Решение № 17515 от 12.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17515 гр. *******, 12.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 202********01071******** по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. *****************, срещу „************“ ООД, ЕИК: **************, седалище и адрес на управление: гр.

********************, представлявано от управителя Г.Н.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с право основание чл.

200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука (ПТП), настъпила на ********** г. на ПП I-******. ********+600 м. при управление на т.а. „**********“ с рег. № ************, ведно със законната лихва от ********** г. до окончателното изплащане на дължимата сума;

3 483,48 евро (6 813,10 лв.) (след допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с определение от 26.01.2026 г.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение) в резултат на трудова злополука (ПТП), настъпила на ********** г. на ПП I-******.

********+600 м. при управление на т.а. „**********“ с рег. № ************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ******* г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба, уточнена с молби от 04.09.2024 г. и 19.09.2025 г., се твърди, че страните били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 26/31.08.2022 г. На ********** г. при и по повод на изпълнение на трудовите си задължения, свързани с изработване на арматура 1 и изпълнение на възложената му от работодателя работа да превози и достави арматурата с товарен автомобил с рег. № ************ по маршрут гр.

*********, ищецът претърпял пътнотранспортно произшествие на ПП I******. ********+600 м. На място на произшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който транспортирал ищеца до

*****************, където същият бил приет в изключително тежко състояние. След извършването на множество образни изследвания било установено, че ищецът е получил множество счупвания на горните и долните крайници, поради което бил настанен за лечение в травматологичното отделение. Предвид бездействието на работодателя да декларира случая като трудова злополука пред НОИ по реда на чл. 55 КСО, това било извършено от ищеца. По случая било образувано ДП № ********** г. по описа на РУ***********. В резултат на произшествието ищецът получил множество тежки травматични увреждания, а именно: счупване на лява лакътна става;счупване на лява бедрена кост; счупване на шийката на лява бедрена кост; счупване на тибия на лява подбедрица; счупване на фибула на лява подбедрица; счупване на лява гривена става; травма на главата и др. Голяма част от фрактурите били открити, замърсени и съществувал риск от развиване на инфекции. Поради това още на ********** г. била извършена операция под обща интубационна упойка, при която лекарите обработили и почистили откритите фрактури. На счупването на лявата ръка била поставена метална остеосинтеза по Вебер, а на крака бил поставен външен фиксатор. Поради фрактурата на бедрото и базоцервикалната фрактура ищецът бил поставен на директна скелетна екстенция. Предвид тежестта и сложността на получените травми, след като състоянието му било стабилизирано в болницата в гр.

***********, ищецът бил насочен за продължаване на лечението в *************. На ********** г. ищецът бил приет в Първа клиника по **************, където останал за лечение до ********* г. След преместването му в гр. *******, предвид тежкото му здравословно състояние, ищецът бил настанен в Отделение за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ), където бил интубиран за продължителен период, а впоследствие му била поставена трахеална канюла в трахеята, чрез която да диша. По време на лечението лекарите установили и няколко епизода на тахикардия. В хода на лечението настъпили и допълнителни усложнения, свързани с тежкото му състояние и проведеното комплексно лечение. Ищецът развил и гастроентерит, за който се предполагало, че е с инфекциозен произход. По време на престоя си в болницата в гр. ******* ищецът претърпял три последователни операции, при които счупването на лявата бедрена кост било наместено и стабилизирано чрез поставяне на проксимален интрамедуларен пирон и винтове. На *********** г. била извършена временна трахеостомия.

