Решение № 1576 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100503784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищеца Ц. Б. И. срещу Решение № 676 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 38465/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 123- и състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от ищеца искове с правно основание чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1 и т. 3 ЗУТОССР.

Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението на първата инстанция: съдът пренебрегнал както писмените, така и гласните доказателства събрани по делото, тъй като в решението не били обсъдени свидетелските показания на тримата разпитани свидетели, които потвърждавали, че ищецът е работил заедно с тях в структурите на ДКМС и БДМ през целия процесен период. Съдът неправилно приел, че представените писмени доказателства не отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като по делото били приложени множество документи, които по безспорен начин доказвали наличието на трудови правоотношения- кадрова справка и протоколи от заседания на ЦК на ДКМС за назначаване на ръководни длъжности, трудов договор и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения с БДМ, заповед за командироване в СССР, фишове за заплати, удостоверяващи получавано възнаграждение, служебни карти, докладна записка, атестат и грамоти. Поради допуснатите процесуални нарушения при обсъждането на събраните по делото доказателства, съдът приел, че ищецът не се е намирал в трудови правоотношение с ДКМС и БДМ Счита, че от събраните по делото 1 доказателства се установява, че ищецът е работил на трудов договор в структурите на ДКМС и БДМ от **** г. до 01.07.1991 г. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна – Териториално поделение на НОИ – София, в законоустановения срок не е депозирала отговор на въззивната жалба. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Пред първата инстанция са били предявени искове с правно основание чл.3 , вр. чл. 1, ал. 1 и т. 3 ЗУТОССР, за установяване по отношение на ТП на НОИ София – Град ,че в периода от **** г. до 01.07.1991 г. ищецът е работил по трудово правоотношение на различни длъжности в различни структури на Димитровски комунистически младежки съюз /ДКМС/ и Българска демократична младеж /БДМ/ в гр. София, както и е бил командирован в гр. Москва, СССР (сега Русия), с продължителност на работния ден 8 часа и половина на ден при петдневна работна седмица и ненормиран работен ден, който период от **** г. до 01.07.1991 г. се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както следва: от **** г. до 31.12.1985 г. на длъжност „сътрудник“ в отдел „Организационен” на Димитровски районен комитет на ДКМС; от 01.01.1986 г. до 31.10.1987 г. на изборна длъжност като „секретар“ на „ИВД” на Димитровски РК на ДКМС; от 01.11.1987 г. до 16.04.1989 г. на длъжност като „секретар“ на ОбК на ДКМС - Илинден.; от 17.04.1989 г. до 13.03.1990 г. на длъжност „политически сътрудник“ в Комисията по организационните въпроси на ЦК на ДКМС; от 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. на длъжност „сътрудник“ в БДМ, като в рамките на този период от 17.07.1990 година до 01.07.1991 г е бил командирован в Москва.

С процесното решение първата инстанция е отхвърлила така предявените искове, по следните съображения: за периода от **** г. до 13.03.1990 г. ищецът не представил писмени доказателства по чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, установяващи вероятността на твърдения трудовия стаж и на основание чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР не се ценила събраните по делото гласни доказателствени средства. С оглед на това първата инстанция е приела, че искът за периода от **** г. до 13.03.1990 г. е неоснователен. По отношение на периода от 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. е приела, че ищецът не е ангажирал годни доказателства, установяващи твърдените обстоятелства, че в периода от 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. е работил по трудово правоотношение с работодател Българска демократична младеж (БДМ) на длъжност „сътрудник“ в БДМ, с продължителност на работния ден осем часа и половина, ненормиран работен ден, при петдневна работна седмица, в рамките на който период от 17.07.1990 година до 01.07.1991 г. ищецът е бил командирован в Москва.

С определение от 16.12.2025 г. въззивния съдът е конституирал на мястото на починалия 2 ищец неговите законни наследници- Т. Д. И.- съпруга, Л. Ц. К.- дъщеря и Д. Ц. И.- А.дъщеря, с оглед на обстоятелството, че макар и правото на пенсия да е лично и непрехвърлимо и да се погасява със смъртта на носителя му, смъртта на осигуряваното лице е правопораждащ юридически факт за възникване правото на наследствена пенсия в полза на наследниците по чл. 80, ал. 2 от КСО / деца, преживял съпруг и родители/, като с оглед на факта, че ищецът е оставил такива наследници, то производството не следва да се прекрати, а на мястото на починалия ищец следва да се конституират наследниците му по закон.

По същество съдът намира следното:

Действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: 1. / Установяване с определени документи /трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение-УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж се вписва от работодателя. Това действие се извършва на основание чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ и е юридическо задължение на работодателя. Трудовата книжка и посоченото удостоверение имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. 2.

/ Когато тези документи липсват, установяването на трудов и/или осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство.

