Закон за банките

Чл. 1

(1) Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.

(2) Банката може да извършва и следните търговски сделки:

1. покупка на менителници и записи на заповеди;

2. сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;

3. приемане на ценности на депозит;

4. сделки с ценни книжа, включително и услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

5. гаранционни сделки;

6. извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;

7.

8. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);

9. финансов лизинг;

10. издаване и администриране на електронни платежни инструменти по смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи;

11. сделки със:

12. предоставяне на банкови касетки;

13. придобиване и управление на дялови участия;

14. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;

15. консултации относно портфейлни инвестиции;

16. други сделки, определени от Българската народна банка, наричана по-нататък „Централната банка“.

(3) Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.

(4) Сделките по ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък „банкова дейност“, може да извършва само:

1. лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка;

2. банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон.

(5) Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки:

1. покупка на менителници и записи на заповед;

2. финансов лизинг;

3. придобиване и управление на дялови участия;

4. сделки с чуждестранни средства за плащане;

5. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;

6. консултации относно портфейлни инвестиции;

7. сделки със:

8. услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и/или сделки с други ценни книжа;

9. факторинг;

10. гаранционни сделки.

(6) Доколкото в закон не е предвидено друго, за извършването на сделки по ал. 5 не е необходимо разрешение. В срок 14 дни от започване на дейността си небанковите финансови институции уведомяват Централната банка за кръга на извършваните от тях сделки.

Чл. 2

Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. Централната банка, чиято дейност се урежда с отделен закон;

2. застрахователните институции – относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон;

3. пощенската система – относно паричните операции, характерни за нейната дейност;

4. институциите по социалното и здравното осигуряване;

5. лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи) по ред, установен от Министерския съвет;

6. инвестиционните посредници, инвестиционните и приватизационните фондове – относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон;

7. взаимоспомагателните каси към кооперациите, които предоставят заеми само на член-кооператори за сметка на направени от тях вноски и средства на кооперацията.

Чл. 3

Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и за банки, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго.

Чл. 4

(1) Централната банка осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банки, банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове.

(2) Банкова група е налице, когато банка има за дъщерни дружества по смисъла на чл. 277 от Търговския закон други банки, небанкови финансови институции или банки и небанкови финансови институции.

(3) Финансов холдинг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество.

Чл. 5

(1) Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон.

(2) Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им.

Чл. 6

Издадените от банката акции са само безналични, като всяка акция дава право на един глас.

Чл. 7

Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката.

Чл. 8

(1) Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

(2)

(3) За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица.

Чл. 9

(1) Членовете на управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:

1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не пониска от „магистър“;

2. притежават достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност, а лицата по чл. 8, ал. 1, изречение първо – и да са работили най-малко пет години на длъжност с ръководни функции в банка или сравнимо с банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от Централната банка.

3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

5. не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган;

6. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;

7. не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.

(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежат на обжалване по съдебен ред.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 се установяват с декларация.

(4) Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката – и в чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде освободено от съответния орган в посочения от нея срок.

Чл. 10

(1) Член на управителен или контролен орган на банка се освобождава, ако се установи, че лицето не отговаря на някое от изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7.

(2) Представляващите юридическите лица в надзорните съвети трябва да отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7. Неотговарящите на тези изисквания се отстраняват от Българската народна банка, ако не бъдат освободени от съответния орган в посочения от нея срок.

Чл. 11

(1) За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски;

3. план за деловата дейност на банката;

4. имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит;

5. сертификати по чл. 9, ал. 2 за членовете на управителния съвет (съвета на директорите);

6. писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 5 години. Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:

7. за юридическите лица по т. 6 – писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им или упражняващи контрол върху тях;

8. други сведения и документи, изисквани от Централната банка.

Чл. 12

(1) За получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон към заявлението чуждестранната банка представя:

1. заверен препис от акта за регистрация на банката и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размер на капитала, системата на управление и лицата, които представляват банката;

2. заверен препис от разрешението на компетентния по седалището на банката орган за извършване на банкова дейност;

3. заверен препис от устава;

4. план за деловата дейност;

5. финансовите годишни отчети за последните 3 години;

6. писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната по седалището ѝ;

7. данни за лицата, на които е възложено управлението на клона, включително за тяхната професионална квалификация и опит в банковото дело;

8. други сведения и документи, изисквани от Централната банка.

(2) С лицензията по ал. 1 на клона не може да се предоставя право да извършва сделки, които чуждестранната банка не може да сключва в страната по седалището си.

(3) Лицензия се издава само ако компетентният орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана основа.

(4) Лицензия се издава само на реномирани банки на световния финансов пазар или на банки, получили гаранция от тях.

Чл. 13

Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в Централната банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки.

Чл. 14

(1) Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лицензия, Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състояние на заявителя.

(2) В срок до 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи Централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по чл. 15, или отказва издаването на лицензия.

Чл. 15

(1) Лицензия за извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по чл. 14, ал. 2, предложение първо, заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:

1. записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не помалка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност. За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимите за дейността на клона парични средства, когато такова изискване е установено в наредба на Централната банка;

2. назначените администратори притежават необходимата квалификация и опит за дейността, която ще изпълняват;

3. осигурени са подходящи сгради за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване;

4. създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността професионална квалификация и опит.

(2) Лицензията за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за които Централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.

(3) Ако в срока по ал. 1 заявителят не представи изискваните документи, Централната банка отказва издаването на лицензия за извършване на банкова дейност.

(4) Издадените лицензии се вписват в специален регистър в Централната банка.

(5) Когато издадената лицензия дава право за извършване на дейност по чл. 1, ал. 2, т. 4, Централната банка изпраща препис от лицензията заедно с документите, послужили като основание за издаването й, на Комисията за финансов надзор.

Чл. 16

(1) Освен в случаите по чл. 15, ал. 1 Централната банка отказва издаването на лицензия, когато:

1. уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове;

2. установи, че дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му финансова стабилност;

3. капиталът на банката и внесената част от него са под определения от Централната банка минимален размер;

4. уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на активите;

5. някои от членовете на управителния съвет (съвета на директорите) не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 1, или са привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;

6. някои от акционерите, контролиращи повече от 3 на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решенията биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции;

7. установи, че лица, записали 3 и над 3 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства.

(2) Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, ако прецени, че осъществяваният върху чуждестранната банка надзор на консолидирана основа от компетентния орган в страната по седалището ѝ не съответства на установените с този закон изисквания.

(3) Централната банка отказва издаването на лицензия за извършването на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато не са спазени изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му.

