Решение № 1784 от 16.07.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1784

Добрич, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20267100700047 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К. Г. К. с [ЕГН] с адрес: гр. Добрич, ж.к. „Добротица“ бл. 40, вх. А, ап. 9, подадена чрез и подписана електронно от адв. К. Д. – ДАК срещу Решение № 46/19.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 241-00-3150- 8/13.10.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Добрич за възстановяване на неоснователно получена сума за парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2020г. до 28.02.2021г. в размер на 8386,14 лв. – главница.

От страна на жалбоподателя са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна изцяло. Същите се свеждат основно до твърдения за недължимост на определените с процесното разпореждане суми, тъй като същите са били получени добросъвестно от жалбоподателя, евентуално сочи и че вземането на осигурителния институт е погасено по давност. В тази връзка се поддържа тезата за правно необоснован извод на решаващия орган за че към датата на заявлението за ПОБ - 29.09.2020 г., жалбоподателят е имал придобито право на пенсия, с довода за по-късно (на 19.01.2023 г.) отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Налага се довод, че правото на пенсия не възниква автоматично, а след установяване на всички релевантни осигурителни периоди, като в процесния случай жалбоподателят не е знаел, нито е могъл да знае, че има право на пенсия. Сочи се, че с разпореждане [номер]/19.01.2023г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ, но считано от 23.06.2020г. след продължителна административна процедура и към датата на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица - 29.09.2020 г. жалбоподателят нито е знаел, нито е предполагал, че ще му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ. Счита, че установеното вземане на НОИ е погасено по давност, като налага тезата, че давностния срок е започнал да тече от датата на подаване на заявлението-29.09.2020г, а не както е посочил решаващият орган - от датата на последното плащане - 28.02.2021 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заедно с адв. Д.. Поддържа се жалбата и се иска отмяна на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич, тъй като в случая добросъвестно е получил обезщетението за безработица и вземането за неговото връщане е погасено по давност. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение на директора да бъде потвърдено.

Административен съд- Добрич, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 4090/29.09.2020г. в АЗ (вх. №241- 00-3150/29.09.2020г. в ТП на НОИ Добрич) жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. Към него е приложил акт за прекратяване на последното си трудово правоотношение (л. 9, 10).

Във връзка със заявлението, след като се е установило, че жалбоподателят има придобит стаж в Германия, при преценка на правото на ПОБ длъжностното лице от сектор ПОБ е приложило Регламент (ЕО) 883/2004. Изискани са Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004; Декларация относно определяне на пребиваване; Анкета Германия (л. 11).

Изисканите документи са представени от жалбоподателя на 16.10.2020г, както и други документи, доказващи работа в Германия (л. 12 – 21).

С разпореждане № 241-00-3150-1/16.10.2020г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич производството по отпускане на обезщетение е спряно (л. 22), като за удостоверяване на осигурителните периоди на жалбоподателя в другата държава-членка на ЕС е изпратен СЕД U001 - Искане за осигурително досие (л. 24 – 25).

След като на 27.01.2021 г. е получен СЕД U002 - Осигурително досие, с разпореждане № 241-00-3150-2/27.01.2021г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич (л. 27) административното производство е възобновено, като с оглед установяване Извършена е проверка по разходите на ДОО на осигурителя „ФОРЕКС“ ЕООД по отношение на трудовото правоотношение с К. Г. К. през периода 22.06.2020г.-01.09.2020г. с разпореждане № 241-00-3150-3/05.02.2021г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич производството отново е спряно (л. 29).

Извършена е проверка по разходите на ДОО на осигурителя „ФОРЕКС“ ЕООД по отношение на трудовото правоотношение с К. Г. К. през периода 22.06.2020г.-01.09.2020г, като Резултатът от проверката е отразен в Констативен протокол № КП-5-24-00882166/18.02.2021 г. (л. 35, 36), като с разпореждане № 241-00-3150-4/18.02.2021г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич административното производство е било възобновено (л. 38).

С разпореждане - № 241-00-3150-5/19.02.2021 г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич, на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица от 01.09.2020г. (датата на последно прекратяване на осигуряването) до 28.02.2021г. в размер на 68,18лв. дневно (л. 45).

Преди да подаде заявлението си за обезщетение за безработица, със Заявление за отпускане на пенсия Обр. УП-1 с вх. №Ц2113-24-495/23.06.2020г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69б, ал. 1 от КСО - за първа категория труд, при придобит повече от 10 години осигурителен стаж от първа категория труд (л. 76, 77). След извършено проучване на осигурителния стаж на жалбоподателя и след изискване на информация за осигурителната история на осигуреното лице от осигурителните органи ввъв ФРГ, пенсионният орган е зачел следния осигурителен стаж; 10г. 10м. 05д. - първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 КСО, 4г. 05м. 00д. - втора категория труд, и 15г. 11м. 03д - трета категория труд, превърнат на основание чл. 104 КСО към трета категория труд, общ осигурителен стаж - 39г. 06м. 09м, осигурителен стаж за право на пенсия и за определяне размера на пенсията, положен в чужбина - 04г. 05м. 22д. (преписка л. 75 – 89).

