която да подлежи на осигуряване и не е осигурено лице към момента на настъпване на социалноосигурените рискове временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, отглеждане на дете до [възраст] възраст (от 01.10.2020 г. до 09.12.2022 г.) Във връзка с тези констатации са издадени задължителни предписания №ЗД-1-03-*********/21.02.2023 г. (л. 39-40 за „Галитур 2019“ ЕООД за предоставяне на документи за проверка, които са получени от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Х. Л.. Задължителните предписания не са изпълнени и не са представени изисканите документи за осъществяване на търговска дейност. Предписанията не са обжалвани по реда на глава осма от КСО в 14-дневен срок от получаването им. Едноличният собственик и управител на дружеството - Г. Х. Л. отказала да даде сведения на основание чл. 36, ал. 2 и чл. 45 АПК, във връзка с чл. 35 и чл. 37, ал. 1 АПК, като страна в административното производство.

За изясняване на случая са изискани документи от други учреждения:

С писмо вх. № 1042-03-425#15/08.03.2023 г. от ТД на НАП – Варна са представени: заверени преписи от ревизионни актове, ревизионни доклади, актове за прихващане и възстановяване, протоколи за извършени насрещни проверки, справки за регистрирани фискални устройства, за подадени декларации обр. 1 и обр. 6, за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ЗЛ за периода от м. 05. 2019 г. - м. 12.2021 г., за банкови сметки на дружеството; заверени преписи от декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице. Постъпили са подадените от „Галитур 2019“ ЕООД по електронен път ГДД за 2019 г. и 2020 г. В ГДД по чл. 92 от Закона за корпоративно и подоходно облагане (ЗКПО) за 2020 г. дружеството декларирало, че е на загуба в размер 30 335,92 лева, в който размер били направените от него разходи. За 2021 г. дружеството не е подавало декларация по чл. 92 ЗКПО. В тази връзка е отчетено от ответника, че съгласно чл. 92, ал. 4 ЗКПО в сила от 01.01.2018 г. годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В подадена декларация за самоосигуряващо се лице едноличния собственик на капитала на „Галитур 2019“ ЕООД – Г. Х. Л. декларирала прекъсване на дейността на дружеството от 13.11.2020 г. По данни на ТД на НАП дружеството имало въведен в експлоатация 1 касов апарат с регистрационен № 4210514 - рецепция х-л „Дана Палас“, в който последно генерираният отчет бил на 03.10.2019 г. в 12:15 часа. След тази дата се установяват единствено разходи.

Разпечатката съдържа 23 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0530208a-1b82-4e4c-8d81-d618dc851a21