(4) Преди да се произнесе по искането за извършване на услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, централната банка взема предвид писменото становище на Комисията за финансов надзор, ако то бъде представено в едномесечен срок от писменото искане на централната банка до комисията.

Чл. 17

В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия за извършване на банкова дейност не порано от 6 месеца от влизането на акта за отказ в сила или от изтичането на срока по чл. 14, ал. 2 – при мълчалив отказ.

Чл. 18

(1) Лице, което не притежава лицензия за извършване на банкова дейност, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думата „банка“ или някои от производните ѝ на чужд език, или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за институция, чието име е установено или признато със закон или с международно споразумение, по което Република България е страна, както и когато от контекста, в който е употребена думата „банка“, е ясно, че институцията няма за предмет на дейност извършването на банкови сделки.

(3) Лицензия за извършване на банкова дейност с наименование, което наподобява наименованието на съществуваща банка в страната, не се издава.

Чл. 19

(1) Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка, освен в случаите по ал. 2, да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.

(2) Когато акциите по ал. 1 са придобити без предварително разрешение, при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран (организиран) пазар на ценни книжа, приобретателите не могат да упражняват правото на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от Централната банка. Ако разрешението не бъде поискано в едномесечен срок от придобиването или не бъде издадено, Централната банка може да приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.

(3) Преди да бъде издадено разрешението, акциите по ал. 2 не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите.

(4) Банката без писмено разрешение на Централната банка не може да:

1. открива клонове в чужбина;

2. изменя наименованието си, обозначено в лицензията;

3. се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне;

4. извършва банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия;

5. увеличава капитала си с непарични вноски;

6. изкупува обратно издадени от нея акции;

7. намалява капитала си.

(5) Банка без писмено разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно със свързано с нея лице, пряко или косвено, дялово участие в дружество, което не е банка, когато:

1. това участие е квалифицирано дялово участие;

2. стойността на това участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;

3.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага, когато дяловите участия са придобити за погасяване на предоставени кредити. В този случай банката трябва да приведе участието си до разрешения размер в 3-годишен срок.

(7) Централната банка разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1, 2, 4 и 5 в 3-месечен срок от получаването му. В случаите по ал. 4, т. 3 Централната банка разглежда искането, ако е представено разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

(8) Условията и редът за издаване на разрешенията по ал. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, издадена от Централната банка.

(9) Сделките и решенията по ал. 1, 4 и 5, за които не е издадено предварително разрешение, са нищожни.

Чл. 19а

(1) Когато взема решение за увеличаване на капитала на банка с вноски на акционерите, общото събрание, съответно надзорният съвет (съветът на директорите), задължително определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписване на решението. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.

(2) Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително внесения капитал. Решението за изменение трябва да бъде взето не по-късно от 3 месеца след изтичането на срока по ал. 1.

(3) Ако решението по ал. 2 не бъде взето в срок, съдът по искане на Централната банка вписва съответното изменение.

(4) По отношение на акционери, за които вследствие на изменение на решението възниква основание за искане на разрешение, се прилага съответно чл. 19, ал. 2.

(5) Редът по ал. 3 се прилага и когато Централната банка установи, че капиталът е увеличен с непарични вноски без разрешение или средствата, с които са направени паричните вноски, не са собственост на акционера.

Чл. 19в

(1) Когато лице придобие 3 или повече от 3 на сто от акциите с право на глас в местна банка, банката уведомява Централната банка за името (наименованието) и адреса (седалището) на лицето в 7-дневен срок от вписване на придобиването в книгата на акционерите.

(2) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване от Централната банка да ѝ представи в определен от нея срок документите по чл. 11, ал. 2, т. 6 – 8.

(3) При неизпълнение на изискването по ал. 2, както и когато представената информация не е достатъчно пълна и достоверна, към лицето може да се приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.

(4) Централната банка има правомощията по ал. 3 и когато установи, че:

а) лицето е представило неверни данни, или

б) с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции.

Чл. 20

Окръжният съд регистрира банка и вписва промените по чл. 19, ал. 4, след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка, а в случаите по т. 3 – и разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

Чл. 21

(1) Централната банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова дейност, когато:

1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок 12 месеца от издаване на разрешението;

2. са извършени нарушения по чл. 65, ал. 1;

3. банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;

4. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището ѝ.

(2) Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато:

1. тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение или

2. общата стойност на задълженията ѝ надвишава общата стойност на нейните активи.

(3) Стойността на активите и задълженията на банката се определят от Централната банка според надзорни изисквания и правила, установени в приети от нея наредби.

(4) С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това.

(5) Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

Чл. 22

(1) След вземането на решение за отнемане на лицензия на банка Централната банка:

1. в случаите на чл. 21, ал. 1 назначава ликвидатор и определя срок, в който трябва да извърши ликвидацията; решението се изпраща за вписване в търговския регистър; или

2. в случаите на чл. 21, ал. 2 отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност.

(2) Решението по ал. 1, т. 2 се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 23

(1) Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база), чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите ѝ активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба съобразно кръга на извършваната банкова дейност.

(2) Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е помалък от 10 милиарда лева.

(3) Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал по ал. 2 могат да са само парични.

Чл. 24

(1) За образуването на фонд „Резервен“ банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането ѝ с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.

(2) Когато средствата на фонд „Резервен“ спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок 2 години.

Чл. 25

Всяка банка поддържа активите си в състояние, което ѝ позволява да изпълнява без забава паричните си задължения. Условията за поддържане на ликвидност се определят с наредба на Централната банка.

Чл. 26

(1) Всяка банка поддържа разлики между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделни видове валути, така и общо в размери не по-големи от определените от Централната банка като процент от собствения капитал.

(2) Централната банка издава наредба за прилагането на ал. 1.

Чл. 27

(1) Банката периодично оценява кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения, и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от Централната банка с наредба.

(2) Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.

(3) Банките изключват от приходите си лихвите по кредити, по които има просрочени плащания над 90 дни, до плащането на просрочените лихви.

Чл. 28

Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд „Резервен“, както и ако това би довело до нарушаване на изискванията по чл. 23.

Чл. 29

(1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.

(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и задбалансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка.

(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.

(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.

(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал.

(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал. 3 не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.

(7) Централната банка определя условията и реда, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер при определяне на съотношенията по ал. 5 и 6.

(8) Ограниченията по ал. 5 и 6 не се прилагат за:

1. експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;

2. експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;

3. експозиции, обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, Централната банка или от правителства, централни банки и международни банки, определени от Централната банка;

4. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвертируема чуждестранна валута.

