Акт от 07.03.2023, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 120/07.03.2023 г. гр. Монтана

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Александрина

Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 15 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.

145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от „Т***

– М 2017“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.В.И., чрез надлежно упълномощения адвокат В*** П*** от АК – Монтана против Решение № 2153-11-46 от 12.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – гр.

Монтана, с което жалбата на „Т*** – М 2017“ ЕООД е приета за неоснователна и са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518 от 10.11.2022г., издадени от контролен орган при Териториално поделение на НОИ – гр. Монтана, с което е предписано на жалбоподателя да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО на И*** Я*** З*** с ЕГН * за периода от 15.09.2022г. до 30.09.2022г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно – неправилно и необосновано с оглед възприетото от контролния орган на ТП на НОИ при извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № КП-5-11-01234310/10.11.2022г., въз основа на който са издадени обжалваните задължителни предписания, потвърдени с решението на директора на ТП на НОИ – гр. Монтана, а именно, че липсва реално извършване на трудова дейност и оттам липсва основание за осигуряване от осигурителя „Т*** – М 2017“ ЕООД на наетото по трудов договор лице И*** Я*** З*** , за периода 15.09.2022г. - 30.09.2022г., са изведени в разрез със събраните писмени доказателства. Твърди се, че в хода на извършената проверка осигурителят е представил всички изискани от проверяващите документи, съгласно задължителни предписания ЗД-1-11-01211000/17.10.2022г., в т.ч. графици за обслужване на клиентите, съставени от осигуреното лице и приемо -предавателни протоколи за раздадено работно облекло на работниците, като доказателство за извършваната от наетото лице дейност, но въпреки това в констативния протокол се прави извод, че за съпътстващите дейности, извършвани от осигуреното лице, не са представени доказателства. Жалбоподателя твърди, че с оглед търговската дейност на осигурителя, се изисква съхранение на склад на голям набор от материали и резервни части, поради което наетото лице И*** З*** следва да е материално-отговорно лице. Излага доводи за незаконосъобразност на издадените задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518/10.11.2022г. като визира забраната съдържаща се в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, както и че контролните органи ТП на НОИ – гр. Монтана не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, съгласно която, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, като същото задължение контролният орган има и при преценката си за нищожност на трудовия договор. Липсват доказателства, а няма и такива твърдения в оспорения административен акт, че органите на ТП на НОИ – гр. Монтана са инициирали и провели подобно съдебно производство. Вместо това преждевременно и без наличието на съдебен акт на практика е оспорена действителността на сключения трудов договор между осигуреното лице и осигурителя. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването ѝ не бъде връчено на страните. Сочи че контролните органи на ТП на НОИ – гр. Монтана не могат да задължават работодателя да подаде нови данни за осигуреното лице И*** З*** , тъй като по същество по този начин със задна дата и в нарушение на императивната забрана на чл. 118, ал. 1 от КТ се променят съществени елементи на трудовото правоотношение, възникнало и развило се в предходен период.

В съдебно заседание оспорващото търговско дружество

„Т*** – М 2017“ ЕООД, чрез надлежно упълномощения адвокат В*** П*** от АК – Монтана, поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на оспореното решение, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518 от 10.11.2022г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – гр. Монтана.

Представя по опис допълнителни документи на осигурителя – карта за медицинския преглед, декларации за запознатост и др. от лицето И*** З*** , както и отговор на запитване до МТСП по въпрос, касаещ настоящия спор. Претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ – гр. Монтана, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт Е*** Л*** , която в представено писмено становище по делото оспорва жалбата при мотиви, аналогични с тези в спорното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Монтана, като моли за потвърждаване на обжалвания административен акт. Счита, че от събраните от административния орган доказателства и представените в съдебно заседание, не се установяват доказателства, че И*** З*** е извършвала трудови действия изчерпателно посочени в т. 1 и 2 от връчената и подписана от нея Длъжностна характеристика, както и по изчерпателно дадените от управителя разяснения, за която дейност да подлежи на осигуряване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7 - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено на 19.12.2022г., видно от л. 26 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана на 03.01.2023 г., видно от поставен щемпел върху същата с вх. № 1012-11-1/03.01.2023г. в деловодството на ТП на НОИ – гр. Монтана, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, респ. в чл. 149, ал.1 от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима – подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице – надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

От приложените писмени доказателства по административната преписка, приети и приобщени по надлежния ред се установява, че със Заповед № ЗР-5-11-01210790 от 17.10.2022г. на Директор ТП на НОИ – Монтана е възложено на ст. инспектор извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Т*** – М 2017“ ЕООД, ЕИК * , завършила с изготвен Констативен протокол № КП-5-11-01234310/10.11.2022г., въз основа на който са издадени оспорените задължителни предписания. От проверката е установено, че на 09.09.2022г. е подадено уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен срочен трудов договор между „Т*** – М 2017“ ЕООД и И*** Я*** З*** , на основание чл. 67, ал.