След като е прието, че жалбоподателят отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО, с разпореждане [номер]/19.01.2023г. ръководителят на отдел „ПО“ му е отпуснал лична пенсия за ОСВ, считано от 23.06.2020г. - датата на заявлението (л. 78, 79).

С разпореждане - № 241-00-3150-6/13.10.2025 г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич е отменено разпореждане - № 241-00-3150-5/19.02.2021 г. на ръководител ОБ при ТП на НОИ – Добрич, а с разпореждане - № 241-00-3150-7/13.10.2025 г. същият орган е постановил отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Като мотив за отказа е посочено – „Лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 23.06.2020 г. Пенсията е отпусната от 23.06.2020 г.“.

С оспореното пред решаващия орган разпореждане № № 241-00-3150-5/19.02.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54е, ал. 3 КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2020г. до 28.02.2021г. в размер на 8386,14 лв. – главница (л. 49). Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 07.11.2025 г.

Недоволен от така постановеното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица жалбоподателят е подал жалба с вх. № 1012-24-107/19.11.2025г. при ТП на НОИ, до Директора на ТП на НОИ Добрич, с която изразява несъгласие с така определените за възстановяване суми. Последният от своя страна се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение № 46/19.12.2025г. г. и същото е обжалвано от К. К. в посочения в решението срок пред настоящата съдебна инстанция. Няма данни същото да е връчвано на жалбоподателя.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Добрич, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение № 46/19.12.2025г. г. е издадено от компетентен орган - Директора на ТП на НОИ - Добрич, пред който като ръководител на териториално поделение на НОИ, се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО и който по силата на чл. 117, ал. 3 от кодекса се произнася с решение по тези жалби.

Индивидуалният административен акт е изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 КСО вр. чл. 59 АПК, като съдържа посочените в, ал. 2 от същата разпоредба реквизити - наименование на органа и на акта, адресат, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. с чл. 146 АПК, съдът не намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решението е произнесено след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и доказателствата в преписката.

При издаването му не е допуснато нарушение и на материалния закон. Между страните по делото няма спор по фактите: по заявление, подадено на 29.09.2020 г., с разпореждане № 241-00-3150-5/19.02.2021 г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2020г. (датата на последно прекратяване на осигуряването) до 28.02.2021г. в размер на 68,18лв. дневно лева дневно, което е получено от него в пълен размер с ведомост №********** за м. март, на 12.03.2021г. Не се спори и по факта, че във връзка с подадено заявление от 23.06.2020 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с разпореждане [номер]/19.01.2023 г. на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, считано от 23.06.2020 г. - датата на заявлението. В тази хипотеза е приложимо правилото на чл. 54е, ал. 3 КСО, което има за цел да елиминира едновременното получаване на два вида обезщетение, плащани при едновременното настъпване на два осигурителни риска, единият от които изключва другия - и двата осигурителни риска (безработица и старост) са свързани с временна или трайна липса на работоспособност, която не е причинена от заболяване. Старостта, причиняваща неработоспособността, изключва безработицата като причина на неработоспособността на същото лице. Поради това правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст изключва правото на парично обезщетение за безработица. Това правило е залегнало и в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, съгласно която право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които не са придобили право на пенсия за ОСВ в Република България или друга държава. Именно по тази причина, независимо от заложения в чл. 114, ал. 2 КСО принцип, че добросъвестно получените плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, в същия са предвидени няколко изключения от този принцип, като се определя, че това са случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2 и чл. 54е КСО, в които хипотези възстановяването им е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение.

По указаните по-горе причини, изплатеното парично обезщетение подлежи на възстановяване съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО, независимо, че е получено добросъвестно. Обстоятелството, че пенсията е отпусната от дата, предхождаща датата на заявлението за отпускането й, когато вече е било получавано и отпуснато парично обезщетение за безработица, обосновава добросъвестно получени суми, въпреки това същите подлежат на възстановяване по реда, предвиден в КСО. В случая е безспорно, че за периода от 01.09.2020г. до 28.02.2021г. г. жалбоподателят е получил едновременно пенсия за осигурителен стаж и възраст и парично обезщетение за безработица. По силата на чл. 54е, ал. 3 КСО отпусната пенсия се явява изключващо основание за правото на обезщетение за безработица и елемент от фактическия състав на нормата, чиито правни последици са задълженията за възстановяване на изплатените обезщетения за безработица за периода, за който е отпусната пенсията. В тази насока е и трайната съдебна практика на ВАС - решение № 30/05.01.2015 г. по адм. д. № 8399/2014 г., VІ отд. на ВАС; решение № 1599/05.02.2014 г. по адм. д. № 14959/2013 г., VІ отд. на ВАС; решение № 15757/28.11.2013 г. по адм. д. № 8932/2013 г., VІ отд. на ВАС и др.

Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6779d50b-1634-4301-b7fa-5af42152ff90