Чл. 30

(1) Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения ѝ капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки – собствения капитал.

(2) Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения ѝ капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки – собствения капитал.

(3) Банка не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.

Чл. 31

(1) Всеки администратор в банка е длъжен да разкрие писмено пред управителния ѝ орган всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той или членовете на семейството му имат от сключването на търговска сделка с банката.

(2) Съществен делови интерес е налице винаги, когато страна по договор с банката е:

1. администраторът или член на неговото семейство;

2. лице, с което администраторът или член на неговото семейство е икономически свързан, като:

(3) Всеки администратор е длъжен най-малко веднъж на 6 месеца да декларира писмено пред управителния съвет (съвета на директорите) имената и адресите на икономически свързаните с него или с членовете на семейството му лица и за деловите интереси, които те имат с банката към момента на подаването на декларацията.

(4) Администратор, който има делови интерес от сключването на дадена сделка с банката, не участва нито в преговорите, нито в обсъждането и вземането на решение за сключването ѝ.

(5) Администраторите и другите служители на банката са длъжни при изпълнение на задълженията си да поставят интересите на банката и на нейните клиенти над своите собствени интереси.

(6) Банките следва да създадат организация в дейността си, която да не позволява администраторите и другите служители да се поставят в положение, при което техните задължения към клиент на банката влизат в конфликт със задълженията им към друг клиент или техните собствени интереси влизат в конфликт със задълженията им към клиент на банката.

Чл. 32

Сделките, сключени от администратор в нарушение на чл. 31, са нищожни. Нищожността може да бъде установена от съда по искане на банката, на Централната банка или на друго заинтересовано лице.

Чл. 33

Когато установи, че администратор нарушава чл. 31, Централната банка задължава компетентния орган на банката да прекрати правомощията му в определен срок или го отстранява от длъжност, ако не бъде освободен в определения срок.

Чл. 34

Банките приемат правила, с които уреждат реда за разкриване на конфликти на интереси и за осигуряване на доверителност, за да не се допуска увреждане на интерес на клиент на банката за сметка на друг клиент или на администратор или служител на банката, както и на интерес на банката за сметка на интерес на нейни администратори или служители.

Чл. 35

(1) Банките могат взаимно да се кредитират по договорен между тях начин.

(2) Банките могат да емитират в левове и в чуждестранна валута облигации, други дългови ценни книжа, както и права, свързани с тях.

Чл. 36

(1) Централната банка създава информационна система за предоставените от банките кредити на техни клиенти и свързани с тях лица над определен размер. Условията и редът за създаване и функциониране на системата и за ползването на информация от нея се определят с наредба на Централната банка.

(2) Събираната по този начин информация може да се ползва при запазване на банковата тайна.

Чл. 37

Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките.

Чл. 38

(1) Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.

(2) Условията задължително трябва да съдържат:

1. лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционални част от годишния лихвен процент;

2. периодите на лихвените плащания и данни, дали лихвеният процент е променлив или не;

3. минималната сума, приемана на влог;

4. минималния срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата;

5. размера, до който влоговете сагарантирани.

Чл. 39

(1) При отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат:

1. данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;

2. метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционални част от годишния лихвен процент;

3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;

4. размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка.

(2) В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да предостави на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.

(3) Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита.

(4) Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата.

Чл. 40

Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп.

Чл. 41

(1) При предоставяне на кредити банката не може да приема като обезпечение акции, издадени от нея или от свързани с нея лица.

(2) Банките задължително приемат и представят на Централната банка правила за кредитната си дейност, които задължително съдържат:

1. изискваната информация от кредитоискателя;

2. начина за оценка на кредитоспособността на искателя и на неговите поръчители (гаранти);

3. начина за оценка на предлаганите обезпечения;

4. начина за оценяване ефективността на предлагания за кредитиране проект;

5. реда за вземане на решение за отпускане на кредит съобразно неговия вид;

6. реда за ползване и издължаване на кредита;

7. реда за контрол върху ползването на кредита, текущото финансово състояние на длъжника и неговите поръчители и достатъчността на обезпечението;

8. видовете кредитни и други санкции и начина на прилагането им.

Чл. 42

(1) Когато кредитът или вноски по него не бъдат издължени на договорените дати на плащане, както и когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по него, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума.

(2) В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка. Този ред не се прилага за залозите, учредени по Закона за особените залози.

Чл. 43

Върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, придобити изцяло или частично чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека.

Чл. 44

Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползвани кредити.

Чл. 45

(1) Банките извършват безкасови плащания на територията на Република България и презгранични плащания по ред, установен с наредби на Централната банка.

(2) Централната банка определя реда за издаване и плащане с банкова карта.

Чл. 46

Банките задължително участват в националната платежна система, организирана от Централната банка. Сетълмент на всички безкасови плащания в левове става чрез сметките за сетълмент на банките, открити в Централната банка. Редът за участие в платежната система и начинът за нейното функциониране се определят с наредба на Централната банка.

Чл. 47

(1) Банката може да предоставя само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол кредити на:

1. администратори на банката;

2. съпрузи и роднини по права линия до трета степен, включително на лицата по т. 1;

3. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите;

4. акционер, чийто представител е член на управителен или надзорен орган на банката;

5. юридически лица, в управлението на които участват лица по т. 1, 2, 3 и 4;

6. търговски дружества, в които банката или лице по т. 1, 2, 3 и 4 участва в управлението или има квалифицирано дялово участие;

7. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност;

8. ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол на банката;

9.

(2) В случаите на ал. 1 с решението за отпускане на кредита се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато:

1. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8 не надхвърля годишното им възнаграждение;

2. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 9 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.

(4) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се във:

1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по ал. 1;

2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.

(5) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила.

(6) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила.

Чл. 48

(1) По спестовни влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване.

(2) При откриване на спестовен влог банките издават спестовна книжка или друг подобен документ, в който се отразяват всички вноски и плащания по влога.

(3) Разпореждания със спестовен влог може да се извършват само след представяне на документа по ал. 2. При изплащане на цялата сума по влога документът по ал. 2 се задържа от издателя му.

Чл. 49

(1) При загубване, унищожаване или открадване на документа по чл. 48, ал. 2 влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката.

(2) Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е платила сума на лице, овластено да получи плащането.

(3) При различия между данните по влоговата сметка и документа по чл. 48, ал. 2 за верни се смятат данните по документа, ако от последното олихвяване не са изтекли повече от 3 години. В противен случай за верни се приемат данните по влоговата сметка.

