Решение № 262511 от 16.04.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София, 16.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно отделение в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

РОСИ

МИХАЙЛОВА при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 6908 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С решение № 37886 от 11.02.2020 г. по гр.д. № 42111/2018 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав С.И.към С.О., Булстат ******, представляван от директора инж. В.Г., със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „******, е осъден да заплати на М.А.Б., ЕГН **********,***, ж. к. „******, по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в общ размер на 30 196,80 (тридесет хиляди сто деветдесет и шест лева и 80 ст.) лева, представляваща обезщетение за причинените вреди от трудова злополука, претърпяна на 26.06.2015 г., от която сумата 196,80 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, и сумата 30 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 30 196,80 лева до пълния предявен размер от 40 234,40 лева.

Със същото решение, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., С.И.към С.О., е осъден да заплати на адв. П.П.К., вписан в Софийска адвокатска колегия с личен № **********, с адрес гр. София, бул. „******, офис 3, дължимото за пред СРС адвокатско възнаграждение в размер на 1 303,68 (хиляда триста и три лева и 68 ст.) лева съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК М.А.Б. е осъдена да заплати на С.И.към С.О. сумата 124,74 (сто двадесет и четири лева и 74 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С.И.към С.О. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата за образуване на производството пред СРС държавна такса в размер на 1207,87 (хиляда двеста и седем лева и 87 ст.) лева съразмерно с уважената част от исковете.

Недоволен от постановеното решение, в ЧАСТТА, с която искът за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. при квалификацията на чл.200, ал.1 от КТ са уважени, е останал ответникът С.И.към С.О.. Релевират се доводи за незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната му част, постановяването му в нарушение на материалния закон. Излага съображения за необоснованост на решението, като се навеждат оплаквания досежно приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпeните от нея неимуществени вреди – определеното от съда обезщетение се явява завишено с оглед критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, както и оплаквания досежно приложението на чл. 83, ал. 2 ЗЗД към отговорността на ответника, тъй като пострадалата не била направила необходимото за ограничаване или отстраняване на вредните последици от увреждането, касаещи Зудековата атрофия, до което се стигнало поради бездействие от страна на ищцата и непровежане на пеодходящо лечение и терапия. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, като определи справедлив размер на обезщетение. Претендира разноски.

Ищецът

М.А.Б. оспорва жалбата на С.И.към С.О. в писмен отговор по реда на чл. 263, ал.

1 от ГПК по подробно изложени в същия доводи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната му осъдителна част. Претендира разноски.

По делото е постъпила втора въззивна жалба и от ищцата М.А.Б., с която се обжалва решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв.

Излага съображения за необоснованост на решението досежно определения от СРС размер на вредите – определеното от съда обезщетение се явява занижено с оглед критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска за неимуществени вреди в пълния му предявен размер - с още 10 000 лева над присъдения размер от 30 000 лв. Претендира разноски.

Съдебното решение в ЧАСТТА, с която искът с правно основание 200, ал.1 от КТ за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, е уважен до размера от 194,80 лева, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 196,80 лева до пълния предявен размер от 234,40 лева, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, както следва: Ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 26.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата 234,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд намира, че делото е решено на СРС е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, съобразно представените от страните доказателства, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС досежно описанието на приетите по делото доказателства и установените с тях обстоятелства.

По съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Предпоставка за ангажиране отговорността на предприятието по чл. 200 КТ е наличие на трудово правоотношение, а за да съществува такова дори когато се касае до сезонна работа, е необходимо сключването на валиден трудов договор за определен срок при условията на чл. 68 КТ. В случая, при съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е работел по валидно безсрочно трудово правоотношение /трудов договор № РД-15СИ-1042/05.12.2005 г./ при ответника С.И.към С.О., по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „старши инспектор“. С допълнително споразумение № РД-15СИ-1417 от 21.10.2008 г. към трудовия договор № РД-15СИ-1042/05.12.2005 г. ищцата била преназначена на длъжността „старши инспектор“ при ответника, считано от 01.07.2008 г., а съгласно допълнително споразумение № РД-15СИ-578 от 24.04.2009 г. към трудовия договор ищцата е приела да премине на сумирано изчисляване на работното време с работа по определен график, считано от 01.03.2009 г., като отчитането на положения труд следвало да се извършва на два месеца. На 26.06.2015 г., около 18 ч., по време на обичайния път на ищцата при връщане от работното й място до основното място на живеене, при слизане от автобуса в ж.к. „Ботунец-1“, на автобусна спирка пред блок № 3, ищцата М.Б. попаднала в дупка с десния си крак и го наранила. С декларация за трудова злополука вх. № 639 от 08.07.2015 г. работодателят С.И.към С.О. е декларирал злополуката, като с Разпореждане № 18253 от 09.07.2015 г. на длъжностно лице при Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град декларираната от работодателя злополука е приета за трудова злополука по чл.

