Решение № 47 от 09.02.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. с., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – с., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500685 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 474/20.10.2025г., постановено по гр.д.№ 583/2025г. по описа на Районен съд с. е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция”-с., представлявана от комисар И.С.С., със седалище и адрес на управление: гр. с., *** да заплати на основание чл. 178, ал.1, т.З във вр. с чл.187,,ал.5,т.2от ЗМВР във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД на А. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр.р., обл. с., ул.“В.Л.“,бл.4,вх.Б,ап.11 сумата от 1929,70 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода 01.01.2021 – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 234,43 лева,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислено до 01.04.2025 г. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ - с., със седалище и адрес на управление: гр. с., ***, представлявана от комисар И.С.С. да заплати на А. К. К., ЕГН **********, от гр. р.,ул. „В.Л.“, бл. 4, вх. Б, ап. 11 сумата от 354,10 лева, представляваща сбор от неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.04.2022 – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 107,79 лв., начислена за периода 01.04.2022 – 31.03.2025 г. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ - с., със седалище и адрес на управление: гр. с., бул. „Б.“ № 1, представлявана от комисар И.С.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. К. К., ЕГН **********, от гр. р., ул. „В.Л.“, бл. 4, вх. Б, ап. 11 сумата от 500 лева за направените деловодните 1 разноски за платено адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ - с., със седалище и адрес на управление: гр. с., ***, представлявана от комисар И.С.С. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - с. сумата от 467,19 лв., от която 227,19 лв. държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано в срок въззивна жалба с вх.№ 9378/10.11.2025г. от Регионална дирекция „Гранична полиция“-с., чрез пълномощника й гл.юрисконсулт М.Х., с оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По първия предявен иск се излагат доводи, че мотивите на решението съдържат вътрешно противоречие-от една страна за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство, като нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане за неуредените в тези закони случаи към КТ, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми ,например чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.188, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не намира приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е даден отговор и в постановено ТР №1/15.03.2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е 8 часа, дефинирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР с чл.140, ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение, която се аргументира с основните 2 функции на МВР, посочени в чл.2, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.; Наредба №8121з1353/15.12.2020г. и Наредба №81213-922/ 22.07.2022г. липсва правило, като това на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, което обаче не е празнота в закона. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в посоченото ТР. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, по-голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон,като е приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд.Обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По отношение на втория предявен главен иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 01.04.2022г. до 31.03.2025г., когато ищеца е бил командирован със служебен транспорт, се твърди, че неправилно и необосновано съдът е уважил този иск ведно с акцесолния иск за лихва. Сочи се , че от Указания рег.№3282р17463/28.06.2023г. на ВПД Директор ГДГП-МВР и т.ІІ от Заповед рег.

№4074з1363/009.2023г. на ВПД Директор РДГП-с. е видно, че отчитането на времето на пътуване на ищеца за участие в специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГПЕлхово се отчита , като работна смяна с продължителност от 8 часа, като в нея е включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и отпътуване за и от командировка за участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з922/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР. Обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилността на решението по главните искове влече неправилност и на решението и по акцедолните искове по чл.86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни,ведно всички произтичащи от това законни последици.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 10482/10.12.2025г. от А. К. К. чрез пълномощника му адв.М.О., в който се оспорва същата като 3 неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт.За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, PC-с. е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил сравнение с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. След сравнителен анализ на нормативната уредба в КТ, ЗДСл. и ЗМВР на нощния и извънредния труд се сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121 з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск/чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервнопсихическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл. 185, ал. 1, чл.

Разпечатката съдържа 14 от 227 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51e65c17-702f-4dae-9f54-108a5f481a20