Действащата правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в ЗУТОССР - обн. ДВ бр. 26 от 29.3.2011 г., който отмени Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г. /§ 1 от ПЗР на ЗУТОССР/. ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор. В ЗУТОССР се съдържат три хипотези, които са предмет на три самостоятелни искови претенции: 1. за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.; 2. за установяване на осигурителен стаж по КСО; 3. за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Активната легитимация по исковете се извлича от нормата на чл. 2 от закона. Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество на ищец. Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен 3 институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на НОИ. В конкретния случай първата инстанция е била сезирана с иск по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Видно е от удостоверение № 5510-21-15 от 02.06.2022 г. /л. 24/, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца труд при работодател ЦК на ДКМСгр. София. По делото не се спори, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ЦК на ДКМС- гр. София., както и че е вписано заличаване на сдружение с нестопанска цел "Българска демократична младеж ", за което сдружение е общоизвестно, че е правоприемник на ДКМС. От анализа на горното следва извода, че искът за установяване на трудов стаж за времето от **** г. до 01.07.1991 г. е процесуално допустим - осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник /правоприемникът е заличен през 2014 г. / и в НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищеца трудов стаж за посочения период /чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/. Исковата молба е и редовна, защото в нея е посочено времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден; конкретната длъжност, която е изпълнявана, както и начина на заплащане на труда / съразмерно с възнаграждението за заеманата длъжност/- арг. от чл.4,ал.1 от ЗУТОССР и мотивите към Решение № 254 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 1413/2012 г., III г. о., ГК на ВКС.

От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:

По делото е представена кадрова справка изготвена от председателя на комисията по организационните въпроси А.В., съобразно която в периода 1984-1985 г. ищецът е работил в отдел „ Организационен“ на Димитровски РС на ДКМС, в периода 1986-1987 г. е избран за секретар на „ ИВД“ на Димитровски РК на ДКМС, а в периода 1987-1989 г. е секретар на ОбК на ДКМС- Илинден.

По делото е представен Протокол №28/17.04.1989 г. от заседание на сектор „ Бюро и секретариат“ на ЦК на ДКМС от което се установява, че ищецът е утвърден за секретар на ОбК на ДКМС- Илинден за политически сътрудник в Комисията по организационни въпроси, считано от 17.04.1989 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 300 лева.

Към протокола има приложения- изложената по- горе кадрова справка и преценка за качествата на Ц. И..

По делото е представен Протокол №40/20.10.1989 г. , с който възнаграждението на ищеца е увеличено на 330 лева. По делото е представен и трудов договор № 90 от 14.03.1990 г. сключен между БДМ и ищеца по силата на който ищецът е назначен на длъжността сътрудник с основно месечно възнаграждение в размер на 420 лева. Представена е и Заповед № 422 от 17.07.1990 г. въз основа на която ищецът е командирован в Москва, като представител на председателството на БДМ. Със заповед № 295/06.08.1991 г. трудовият 4 договор на ищеца като представител на БДМ- Москва е прекратен считано от 01.07.1991 г.

По делото са представени фишове за заплати от от м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 1989 и януари, февруари, март, април, май и юни 1990 г. В представените фишове е отразена основното възнаграждение на ищеца, прослуженото до момента време и заемната длъжност. Така от фишовете за м.04 1989- до 10.1990 г. се установява, че ищецът е получавал основно възнаграждение в размер на 300 лева и е заемал длъжността политически сътрудник. За месеци 11.1989 г.- 02.1990 г. ищецът е продължил да заема длъжността политически сътрудник е получавал основно месечно възнаграждение в размер на 330 лева. От фишовете за месец април, май и юни 1990 г. се установява, че ищецът е работил в БДМ на длъжност сътрудник, получавал е възнаграждение в размер на 420 лева и е имал трудов стаж от 9 г. / трудовият стаж по фиша съответства на трудовия стаж по кадрова справка съобразно която ищецът е работил в завод „ Сигнал“ от 1976-1980 г. , а в периода 1984-1989 г. е заемал различни длъжности в ДКМС. В първото заседание по делото пред СРС ищецът е представил и три броя служебни карти от ДКМС за 1988, 1989 и 1990 г., както и пропуск издаден от ДКМС за периода от 03.01.1987 г. до 31.12.1987 г. Представени са още докладна записка от Ст. Д.- секретар на ОбК на ДКМС относно работата на ищеца в периода м.12.1987- м.04.1989 г., като секретар на ОбК на ДКМС „ Илинден“, атестат за работата на ищеца за периода 01.1987- 10.1987 г. на длъжността секретар на Димитровски РК на ДКМС, грамота издадена на ищеца от 1985 г. за работата му като секретар на Димитровски РК на ДКМС, както и грамота издадена на ищеца от 1989 г. за дългогодишната му работа и принос за развитието на ОбКО.