Чл. 50

Създаването на спестовни каси в рамките на едно предприятие за приемане на парични влогове от работниците и служителите на отговорност на предприятието е забранено. Работодателите могат да приемат пари на влог от своите работници и служители само ако тези пари бъдат незабавно депозирани в банка на името и за сметка на отделните работници или служители.

Чл. 51

(отменен)

(1) Банките са длъжни да участват в разработена от Централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават съответна институция и отделят средства за фондове.

(2) Банка, която не осигури защита на влоговете до определен размер съгласно ал. 1, не може да привлича влогове.

(3) За прилагането на този член Централната банка издава наредба.

Чл. 60

(1) Банките водят счетоводството си и изготвят финансовите си отчети въз основа на установените счетоводни принципи и стандарти и съгласно изискванията на Централната банка, определени в наредба.

(2) Банките, банковите групи и финансовите холдинги представят на Централната банка финансови отчети, които отразяват финансовото им състояние както поотделно, така и на консолидирана основа.

Чл. 61

(1) Управителният съвет (съветът на директорите) на всяка банка осигурява годишно приключване.

(2) Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява и заверява от специализирано одиторско предприятие със седалище в страната, включено в списък, утвърден от Централната банка. Актовете за включване и изключване от списъка не подлежат на обжалване по съдебен ред.

(3) Проверители, които имат материални интереси в някоя банка, различни от тези на вложител, или са служители или представители на банката, не могат да бъдат назначавани за нейни проверители.

(4) В доклада си проверителят дава заключение както за обстоятелствата относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние на банката и получения финансов резултат, така и за верността на представените отчети в Централната банка.

(5) Проверителите са длъжни да:

1. съдействат на банката за правилното водене на счетоводството;

2. проверяват и наблюдават дейността на специализираните органи за вътрешен контрол и да дават препоръки за подобряване на работата им;

3. информират незабавно Централната банка за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на банката.

(6) Резултатите от окончателната проверка на годишните отчети се отразяват в отделен доклад по форма, определена от Централната банка. Той се предава на управителните органи и на ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол на банката, избрани съгласно устава, както и на Централната банка и на министъра на финансите.

Чл. 62

(1) Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя има право да изисква от тях и от акционерите им да ѝ предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.

(2) Централната банка и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено.

(3) Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната банка при поискване необходимата информация и документи. За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място.

(4) При упражняване на надзорните си функции Централната банка може да сключва двустранни споразумения с други централни банки или чуждестранни надзорни органи за обмяна на информация на реципрочна основа и при поемане на задължение за запазване на банковата тайна.

Чл. 63

Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

Чл. 64

(1) При осъществяване на проверките на място органите на банковия надзор имат право:

1. на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност;

2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;

3. да назначават експерти;

4. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката;

5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети;

6. да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на банките.

(2) Проверките по ал. 1, т. 4, свързани с мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари, могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване.

Чл. 65

(1) Централната банка може да приложи мерките и санкциите по ал. 2 на този член, когато установи, че банката или нейни администратори или акционери са извършили посочени нарушения, изразяващи се във:

1. нарушаване разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписания на Централната банка;

2. нарушаване изискванията за доверителност;

3. сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;

4. нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;

5. извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение от Централната банка.

7. застрашаване интересите на вложителите;

8. извършване на сделки и операции, представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете за неговото прилагане.

9. застрашаване стабилността на платежната система;

(2) В случаите на ал. 1 Централната банка може:

1. да отправи писмено предупреждение до банката;

2. да свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите) за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;

3. да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки;

4. да наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното ѝ функциониране;

5. да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;

6. б. да ограничи дейността на банката, като ѝ забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;

7. да задължи писмено банката да увеличи капитала си;

8. да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал;

9. да назначи съветник на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите);

10. да назначи външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания. Разходите по одита са за сметка на одитираната банка;

11. да разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката;

12. да нареди писмено на акционер,, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни;

13. да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената ѝ банкова дейност;

14. да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок;

15. да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването на този акт.

(3) При налагането на принудителни административни мерки по ал. 2 разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

(4) Актовете за налагане на принудителни административни мерки по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред.

(5) По искане на Централната банка в търговския регистър се вписват обстоятелствата, съответно се обявяват актовете по ал. 2.

(6) Когато е приложена мярка по ал. 2, т. 12, правото на глас по акциите, посочени в мярката, не може да бъде упражнявано до прехвърлянето им. В тези случаи, ако възникне опасност за надеждността или сигурността в управлението на банката или на нейните операции, Централната банка може да приложи спрямо банката мерките по ал. 2, т. 6, 8 и 14.

Чл. 66

Длъжностните лица, предоставили кредити в нарушение на чл. 29 и 47, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя.

Чл. 67

За издаването на разрешения, документи, както и за извършването на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия надзор, банките и другите лица заплащат на Централната банка такси в размер и по ред, определени от управителния съвет на Централната банка.

Чл. 68

(1) Квесторът е физическо лице.

(2) Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, както и:

1. да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество или кооперация, ако е открито производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори;

2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

3. да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до шеста степен или по сватовство до трета степен на член на управителен орган на банката, чиито правомощия са преустановени с акта на назначаване на квестора;

4. да не се намира с банката или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

(3) Назначените квестори вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако Централната банка реши друго.

(4) Квесторът декларира писмено пред Централната банка обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно Централната банка за промените в тези обстоятелства.

Чл. 69

(1) Квесторите се назначават и освобождават от Централната банка.

(2) Освен в случаите на ал. 3, срокът, през който банката се управлява от квестори, не може да надхвърля общо 6 месеца. Ако в този срок не е отнета лицензията на банката, с изтичането на срока правомощията на квесторите се прекратяват и правата на всички органи на банката се възстановяват.

(3) Ако Централната банка е отнела лицензията на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.

(4) Централната банка може по всяко време да прекрати правомощията на квестор и да назначи друг на негово място. Актът не подлежи на обжалване.

Чл. 70

След издаването на акта за назначаване на квестор Централната банка го връчва незабавно на съответната банка и публикува съобщение най-малко в един централен всекидневник.

Чл. 71

(1) С назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, се преустановяват и се упражняват от тях, доколкото в акта за назначаването им не са предвидени ограничения.

(2) По време на управлението на квесторите общото събрание на акционерите може да се свиква само от квесторите и да взема решение по обявения от тях дневен ред. При условията на чл. 75 и 75а квесторите упражняват правомощията на общото събрание на акционерите.

