Решение № 9257 от 19.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9257

Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА канд № 20267040602069 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. директор на ТД на НАП Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. против Решение № 729/20.07.2026 г., постановено по НАХД № 1699/2026 г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено Наказателно постановление № 872936-[рег. номер] / 29.01.2026 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на Т. С. С. е наложена глоба в размер на 255,65 евро.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Според него, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Счита, че законът не задължава контролните органи да започнат проверките след изтичане на законоустановения срок за подаване на декларацията. От тази дата те имат възможност да констатират нарушението, но нямат задължението да сторят това. Ако се приеме тази теза би се стигнало до отъждествяване на момента на откриване на нарушителя, с момента, от който същия може да бъде открит и дори с момента на извършване на самото нарушение. Не такова отъждествяване е имал за цел законодателят при създаването на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От момента, в който нарушението е факт, за контролните органи съществува възможността да открият този нарушител, и откривайки го да съставят АУАН в тримесечен срок, но не по-късно от една година от извършването. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. На 2.10.2026 г. по делото е постъпила молба от пълномощникът му, с която заявява, че поддържа жалбата и направените с нея, искания

Ответникът Т. С. С. не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, представено по делото от пълномощникът й аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба. Съображения излага и в отговора на касационната жалба и Претендира присъждане на разноски в размер на 100 евро за възнаграждение за адвокат.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Първоинстанционният съд е постановил акта си въз основа на следните, установени факти, по които спор няма:

„На 14.11.2025 г., свидетелката И. Й., в качеството си на инспектор по приходите в НАП, съставила на жалбоподателя АУАН за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице не е подала в срок до 25.06.2025 г. декларация образец 1 за месец май 2025 г. Декларацията е подадена по интернет с КЕП на 19.08.2025 г.

Административнонаказващият орган е счел фактическите констатации за безспорно установени и на 29.01.2026 г. издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро.“.

По фактите спор няма.

Първоинстанционният съд е приел, че няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 4 от КСО да представи пред ТД на НАП - Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за месец май 2025 г. Въпреки това, е преценил, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение - АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок.

Съдът е посочил, че в случая декларация образец 1, за месец май, е следвало да се подаде до 25.06.2025г. Нарушението е на просто извършване и се осъществява с бездействие на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок 25.06.2025г., а именно 26.06.2025 г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП - Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 26.06.2025 г. и изтича на 26.09.2025 г. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 14.11.2025 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият състав на съда не споделя съображенията по прилагане на закона, изложени в обжалваното решение.

В разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2, б.а от Наредба № Н-13/2019 г. е предвидено, че декларация обр.1 се подава от самоусигуряващите се лица до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.

Наказващият орган е приел, че декларацията, която е за м.май 2025 г., е следвало да бъде подадена най-късно до 25.06.2025 г., но този извод е направен само защото дължимата декларация, макар и със закъснение, е била подадена.

В случая се касае за продължено нарушение и неговият състав се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го прекратява. Субектът на нарушението осъществява непрекъснато неговите съставомерни признаци от момента, в който е изтекъл срокът за изпълнение на задължението за подаване на декларация обр. 1, до изпълнението на това задължение или установяването му от контролния орган, когато започва да тече и срокът по чл. 34 от ЗАНН. Поради това съдът приема, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от деня, следващ подаването на декларацията.

Наред с това, наказващият орган следва да разполага с обективната възможност да установи нарушителя веднага след пропускане на предвидения в закона срок. Тази хипотеза е налице тогава, когато при органа се поддържат регистри, въз основа на които би могла още след изтичане на установения краен срок да бъде извършена проверка дали съответното действие е извършено.

В разглеждания случай се касае до неподаване на декларация обр. 1 от самоосигуряващо се лице и горната хипотеза не е налице, доколкото в ТД на НАП няма регистър на посочените данни, а и лицата могат да променят вида на осигуряването си или да прекъснат/прекратят осигуряването.

Ето защо началният момент, от който административнонаказващият орган би могъл да узнае, че конкретно физическо лице е извършило нарушението, е моментът на подаване на изискуемата декларация, макар и със закъснение- 19.08.2025 г.

Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че в случая срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН не е пропуснат. Наказващият орган е узнал за всички релевантни данни, факти и обстоятелства на 19.08.2025 г., когато реално е подадена декларацията. АУАН е на 14.11.2025 г., а наказателното постановление е издадено около два месеца след АУАН.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Те съдържат всички изискуеми реквизити. Конкретните факти, които изпълват състава на административното нарушение, са доказани, поради което според съда наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно издадено, а след като районния съд не е достигнал до този извод, неговото решение като неправилно следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които съдът определя в размер на 70 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 729/20.07.2026 г., постановено по НАХД № 1699/2026 г. по опис на Районен съд гр. Бургас и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 872936-[рег. номер] / 29.01.2026 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на Т. С. С. е наложена глоба в размер на 255,65 евро.

ОСЪЖДА Т. С. С., [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите [населено място] сума в размер на 70 евро, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