Решение № 216 от 21.10.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 317/2025
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Габрово, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20254200100317 по описа за 2025 година
В исковата молба и коригираната искова молба се твърди, че на 20.10.2021г. на ищцата било издадено ЕР на ТЕЛК Габрово с изх.№91236, поради преосвидетелстване поради общи заболявания. Тъй като решението било неправилно и незаконосъобразно ищцата го обжалвала пред НЕЛК. Причина за неправилността на решението била вписване на друга основна диагноза, а не тази, която била вписана в Амбулаторен лист №1613/26.08.2021г., издаден на ищцата от кардиолог и внесен заедно с други медицински документи пред НЕЛК за освидетелстване.
В посочения амбулаторен лист била вписана основна диагноза „хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност“ , а в ЕР на ТЕЛК било вписано „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. Последиците от това разминаване били сериозни, тъй като значително била понижена признатата на ищцата нетрудоспособност.
НЕЛК не образувало административно производство, което също било незаконосъобразно.
Твърди се, че ищцата цели шест години е лишена от инвалидна пенсия. Нарушени били човешките права на ищцата, а също и специалните й права на лице с увреждане. В последната си уточнителна молба ищцата заявява, че към неимуществените вреди следва да се включи и неудобството, че в търсене на работа на ищцата се наложило да напусне родното си място (с.П., Плевенско) и да работи като гледачка на стари и болни хора в с.С..
Ищцата счита, че главни виновници за претърпените от нея вреди са ответниците.
Претендира се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от 30 000лв. обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, от които 12705,12лв.- лишаване от пенсия в продължение на шест години (6г. по 176,46лв. месечно), 2600лв.- заплатени студентски семестриални такси в ТУ Габрово за осем семестъра по 325лв., сумата от 14694,88лв. (разликата между общата претенция от 30000лв. и описаните по-горе имуществени вреди), представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и за направените по делото разноски.
Ответниците д-р Р. – И. и д-р В., в депозирания по делото отговор оспорват иска.
Твърдението, че разминаването във вписаната в амбулаторния лист диагноза и вписаната такава в ЕР на ТЕЛК водели до значително понижаване на признатата нетрудоспособност на ищцата било невярно и противоречало на предназначението на амбулаторния лист. Същият се попълвал от общопрактикуващия лекар или лекар-специалист при посещение на пациент.
Вписаната диагноза и анамнеза били поставени въз основа на данните и оплакванията от 1 пациента и предварителния преглед от специалиста и били основание за последващи амбулаторни изследвания. Тази диагноза не била окончателна. Посочената в амбулаторния лист анамнеза и основна диагноза не била определяща за определяне степента на инвалидност на лицата от ТЕЛК. Съгласно чл.71-73 от КСО "пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане." Ищцата нито към 20.10.2021г., нито в последствие била придобила право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване / чл. 74 от КСО/, т.е. посочената основна диагноза в ЕР от 2021г. не я е увредило по никакъв начин. освен това посочената диагноза била индиция за диагнозата към онзи момент- на база клиничното й състояние. Заболяването и лечението били динамична система и е възможна промяна в състоянието на лицето.
Освен това ЕР на ТЕЛК били индивидуални административни актове, които можели да се обжалват по съответния ред пред НЕЛК, а нямало данни решението на ТЕЛК да е обжалвано пред НЕЛК.
Моли съда да прекрати производството, като образувано въз основа на недопустима искова молба и липса на правен интерес, алтернативно да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът д-р Д. е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва същата.
Твърди се, че обезщетението за непозволено увреждане следва да бъде определено на принципа на справедливостта, като съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията, доколко те са в причинна връзка с деянието. Неимуществените вреди, именно поради своя особен характер не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за доставяне на други блага. Същевременно, при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципа за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност.
Оспорва изложеното в исковата молба, че ЕР на ТЕЛК Габрово, е неправилно и незаконосъобразно. Съгласно наредбата за медицинската експертиза, актуална към месец октомври 2021г., молбата за определяне на трайна неработоспособност на Д. била разгледана от тричленна комисия на ТЕЛК към МБАЛ „Тота Венкова" - гр. Габрово в състав: Д-р Д. Председател (специалист по Обща и оперативна хирургия и Детска хирургия); Д-р Р.-И. Член (специалист по Вътрешни болести и Кардиология) и Д-р В. - Член (специалист по неврология), които действали в качеството си на длъжностни лица. В чл.62 от посочената Наредба било прието, че вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания".
Ищцата била освидетелствана на база на предоставените от нея медицински документи и клиничен преглед. При съобразяване на заболяванията описани в представените от ищцата медицински документи, комисията постановила своето решение. Същото било съобразено с нормативните изисквания на Наредбата за медицинската експертиза.
По отношение на твърдението от страна на ищцата, че наличната МКБ кодировка от 111.0 н а 111.9, налагало издаване на ТЕЛК Решение с призната неработоспособност в поголям процент, се твърди, че ТЕЛК не е задължена дефинитивно да запазва МКБ кодировките от постъпващата за разглеждане медицинска документация. Съгласно медицинската практика „застойната сърдечна недостатъчност" протича с някои патогноматични белези, а именно: белодробен застой с усилен рентгенологичен белодробен рисунък и дифузни влажни крепитации, увеличен „застоен" черен дроб и далак, отоци по двете подбедрици, цианотични промени и други.