1, т. 1. във връзка с чл. 70. ал. 1 от КТ. Съгласно подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, служителят е постъпил на работа на 15.09.2022 г., като след 4 отработени дни с болничен лист № Е20212359519 е установена временна неработоспособност за периода 21.09 – 30.09.2022г. С болничен лист № Е20222532919 временната неработоспособност е продължена за времето 01.10 – 20.10.2022г. По представените документи по реда на Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с разпореждание е спряно производството по отпускане и изплащане на парични обезщетения във връзка с извършване на проверка за изясняване на реално осъществената трудова дейност основание за осигуряване по реда КСО на И*** З*** . С проверката при разглежданите в цялост факти и обстоятелства и предоставените при проверката първични документи контролният орган е приел, че за лицето не е възникнало осигуряване по реда на чл. 10, ал. 1 от КСО, за което е издаден и обжалвания административен акт. Съгласно представените първични документи и наличните данни в информационната система на НОИ, И*** З*** е назначена на длъжност „Технически сътрудник“, с икономическа дейност на „Т*** – М 2017“ ЕООД - „Техническо обслужване и ремонт на автомобили“. Няма спор по това, че при проверката контролният орган е посочил, че така съставените и представени документи от дружеството съответстват на подадените данни, които също така са подадени по съответния нормативен ред от „Т*** – М 2017“ ЕООД в информационната система на НОИ. Обект на проверка и изследване е установяване реалното извършване на трудова дейност от лицето по представените при проверката документи. От изложената от управителя необходимост от служител на длъжност „Технически сътрудник“ и наличните данни от информационната система на НОИ, контролният орган не е установил релевантност. Отбелязан е фактът, че през цялата търговска дейност на дружество с основните длъжности – автомонтьор и общ работник, лице на длъжност „Технически сътрудник“ е упражнявало трудова дейност и е подлежало на осигуряване единствено за времето от 25.05 до 21.06.2017г., като данните в информационната система на НОИ показват, че именно след тези 20 работни дни в осигуряване, това лице веднага е ползвало осигурителни права за срок от 12 месеца – отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица. В настоящия случай е установена подобна зависимост, а именно че само след 4 работни дни И*** З*** ще ползва осигурителни права, а именно парично обезщетения за временна неработоспособност за периода 21.09 – 20.10.2022 г. Прието е, че изследваното наличие на технически сътрудник в дейността на дружеството не показва заетост за такава длъжност. Няма спор, че между „Т*** – М 2017“ ЕООД и И*** З*** е възникнало и е установено трудово правоотношение с породените от това трудови права и задължения, но наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права. За изброените в чл. 4 от КСО лица, осигуряването съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО възниква при започване на трудова дейност, като от тогава са дължими и осигурителни вноски. За определяне и признаване осигурителни права не е достатъчен фактът на внасяне на осигурителни вноски, а следва те да са дължими въз основа възникнало осигурително правоотношение. В тази връзка контролният орган е възприел, че подаваните декларации образец № 6, внасяни осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ, възстановяване на получена заплата и анулиране на регистрирания в НАП трудов договор са последващи действия, сами по себе си не определят осигурителни права и са неотносими към установеното при проверката за И*** З*** . Като основно задължение в т. 1 от представената Длъжностна характеристика за длъжността „Технически сътрудник“, И*** З*** следва „да води наличността, правилното отчитане, приемане, използване, разпределение, раздаване, събиране и съхранение на материали“. По т. 2 от същата, като основно задължение е „да обработва входяща и подготвя изходящата кореспонденция“.

Предвид заявеното от управителя за необходимост от заявка на следващите се материали и части, поръчването им, тяхната доставка и основните задължения за лицето по длъжностната характеристика при проверката проверяващият не констатира представени никакви доказателства, че същите реално са извършвани от И*** З*** . Относно представените при проверката 3 броя приемо - предавателни протоколи от 20.09.2022г. за предадени 6 бр. работни гащеризони, на които е видно името на лицето, контролният орган е възприел, че за това действие да предаде тези работни дрехи, определя необходимостта същите преди това да са предадени на нея под някаква форма. Посоченото вече би я определило като материално отговорно лице, за което не са представени никакви относими доказателства. Относно представените графици от 15, 16, 17 19 и 20 септември 2022г. за обслужване на клиенти, същите сочат предприети трудови действия, но те съдържат единствено данни за името на работника пряко извършил съответната услуга, но не и други данни, а именно, че същите са съставени от техническия сътрудник.