Решение № 3859 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3859 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110103734 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** , чрез адв. Н. Н. С. - АК Варна, със съдебен адрес: ***, тел. *** е с сезирал РС Варна с искова молба предявена против ответника *** „***“ , БУЛСТАТ ***, с адрес и седалище на управление : ***, представлявано от И. Г. - Д..

Предявения по делото осъдителен иск съдържа искането да бъде осъден ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 7 112,58 лв.( седем хиляди сто и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки ) представляваща обезщетение поради пенсиониране, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба / 21.03.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 222, ал. 3 , вр. ал.4 КТ и чл.86 , ал.1 ЗЗД.

Предявеният от ищеца осъдителен иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ цена на иска : 7 112.58 лв.В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 18.09.2026 г. на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал исканото от ищеца изменение на размера на предявения осъдителен иск (посредством намаляване) като искът се счита предявен от датата на подаване на исковата молба за сумата от 7043,96 лв., като за разликата от първоначално предявения до изменения иск на осн. чл.232 ГПК производството по делото е било частично прекратено.

Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

Ищецът Св.М. сочи, че работел на длъжност „Заместник директор“ на *** „***“ до 28.01.2025 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, считано от 29.01.2025 г.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ, според която при прекратяване на трудовото правоотношение преди навършване на възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО, работникът или служителят има право на обезщетение при пенсиониране, ако към датата на прекратяване на трудовия договор отговаря на условията за отпускане 1 на пенсия в намален размер по реда на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 28.01.2025 г., ищецът твърди да има осигурителен стаж повече от 40 години и да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

През последните години от трудовата си дейност ищецът сочи , че работил в ответното дружество на една и съща длъжност „Заместник директор“ и при прекратяване на трудовото му правоотношение имал право на обезщетение при пенсиониране, съгласно чл.

222, ал. 3, изр. 1, предложение второ от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения.

До момента на сезиране на съда твърди ищецът, че не му е изплатено обезщетение за пенсиониране в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което за него се пораждал правния интерес да отправи към съда следното искане : Моли, да бъде постановено съдебно Решение , по силата на което да бъде осъден ответника *** „ *** „ , БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: ***, представлявано от И. Г.

- Д., да ЗАПЛАТИ на ищеца обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения - 7 112.58 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото ( 21.03.2025 г. -датата на предявяване на исковата молба в съда ) до окончателното плащане на сумата.

Ищецът желае да му се присъдят и направените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания .

В срока по чл.131 ГПК ответникът *** „***“ , БУЛСТАТ ******, със седалище: г***, представлявано от И. Й. Г. - Д. - директор чрез процесуален представител С. П. М. главен юрисконсулт, Дирекция „***“ , ***, с адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа по делото: ***, служебен тел. № ***, служебен и-мейл : *** е депозирал писмен отговор на предявената искова молба .

Ответникът счита, че срещу него са предявени кумулативно съединени искове с правно основание разпоредбата на чл. 222, ал. 3 и ал. 4 от КТ, във вр. с чл. 68а от КСО и във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Във връзка с така предявения иск, с отговора на искова молба ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност и цялостна недоказаност на иска .

Фактическите твърдения на ищеца ответникът определя като неверни, а заключенията - правно необосновани и неправилни с оглед приложимите разпоредби за защита на спорните права по настоящия иск.

По същество : ответникът оспорва исковете по основание и размер по следните съображения:

Ответникът не оспорва обстоятелството, че С. К. М. бил в трудово правни отношения с *** „ *** „ по силата на сключен трудов договор през 2016 г. като първоначално заемал длъжността координатор, а впоследствие, считано от 01.09.2017г. заемал длъжността заместник - директор.

Работодателят твърди, че отправил до ищеца предложение за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение в размер на четири брутни месечни заплати с peг. № ОП25000186КД/21.01.2025г., което било прието още на следващия ден от С. К. М. с изрично волеизявление с peг. № ОП25000191КДХ/22.01.2025г. Въз основа на приетото предложение, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание разпоредбата на чл. 331 от Кодекса на труда със Заповед № 5/28.01.2025г., издадена от Директора на *** „***“, включително били платени всички дължими суми към ищеца. При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, същият , сочи ответника, че има право на обезщетение от работодателя в размер на 2 брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца, включително и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО.

