Решение № 19055 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19055 гр. *****, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.ЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110140310 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. Д. срещу „Н.-2“ ООД, с която (след няколкократни уточнения) са предявени следните искове: 1) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 593,73 лв., представляваща трудово възнаграждение, дължимо за периода от 1.04.2024 г. до 18.04.2024 г. включително, 2) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 339,27 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 19.04.2024 г. до 1.05.2024 г., 3) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 419,85 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 1.02.2024 г. до 11.07.2024 г., 4) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 348,32 лв., представляваща неполучено обезщетение за временна неработоспособност, поради неподаване от работодателя на болничен лист от 2.05.2024 г. пред НОИ, като всички суми се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2026 г., до окончателното погасяване на вземането, както и 5) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер от 152,79 лв., начислено за периода от 1.05.2024 г. до 17.07.2025 г. върху сумата в размер от 933 лв., представляваща сбор от вземанията на ищеца за трудово възнаграждение и обезщетение за недопускане до работа.

Ищецът твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 01.02.2024 г., по което изпълнявал трудова дейност до 18.04.2024 г. Твърди, че впоследствие ползвал отпуск по болест за периода 02.05.2024 г. - 15.05.2024 г., като представил болничен лист 1 на работодателя своевременно. На 19.04.2024 г. се явил на работа, но ответникът го уведомил, че ще отваря друг офис, в който ще бъде продължено трудовото правоотношение на ищеца и ограничил достъпа му до работното място. Намерението на ответника за продължаване на тази дейност така и не се осъществило. На 11.07.2024 г. ответникът подал в НАП уведомление по чл.

62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на основание “по взаимно съгласие”, като бил посочил задна дата на прекратяване - 01.04.2024 г., която не отговаряла на реалното развитие на правоотношението, тъй като към тази дата не е налице фактическо прекратяване. Ищецът твърди, че през същия период имал сключен втори трудов договор с дружеството „У. Б. 2014“ ООД, ЕИК *********. Трудовият договор с „У. Б. 2014“ ООД се отнасял до същата длъжност, която изпълнявал по трудовото правоотношение с ответника, тъй като работел в офис, находящ се в гр. *****, бул. **********, собственост на „У. Б. 2014“ ООД, който бил отдаден на фирма „Н.-2“ ООД по договор за франчайз. По същия болничен лист вторият работодател бил изпълнил законовите си задължения и е подал в НОИ необходимите документи съгласно чл. 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО). В резултат на това НОИ бил е изплатил парично обезщетение за временна неработоспособност по това правоотношение. Твърди, че ответникът по настоящото дело не бил подал болничния лист в НОИ, въпреки че ищецът го бил представил своевременно. Това представлявало неизпълнение на задължение по чл. 10 от НПОПДОО и довело до неизплащане на полагаемото се обезщетение, въпреки че ищецът бил осигурено лице към датата на настъпване на временната неработоспособност.

Вследствие на това ищецът бил понесъл имуществена вреда в размер на 348,32 лв., представляваща дължимо обезщетение за периода 02.05.2024 г. - 15.05.2024 г., което би следвало да получи, ако ответникът бил изпълнил задължението си.

С уточнителна молба от 9.10.2025 г. ищецът уточнява, че периодът на действие на трудовия договор с ответника бил 1.02.2024 г. до 1.04.2024 г.

Уточнява, че през периода 19.04.2024 г. - 01.05.2024 г. се явявал на работното място, но поради отнет ключ за офиса от работодател и поради невнасяне на оборотни средства от негова страна, упражняването на трудова дейност било възпрепятствано. Твърди, че бил представил болничен лист на 02.05.2024 г. на ответника. Претендира изплащане на вземането от 933 лв. за трудово възнаграждение в брутен размер. Уточнява, че периодът на претендираното вземане за обезщетение за забава върху сумата от 933 лева е от 01.05.2024г. до 17.07.2025г., а размерът на лихвата за забава за този период е в размер на 152.79 лева. Обезщетение за забава върху обезщетението за неплатен годишен отпуск претендира от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане, като изрично заявява, че не претендира лихва за забава до датата на предявяване на иска. Заявява, че оттегля претенцията си за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.З КТ, тъй като в действителност тя била обусловена от иск за установяване на незаконността на уволнението.

Уточнява, че фактическите обстоятелства, които формират претенцията за заплащане на сума в размер на 348,32 лева били породени от това, че вследствие на неправомерното поведение на работодателя, изразяващо се в неподаване на болничния лист в НОИ бил понесъл имуществена вреда, представляваща обезщетение за периода 02.05.2024 г. - 15.05.2024 г., което би 2 следвало да получи от НОИ, ако ответникът е бил изпълнил именно това си задължение.

Подадена е и уточнителна молба от 8.07.2026 г. от ищеца, с която сочи, че претендира сумата от 593,73 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 1.04.2024 г. до 18.04.2024 г. включително, както и сумата от 339,27 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 19.04.2024 г. до 1.05.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът поддържа исковата молба, а ответникът не се явява и не взема становище.