На 04.01.2024 г. бил извършен хирургичен дебридман, при който били отстранени нежизнеспособни тъкани от раната в областта на лявото бедро. По време на болничното лечение се наложило ищецът да бъде придружаван от свой близък за период от пет дни. За извършената операция заплатил сумата 2 от 2 372 лв., тъй като този разход не бил покрит от НЗОК. Освен това, във връзка с лечението си, ищецът направил разходи за лекарства и медицински медикаменти в размер на 6 813,10 лв., както и 300 лв. за болничния престой на неговия придружител. По време на болничния престой ищецът бил напълно неподвижен и на легло. Изпитвал силни болки, страдания и дискомфорт, поради което му била предписана обезболяваща и антитромбозна терапия, която продължила и след изписването му в домашни условия. След изписването от болницата ищецът продължил лечението си в домашни и амбулаторни условия. Към момента на предявяване на иска не бил в състояние да се придвижва и самообслужва самостоятелно. За извършването на ежедневни дейности като хранене, къпане и личен тоалет, разчитал на помощта на своите близки. Твърди се също, че и към този момент ищецът изпитвал силни болки в левия крак, не можел да стъпва на него, кракът бил оточен, а движенията му били значително ограничени. Придвижването му било възможно единствено с помощта на проходилка. За периода от ********** г. до ******* г. били издадени болнични листове за временна неработоспособност. Според прогнозите на лекуващите лекари се очаквало ищецът да бъде неработоспособен за продължителен период от време – не помалко от шест месеца. Ищецът търпял и неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес, психическо страдание и дискомфорт, битови неудобства. Вследствие на злополуката, здравословното състояние на ищеца било сериозно влошено, което оказало негативно влияние и върху психичното му състояние. Страдал от нарушения на съня, понижено настроение и тревожност, изпитвал страх и постоянно се връщал към спомена за претърпяното произшествие. В резултат трудовата злополука ищецът развил посттравматично стресово разстройство на здравето. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „************“ ООД чрез адв. Ц. С.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва, че към датата на настъпване на процесното ПТП страните били в трудово правоотношение, както и че настъпилата злополука е призната за трудова по реда на чл. 55 КСО. Твърди, че управляваното от ищеца МПС било собственост на трето лице и в деня на инцидента работодателят не е възлагал на ищеца извършването на превоз с него. Твърди, че ищецът е управлявал т.а.

„**********“, рег. № ************, с несъобразена с пътните условия скорост и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което реализирал челен удар с движещия се по тази лента т.а. „**********“, рег. № ***********, с прикачено към него полуремарке с рег. № **********, при което били причинени щети и на двата автомобила. Твърди, че работодателят се интересувал от здравословното състояние на ищеца по време на цялото му болнично лечение, като преместването му от болницата в гр. *********** в болницата в гр. ******* станало благодарение на неговите усилия и 3 съдействие. Работодателят поддържал връзка с лекуващите лекари и по техни указания купувал и предоставял санитарно-хигиенни материали, необходими за лечението на ищеца. Твърди, че работодателят през цялото време е оказвал материална и емоционална подкрепа на ищеца. По инициатива на работодателя между страните била проведена среща за извънсъдебно уреждане на спора, но ищецът не приел направеното му предложение.

Оспорва твърдението, че ищецът не можел да се придвижва самостоятелно, като твърди, че в проведено на 13.06.2024 г. открито съдебно заседание по друго дело ищецът се явил лично, придвижвал се самостоятелно, използвайки патерици, а не с чужда помощ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 55, ал. 1 КСО е дадено легално определение на понятието „трудова злополука“ – всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение (чл. 55, ал. 2 КСО). Признаването на злополуката за трудова от компетентния орган по надлежния административен ред е един от елементите на фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за вреди, настъпили при изпълнение на трудовото правоотношение. Този ред е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн.

ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Признаването на една злополука за трудова съгласно чл. 60, ал. 1 КСО е от изключителната компетентност на съответното длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, което въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО в 14дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за 4 неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение. От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука. От друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или служителя (решение № ********0/********* г. по гр. д. № ********* г. на ВКС, ІІІ г.о.). Другите общи предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ са настъпилите неработоспособност (временна или трайно намалена) или смърт на работника или служителя и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, т.е. последният трябва да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства (решение № ******** г. по гр. д. № ******** г. на ВКС, ІІІ г.о.). Задължението на работодателя за обезвреда обхваща всички вреди от трудовата злополука – имуществени и неимуществени. Това произтича от препращащата норма на чл. 212 КТ към правилата за деликтната отговорност – чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД (решение № ****** г. по гр. д. № ******** г. на ВКС, ІІІ г.о.).