В приложения амбулаторен лист №1613/26.08.2021г. обективното състояние на пациентката било определено като: „Пулмо - чисто везикуларно дишане. Кор: РСД, 83 удара/мин, ясни тонове, без прибавени шумове. Акцентиран А2. RR 120/80. Корем - меко еластични стени. Черен дроб и слезка: б.о. Крайници - без отоци.". На ищцата неколкократно било предложено да предостави обстойна медицинска документация (Епикризи от стационарен престой в кардиологично отделение, ехо-кардиография, ЕКГ, параклинични изследвания, велоергометрия и др.), която да установи наличието на 2 посоченото заболяване.
Твърди се, че към датата на издаване на ЕР - 20.10.2021г. ТЕЛК - Габрово, се е произнесъл мотивирано, обективно и точно, предвид действащата нормативна уредба към този момент и предоставената медицинска документация.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на ищцата е издадено ЕР на ТЕЛК Габрово с изх.№91236 от 20.10.2021г., с което са й признати 30% нетрудоспособност за срок от две години и водеща диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
Ответниците са били членове на експертната комисия издала посоченото решение. ЕР на ТЕЛК Габрово №91236 от 20.10.2021г. е издадено за срок от две години. Същото е издадено по заявление №072021090365287/03.09.2021г. във връзка с преосвидетелстване на ищцата.
Не е спорно и че на 26.08.2026г. д-р Ц. е издала амбулаторен лист във връзка с подаване на документи за ТЕЛК на ищцата, в който е записана диагноза „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност“. Същата диагноза е записана и в Медицинското направление за ТЕЛК, издадено от д-р В. К. – И.
Процесното ЕР на ТЕЛК Габрово №91236 от 20.10.2021г. е отменено с ЕР на НЕЛК №90022 от зас.9 от 20.01.2022г. и е върнато за ново преосвидетелстване.
С ЕР на ТЕЛК №90367 от зас.61 от 29.03.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ „д-р Стойчо Х.“ ЕООД Севлиево на ищцата за срок от две години е призната нетрудоспособност от 30%, с диагноза „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност“ На ищцата е издадено ЕР на ТЕЛК №90706 от зас.53 от 16.03.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ „д-р Тота Венкова“ АД Габрово със срок от две години, в което е записана диагноза и е призната нетрудоспособност от 44%. Същото е подадено във връзка със заявление №072023020884999/08.02.2023г.
С ЕР на ТЕЛК №91559 от зас.49 от 29.04.2025г. на ТЕЛК при МБАЛ „д-р Стойчо Х.“ ЕООД Севлиево на ищцата е определен 44% „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност“ нетрудоспособност с диагноза „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност“ за срок от две години. ЕР е издадено по повод заявление №072025022443515/24.02.2025г. за преосвидетелстване. Същото е отменено с ЕР на НЕЛК №92907 от зас.162 от 10.11.2025г. и е върнато за ново освидетелстване. Тези решения на ТЕЛК са ирелевантни за настоящия правен спор, тъй като са издадени след процесния период
С ЕР на ТЕЛК №94215 от зас.86 от 09.06.2026г. на ТЕЛК при МБАЛ „д-р Стойчо Х.“ ЕООД Севлиево на ищцата са определени 54% нетрудоспособност с диагноза „други видове стенокардия“ за срок от две години. ЕР е издадено по повод отмяна на ЕР 93797/21.05.2026г.
Това решение на ТЕЛК е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като е издадено след процесния период.
От показанията на разпитания по делото св.Т. И. се установява, че ищцата живее в дома му. Познава я от девет –десет години, като тя гледа възрастни хора в селото (с.Р.). Знае, че дошла да гледа възрасни защото й спрели пенсията. След това подавала документи за ТЕЛК и в крайна сметка й дали пенсия с 55%, но това било скоро и сега получава пенсия.
Преди се издържала като гледа стари хора. Ищцата страдала, че не може да ходи да вижда внучето си, което живеело в Плевен, с него говорела по телефона и го виждала на екрана на телефона.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема напълно като правилно и обосновано се установява, че през периода 01.04.2019г. - 30.04.2025г. ищцата не е получавала пенсия поради заболяване. Такава била получавала преди, но била спряна. В случай че ищцата беше получавала пенсия поради общо заболяване през процесния период разликата между хипотетично дължимата пенсия за инвалидност, поради общо заболяване (при допускане за 50-70,99% ТНР), и реално получената от ищцата пенсия (0 лв.) за периода 01.04.2019г. 30.04.2025г., включително, възлиза на 24 082,28лв.
Съгласно разпоредбата на чл.72 КСО (действаща и към 2019г., и към настоящия момент, т.е. през целия процесен период) пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
3
Видно от описаните по-горе ЕР на ТЕЛК и НЕЛК дори след отмяната от НЕЛК на процесното ЕР на ТЕЛК Габрово №91236 от 20.10.2021г. и издаването на ново ЕР на ТЕЛК №90367 от зас.61 от 29.03.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ „д-р Стойчо Х.“ ЕООД Севлиево с вписана диагноза „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност“ на ищцата е призната нетрудоспособност от 30%, т.е. промяната във вписаната диагноза не е довела до промяна в процента на нетрудоспособност на ищцата.