(3) Централната банка може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им.

(4) Квесторите могат да прехвърлят някои от правомощията си на други доверени лица, включително на администратори, чиито правомощия са преустановени.

(5) Квесторите се отчитат за дейността си само пред Централната банка и при поискване ѝ представят незабавно отчет за дейността си.

(6) Действия и сделки, извършени от името и за сметка на банката, без предварително упълномощаване от квесторите, са нищожни.

Чл. 72

(1) Квесторите имат неограничен достъп до и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация, нейното имущество и дъщерни дружества.

(2) По искане на квесторите прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията им по ал. 1.

(3) Веднага след назначаването им квесторите осигуряват защита на активите на банката, като предприемат най-малко следните действия:

1. променят реда за влизане в сградите на банката и в помещенията, където се съхраняват имущества, документация, информация, оборудване и други, чрез достъпа до които може да се накърнят имуществени интереси на банката, включително чрез подмяна на заключващите устройства и ограничаване кръга на лицата, които имат достъп до тях;

2. променят или създават нови пароли за достъп до компютерите на банката, като предоставят достъп само на ограничен брой доверени служители;

3. издават нов вид пропуски за влизане в помещенията на банката на оправомощените служители и контролират достъпа на другите служители до тези помещения;

4. прекратяват пълномощията на всички лица, които са могли да задължават или да извършват каквито и да било действия от името и за сметка на банката, и упълномощават ограничен брой доверени служители, като уведомяват съответните трети лица за това;

5. информират банките кореспонденти, регистратори и агенти по ценни книжа и лицата, управляващи активи за сметка на банката, че всички дадени от банката пълномощия до назначаването им са прекратени, като пълномощия ще бъдат предоставени на ограничен кръг лица, за чиито имена и правомощия ги уведомяват допълнително;

6. прекратяват плащания на дивиденти или друга форма за разпределение на капитал на акционери, както и плащания на администратори, освен на възнаграждения за извършените от тях услуги на банката по искане на квесторите.

Чл. 73

В двудневен срок от назначението квесторите изпращат до всеки клон на банката и дъщерните ѝ дружества препис от акта на Централната банка за назначението и уведомяват банките кореспонденти за акта на Централната банка, ако това е необходимо за изпълнение на техните функции.

Чл. 74

(отменен)

(1) При отнемането на лицензия за извършване на банкова дейност квесторите незабавно заделят от наличните парични средства на банката суми за извършване на плащания на вложители физически лица съгласно ал. 2.

(2) Плащания от заделените суми се извършват на всеки вложител до размера на вземанията по сметките, намалени със задълженията му към банката, но общо на един вложител не повече от двойния размер на определената от Министерския съвет минимална месечна заплата за страната. При съвместен влог, титуляри на който са две или повече лица, се извършва само едно плащане.

(3) Ако наличните парични средства на банката не са достатъчни, всяко плащане се намалява пропорционално.

(4) Когато лицензията за извършване на банкова дейност е отнета на основание чл. 21, ал. 2 и има влязло в сила съдебно решение за обявяване на банката в несъстоятелност, действащият фонд за гарантиране на влоговете в банките изплаща на вложителите суми до гарантирания размер, намалени с извършените плащания от квесторите по реда на ал. 2 и 3.

(5) Централната банка издава наредба за прилагането на този член.

Чл. 75

(1) Ако лицензията на банката не е отнета, квесторите имат право да вземат решение за преобразуване чрез вливане или сливане с друга банка, което подлежи на одобряване от Централната банка след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

(2) Централната банка дава одобрението по ал. 1 само ако прецени, че преобразуването няма да доведе за придобиващата или новосъздадената банка до влошаване на нейната капиталова адекватност, ликвидност и на други изисквания за осъществяване на банкова дейност съгласно този закон и актовете за неговото прилагане, както и ако при преобразуването се поемат всички задължения на управляваната от квесторите банка.

Чл. 75а

(1) Ако лицензията на банка, която не отговаря на изискванията по чл. 23, не е отнета, квесторите с одобрение на Централната банка могат да вземат решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, които предлагат на акционерите. Вноските до размера на емисионната стойност се внасят изцяло в определен от квесторите срок.

(2) Незаписаните акции, както и акциите, вноските по които не са направени съгласно ал. 1, се предлагат от квесторите на други лица.

Чл. 76

(1) Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено.

(2) Всички служители на банката са длъжни да съдействат на квестора при осъществяване на неговите правомощия.

Чл. 77

Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, определено от Централната банка.

Чл. 78

(1) За всяка банка, на която Централната банка е отнела лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 1, се образува производство за принудителна ликвидация.

(2) Производството се образува от окръжния съд по седалището на банката по искане на Централната банка. В искането се посочват само основанията по чл. 21, ал. 1, въз основа на които е отнета лицензията, като към него се прилага заверен препис от акта на Централната банка.

(3) Ако искането отговаря на изискванията на ал. 2, съдът образува производство за ликвидация на банката и назначава ликвидатор (ликвидатори) от списъка по чл. 84.

(4) Доколкото в този закон не е предвидено друго, ликвидацията се извършва по реда на Търговския закон.

(5) Банка в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка само с разрешение на Централната банка. Централната банка издава разрешение само ако задълженията на тази банка се поемат изцяло от придобиващата или поемащата банка и ако прецени, че са налице обстоятелствата по чл. 75, ал. 2.

(6) Разрешение за вливане по ал. 5 се издава след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

Чл. 79

(1) Производство по несъстоятелност за банка се открива, когато Централната банка е отнела лицензията ѝ за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 2.

(2) Само Централната банка може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност на банка.

(3) В искането на Централната банка се посочват само основанията по чл. 21, ал. 2, въз основа на които е отнета лицензията. Към искането се прилага заверен препис от акта на Централната банка.

Чл. 80

Съдът образува делото в деня на получаване на искането на Централната банка и насрочва заседание не по-късно от 10 дни от образуването му.

Чл. 81

Съдът разглежда молбата с участието на прокурор в заседание при закрити врата с призоваване на Централната банка и банката.

Чл. 82

Ако искането на Централната банка отговаря на изискванията на чл. 79, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността и определя началната ѝ дата;

2. открива производство по несъстоятелност;

3. обявява банката в несъстоятелност;

4. прекратява правомощията на органите на банката;

5. постановява обща възбрана и запор;

6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество;

8. назначава синдик (синдици).

Чл. 83

От датата на решението на съда по чл. 82:

1. всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за 6 месеца;

2. всички отпуснати от банката кредити без обезпечение стават изискуеми.