Ответникът оспорва обстоятелството ищецът С. К. М. да е отговарял на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Към 28.01.2025г. ищецът С. К. М., твърди ответника, че бил на възраст *** и имал осигурителен стаж ***, т.е. същият отговарял на условията за възраст, но не и за осигурителен стаж. Ищецът при постъпване на работа в *** „***“ предоставил трудовата си книжка и осигурителният стаж бил изчислен на база представения удостоверителен документ като заедно с придобития осигурителен стаж в общинското предприятие имал общо 37г., 8 месеца и 23 дни. Пред работодателят не бил заявяван друг осигурителен стаж до достигане на твърдения в исковата молба, цитиран от ответника : „ имам осигурителен стаж повече от 40 години”.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, сочи ответника, че право на пенсия се придобива - за мъжете с навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца. Законодателят предвидил в КСО увеличаване на възрастта за пенсиониране, както и увеличаване на осигурителния стаж от 31.12.2016 г. Съгласно чл. 15, т. 10 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобивало, както следва: от 1 януари 2025 г. при възраст 64 години и 8 месеца и осигурителен стаж 39 години и 8 месеца за мъжете.

Следователно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с *** „*** „- 28.01.2025г., ищецът следвало да има осигурителен стаж от 39 години и 8 месеца, за да можел да има право на по-ранно пенсиониране с една година от изискуемата възраст от 64 години и 8 месеца.

От представените писмени доказателства, а именно трудова книжка , твърди ответника, че било видно, че ищецът нямал изискуемия осигурителен стаж от 39 години и 8 месеца, за да му се дължи гратификационно плащане. Отделно от горното, ищецът не бил информирал работодателя за желанието си за ранно пенсиониране по чл. 68а от КСО и за наличие на други факти и обстоятелства, въз основа на които служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.

68а от КСО. В случай, че разполагал с други удостоверителни документи за наличие на друг осигурителен стаж, С. К. М. следвало да уведоми работодателя за тези обстоятелства по надлежен ред чрез писменото им заявяване и представяне на съответните официални удостоверителни документи.

На следващо място ответникът изрично е заявил, че оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението, а именно сумата в размер на 7112.58 лева.

С оглед гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждане в полза на ответника на съдебно деловодните разноски и възнаграждение за юрисконсулт. С отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищеца и направил искания за събиране на доказателства.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 18.09.2026 г. ищецът, представляван от адв.Н.С. от ВАК, моли съда да уважи иска в изменения размер , ведно с присъждане на разноските, считайки иска за доказан на база събраните по делото доказателства.

В откритото съдебно заседание юрисконсулт Л. Г. в качеството на процесуален представител на ответника моли съда да отхвърли исковата претенция, като поддържа всичко изложено в отговора на искова молба . Процесуалният представител на ответника счита , че ответникът работодател е процедирал изцяло законосъобразно , предвид представените налични документи от самия ищец и счита още , че твърденията в исковата 3 молба за допуснати нарушения са останали недоказани, поради което и моли за постановяване на решение в горния смисъл , и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, при съобразяване на приложимия закон и на основание разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

С доклада по делото, приет от страните без възражения , съдът е дал правна квалификация на предявените искове, разпределил е тежестта на доказване между страните и отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства .

Предявеният от ищеца осъдителен иск за заплащане на обезщетение за пенсиониране /гратификация/ съдът е квалифицирал по чл. 222, ал.4 , вр . ал. 3 КТ.

Акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху исковата сума съдът е квалифицирал с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обявено е с доклада по делото , че между страните безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства са следните:

Страните по спора са били страни по трудово правоотношение, като ищецът Св.М. работел на длъжност „Заместник директор“ на *** „***“ при ответника до 28.01.2025 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.

331, ал. 1 от КТ, считано от 29.01.2025 г.

В тежест на ищеца съдът е възложил да установи и докаже , че при прекратяване на ТПО с ответника е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че е отговарял на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер в намален размер по чл. 68а КСО . В тежест на ищеца е било възложено и да докаже, че към датата на прекратяване на ТПО с ответника е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години както и размера на дължимото обезщетение. (В горния смисъл съдът е препратил към съдебната практика по чл.290 ГПК според която фактическия състав на чл. 222 , ал.3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията.

Разпечатката съдържа 43 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edc259f6-78d4-471c-a0a0-6bc39fd1bd96