Ищецът, едва в последното съдебно заседание, след събиране на доказателствата, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът е оставил без уважение, в съответствие с приетото в решение № 36 от 18.02.2020 г. по гр.д. № 3334/2019 г. на ВКС, IV г.о., постановено по въпроса до кой момент от процеса пред първоинстанционния съд може да се направи искане по чл. 238, ал. 1 ГПК. ВКС приема, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде направено в първото по делото съдебно заседание, на което ответникът не се е явил, като съдът дължи произнасяне по направеното искане, в същото съдебно заседание. Липсата на своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в първото по делото съдебно заседание води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение по направено в последващ момент /в хода на устните състезания/ искане за постановяване на неприсъствено решение, както и до постановяване на такова. В случая първото редовно проведено по делото съдебно заседание е било на 29.06.2026 г., като тогава искане за постановяване на неприсъствено решение не е било направено от ищеца. Вместо това същият е ангажирал доказателства и е направил доказателствени искания, като същевременно в рамките на настоящия процес предяви и искове по чл. 344, ал. 1 КТ, които бяха отделени за разглеждане в друго производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото трудов договор № 106 от 1.02.2024 г. се установява, че между ищеца Д. Д. и ответника „Н.-2“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Д. Д. е изпълнявал длъжността „касиер И.“ с месторабота в гр. ***** при условията на 8-часов работен ден, с трудово възнаграждение в размер от 933 лв. Трудовият договор е бил сключен за неопределен срок.

Бил е сключен и допълнителен трудов договор № 47 от 9.03.2023 г. между ищеца Д. Д. и „У. Б. 2014“ ООД, за длъжността „касиер“ с място на работа гр. *****, магазин Метро, бул. „**********“, с посочено непълно работно време – 1 час, с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 97,50 лв.

Установява се, че в полза на ищеца Д. са били издадени 2 бр. болнични листове от 2.05.2024 г., с които му е бил определен отпуск поради временна 3 неработоспособност за 14 календарни дни, считано от 2.05.2024 г. до 15.05.2024 г. Болничен лист № Е202400***** е бил издаден с посочен работодател „Н.-2“ ООД, а болничен лист № Е202400***** е бил издаден с посочен работодател „У. Б. 2014“ ООД.

От справка от 16.06.2025 г. за изплатени парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване чрез НОИ се установява, че в полза на ищеца е било изплатено обезщетение в размер от 165,45 лв. по болничен лист № Е202400***** с посочен осигурител „У. Б. 2014“ ООД.

От справка за всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за ищеца за периода от 1.07.2024 г. до 29.07.2024 г. се установява, че от „Н.-2“ ООД е било подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор по чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ, с посочена дата на прекратяване 1.04.2024 г. и дата на деклариране – 11.07.2024 г.

По делото не се твърди и не се установява ищецът да е получавал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, по силата на която същото да е било прекратено, считано от 1.04.2024 г. Ищецът твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на 11.07.2024 г.

По делото е разпитана свидетелката Ц. М., чиито показания съдът кредитира като ясни, непротиворечиви и последователни, която сочи, че ищецът е работил в офис на „И.“ на първия етаж в магазин на веригата „Метро“ на бул. **********. Сочи, че през април 2024 г. ищецът идвал на работа, но в един момент през месец април офисът на „И.“ затворил. Въпреки това ищецът продължил да идва през 2-3 дни и да пита дали свидетелката и други работещи са виждали някой от офиса или началниците му.

По делото са представени справки от „И.“ АД, от които е видно, че оператор-касиер с име Д. Д. е извършвал касови операции за периода от 1.04.2024 г. до 18.04.2024 г. в офис на представител на „И.“ АД, а именно „У.

Б. 2014“ ООД.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че за периода от 1.02.2024 г. до 11.07.2024 г. ищецът има право на 9 работни дни платен годишен отпуск, като за този период обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ ще е равно на 419,85 лв./214,67 евро. Според вещото лице за периода от 2.05.2024 г. до 15.05.2024 г., за който е издаден първичен болничен лист № Е202400*****, се съдържат 8 р. дни, като от тях 2 са за сметка на работодателя и 6 р. дни са за сметка на НОИ. Размерът на обезщетението за 2 работни дни за сметка на работодателя е 68,75 лв., а за 6 работни дни временна неработоспособност, изплащани от НОИ, е 165,45 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл.

162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 128, т. 2 КТ:

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че в периода, за който претендира присъждане на трудово възнаграждение, между 4 страните е съществувало валидно трудово правоотношение, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

В случая се установява, че между страните е бил сключен трудов договор на 1.02.2024 г., като по делото не се твърди и не се установява на ищеца да е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, по силата на която трудовото правоотношение между страните да е било прекратено, считано от 1.04.2024 г.

Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efd9870e-1b87-4af5-8bbb-66390fcd2371