Чл. 84

(1) Съдът назначава синдик от списъка на синдиците при Централната банка. В този случай изискването на чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон не се прилага.

(2) Съдът освобождава синдика на банка, ако Централната банка го изключи от списъка по ал. 1.

(3) Синдикът има правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 1 и 2, т. 4 – 10 и т. 13 – 15 от Търговския закон. Той може да прекрати с предизвестие от 60 дни всеки договор, по който банката е наемател на недвижим имот, независимо от срока по него, без да дължи обезщетение поради прекратяването му.

(4) Синдикът представя на съда и на Централната банка всеки месец, а при поискване незабавно отчет за своята дейност. Централната банка може да извършва проверки на място за верността на отчетите.

(5) Не може да бъде синдик на банка лице, което е временен синдик или синдик на друг търговец. Това обстоятелство се установява с декларация, подадена от синдика при назначаване от съда.

Чл. 85

(1) В срок 1 месец от обнародване на решението по чл. 82 синдикът изпраща по пощата с препоръчано писмо на адресите, съобразно наличната при банката документация, съобщение до всеки ползвател на банкова касетка или друго лице, предоставило имущество за съхранение в банката, с което го уведомява за характера и размера на вземането му според банковата документация. Ако лицето е променило адреса си, без да уведоми за това банката, съобщението се смята за връчено.

(2) В съобщението по ал. 1 се посочва срокът, в който ползвателите на банкови касетки и лицата, предоставили имущество за съхранение в банката, могат да го получат лично или чрез упълномощено от тях лице. Срокът за получаване на имуществото не може да надхвърля 90 дни от получаване на съобщението.

(3) Банкова касетка, която не е освободена в посочения срок, се отваря от синдика с участието на нотариус. За съдържанието на касетката се съставя опис, подписан от синдика, нотариуса и другите присъстващи лица.

(4) Намерените вещи в случаите по ал. 3, както и други вещи, съхранявани от банката, които не са получени в посочения срок, се съхраняват от синдика до приключване на производството по несъстоятелност.

(5) Вещите, непотърсени до приключване на производството по несъстоятелност, се предават на Централната банка по опис заедно с придружаващите ги документи. След изтичане на 5-годишен срок от предаването вещите минават в собственост на държавата.

Чл. 86

(1) Кредиторите предявяват вземанията си пред синдика в срок 1 месец от обнародване на решението по чл. 82.

(2) Вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени. Това не отменя правото им да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1.

Чл. 87

(1) В срок 1 месец след изтичането на срока по чл. 86, ал. 1 синдикът:

1. съставя списък на приетите от него вземания, в който посочва основанието и размера на вземането, вида и размера на обезпечението и поредността за удовлетворяване на вземането съгласно този закон;

2. обявява в „Държавен вестник“ и публикува най-малко два пъти в един или повече централни всекидневници съобщение за мястото, където списъкът по т. 1 ще бъде на разположение за проверка в 14-дневен срок от обнародването на обявлението.

(2) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, т. 2 всеки вложител, друг кредитор или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко от 25 на сто от всички акции с право на глас, могат да направят писмено възражение пред синдика срещу изготвения списък по ал. 1, т. 1.

(3) Синдикът се произнася по възраженията в сроковете и по реда на чл. 690, ал. 2 и 3 от Търговския закон и уведомява лицата по ал. 2.

(4) В 7-дневен срок от уведомлението всяко лице, което е направило възражение по ал. 2, може да оспори пред съда решението на синдика по ал. 3 единствено за вземането, по което е възразило. Възражението се подава чрез синдика, който в 3-дневен срок представя на съда списък на приетите вземания, на оспорените и неприетите вземания, както и на оспорените пред съда вземания заедно с постъпилите възражения. Съдът разглежда възражението в едномесечен срок в открито заседание с призоваване на синдика, кредитора, с оспорено вземане и направилия възражението кредитор.

(5) Съдът разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са постъпили възражения, в закрито заседание в едномесечен срок.

(6) Вземанията, които са включени в списъка с определение на съда по възражения, направени по реда на ал. 4, се смятат за приети в производството по несъстоятелност от момента на влизане в сила на определението.

(7) Допълнително предавените вземания се включват в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания с одобрение на съда.

Чл. 87а

(1) Когато обявената в несъстоятелност банка е действала като финансов посредник или комисионер по предоставени държавни или държавно гарантирани заеми от международни финансови институции и чужди държави, държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира като единствен и пряк кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.

(2) Вземанията срещу крайните получатели по заемите съобразно ал. 1 и свързаните с тях права и дадени обезпечения не са част от масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите.

Чл. 88

(1) Могат да бъдат обявени от съда за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните извършени от банката действия и сделки:

1. безвъзмездна сделка, извършена в 3-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;

2. безвъзмездна сделка, извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на администратори или акционери на банката, както и на свързани с тях лица;

3. сделка или действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността с намерение да се увредят кредиторите на банката;

4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество на банката;

5. сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността във вреда на кредиторите, страна по която е икономически свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно икономически свързано с него лице;

6. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;

7. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане към банката.

(2) Могат да бъдат обявени от съда за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и действия и сделки по ал. 1, извършени от банката след датата на неплатежоспособността, но преди датата на решението по чл. 82.

(3) Исковете по ал. 1 и 2 могат да се предавят и от Централната банка.

(4) Делата, заведени по ал. 1 – 3, се освобождават от държавна такса.

Чл. 89

В производството по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда.

Чл. 89а

(1) Фондът за гарантиране на влоговете в банките може да контролира действията на синдика по управлението на имуществото на банката и да проверява търговските книги и съдържанието на касата. При установяване на нарушения председателят на управителния съвет на фонда може да отправя предложения до Централната банка или до съда. Той може да предавява искове по чл. 88, ал. 1.

(2) Контрол по ал. 1 може да упражнява и Централната банка.

Чл. 90

(1) Определението на съда по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда за обжалване на решенията. В този случай чл. 694 от Търговския закон не се прилага. В този случай разпоредбата на чл. 694 от Търговския закон не се прилага.

(2) Право на обжалване има лицето, оспорило пред съда решението на синдика по чл. 87, ал. 3, единствено за вземането, по което е възразило, както и лицата по чл. 87, ал. 4, изречение трето.

(3) Срокът за обжалване е 7-дневен и тече от обнародването на съобщението по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон.

(4) Ако жалбата бъде отхвърлена, разноските по делото са за сметка на жалбоподателя, а ако жалбоподател е банката, разноските са за сметка на масата по несъстоятелността.

