Решение № 2283 от 19.10.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 2283

Разград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700331 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 118, ал. 1 КСО.

Образувано е по жалба на Е. К. Е. от [населено място], обл. Разград, подадена чрез адвокат В. Ч., против Решение № 1054-16-22/1 от 27.04.2026 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено оспореното Разпореждане № 2140-16-6 от 16.03.2026 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО). С него на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО са отменени Разпореждане № **********/31.01.2025 г., с което от 04.08.2024 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на жалбоподателя, както и всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатата ЛПОСВ и на основание чл. 68, ал. 1 – ал. 3 КСО и чл. 99б, ал. 2 КСО е отказано да му се отпусне ЛПОСВ.

В жалбата и приложеното писмено становище се сочи, че тези актове са незаконосъобразни, като постановени при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че необосновано е прието от административните органи, че документите, издадени от ТПК „Младост“ гр. Русе, ул. „Дунав“ № 36 са неистински, поради което стажът от втора категория труд за периода 02.01.1983 г. - 20.01.1986 г., установен с тях, неправилно не е зачетен. Наред с това се сочи, че във връзка с тези обстоятелства има висящо досъдебно производство, поради което обжалваните административни актове са издадени преждевременно, в нарушение на разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 АПК, които задължават административния орган да спре образуваното пред него производство. С оглед на това се иска от съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО от надлежна страна. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства установяват, че с Разпореждане № **********/ 31.01.2025 г. на Е. Е. е отпусната ЛПОСВ по реда и при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, считано от 04.08.2024 г. При отпускане на пенсията на лицето е зачетен осигурителен стаж от втора категория за периода 02.01.1983 г. - 20.01.1986 г. по представено Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП- 30, издадено на 25.08.1999 г. от ТПК „Младост“ гр. Русе, ул. „Дунав“ 36. В края на 2025 г. е извършена повторна проверка, при която са събрани допълнителни доказателства, които сочат, че през периода 1983 г. - 1986 г. посоченият административен адрес гр. Русе, ул. „Дунав“ 36 не е съществувал, а той не съществува и към настоящия момент; в архивите на Община Русе и Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК) няма данни за регистрирана и съществувала/съществуваща ТПК „Младост“ гр. Русе в периода 1983 г. — 1986 г., не са предавани и не се съхраняват платежни ведомости за заплати и друга трудовоправна документация на ТПК „Младост“, гр. Русе. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, които сочат, че в регистрите на Окръжен съд- Русе и ТП на НОИ също няма данни, че е регистрирана кооперация с наименование ТПК „Младост“ и седалище в гр. Русе, както към спорния период, така и към настоящия момент. При тези обстоятелства е прието, че са налице данни за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на ПОСВ, поради което и на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО с Разпореждане №2146-16-5/ 22.01.2026 г. получаваната от жалбоподателя пенсия е спряна от изплащане.

Съобразявайки, че спорният период (1983 г.-1986 г.) съвпада с времето, когато той е следвало да отбива редовна военна служба, същият е писмено уведомен, че трябва да представи документ, удостоверяващ периода на отбита военна служба, а в случай, че не е отбивал такава, да декларира изрично този факт. В предоставения едномесечен срок жалбоподателят не е ангажирал доказателства. С оглед на това е изискана служебно информация от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново, която сочи, че в периода от 20.09.1983 г. до 28.12.1985 г. Е. Е. е отбивал наборна военна служба. Тази информация се потвърждава и от представените в съдебното производство доказателства, които установяват, че той е постъпил на редовна военна служба на 20.09.1983 г. в поделение 506510 в гр. Малко Търново, където е служил през цялото време до неговото освобождаване на 28.12.1985 г. Този период е зачетен като осигурителен стаж от ІІІ категория, приспаднат е осигурителният стаж за периода 02.01.1983 г. - 20.01.1986 г., според издаденото удостоверение от името на ТПК „Младост“, гр. Русе и е извършена нова преценка за правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. При нея е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 12 год. 01 мес. 01 ден (без стажа в ТПК „Младост“-Русе) и от трета категория труд - 26 год. 11 мес. 19 дни (със стажа като наборен войник). Общият осигурителн стаж на лицето, изчислен по реда на чл. 104 от КСО е 42 год. 00 мес. 28 дни.