55, ал. 2 КСО.

Установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл. 57-60 КСО и чл. 61-63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО професионалната болест може да се установи само по административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 63 от КСО признаването на професионалния характер на заболяването е в компетенциите само на органите на експертизата на работоспособността, и то по предвидения в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, в сила от 06.V.2001 г., ред - с решение на ТЕЛК и НЕЛК/ чл. 13 от Наредбата/. Същото се отнася и за трудовата злополука - съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 КСО редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на МС.

Актът на МС е Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. При спорове относно наличието на професионална болест или трудова злополука като предпоставка за възникване на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ съобразно уредбата на трудовата злополука по чл.

56-57 от Правилника за прилагането на Закона за пенсиите от 1958 г. (отм.) наличието на трудова злополука, като предпоставка за отговорността по чл. 200 КТ, може да се установява на общо основание с писмени и гласни доказателства и в осъдителното исково производство по чл. 200 КТ от пострадалия или неговите наследници, като се докаже наличието на функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия работник или служител. С новата уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55-67 КСО, в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става само по административен ред и е от изключителната компетентност на съответните административни органи, поради което не може да се установявана в исковото производство по чл. 200 КТ. Това са обуславящи отговорността на работодателя въпроси. Следователно влезлият в сила индивидуален административен акт обвързва съда, тъй като той е валиден, а страните в настоящото производство са страни и в приключилото административно.

Въззивният състав приема да са налице предпоставките на чл.200 КТ за възлагане на професионалния риск от уврежданията на служителя върху работодателя, тъй като по делото е установено наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника, и увреждания на служителя, настъпили в резултат от трудова злополука. Отговорността по чл.200 от КТ е обективна – вината не е предпоставка на задължението на работодателя за обезвреда по чл.200 КТ, за възникването, на което е без значение кой е причинител на увреждането и неговата вина. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда при трудова злополука възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, гаранционно-обезпечителна.

Правният спор между страните е сведен преди всичко досежно приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпeните от нея неимуществени вреди и налице ли е принос от страна на ищцата за настъпването на Зудековата атрофия.

Безспорно установено е по делото, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, както и че на 26.06.2015 г., около 18 ч., по време на обичайния път на ищцата при връщане от работното й място до основното място на живеене, при слизане от автобуса в ж. к. „Ботунец-1“, на автобусна спирка пред блок № 3 ищцата е попаднала в дупка с десния си крак, която злополука е установена като трудова с Разпореждане № 18253 от 09.07.2015 г. на длъжностно лице при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София. От лист за преглед на пациент в Спешно отделение, съставен непосредствено след инцидента - в 19:16 ч. същия ден, се установява, че ищцата е постъпила в Център за спешна медицинска помощ с оток, болка и болезнени движения в десния глезен, а след направена рентгенография, при която не била установена фрактура, ищцата била освободена с назначена криотерапия за 36 часа и медикаменти за 4 дни. Видно от амбулаторен лист № 000694 от 30.06.2015 г. се установява, че на 30.06.2015 г. в 09.00 часа ищцата е извършила консултация с лекар - специалист по ортопедия и травматология с основна диагноза навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен като при прегледа лекарят е установил, че дясната глезенна става е отточна и болезнена, а движенията са ограничени и болезнени. Извършена е нова рентгенова снимка, на която отново не е установена фрактура, а на ищцата била назначена терапия с компреси, аналгин таблетки при болки и покой. Видно от амбулаторен лист № 000763 от 15.07.2015 г. на посочената дата ищцата отново потърсила консултация с лекар - специалист по ортопедия и травматология, като при прегледа било установено, че дясната глезенна става продължава да е отточна и болезнена, а движенията - болезнени и ограничени. При направената отново рентгенография било установено счупване на талуса. На ищцата била поставена гипсова имобилизация, била назначена медикаментозна терапия и покой. На 14.08.2015 г. бил свален гипсът от крака на ищцата, като лекарят - ортопед констатирал, че глезенната става още е отточна и болезнена, а при извършеното рентгеново изследване била установена изразена остеопороза и на ищцата била назначена терапия с мазила и медикаменти.

Разпечатката съдържа 37 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3559ee2-c122-45d5-be1e-a28ad1a92638