(5) Определението на съда по чл. 692, ал. 1 не подлежи на обжалване.

(6) Влязлото в сила определение на съда по чл. 692, ал. 1 и 3 от Търговския закон има установително действие за длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

(7)

Чл. 91

В производството по несъстоятелност на банка план за оздравяване не може да се предлага.

Чл. 92

(1) Осребряването на имуществото се извършва от синдика.

(2) Синдиците внасят събраните парични вземания по особена сметка в левове, а сумите в чуждестранна валута – по особени сметки в съответната валута, открити в търговски банки, имащи право да извършват касово изпълнение на държавния бюджет. Банките в несъстоятелност могат да имат само по една от посочените сметки.

Чл. 93

(1) По искане на синдика или на Централната банка съдът може да разреши продажбата на банката като предприятие да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазва изискването на чл. 718, ал. 1 от Търговския закон.

(2) За да продаде банката като предприятие, синдикът може да намали пропорционално размера на нейните задължения, ако от това кредиторите ѝ не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на осребреното имущество по реда на закона.

(3) Съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Централната банка. То трябва да бъде дадено най-късно 30 дни след поискването му.

(4) Съдът проверява дали сделката не противоречи на закона и дали съобразно ал. 2 не уврежда интересите на кредиторите на банката.

(5) Прехвърляне на собственост преди окончателното плащане на цената не се допуска.

Чл. 94

(1) Предприятието на банката в несъстоятелност може да бъде продадено само на друга банка с лицензия за банкова дейност в страната.

(2) Сделката е допустима и когато акционерното дружество се учредява с тази цел, ако получи от Централната банка условна лицензия за осъществяване на банкова дейност. В този случай съдът одобрява сделката след издаване на лицензията.

(3) Ако дружеството по ал. 2 отговаря на изискванията, Централната банка издава условна банкова лицензия, която дава право за осъществяване на банкова дейност, след извършване на сделката. Лицензията се издава само ако заявителят разполага с капитал, който би му позволил да извършва банкова дейност съгласно установените изисквания, след като е удовлетворил вземанията на кредиторите при условията на сделката.

(4) Купувачът отговаря само за задълженията, които е поел по одобрение от съда условия на сделката. Останалите вземания и неупражнените права се погасяват.

(5) Правата по акциите на банката в несъстоятелност се погасяват, освен правото на ликвидационен дял, ако купувачът е поел задължение за изплащането му по условията на сделката.

(6) Вземанията на кредиторите се удовлетворяват чрез откриване в банката купувач на безсрочни депозитни сметки с авоар, равен на поетото от купувача задължение. Това действие трябва да бъде изпълнено в едномесечен срок от одобрението на съда. Купувачът и кредиторите могат да уговорят и други начини за удовлетворяване на вземанията.

(7) Ако се установи, че купувачът не е изпълнил задълженията си по ал. 6, Централната банка отнема лицензията.

(8) Съдът прекратява производството по несъстоятелност след извършване на сделката.

(9) Актовете на съда по този и по предходния член не подлежат на обжалване.

Чл. 94а

Синдиците пристъпват към осребряване на имуществото на банката по реда на чл. 717 от Търговския закон, когато не успеят да продадат банката като предприятие в 6-месечен срок от влизането в сила на определението на съда по чл. 692 от Търговския закон или ако преценят, че така интересите на кредиторите са защитени в по-голяма степен.

Чл. 95

(1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложената или ипотекираната вещ;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;

3. разноските по несъстоятелността;

4. вземания, за които фондът за гарантиране на влоговете се е суброгирал;

5. вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;

6. вземания на банки;

7. текущи вноски, дължими към държавното обществено осигуряване и възникнали до 1 година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

8. текущи публичноправни вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси и други и тези, възникнали до 1 година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. всички останали.

(2) Синдиците извършват разпределение задължително, когато в масата на несъстоятелността се набере сума, представляваща повече от 10 на сто от общия размер на вземанията на поредния клас кредитори.

(3) Ако след удовлетворяване на кредиторите остане имущество, то се разпределя между акционерите съобразно с правата по притежаваните от тях акции.

Чл. 96

(1) Производството по несъстоятелност приключва с решение на съда, когато имуществото на банката е разпределено.

(2) С решението си по ал. 1 съдът постановява заличаване на банката от търговския регистър.

Чл. 97

Доколкото в тази глава няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на част четвърта от Търговския закон.

Чл. 98

(1) Решение за доброволна ликвидация на банка може да се вземе от общото събрание на акционерите само след предварително разрешение на Централната банка. Такова разрешение се дава, ако Централната банка установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и другите кредитори.

(2) Когато ликвидаторът установи в процеса на ликвидацията, че банката е неплатежоспособна, той предлага на Централната банка да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и в случаите на принудителна ликвидация.

(4) За неуредените в този член случаи се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от Търговския закон.

Чл. 99

(1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от 370 000 до 2 200 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба до 5 млн. лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(3) Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е в размер от 5 млн. до 20 млн. лв.

(4) В случаите на ал. 1 на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 20 млн. до 100 млн. лв., а по ал. 3 – от 50 млн. до 200 млн. лв.

Чл. 100

(1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 99 се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 101

(1) Индивидуалните административни актове по чл. 11, 16, 21 и чл. 65, ал. 2, т. 15 се издават от управителя на Централната банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, а във всички останали случаи от подуправителя или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Извън случаите, посочени в този закон, административните актове по ал. 1 могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето по жалбата.

Чл. 196

(1) Разрешение по чл. 19, ал. 1 трябва да има и акционер, който при участие в увеличението на капитала на банка с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции придобива или запазва 10 и повече от 10 на сто от акциите с право на глас от увеличения капитал. За издаване на разрешението акционерите представят документи и сведения, определени в наредба на Централната банка.

(2) При нарушение на изискванията по ал. 1 Централната банка може да приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.

Чл. 876

(1) При откриване на производство по несъстоятелност на търговска банка – посредник по обслужването на кредити, отпуснати със средства на Държавен фонд „Земеделие“, последният се суброгира като единствен и пряк кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.

(2) Не са част от масата на несъстоятелността и се превеждат на Държавен фонд „Земеделие“ средствата:

1. преведени от Държавен фонд „Земеделие“ по сметка на търговската банка и предназначени за кредитиране на земеделските производители;

2. преведени от крайните получатели по сметка на търговската банка и предназначени за обслужване на кредити, отпуснати със средства на Държавен фонд „Земеделие“.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Администратор“ е:

2. „Влог“ е всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е дадена:

3. „Свързани лица“ са:

3а. Контрол е налице, когато контролиращият:

4. „Квалифицирано дялово участие“ е участие на едно лице в дружество, което:

5. „Публично привличане на влогове“ е приемането на влогове от повече от 30 лица, които не са банки.