Към датата на отпускане на ПОСВ (04.08.2024 г.) жалбоподателят е навършил 59 г. 02 м. 00 д., поради което не отговаря на изискванията за възраст, регламентирани в чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КСО и следователно не са били налице и основания за отпускане на пенсия по този ред.

Прието е, че той не отговаря и на условията, регламентирани в чл. 69б, ал. 2 КСО. Според тази разпоредба лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Е. Е. има необходимата възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст 101 г. 02 мес. 28 дни (42 г. 00 м. 28 д.+ 59 г. 02 м. 00 д.), но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.

По тези съображения е издадено Разпореждане № 2140-16-6 от 16.03.2026 г. на ръководителя по ПО, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО са отменени Разпореждане № **********/31.01.2025 г., с което от 04.08.2024 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на жалбоподателя, както и всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатата ЛПОСВ и на основание чл. 68, ал. 1 – ал. 3 КСО и чл. 99б, ал. 2 КСО е отказано да се отпусне ЛПОСВ на жалбоподателя. В него е посочено, че предвид виновното противоправно поведение на лицето, получените без правно основание пенсии, следва да бъдат възстановени от него, ведно с дължимата лихва до окончателното им плащане.

Така издаденото разпореждане е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ - Разград по реда на чл. 117 КСО, който със своето Решение №1054-16-22/1 от 27.04.2026 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в него. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма и от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. В хода на пенсионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административните органи са положили нужните усилия и са изпълнили задължението си по чл. 35 АПК да съберат необходимите доказателства и да изяснят всички относими факти и обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на случая. Следва да се отбележи, че те разполагат с правомощието сами да преценяват доказателствената сила и достоверността на представените пред тях писмени документи (по арг. на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 АПК), в частност на процесното Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП- 30, издадено на 25.08.1999 г. от името на ТПК „Младост“ гр. Русе, ул. „Дунав“ 36.

Оспореното решение съответства и на материалния закон.

Правото на ПОСВ следва да се преценява към датата, от която е поискана пенсията (04.08.2024 г.).

Според изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. са придобили мъжете, които имат навършени 64 години 07 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца. Жалбоподателят има необходимия осигурителен стаж, но няма необходимата възраст. Следователно той не е придобил право на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Това обстоятелство не се оспорва от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по правилата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, те придобиват право на пенсия при навършване на посочената там възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. През 2024 г. право на пенсия при тези условия имат мъжете, навършили 67 години. Жалбоподателят има необходимия осигурителен стаж, но няма необходимата възраст. Следователно той не е придобил право на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Това обстоятелство не се оспорва от него.

Жалбоподателят не отговоря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 КСО. Според условията, регламентирани там, право на ПОСВ по този ред през 2024 г. имат мъжете, навършили 59 години 02 месеца, 15 години стаж от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

Е. К. Е. има необходимата възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, а само 12 год. 01 мес. 01 ден.. Спорът между страните е дали, през периода 1983 г. – 1985 г. той е полагал труд от ІІ категория като „работник боядисване и апретиране на кожи в цех „Кожарски“, коженогалантерийна промишленост“ в ТПК „Младост“- Русе или е отбивал редовна военна служба, която се зачита за стаж от ІІІ категория труд.

Събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че за времето от 20.09.1983 г. до 28.12.1985 г. той е отбивал наборна военна служба в поделение 506510 в гр. Малко Търново. По своя характер приложените удостоверение за наборна военна служба и заверено копие от наборната книга за родените през 1965 г. на РВУ- Разград съставляват официални писмени документи по смисъла на чл. 179 ГПК, които се ползват с формална доказателствена сила. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в тях факти и обстоятелства. С оглед на това обосновано и правилно пенсионните органи са приели, че този период следва да се зачете за стаж от трета категория труд.

Налице е дублиране на периода, когато жалбоподателят е отбивал наборна военна служба с периода, посочен в Удостоверението за осигурителен стаж обр. УП- 30, издадено на 25.08.1999 г. от името на ТПК „Младост“ – гр. Русе, ул. „Дунав“ № 36. Събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства установяват, че такава кооперация не фигурира в нито един регистър (в съда, в общината, в НС на ТПК, в НОИ или друг орган), няма такъв административен адрес на територията на гр. Русе и липсват документални следи, които да сочат, че тя някога е съществувала като правен субект. С оглед на това обосновано и правилно е прието от пенсионните органи, че отразените в удостоверението обстоятелства са неверни и то не следва да се кредитира като годно доказателствено средство.