Решение № 2511 от 08.10.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2511

Кърджали, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ административно дело № 20257120700572 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от С. С. А. от [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-285/16.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №083-00-451-3/08.08.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че в случая административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.). В тази връзка сочи, че нормата от КСО е в пряко противоречие с нормите на Регламент (ЕО) №883/2004, който има приоритет, в случаите на противоречие с разпоредбите от националното законодателство. Счита, че неправилното приложение на закона е довело и до неправилно определяне на размера на дължимото парично обезщетение за безработица, което, според жалбоподателя, е следвало да бъде изчислено изключително от дохода при последната му трудова заетост. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендира и направените по делото разноски. В писмено становище представено от пълномощник, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В съдебно заседание моли съдът да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение. Сочи, че спорът е изцяло правен и се свежда до въпроса, дали при определяне размера на паричното обезщетение за безработица следва да бъде приложена действащата към момента на издаване на административния акт разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Излага доводи, че Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на КСО е обнародван на 09.08.2024 г. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок, след неговото обнародване. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията, законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок. Цитираната норма е материална административно-правна, а не гражданско-правна. Административно-правните норми започват своето действие при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване. Излага съображения, че съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това е основният, доминиращият принцип на българската правна система. Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън установения принцип, указва това изрично в ПЗР на съответния ЗИД на изменения нормативен акт. При положение, че в ЗИД на КСО обнародван в ДВ бр.67/2024 г. не съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме, че новата разпоредба касае и „заварените случаи“. По тази причина изводът, че разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, включително по отношение на заварени производства, по които парично обезщетение за безработица не е било отпуснато към този момент, независимо от датата на прекратяване на осигуряването или датата на подаденото заявление е правилна. Твърди, че не се касае за обратно действие на закона, а за прилагане на нова правна норма към правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, но незавършили към този момент. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление, подадено чрез дирекция „Бюро по труда“, [населено място] (вх. № 906-440/ 01.11.2023 г.) и постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 083-00-451/ 01.11.2023 г. С. С. А. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - [държава], за периода 12.06.2023 г. до 06.10.2023 г. при работодател [дружество]. Декларирал е че правоотношението му с работодателя е прекратено, считано от 06.10.2023 г.

На 07.11.2023 г. С. С. А. е подал заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; копие от документи от работодател - [държава] - 21 бр. и копие от валиден документ за самоличност.

От страна на ТП на НОИ - Кърджали на 09.11.2023 г. до компетентната институция на [държава] по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е било изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи U017 - осигурително досие на трансграничен работник и U004 - информация за заплатите, които са необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 083-00-451-1/09.11.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя до получаване на СЕД U017 и U004 от компетентната институция на [държава], които са необходими относно правото и размера на паричното обезщетение за безработица.

От страна на ТП на НОИ - Кърджали по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз са били изпращани напомнителни писма до компетентната институция на [държава] (23.04.2024 г., 08.06.2024 г, 24.07.2024 г, 08.09.2024 г., 06.11.2024 г„ 22.12.2024 г„ 06.02.2025 г„ 27.03.2025 г. 12.05.2025 г. и 27.06.2025 г.) по отношение на необходимите структурирани електронни документи U017 и U004.

На 02.08.2025 г. са били получени по електронен път структурирани електронни документи U017 и U004, издадени от КИ във [държава], които са необходими за преценка правото и размера на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане № 083-00-451-2/04.08.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 083-00-451/ 01.11.2023 г.

С разпореждане № 083-00-451-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8 чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в полза на С. С. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 07.10.2023 г. до 06.04.2024 г. в размер на *** лв. (*** евро) дневно.

С оспореното Решение №2153-08-285/16.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е била отхвърлена жалбата на С. А. срещу Разпореждане №083-00-451-3/08.08.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Посочено е, че с приемането на ал. 8 в чл. 54б /Нова - ДВ, бр. 67 от 2024 г./ от КСО законодателят е внесъл справедливост и възможност да бъдат намалени злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица, както и да бъдат създадени еднакви условия за изчисляване на този вид обезщетения за всички български граждани.

Според новата разпоредба, при изчисляването на паричните обезщетения за безработица се вземат предвид доходите на лицето както по време на последната му работа, така и всички доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Тази промяна важи независимо дали лицето е упражнявало трудова дейност в България или в друга държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В мотивите към решението е прието още, че заявителя има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава членка на ЕС – [държава], поради което при изчисляване на размера на следващото се парично обезщетение са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

В тази връзка е прието от административния орган, че спазвайки разпоредбата на 54б, ал. 8, т. 1 и 2 от КСО административният орган е включил доходите от последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и месеца с получения доход от лицето от последната му работа и е получил *** лв. (***+***+***+***+***+***+***+***). Тази сума разделена на броя на работните дни в периода - 502 дава среднодневен осигурителен доход от *** на ден. Среднодневният осигурителен доход е *** лв., а 60 % от него се равняват на *** лв. (*** евро). Прието е, че така направените изчисления са правилни, а постановеното разпореждане се явява законосъобразно, постановено в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а от КСО.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

При преценка на материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, съдът съобрази следното:

По делото няма спор, че жалбоподателя има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит в Република България, както и в друга държава членка на ЕС – [държава], в която е последната трудова заетост на заявителя. Безспорно е също, че Република България е държавата членка по пребиваване на безработното лице, както и че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя на 01.11.2023 г., или, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Спорът в случая касае определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, както и приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, при определянето му.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.