6. „Разпределение на капитал“ е предоставяне на пари или друго имущество на банката на нейни акционери с изключение на предоставяне на нови акции вследствие увеличение на капитала чрез превръщане на печалба в капитал.

7. „Специализирано одиторско предприятие“ е събирателно дружество, командитно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище в България, съдружници в което са най-малко двама:

1-dup. дипломирани експерт-счетоводители по чл. 51 от Закона за счетоводството;

2-dup. дипломирани експерт-счетоводители по чл. 51 от Закона за счетоводството и чуждестранни лица, оправомощени по националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети.

§ 2

Доколкото в този закон не е предвидено друго, функциите на Централната банка относно надзора върху банковата система се осъществяват от нейния подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, самостоятелно и независимо или от оправомощени от него длъжностни лица.

§ 2а

Организацията и контролът по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции се уреждат в наредба на министъра на вътрешните работи и управителния съвет на Българската народна банка.

§ 3

Този закон отменя Закона за банките и кредитното дело (обн., ДВ, бр. 25 от 1992 г.; изм., бр. 62 от 1992 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1992 г.; изм., бр. 59 и 109 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 12, 42, 90 и 100 от 1996 г.).

§ 4

Банките следва да приведат уставите и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила, а по отношение изискванията на чл. 6 – в срок до 31 декември 1997 г.

§ 5

Годишните счетоводни отчети на банките за 1997 г. следва да се заверят от международен одитор.

§ 6

При разпределяне на осребреното имущество вземанията на кредитори, предоставили кредити на банки след поставянето им под особен надзор по реда на отменения Закон за банките и кредитното дело, както и вземанията на държавата, за които се е суброгирала съгласно Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, се изплащат след разноските по несъстоятелността.

§ 7

(1) Лица, които не са банки и са извършвали с разрешение на Българската народна банка сделки по чл. 1, ал. 4 от отменения Закон за банките и кредитното дело, след влизането в сила на този закон преустановяват извършването на:

1. сделки с чуждестранни средства за плащане по безкасов начин, освен ако не получат ново разрешение по установен в закон или друг нормативен акт ред;

2. сконтови и гаранционни сделки;

3. сделки с ценни книжа за чужда сметка, ако не са регистрирани в Комисията по ценните книжа и фондовите борси към датата на влизане на този закон в сила.

(2) Лицата, които до влизането на този закон в сила са получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да предоставят по занятие парични заеми без правото да приемат пари от други лица на влог и да извършват други сделки, запазват предоставените им права, с изключение на сделките, представляващи банкова дейност.

§ 8

Член 38, ал. 3 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; изм., бр. 68 и 85 от 1996 г.) се изменя така: „(3) Лицата по ал. 1 могат да извършват и сделките по чл. 1, ал. 5 от Закона за банките.“

§ 9

Член 23 от Закона за държавната банка за инвестиции и развитие (ДВ, бр. 95 от 1996 г.) се отменя.

§ 10

В Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. Член 38 се отменя.

2. В чл. 39 се правят следните изменения:

§ 11

В чл. 51 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Годишните счетоводни отчети на предприятията се заверяват само от дипломирани експерт-счетоводители или от специализирани одиторски предприятия.“

2. Създава се ал. 4: „(4) Специализирано одиторско предприятие може да бъде само събирателно дружество, командитно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище в България, съдружници в което са най-малко двама: 1. дипломирани експерт-счетоводители по ал. 1; 2. дипломирани експерт-счетоводители по ал. 1 и чуждестранни лица, оправомощени съгласно националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети на предприятия.“

§ 12

Издадените от Българската народна банка нормативни актове по прилагането на отменения Закон за банките и кредитното дело запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.

§ 13

Действието на установения от Българската народна банка особен надзор върху банки по реда на отменения Закон за банките и кредитното дело се прекратява, ако в срок до 2 месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка не е отнела лицензията за банкова дейност.

§ 14

Висящите съдебни производства, образувани по искане на Българската народна банка за откриване на производство по несъстоятелност на банки, се довършват по реда на този закон, ако Българската народна банка е отнела лицензията за банкова дейност и е представила на съда заверен препис от акта по чл. 21, ал. 2 от този закон.

§ 15

Образуваните съдебни дела по жалби срещу актове на Българската народна банка, които съгласно този закон не подлежат на обжалване по съдебен ред, се прекратяват.

§ 16

(1) Заварените при влизането в сила на този закон членове на управителен съвет или на съвет на директорите на банка, които отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1, подават в срок 30 дни след влизането в сила на наредбата по чл. 9, ал. 2 молба за издаване на сертификат.

(2) Членове на управителен съвет или на съвет на директорите на банка, които не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 или на които е отказано издаването на сертификат, се освобождават от компетентния орган на банката в 30-дневен срок – за членове на управителен съвет, и в 2-месечен срок – за членове на съвет на директорите, от влизането на този закон в сила, съответно от получаването на отказа.

§ 17

Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, могат да предоставят кредити на своите членове при условията на тези договори, без за това да е необходимо разрешение (лицензия) на Централната банка.

§ 18

Ограничителните разпоредби на чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон и на чл. 234, ал. 2, т. 1 от Търговския закон за:

1. членове на управителен или контролен орган на банка, в която Централната банка е придобила след 1 октомври 1995 г. над 50 на сто от акциите с право на глас, ако те са избрани от компетентния орган след придобиването от Централната банка на дялово участие в такъв размер, не са били преди това членове на неин управителен или контролен орган и са освободени от отговорност от общото събрание на акционерите на банката;

2. членове на управителен или контролен орган на банка, в която държавата в лицето на Банковата консолидационна компания – АД, София, притежава над 50 на сто от акциите с право на глас, ако те са избрани в тези органи за първи път след 1 януари 1994 г. по предложение на Банковата консолидационна компания и са освободени от отговорност от общото събрание на акционерите на банката, могат да отпаднат с решение на управителния съвет на Българската народна банка конкретно за всяко лице.

§ 19

Управителният съвет на Българската народна банка издава наредби по прилагането на глави първа, втора, трета, четвърта, шеста, седма, осма, десета, единадесета, дванадесета, тринадесета и петнадесета от този закон.

§ 20

Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.